МОТИВИ към ПРИСЪДА
ПО НОХД № 151/11 г. по описа на ГОРС
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против Д.П.Х. за това, че:
На 19.07.2006 г. в в гр. Горна Оряховица, през
ресторант "Романтика", действайки в условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител с К.Г.А., К.Г.А., К.Д.Н., П.Н.Х. и В.Д.Н., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като безпричинно нанесъл побой на М.А.М. - престъпление по чл. 325
ал.ІV вр. ал.І вр. чл. 29 ал.І б."А" и б."Б" вр. чл. 20 ал.ІІ от НК.
Беше направено искане от подсъдимия и защитника му адв.
И., делото
да се разгледа
и приключи по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК. В тази връзка подсъдимият
призна изцяло всички факти, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде своето
съгласие да не се събират доказателства
за тези факти,
а да се използват
тези, събрани на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит
на свидетели и заключения на вещи лица.
В
съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против
подсъдимия. Предложи на съда да го признае за виновен и да му наложи справедливо наказание.
Защитникът на
подсъдимия- адв. И. от ВТАК изложи пред съда, че не е налице извършено
престъпление по чл. 325 ал.І НК, тъй като подзащитният му не демонстрирал явно неуважение към обществото, а действията му се основавали на лични мотиви и лична неприязън между
участниците. Предложи на съда Х. да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13
и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На
18.07.2006 г. пострадалият М. Мартинов заедно със свидетелите Ат.И., И.Н., Г.И.
и В.А. били в заведение „Романтика" на гара Г.Оряховица. С тях били и
други техни приятели. Всички те консумирали алкохол. После с два леки автомобила
отишли в заведение „Чифлика" в с.Леденик, обл.В.Търновска. В това заведение пострадалият М. се
засякъл със св. В.Н. и П.Х., които започнали да се заяждат с него и да му се
подиграват, че куцал, но същият не им обърнал голямо внимание. След полунощ
компанията на пострадалия си тръгнала към Г.Оряховица, но по пътя разбрали за
реализирано ПТП с техен познат и първо се отбили на местопроизшествието, след
това посетили болницата и чак тогава продължили за гр.Г.Оряховица. В
л.а."Форд Мондео" управляван от св.И.Н. по прякор „Жабока" били
пострадалия М., св.Ат.И. и Г.И.. Те отново отишли пред заведение „Романтика",
за да може пострадалия да прибере автомобила си, който бил паркиран там
по-рано. М. излязъл от л.а."Форд" и тръгнал към своя, когато от
всички страни към него се спуснали К.Г.А., П.Х.Н., Д.П.Х., Колю
Д.Н., В.Д.Н. и К.Г.А.. Всички те започнали да му нанасят удари с ръце и крака,
а също така и с носените от тях дървени предмети. Първи в главата го ударил Д.Х.
- „Шишо", с носеният от него дървен предмет, наподобяващ
бухалка. След това пострадалия бил ударен с подобен предмет последователно от В.Н.
и К.А.. Първият го ударил в областта на бедрото на левия крак, а К.А. го ударил
в областта под коляното на същия крак, като по този начин причинил на
пострадалия М. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява голямопищялна кост с дислокация на фрагментите, довела до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за не по-малко от 3,5
месеца, видно от заключението на назначената по ДП съдебно медицинска
експертиза. При последния удар пострадалият паднал на земята като В.Н. и К.А.
продължили да го удрят с ръце и крака. Тогава, за да прекъсне побоя над М., се
намесил св.Г.И., а св.Ив.Н. издърпал пострадалия от мястото на инцидента.
Очевидец на нанесения побой станал и св.Ел.С. - сервитьорка в заведение „Романтика",
която сигнализирала полицията чрез натискане на паник-бутона
в заведението, като на място веднага отишли три полицейски автопатрула.
Според
заключението на изготвената съдебно психологично психиатрична експертиза, постр. Мартинов може да дава правилно показания и да говори
правдиво за действия и събития. Заключението на експертите беше прието и
отчетено от съда, като пълно, компетентно
и обосновано.
С определение
от 29.03.2011 г. е одобрено споразумение
за решаване на делото, като на К.Г.А. за
извършени от него деяния по чл. 129 ал.І НК и чл. 325 ал.І вр.
чл. 20 ал.ІІ НК, са наложени наказания пробация в размер на по две години с пробационни
мерки по чл. 42 А ал.ІІ т. 1 , 2 и 6 НК.
Определено е общо наказание по реда на чл. 23 ал.І НК.
С
определение от 29.04.2011 г. е одобрено
споразумение за решаване на делото, като на
К.Г.А. за извършено от него деяние по чл. 325 ал.ІІ вр.
чл. 20 ал.ІІ НК, е наложено наказание пробация в размер на шест месеца с
пробационни мерки по чл. 42 А ал.ІІ т. 1 и 2 НК; на П.Н.Х. за извършено от него
деяние по чл. 325 ал.І вр. чл. 20 ал.ІІ НК, е
наложено наказание пробация в размер на шест месеца с пробационни мерки по чл.
