№ 2240
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110202639 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 4660817 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на ИВ. М. М., с ЕГН **********,
за това, че на 28.03.2021 г., в 12:55 часа, в гр. София, бул. Пейо Яворов, до № 28, с
посока на движение от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх, при ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено място, с МПС товарен автомобил ******* с рег. № ******** е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 № 11743с7 – при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена
скорост от 92 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч. С горното
собственикът на посоченото МПС нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 600
лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от ИВ. М. М., чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата и в писмени бележки, депозирани за с. з., се отбелязва, че за
същото нарушение, извършено на същата дата и час и на същото място, за което бил
издаден обжалвания ЕФ серия К № 4660817, бил издаден друг ЕФ серия К № 4660933, като
единствената разлика била в отчетената скорост – 91 км/ч при втория ЕФ или превишение от
41 км/ч. Още по-смущаващо било, че двете нарушения били установени с една и съща
АТСС. Моли се и за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 360 лева.
1
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпращат
представител, а писмено становище от упълномощен юрисконсулт, който моли атакувания
ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Съобразно отбелязването в справката на СДВР за
връчване на атакувания ЕФ на 25.01.2022 г. и входирането на жалбата в СРС с изходящо
пощенско клеймо от 07.02.2022 г., жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 4660817, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Видно от изложеното в електронен фиш серия К № 4660817, товарен автомобил
******* с рег. № ******** се е движил че на 28.03.2021 г., в 12:55 часа, в гр. София, по бул.
Пейо Яворов, до № 28, с посока на движение от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх. На
посоченото място автомобилът в същия час е бил заснет с автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743с7, което отчело скорост на
движение на автомобила от 92 км/ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. за
населено място.
Видно от справка от КАТ, товарен автомобил ******* с рег. № ******** е с
регистриран собственик ИВ. М. М., с ЕГН **********.
Видно от приложените по преписката протокол № 68-С-ИСИС от 01.10.2020 г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 28.03.2021 г., както и ежедневна форма на отчет за дата
28.03.2021 г., автоматизираното мобилно техническо средство ARH CAM S1 с № 11743с7 на
28.03.2021 г., за времето от 12:30 до 16:01 часа, е било монтирано в служебен автомобил с рег.
№ СА 6418 ММ, позиционирано в гр. София, бул. Пейо Яворов, до № 28, с посока на
движение от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх, и обслужвано от полицейския служител
Митко Петров. В протокола за използване на АТСС изрично е посочено, че на
местоположението му ограничението на скоростта за движение е до 50 км/ч. за населено
място. Посоченото автоматизирано мобилно техническо следство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
2
CAM S1 с № 11743с7 към дата 28.03.2021 г. е било технически изправно, видно от протокола
за проверка и удостоверението за одобрен тип, като последното сочи срок на валидност на
системата до 07.09.2027 г.
Съгласно писмена справка рег. № 433200-27370/18.03.2022 г. на СДВР, в атакувания ЕФ
серия К № 4660817 била установена скорост от 92 км/ч – след приспаднат толеранс от 3 % от
95 км/ч в 12:55:25 часа. Издаден бил и ЕФ серия К № 4660933 за нарушение със същия
автомобил по същото време и на същото място, но с установена скорост от 91 км/ч – след
приспаднат толеранс от 3 % от 94 км/ч в 12:55:23 часа. И двете нарушения били установени с
АТСС ARH CAM S1 № 11743с7. Причината и в двата ЕФ мястото и датата на нарушението да
са с идентично съдържание била тази, че при първото заснемане от АТСС, при което скоростта
на движение била 94 км/ч, заснетото в нарушение МПС било продължило да ускорява
скоростта, а всяко изменение в скоростта било ново обстоятелство за техническото средство за
контрол, което автоматично направило второ заснемане на скорост от 95 км/ч.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка и обстоятелствата, визирани в атакувания ЕФ
се доказват от следните писмени доказателства: протокол № 68-С-ИСИС от 01.10.2020 г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126; протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 28.03.2021 г.; ежедневна форма на отчет за дата 28.03.2021 г.;
снимков материал към клипа относно заснетото МПС и местоположението на техническото
средство върху пътното платно; справка от КАТ за собственика на товарен автомобил *******
с рег. № ********; писмена справка рег. № 433200-27370/18.03.2022 г. на СДВР, ведно с
материали, относими към ЕФ серия К № 4660933 (включително снимков материал) и
извлечение от справка картон на КАТ за водача ИВ. М. М..
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита за безспорно доказано, че
на 28.03.2021 г., в 12:55:23 часа, в гр. София, по бул. Пейо Яворов, до № 28, с посока на
движение от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх, товарен автомобил ******* с рег. №
******** се е движил със скорост от 91 км/ч или с 41 км/ч превишение на максимално
допустимата скорост - 50 км/ч, валидна за населено място, което е в нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП («При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 км/ч за населено
място.»), на което нарушение безспорно съответства санкционната разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща към датата на нарушението фиксирана глоба в размер на 600
лева.
Видно от приложената към преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният
товарен автомобил ******* с рег. № ******** към датата на нарушението е с регистриран
собственик жалбоподателя ИВ. М. М., който в случая се явява и административно-наказателно
отговорното лице. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен
срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред
3
директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като
съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час.
Такова възражение от собственика ИВ. М. М. след датата на връчване на атакувания ЕФ не е
направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач.
Посочената в ЕФ скорост е установена с технически изправно автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7, за което са приложени
достатъчно и неоспорени писмени доказателства. Измерванията са осъществени съобразно
всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – със снимка на разположението на
автоматизираното техническо средство на пътя; с изготвен изричен протокол за използване на
техническото средство и ежедневна форма на отчет от служителите, работили с техническото
средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията към датата на
нарушението, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана с ДВ бр. 54,
от 05.07.2017 г., реално се дава законова възможност за издаване на ЕФ, без значение дали
нарушението е установено от стационарно или мобилно автоматизирано техническо средство.
Съдът обаче счита, че безспорно доказаните горни факти се отнасят не са атакувания
ЕФ серия К № 4660817, а за издадения друг такъв - ЕФ серия К № 4660933. Това е така,
доколкото измерването по ЕФ серия К № 4660933 е било осъществено на 28.03.2021 г. в
12:55:23 часа и това е отразено в снимковия материал към ЕФ серия К № 4660933,
включително установената скорост от 94 км/ч (преди приспадане на 3 % толеранс). Причината
да се издаде процесния обжалван ЕФ серия К № 4660817 е повторно заснемане на 28.03.2021 г.
в 12:55:25 часа (2 секунди по-късно), чрез автоматичното активиране на същата АТСС поради
ускорението на автомобила и увеличаването на скоростта му. Това е видно от приложения
снимков материал към ЕФ серия К № 4660817, в който обаче не е посочен какъвто и да е
показател за скорост. Съдът счита, че двата ЕФ се отнасят до едно и също нарушение,
осъществено от едно и също лице, по едно и също време, на едно и също място и заснето с
една и съща АТСС и този извод не може да бъде променен от обстоятелството, че АТСС се е
задействала автоматично в рамките на 2 секунди. Последното нито променя мястото и вида на
нарушението, нито е основание за неговото мултиплициране, поради това, че скоростта на
автомобила по същото време се повишила с 1 км/ч. Последното обаче не намира
потвърждение от снимковия материал, заснет в 12:55:25 часа, тъй като там липсва отразена
скорост, за разлика от заснемането в 12:55:23 часа. В този смисъл, доколкото именно първото
заснемане от 12:55:23 часа в случая е меродавно, административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя може да бъде ангажирана по ЕФ серия К № 4660933, който обаче не е
предмет по настоящото въззивно производство. Обжалваният в случая ЕФ серия К № 4660817,
базиран на последващо измерване в 12:55:25 часа, се явява незаконосъобразен, тъй като е
4
издаден в нарушение на принципа, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също
деяние.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие, на адв. Д. е заплатен хонорар в размер на 360 лева. Посочената
сума обаче се явява прекомерна по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и доколкото
процесуалният представител не се е явил за с. з. , а е депозирал писмена защита, в която не се
развиват аргументи, различни от тези в жалбата. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4660817 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на ИВ. М. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на ИВ. М. М.
сумата от 300 (триста) лева, равняваща се на направените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5