мотиви към присъда№ 1975/ 10.11.2010г. по н.о.х.д. № 111/ 2010г.
по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на
Районна прокуратура – гр.Бургас против Г.Е.Р. с ЕГН **********, съдържащ
обвинениe за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалото лице Е.А. К. ЕГН ********** за сумата от
2094,40 лева, като обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди,
ведно с акцесорен иск за законна лихва върху тази сума, считано от 31.03.2009г.
до окончателното изплащане. К.
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител..
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда, като счита обвинението за доказано по
несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Моли
съда да признае подсъдимата за виновна, като и наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието бъде отложено за срок от 5 години.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител счита, че обвинението е безспорно
доказано. Изразява съгласие с представителя на държавното обвинение относно размера
на наказанието и неговото изпълнение.
Гражданският
ищец и частен обвинител К.
изразява идентично становище с това на повереника.
Защитникът на
подсъдимата счита, че обвинението не е доказано, като в хода на съдебните
прения излага доводи по защитната си теза. Моли съда да признае подсъдимата за
невинна и да я оправдае по подигнатото обвинение и да отхвърли предявения
граждански иск.
Подсъдимата Р.
не се признава за виновна. Дава обяснения в хода на съдебното следствие.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
С влязло в сила на 10.07.2009г. решение
на Районен съд- гр.Ямбол е прекратен гражданския брак на свидетелката Е.А.И. с
ЕГН **********, като съдът е постановил след прекратяването на брака, същата да
носи предбрачното си фамилно име К.
Свидетелката
К., упражнявала
търговска дейност като ЕТ”Е.
90-Е.И.”*** и адрес на управление гр.Я. ул.”Й.Й.” №**. От месец януари 2007г. използвала услугите на подсъдимата Г.Е.Р., като
счетоводител. Свидетелката К.
познавала Р. още преди да и възложи счетоводното обслужване, тъй като офисът на
фирмата и „Р. К.”ООД
била в съседство с офиса на фирмата на пострадалата. Въпреки, че нямали писмен
договор, извършването на счетоводни услуги било съобразено с търговската
практика и с реда по Търговския закон. Подсъдимата Р. била ангажирана от К. да попълва годишните и данъчни декларации по
ЗДДФЛ за 2007 и 2008г. Последната носила необходимите документи в офиса на
подсъдимата в гр.Бургас и там се срещала с нея..
В края на
месец месец март 2009г. Свидетелката К. посетила в офиса на Р. Занесла
и касовите, счетоводни книги, необходими за
попълването на декларацията.
След няколко дни свидетелката К. се срещнала
отново с Р. ***.
Подсъдимата казала на свидетелката, че дължи 2094 лева за данъци, здравни и социални осигуровки, като сумата трябвало да
се внесе с годишната данъчна декларация. Разбрали се подсъдимата да изготви данъчната
декларация на ЕТ”Е.-Е.И.”.
Тъй като
свидетелката К. нямала сумата
от 2094 лева, а срокът за подаване на декларацията до 31.03.2009 бил твърде
кратък тя, изтеглила 600 лева от „Изи кредит” и 1100
лева от „Джет кредит”. Към посочените суми прибавила и свои спестявания и така
събрала общо сумата от 2094,40 лева, която предала подсъдимата.
Гореизложените
обстоятелства кореспондират с показанията на свидетелката С.С., която по същото
време работела в „Изи кредит” и била ангажирана с кредита на К.. Свидетелката С. предала сумата
от 600 лева на свидетелката К. в офиса на подсъдимата Р. и видяла как получената сума била предадена
лично на подсъдимата от К..
Свидетелката М.
И. носела в офиса на Р. фактури на
фирма, когато видяла как Е. К. предала на Р. сумата от 1100 лева. И. станала свидетел на разговора между тях,
в който К. обяснила,
че е изтеглила сумата като кредит.
Останалата
част от сумата свидетелката К. дала на подсъдимата пред Община
Бургас. Предаването на парите станало в присъствието на свидетелката Ж.Ж., с
която пострадалата имала среща. Ж. видяла как К. предала пари на подсъдимата. К. обяснила на Ж., че това е
нейната счетоводителка, както и, че е теглила кредит за да плати осигуровките и
данъка на фирмата си.
На следващият
ден подсъдимата се обадила на свидетелката К., но не я извикала да внесат
парите заедно, каквато била първоначалната им уговорка, а казала, че е внесла
парите и всичко е наред.
След няколко дни К. потърсила
по телефона Р., но същата не отговаряла. След около 10 дни успяла да се свърже
с нея и я помолила да и донесе документите, с
които е внесла парите и декларацията. Една седмица след разговора им, в
магазина на пострадалата в гр.Б., находящ
се на ул.”К.” № **дошъл съпругът на Р., който и занесъл
попълнената годишна данъчна декларация и пет броя платежни нареждания. Две платежни нареждания били за ДОО в размер на 662.40 лева за всяко едно от тях, две платежни нареждания за 6% здравна осигуровка в размер на 172.80 лева за
всяко и платежно нареждане за внесена сума за корпоративен данък за 2008г. в
размер на 424.00
лева. На вносните бележки липсвал кръгъл печат от касата
на банката, удостоверяващ, че сумите са реално внесени. Свидетелката К. се усъмнила, че Р. е внесла
парите в банката, поради което решила да извърши проверка.
