№ 370
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100514690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20190634 от 27.09.2021 г. постановено по гр. д. № 66750/2019 г.
на СРС, 74 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Б. Б. С.-Р. с ЕГН **********, Д. Д. В. с ЕГН ********** и В. Е. К. с ЕГН
**********, дължат на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 1 ЗВ при равни квоти сумата от
4142,31 лева, всеки по 1380,77 лева – главница, представляваща стойността на
услуги по доставка на питейна вода, предоставени до имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******, с кл. № **********, за периода от 26.07.2016 г. до
5.09.2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми на 29.08.2019 г. (в
решението поради допусната очевидна фактическа грешка датата на издаване
на заповедта за изпълнение е посочена като 28.08.2019 г.) му е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
48441/2019 г. по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени исковете за
главницата с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.с чл. 203, ал. 1 ЗВ за разликата
до пълния предявен размер от 5869,34 лева и за периода 12.06.2015 г. –
25.07.2016 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Б. С.
срещу решението в частта, в която установителният иск е уважен спрямо
него, с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението на Софийски районен съд; постановяване на решението в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
1
Поддържа, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, доколкото съдът е позволил да бъде коригиран клиентският номер на
партидата с нарочна молба след подаване на иска. Сочи, че собственици на
имота са поне шест лица, доколкото са вписани като съделители в справката
от Агенция по вписванията по иск за делба и е следвало да са конституирани
като страни в настоящето производство, доколкото въззивникът счита, че са
солидарни длъжници. Посочва се във въззивната жалба, че в имота има само
общ водомер, а в него имало шест самостоятелни жилищни обекта и искът е
предявен в нарушение на Общите условия на ищеца и не е доказано, че
услугата е доставяна само до имота на въззивника. Сочи, че не е представен
договор в писмена форма за присъединяване на ответниците към ВиК
системите, а на общия водомер се водят различни клиентски номера и една и
съща сума се претендира поне три пъти. Намира за недоказано, че между
въззивника и въззиваемата страна е налице облигационно отношение. Правят
се и оплаквания, че макар и наследодателят С.В. да е починал през 1937г., то
като титуляр на обекта в контролните листа, представени по делото пишело
неговото име. Намира, че не са издавани редовно фактури, а има една фактура
на стойност 5869,34 лева. Моли атакуваното решение да бъде отменено в
обжалваната част и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор е подаден от въззиваемата
страна „Софийска вода“ АД, чрез юрк. А.П.. Оспорва се въззивната жалба по
подробно изложени в отговора съображения.
В останалата част решението на първоинстанционния съд като необжалвано е
влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при
съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Неоснователно е възражението на въззивника, че е разгледан непредявен иск,
респективно, че искът като основание се разминава от първоначално
предявения. Претенциите на ищеца са ясно заявени и индивидуализирани
надлежно, като няма неяснота относно ответниците по иска, индивидуалните
параметри на облигационното отношение, адреса на имота и абонатите. В
този смисъл не са наведени нови факти едва с уточнителната молба и
въззивният съд не констатира нови обстоятелства, които да са наведени след
подаване на иска. Уточняването на клиентския номер не представлява нов
иск, противно на посоченото във въззивната жалба, което води до извод за
неоснователност и на това възражение.
По същество същото е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
2
въззивният съд намира следното:
За да уважи в една част предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез
представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения
имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка
с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1
от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел
е за установено, че чрез заключението на приетата пред първата инстанция
съдебно-техническа експертиза в производството е установено потребление
на ВиК услуги за процесния период, възлизащи на стойността, за която са
уважени исковете.
Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ
и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия
период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на
собственост/ през този период, което се установява от представената справка
от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София.
Този факт не се оспорва от въззивника, а и се доказва по несъмнен начин от
наличните в кориците на делото писмени доказателства, включително и от
3
подадените заявления до ищцовото дружество от самия ответник. Липсата на
писмен договор, в каквато насока са част от оплакванията във въззивната
жалба, в този смисъл се явяват неоснователни, а облигационното отношение
въззивният съд намира за безспорно установено.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията
на Република България и се състои от партидите на отделните имоти.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията
или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да
се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка за периода е годна да
установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това
договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти
не са оспорени от ответника, нито е проведено насрещно доказване, че през
процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено.
Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ответникът – като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Освен
това по делото е представена молба от 2.12.2015 г., подписана от ответника С.
и подадена в деловодството на дружеството ищец, видно от която ответникът
Б. С. е направил възражение за погасителна давност по отношение на
вземания, възникнали в полза на дружеството по повод доставяни именно до
процесния водоснабден имот водопроводни и канализационни услуги. По
същество молбата съдържа признание, че между страните е налице
облигационно правоотношение по повод процесния водоснабден имот, в
какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията
на гр. София е въззиваемата страна. В границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ.
Съгласно чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при сгради -
етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител
всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните
водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното
отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на
вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните
водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер
или в общите части. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и
4
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. При
положение, че ответниците не са изпълнили своето задължение да поставят
индивидуални водомери в обекта, то тяхната отговорност, както е
претендирано в случая, се отнася за цялото количество доставена питейна
вода, отчетено от единствения поставен водомер, нейното отвеждане по
канализацията и последващо пречистване. В тази връзка всичкия оплаквания
във въззивната жалба, отнасящи се до липсата на индивидуални водомери и
отчитането на потреблението по показанията на общия такъв, въззивният съд
намира за неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че поне шест лица са собственици на
процесния имот и на сгради в него. В случая няма никакви данни, освен
недоказаните твърдения на въззивника, че изброените лица, различни от
страните в настоящето производство, са били собственици на имота или
самостоятелни обекти, изградени в него, за процесния период, нито на какво
основание, нито при какви квоти.
Недоказани останаха твърденията за наличие на други предявени претенции
от ищеца срещу същите лица за същия период. Доказателства в тази насока не
са представени и изолирани от наличните по делото доказателствени
материали са оплакванията, че ищецът претендира едни и същи суми
неколкократно в различни производства.
Без значение е и до кой конкретен обект в имота е доставяна услугата, при
положение че както бе посочено, задължението на абонатите да поставят
индивидуални водомери не е изпълнено. За доказване на основателността на
иска е необходимо да се установи, че до самия обект, където е поставен общ
водомер, е доставено претендираното количество питейна вода, като видно от
доказателствата по делото, ищецът е понесъл доказателствената тежест и
безспорно е доказал твърденията си. Вътрешните отношения между
съсобствениците на имота са ирелевантни в настоящето производство и
подлежат на уреждане между тях.
Без значение е, че в контролните листове е записано името на предишен
собственик на имота – починалият С.В.. Доколкото безспорно се установява,
че документите се отнасят до процесния имот, обстоятелството, че номинално
партидата е продължавала да се води на негово име, макар и да е починал, е
без значение и не внася съмнение в обстоятелствата, които се установят от
посочените документи.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, задълженията са
установени на базата на показанията на монтирания водомер, а фактури не с
издавани, доколкото имотът няма индивидуална партида. Въпреки това са
издавани фактури за консумацията по общия приходен водомер. В тази връзка
и това оплакване във въззивната жалба съдът намира за неоснователно.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер. Съдът намира, че чрез събраните пред първата
инстанция доказателства и констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, които настоящия състав възприема по реда на чл.
202 ГПК се установява, че дружеството ищец действително е доставило за
5
процесния период твърдените количества питейна вода за обект, собственост
на ответника за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
В случая е установено, че имота е водоснабден и до него са доставяни ВиК
услуги, като задълженията на въззивника С. възлизат на 1380,77 лева –
главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода,
предоставени до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с кл. №
**********, за периода от 26.07.2016 г. до 5.09.2018 г. г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
изплащане.
Предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
решението на Софийски районен съд като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива,
респективно не ѝ се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20190634 от 27.09.2021 г. постановено по гр.
д. № 66750/2019 г. на СРС, 74-ти състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. Б. С.-Р., ЕГН
**********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 1 ЗВ сумата от 1380,77 лева –
главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода,
предоставени до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с кл. №
**********, за периода от 26.07.2016 г. до 5.09.2018 г. г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми на 29.08.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 48441/2019 г. по описа на
СРС, 74 състав.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7