РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Перник, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720102191 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, гр.Перник - подадена чрез процесуалния му представител – юрк.
А.С. срещу С. Й. К. ЕГН ********** гр.****** ул. ** ******* бл.* вх.*
ап.***-
за установяване, че дължи сумата 2517.43 лв. - за доставена но незаплатена
топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, адм.адрес ул. .** ******* бл.*
вх.* ап.***
-от която :
сумата 2149.47 лв.главница за периода 01.05.2021 -30.04.2022
изтекла лихва 367.96 лв. за периода 08.07.2021 -23.08.2023г.
законната лихва върху главницата от датата на заявлението 20.09.2023 г.
по чгд №4484/2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането
С исковата молба са приети писмени доказателства по делото.
Приложено е заповедното произовдство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор -
чрез назначен ОСОБЕН ПРЕДСАТВИТЕЛ адв.С. Р. ПАК-оспорва изцяло по
основание и размер.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
1
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
С исковата молба са представени:
- копие от извлечение от сметка
- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
-копие от Декларация за МДТ – видно от която ответницата е собственик
съгласно Нотариален акт № * том * рег. ** **** №*/**** от 14.01.2004г. на
нотариус И.И. район на действие ПРС – видно от които : ответницата е
единствен собственик на топлофицирано жилище
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения особесн представител на
ответника – адв.С. Р. ПАК - е депозиран писмен отговор-
Оспорва изцяло исковете по основание и размер.
Ищцовата страна е поискала назначаване на СИЕ и СТЕ за доказване на
вземането по основание и размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от два броя
Нотариални актове посочен по-горе, се установява, че –
Ответницата е наследник, има 1/ 2 идеална част от наследеното
топлофицирано жилище, респективно – отговаря за 1/ 2 част от задължения и
консумативи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
2
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител.
На второ място – ответникът е единствен собственик на жилището и
като такъв дължи заплащане на всички задължения по неговото обслужване.
Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и
гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято
полза е учредено правото
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от
тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
Не бяха въведени възражения въобще за промени във вещноправния
статут на имота след придобиването му.
3
По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и
действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от
29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.
В тази връзка ответникът следва да отговаря за цялото задължение
.
По размера на сумите също се спори, поради което съдът приема
заключението на съдебно-счетоводната експертиза – според която
задължението се дължи изцяло, няма погасени по давност суми, няма и
извършени частични плащания .
Съдът възприема и заключението на съдебно-техническата експертиза,
според която :
Начислените суми са от следните пера –отопление, битова гореща вода
и топлинна енергия както и сградна инсталация / общи части.За съответния
отчетен период не е бил осигурен достъп, поради което сумите са начислени
по методиката и съгласно норматива.
В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата
и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в
отговора.Възражение за погасяване по давност на посочените суми за
главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
4
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
Разноските в исковото производство са в следния размер :
-д.такса 50.35лв.
-400лв. за СИЕ
-400лв. за СТЕ
-400лв. за особен представител.
Разноски по заповедното производство са :
50.35лв.д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
Ответникът дължи, с оглед изхода на спора- посочените разноски .
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й. К. ЕГН **********
гр.****** ул. ** ******* бл.* вх.* ап.***- дължи на : Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, гр.Перник сумата 2517.43 лв. - за доставена но
незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, адм.адрес ул. ул.**
******* бл.* вх.* ап.***
-от която :
сумата 2149.47 лв.главница за периода 01.05.2021 -30.04.2022
изтекла лихва 367.96 лв. за периода 08.07.2021 -23.08.2023г.,законната лихва
върху главницата от датата на заявлението 20.09.2023 г. по чгд №4484/2023 г.
ПРС до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА С. Й. К. ЕГН ********** гр.****** ул. ** ******* бл.* вх.*
ап.*** да заплати разноски на : Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, гр.Перник
В размер : за исковото производство :
-д.такса 50.35лв.
-400лв. за СИЕ
-400лв. за СТЕ
-400лв. за особен представител.
КАКТО И Разноски по заповедното производство :
50.35лв.д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д на
5
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6