42 А ал.ІІ т. 1 и 2 НК; на К.Д.Н. за извършено от него
деяние по чл. 325 ал.І вр. чл. 20 ал.ІІ НК, е
наложено наказание пробация в размер на шест месеца с пробационни мерки по чл.
42 А ал.ІІ т. 1 и 2 НК;на В.Д.Н. за
извършено от него деяние по чл. 325 ал.І вр. чл. 20
ал.ІІ НК, е наложено наказание пробация в размер на една година с пробационни
мерки по чл. 42 А ал.ІІ т. 1 и 2 НК.
Описаната фактическа
обстановка се доказа от обясненията
на подсъдимия, показанията на св. М., Дим. Н., Н.Н.,
Ат И., И.Н., Е.С., Г.И.,***, Ж.М., с.П.,, З.Д.,
постановление за образуване на ДП–л.1, постановление за удължаване на срок–л.2-3,
жалба –л.5, 7 бр. протоколи
за полицейско предупреждение - л.17-23, 2 бр. постановления за привличане на
обвиняем и разпит – л.24-28, 2 бр. постановление за привличане на обвиняем
и разпит–л.44-48, л.61-62, л.68-70, л.78-80, л.86-88, Съдебно психологично
психиатрична експертиза–л.110-112, Съдебно медицинска
експертиза–л.120-123,
история на
заболяването-л.125-157, протокол за
доброволно предаване – л.158, постановление от 30.10.2006 г.
–л.165-166, постановление от
18.07.2008 г.–л.210-212, 6 бр. постановления
за привличане на обвиняем и разпит
– л.215-228; доказателствата събрани
по НОХД 184/2007 г. на
ГОРС, акт за смърт № 15/6.01.2007 г.–л.51; протокол
от 29.03.2011 г.–л.141-145 от
съдебното дело, служебна справка, изготвена от деловодител
в ГОРС–л.190, протокол от
29.04.2011 г.–л.193-205 от съдебното
дело.
Правят се
следните правни изводи:
Безспорно се
установи, че действията на подсъдимия Д.П.Х., представляват непристойна проява, по
смисъла на чл. 1 ал.ІІ УБДХ, изразяваща се в сбиване на публично място с лицето
М. А.М., с което е нарушен обществения
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс. Това е така,
тъй като подс. Х. е
нанесъл един единствен удар на постр. М. и е преустановил участието си в
сбиването за разлика от другите подсъдими.
Видно от събраните доказателства в настоящото
производство, действията на Х. по отношение
на М. съставляват извършено престъпление по чл.130 ал.ІІ от НК, тъй като
мотивът за извършването им е личен. Подсъдимият е целял саморазправа със свид.М., а не да скандализира обществото, извършвайки непристойни
действия на публично място. Нанесеният удар на М. при публичното сбиване не
може да се квалифицира като непристойно действие, с което грубо се нарушава
обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото.
Нанесеният
удар по главата на М. не може да се
разглежда като престъпно действие, извършено в съучастие с останалите подсъдими , тъй като същото е било изолирано, а водещите
мотиви за извършването му са лични- обусловени от неприязън към М. и вражда между него и Х.. Не
е налице общност на умисъла за извършване на хулиганство между Х. и останалите
осъдени по настоящото дело, което се
подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно, че след нанасяне на
удара, който е бил единствен от страна на Х., същият е преустановил действията си
спрямо М., за разлика от останалите, участващи в сбиването лица.
Въпреки
обстоятелството че съдът не намира достатъчно събрани безспорни доказателства
за извършено престъпление по чл.325 ал.ІV вр. ал.І вр. чл. 20 ал.ІІ от НК – хулиганство извършено при условията на опасен рецидив в съучастие с
останалите подсъдими лица, по отношение на които е приключило наказателното
производство с влязло в сила споразумение, то е налице извършена проява по чл.1
ал.І от УБДХ, изразяваща се в сбиване на обществено място.
Въз основа на изложеното, а и основавайки се
на Тълкувателно решение
№ 46 от 16.X.1979 г. по н.
д. № 36/79 г., ОСНК, съдът призна подс. Д.П.Х. за невинен
относно извършеното от него деяние, квалифицирано от прокурора като престъпление
по чл.325 ал.ІV вр. ал.І вр. чл. 20 ал.ІІ от НК и го оправда по чл.304 от НПК, приемайки че извършеното не е престъпление.
Съществува
пречка обаче наказанието по УБДХ да се наложи с настоящата присъда,
тъй като на основание чл. ІV от Указа, съставът на
съда при налагане на административното
наказание се състои само от районен съдия.
Настоящият
съдебен състав е определен на основание чл. 28 ал.І т. 2 НПК и би бил незаконен
при налагане на административното наказание по чл. 1 ал.І от УБДХ. Няма пречка това да се осъществи в отделно производство, след като бъде определен
едноличен съдебен състав, който да се произнесе налице ли е извършено деяние по УБДХ и
следва ли за него да се наложи съответното административно наказание.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: