Р Е
Ш Е Н
И Е
№189
гр. Перник, 08.11.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 166 по описа за 2023 година
на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) –
Трън при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, чрез пълномощника му
юрисконсулт С.С., срещу решение № 14 от 25.07.2023 г., постановено по АНД № 32
по описа за 2023 г. на Районен съд – Трън, с което е отменено наказателно
постановление (НП) №23-0361-000058 от 07.06.2023 г., издадено от началника на
РУ – Трън към ОДМВР – Перник, с което на Ю.И.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал.
3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно. Счита, че същото противоречи на материалния закон
и на събраните по делото доказателства – неправилно е прието от районния съд,
че по делото липсват, каквито и да било доказателства, сочещи на субективна
съставомерност, т.е. че наказаното лице не е знаел и не е допускал, че
автомобила, който е управлявал е с прекратена регистрация. Възразява и срещу размера
на присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение, включително в частта му за присъдените
разноски, и да реши делото по същество като потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат Г.Б.
***, пълномощник на Ю.И.С.. Оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Трън. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното на 18.10.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт З.В.,
пълномощник на началника на РУ – Трън при ОДМВР - Перник. Поддържа жалбата по
изложените в същата доводи.
В проведеното на 18.10.2023 г. съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 2829 от
16.10.2023г., чрез пълномощника си адвокат Г.Б., поддържа доводите, изложени в
отговора за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на
съдебни разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на
18.10.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:
С НП №23-0361-000058 от 07.06.2023 г., издадено на основание постановление
за прекратяване на наказателно производство № 909/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Перник, началникът на РУ – Трън към ОДМВР – Перник наложил на Ю.И.С.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че
на 10.03.2023 г., в 22:11 часа, в гр. Трън, по ул. „Гочо Гопин“, с посока на
движение от бензиностанция „ПЕТРОЛ“ към централна градска част, управлява моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“, с рег. № СВ *** АМ, собственост
на В.Г.М., което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е с
прекратена служебно регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с дата на
прекратяване – 16.02.2023 г., с което е извършил административно нарушение по чл.
140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Трън, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го отменил като
незаконосъобразно.
За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа анализ и
оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приел за
безспорно установено от фактическа обективна страна отразеното в съставения за
процесното нарушение акт (АУАН), възприето от наказващия орган в НП – на
посочените дата и място, и към посочения час Ю.И.С. е управлявал процесното
МПС, собственост на неговата бивша съпруга, което не е било регистрирано по
надлежния ред – с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от
16.02.2023 г. Прието в решението в тази връзка е, че по делото е безспорно
установено също, че МПС е закупено в средата на месец ноември 2022 г. от
бившата съпруга на наказания водач, а последната му е предоставила автомобила
за ползване на процесната дата ведно с всички документи, свързани с него, като не
е имала представа, че „има проблем“, съответно че не е регистрирала автомобила,
тъй като не е знаела, а нотариусът не я е предупредил, че трябва в определен от
закона срок да смени талоните на автомобила с актуална информация за новия
собственик.
В резултат на извършената проверка
за законосъобразност на производството решаващият първоинстанционен състав формирал
извод за компетентност на издателя на НП, съответно за законосъобразното му
издаване в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както и за съобразяване на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. По същество и въз основа на
установеното от фактическа страна в решението е прието, че наказаният
водач е осъществил от обективна страна приложения административнонаказателен
състав, но по делото не е доказано, че нарушението е извършено умишлено, т.е.
липсва субективната съставомерност на деятелността, тъй като е недоказано, че
водачът е имал съзнание или е допускал, че автомобилът, който управлява не е
регистриран поради прекратена регистрация от 16.02.2023 г., с каквито именно
мотиви е прекратено и образуваното срещу него наказателно производство. Въз
основа на това в решението е прието, че предвид липсата по делото на
доказателства за субективна съставомерност на деянието, с наказателното
постановление незаконосъобразно е ангажираната административнонаказателната
отговорност на водача, поради което същото следва да бъде отменено. С оглед
изхода на делото в полза на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
I.
Решението е правилно в частта, с която е отменено НП
№23-0361-000058 от 07.06.2023 г., издадено от началника на РУ – Трън към ОДМВР
– Перник.