На следващият
ден К. отишла в ТД на НАП и при
извършената проверка се установило, че фирмата и дължи пари и такива не са били
внесени. Данъчната служителка направила проверка и в „Райфайзен банк”, но от
банката и отговорили, че такива суми не са постъпвали.
В присъствието на свидетелката Н.К. между Р. и К. се провел разговор. Подсъдимата
казала на свидетелката К., че не разбира нищо от декларации. Когато К. я помолила да и върне парите,
подсъдимата и отказала, като и отговорила, че няма свидетели на предаваното на
парите, нито документ, удостоверяващ получаването на сумата.
След този случай К.Ж. станала свидетел на
разправия между подсъдимата и свидетелката К. за невнесените осигуровки и
данъци.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно Е. К., С.С., Н.К., Ж.Ж., М.И., К.Ж.,
приложените писмени доказателства и материали в досъдебното производство.
Правна квалификация
С описаната по-горе фактическа обстановка се установи по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимата
Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК, като на неустановена
дата през м.март-април 2009г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, възбудила у Е.А. К.,
ЕГН ********** ***, заблуждение, да и предаде парична сума в размер на 2094.40
/две хиляди деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, с която да
заплати от нейно име и за нейна сметка парично задължение към Национален
осигурителен институт и Национална агенция по приходите, в този размер, като и
представила 5 /пет/ броя преводни нареждания към „Райфайзенбанк”АД, гр.Бургас, а именно: две платежни нареждания за
внесени суми за ДОО за периода 01.01.2008г. - 31.12.2008г., в размер на 662.40
лева за всяко едно от тях в общ размер 1324.80 /хиляда триста двадесет и четири
лева и осемдесет стотинки/ лева, две платежни нареждания
за внесени суми, представляващи 6% здравна осигуровка за периода 01.01.2008г. -
31.12.2008г. в размер на 172.80 лева за всяко –общо в размер на 345.60 /триста четиридесет и пет/ лева и платежно
нареждане за внесена сума за корпоративен данък за 2008г. в размер на 424.00
/четиристотин двадесет и четири/ лева, каквото плащане не е извършила и с това
и причинила имотна вреда в размер на 2094.40 /две хиляди деветдесет и четири
лева и четиридесет стотинки/.
Безспорно е установено по делото, че такова
привеждане на посочени парични суми, не е извършено от Р., а като оправдателен
документ, представила на пострадалата коментираните вносни бележки. Установено
е, че подсъдимата е завела посочените платежни нареждания
/вносни бележки/ в „Райфайзенбанк”
Бургас, но не извършила фактическия превод на посочените парични суми, което
следвало да удостовери
с кръгъл печат от служител на
банката.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез формата
възбуждане на заблуждение, чрез въздействие върху съзнанието на измамената К. и формиране неверни представи у нея, че
подсъдимата Р. ще внесе дължимите осигурителни вноски и данъци на ЕТ”Е.-Е.И.”. В резултат на тези
неверни представи пострадалото
лице Е. К. е извършила акт на фактическо разпореждане със сумата от 2094,40 лева. Като резултатно увреждащо престъпление в
имуществото на пострадалото
лице е настъпило отрицателно
изменение. Налице е имотна вреда, като
съставомерна последица от деянието.
Подсъдимата несъмнено е разбирала свойството и значението на деянието си. Могла е да ръководи постъпките си, съзнавала е
обществената опасност на деянието си, предвиждала е общественоопасните му
последици и е целяла, искала настъпването им, поради което от субективна страна е налице пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Деянието е осъществено с користна цел.
Определяне
на наказанието
При определяне наказанието на подсъдимата
съдът съобрази степента на обществена опасност от престъплението, като деяние и
на подсъдимата, като личност. При индивидуализацията на наказанието в контекста
на смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, че подсъдимата е неосъждана и е
дала обяснения в хода на съдебното следствие, с което е съдействала на съда за
установяване на обективната истина. При това положение съдът намира, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при условията на
чл.54 от НК към законния минимум, тъй като в чл.209, ал.1 от НК не е предвиден
специален минимум. Адекватно наказание според съда се явява наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което съдът отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години,
тъй като за поправянето на подсъдимата не е необходимо наказанието да бъде
търпяно ефективно. Така определеното наказание кореспондира с целите на
наказанията по смисъла на чл. 36 от НК и е достатъчно за постигане целите на
генералната и специалната превенция.
Граждански иск
В резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимата Р., пострадалото лице – гражданският ищец К. е претърпяла
имуществени вреди, което следва да бъдат репарирани от подсъдимата.
Гражданският иск за обезщетение е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен, така както е приет от съда, а именно за сумата от
2094,40 лева. Наред с това съдът намери за основателен и акцесорния иск за
законна лихва върху присъдената главница, поради което осъди подсъдимата да
заплати на гражданския ищец законната лихва, считано от 31.03.2009г.
Разноски
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по
делото се възложиха в тежест на подсъдимата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател: Петя Георгиева
Вярно с
оригинала!
А.Р.