Без основание са бланкетните доводи на касатора, свързани доказателствената
дейност на решаващия първоинстанционен състав. Тези твърдения в жалбата са
относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с
чл. 63в от ЗАНН. При проверката на оспорвания съдебен акт процесуални
нарушения от посочената категория – свързани със съвкупността, анализа и
оценката на доказателствения материал, не се установиха. Решението е
постановено при изяснена и в хода на процесуално законосъобразно съдебно
производство фактическа обстановка, кореспондираща със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора
основано в принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно по обем доказателствени
материали. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка
доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно
и обсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал. Съответно
при вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на
чл. 303 от НПК, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано
по несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема така
установената от Районен съд – Трън фактическа обстановка. С оглед на това
съставът счита, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на атакувания
съдебен акт.
Без основание са и доводите в жалбата срещу изводите в решението по
приложението на закона, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Споделят се изцяло мотивите на районния съд, както за доказаност по делото,
че водачът на процесните дата и място, към посочения час, управлявал МПС, което
е дерегистрирано, т.е. не е регистрирано по надлежния ред, е осъществил
обективния състав на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП, така и за липса на доказателства деянието да е извършено виновно.
За да се ангажира законосъобразно административнонаказателна отговорност на
ответника по касация за процесното нарушение следва да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, или е бил длъжен да знае, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
съгласно ал. 2 на с. чл. непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В ЗДвП липсва разпоредба, изключваща
административнонаказателна отговорност в случай на непредпазливо деяние. Т.е.
наказва се включително непредпазливото такова.
По делото липсват доказателства за виновно – както умишлено, така и
непредпазливо, поведение от страна на ответника по касация, което изключва
възможността за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние, тъй като последното не представлява административно
нарушение при липсата на основен субективен елемент от състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 2, предл. първо от ЗДвП във вр. с чл.
6 от ЗАНН – виновност.
По делото е установено безспорно, че наказаният водач не е собственик на
автомобила. В тази връзка без основание са доводите в касационната жалба, че
процесното МПС е съпружеска имуществена общност, видно от решение за
прекратяване на брак по взаимно съгласие от 29.08.2022 г. (л. 44 от АНД) и от необорените
по делото твърдения, които кореспондират и с данните, съдържащи се в
постановление за прекратяване на ДП (л. 10 от АНД), че автомобилът е закупен от
бившата съпруга на наказания водач през месец ноември – 14.11.2022 г., т. е.
след този момент. При това положение недопустимо
е да се приеме единствено въз основа на предположение, че наказаният водач,
несобственик, дори да е имал знание за момента на закупуване на МПС, е имал знанието,
или задължението да знае, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация поради неизвършването на регистрация в двумесечния срок по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
това е станало служебно, чрез отбелязване в автоматизираната информационна
система (чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), регистрационните табели не са били свалени, а
такава информация не му е предоставена и от собственика на МПС.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Посочената норма не въвежда задължение собственика на
автомобила да бъде уведомен за служебно прекратената регистрация. Посочената
норма обаче има за адресат само собственика на автомобила, не и всеки друг
водач на това МПС, освен ако не е безспорно установено, че водачът несобственик
е имал знание, че управлява нерегистрирано по постоянен адрес или адрес на
регистрация на собственика ППС (чл. 145, ал. 1 от ЗДвП).
Или, в каквато посока са и изводите
в решението на районния съд, събраният по делото доказателствен материал е
недостатъчен да обоснове извод за доказаност на субективния елемент от състава
на административното нарушение. В този
смисъл касационният състав също приема, че ответникът по касация е извършил
деянието, но не е извършил същото виновно, поради което и не е осъществено
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното, доводите в жалбата, преценени като твърдения за
наличие на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно
неоснователни – вмененото нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касация. Достигнал
до тези фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, в частта му, с която
е отменено процесното наказателно постановление.
II.
Основателни обаче са доводите на касатора срещу решението
на районния съд в частта, относно присъдените в полза на жалбоподателя за
водене на делото пред първата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по делото пред районния съд е осъден да заплати в полза на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 900 лв. В придружителното писмо, с
което преписката по издаване на оспорваното наказателно постановление е
изпратена на съда, в условието на алтернативност е направено възражение за
прекомерност на претендирано заплатеното възнаграждение за адвокат. В решението
липсват мотиви, свързани с това възражение.
Решението е тази негова част е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК – регламентираните в чл.
143 от АПК.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното за страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съгласно Закона за адвокатурата (ЗА), т.е. съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) (чл. 36, ал. 2 от ЗА).
Така, според действащата разпоредба чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция или обезщетение. В
чл. 7, ал. 2 от Наредбата размерите на адвокатското възнаграждение са
диференцирани според материалния интерес, като относимо към процесния случай,
при интерес до 1 000 лв. – размерът на глобата е 200 лв., минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лв.
Същевременно, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата, извън случаите по ал. 2,
т.е. вън от наличието на материален интерес, възнаграждението е 500 лв.
С процесното наказателно постановление са наложени предвидените кумулативно
за процесното нарушение административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
„лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 6 месеца. Така, от гледна
точка на размера на глобата минималният размер на възнаграждението за адвокат е
400 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредбата).
Същевременно, наложено е и административно наказание „лишаване от право“, което
няма материален израз, т.е. минималното възнаграждение за адвокат е 500 лв. (чл. 18, ал. 4 от Наредбата).
Касационният състав споделя разбирането, че в случай на наложени в
кумулация различни по вид административни наказания както с материален, така и
с нематериален израз, предвид разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, в която видовете
административните наказания са систематизирани въз основа включително на
критерия тежест (арг. от чл. 27, ал. 4 от ЗАНН), съответно административното
наказание „лишаване от право“ е по-тежко по своите последици, то именно това
наложено наказание обуславя размера на минималното възнаграждение, т.е.
приложима следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
От друга страна, дори да се приеме, че именно наложеното административно
наказание „глоба“ обуславя размера на минималното адвокатско възнаграждение,
т.е. 400 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредбата), делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, обуславяща възнаграждение в
размер на 900 лв., каквото е уговорено в представения пред районния съд договор
за правна защита и съдействие, като следва да се посочи, че при налагането на
предвидено от законодателя в кумулация на две административни наказания за едно
административно нарушение (в които случаи същите винаги са различни по вид,
т.е. тежест), няма основание за диференцирано оспорване на всяко от тях,
какъвто случай би представлявал налагането с едно НП на няколко наказания с
парично изражение за две или повече административни нарушения (чл. 18, ал. 2,
предл. последно от Наредбата – „върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение“). Предвид фактическата и правна сложност на делото –
изготвяне на жалба срещу НП за административно нарушение на ЗДвП, приключване
на делото в едно съдебно заседание, съставът счита, че адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. е съразмерно на извършената правна защита и съдействие пред
първата съдебна инстанция, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните.
Предвид изложеното неправилно решаващият състав на Районен съд – Трън, в
противоречие с приложимите норми е оставил без уважение възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. По
изложените съображения решението в тази негова част е неправилно и следва да се
отмени, като се присъдят съдебни разноски в полза на жалбоподателя Ю.И.С. в
размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство пред Районен съд – Трън по АНД № 32/2023 г. по описа на съда,
редуцирано на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН с оглед фактическата и правна
сложност на делото в минималния размер съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относно разноските по настоящото
дело:
С оглед изхода на делото претенцията на ответника по касация за присъждане
на съдебни разноски се явява основателна. Претендират се съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция в размер на 500
лв. по представен списък и съгласно договор за правна защита и съдействие от
29.08.2023 г. (л. 11). Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, направено от защитата на касатора е без основание по мотивите,
изложени в предходния абзац, а възнаграждението е в рамките на установения
минимум съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, касаторът – ОДМВР – Перник, в чиято структура се
намира наказващият орган – началник на РУ – Трън при ОДМВР – Перник арг. (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН), на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 500 лв.,
представляващи доказани по делото, сторени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 14 от 25.07.2023 г., постановено по АНД № 32 по описа за 2023 г. на Районен
съд – Трън, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление №
23-0361-000058 от 07.06.2023 г., издадено от началника на Районно управление –
Трън към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Перник
ОСЪЖДА ОДМВР –
Перник, да заплати в полза на Ю.И.С., ЕГН: **********, адрес: ***, сума в
размер на 500 лв., представляваща съдебни разноски по настоящото дело.
ОТМЕНЯ решение № 14
от 25.07.2023 г., постановено по АНД № 32 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Трън, В ЧАСТТА, с която ОДМВР – Перник е осъдена да заплати на Ю.И.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебни разноски в размер на 900.00 лв. (деветстотин лева), и
ВМЕСТО НЕГО:
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник,
да заплати на Ю.И.С., ЕГН: **********, адрес: ***, сума в размер на 500.00 лв.
(петстотин лева), представляваща съдебни разноски по АНД № 32/2023 г. по описа
на Районен съд – Трън.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/