Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Сливен, 07.04.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Галя Георгиева                                              и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                      съдията           административно  дело № 66  по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 Производството е административно и намира правното си основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във вр.с чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Ж.Б., срещу Решение № РД 15-84/14.01.2021 г., издадено от Секретаря на Община Сливен, с което е предоставена обществена информация на Ж.Ж.Б. по заявления за достъп до обществена информация вх. №№ 9400-21853 и 9400-21854 от 21.12.2020 г.

В жалбата се твърди, че  решението представлявало фактически отказ за предоставяне на информация. Твърди, че непроизнасянето на Кмета на Общината накърнявало правото му на достъп. В решението не били представени никакви аргументи и доказателства, че исканата информация противоречи на смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, поради което отказът бил немотивиран. Отговорите, които му били предоставени, били непълни и се разминавали с поисканата информация. В решението не било посочено правното и фактическо основание за отказа. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение и да бъде постановено ново решение, с което му бъде предоставена исканата информация.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Секретаря на Община Сливенq чрез п. си А.Р.-К., служител с ю. о. в Община Сливен счита  жалбата за неоснователна. Заявява, че обжалваното решение е валиден и правилен акт. С него не е отказан достъп за предоставяне на информация, а е поредно уведомяване на заявителя, че в Община Сливен не се съдържа исканата от него информация. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявления от Ж.Ж.Б. *** постъпили по електронна поща за предоставяне на достъп до обществена информация до кмета на Община Сливен, регистрирани в деловодната система на Общината с входящи № 9400-21853/21.12.2020 г. (изпратено на 20.12.2020 г. неделя) и № 9400-21854/21.12,2020 г, (изпратено на 21.12.2010 г., понеделник).

Административният орган е приел, че след като заявленията са подадени от Ж.Ж.Б., с адрес: *** и двете са с едно и също съдържание, то на основание чл.27, ал.2, т.2 от Административно процесуалния кодекс, по второто заявление, изпратено по електронна поща на 21.12.2020 г. и регистрирано с вх.№ 94 00- 21854/ 21.12.2020 г., не се дължи отговор, поради което се произнесъл по заявление № 9400-21853/21.12.2020 г.

Заявителят е поискал да да получи достъп до следната информация:

1.Протокола от извършената проверка от страна на Община Сливен на поземлен имот с идентификатор № 3753.10.511 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ковачите, в местността „Адата" с площ 14999 кв.м, в близост до помпените станции на „Водоснабдяване и канализация" ООД- Сливен по подадения от него сигнал с вх.№ 9400-8208 от 03.06.2020 г.

2. Във връзка с посочените факти, има ли изграждане на незаконен водоем за рибовъдство. Проучено ли е състоянието па популациите на мигриращите птици, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане па тяхната жизнеспособност.

3. При направената проверка от представители на Общината, на място заснет ли е и има ли фотоматериал, от които е видно на каква дълбочина е отнето от мястото. Това попада в територията „Тунджа 1" с код: BG0000192, което е в защитената национална мрежа и включва защитени зони като част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000" за опазване на естествените местообитания и че има европейски лалугери и порове и е защитена зона.

Заявителя е поискал достъп до обществена информация, като му се предостави на технически носител или на електронна поща.

С Решение № РД15-84/14.01.2021 г., издадено от Секретаря на Община Сливен е предоставен достъп до обществена информация, както следва: по т. 1. - Не е извършвана проверка от Община Сливен по сигнал с вх.№ 9400-8208 от 03.06.2020 г. и същият е изпратен по компетентност към РИОСВ - Ст.Загора, за което заявителят е уведомен с писмо изх.№ 9400-8208/2/25.08.2020 г. и от което е видно, че Общината не е компетентен орган да се произнесе по него. Компетентният орган РИОСВ - Ст. Загора е изпратил отговор на заявителя с изх. № КОС - 09-4200/1/11.09.2020 г. По т.2: С решене № СЗ-12-ОС/28.07.2020 г., директорът на РИОСВ - Ст.Загора съгласува осъществяването на инвестиционно предложение /ИП/ за „Създаване на овощна градина, от смокинови дръвчета в имот с идентификатор 37530.10.511 в местността „Адата", землище на с.Ковачите, общ.Сливен, с в. Д.-Й. Д. С., с което преценява, че няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони. ИП попада в границите на 33 „Река Тунджа 1" с код BG0000192 и подлежи на оценка за съвместимост, съгл. разпоредбите на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Компетентен орган по отношение изпълнение на условията в решение № СЗ-12- ОС/28 07.2020 г. е РИОСВ - Стара Загора. Община Сливен няма задължение да проучва популациите на мигриращите птици, такова проучване е от компетенциите на РИОСВ- Ст.Загора. По т. 3 е посочено, че Община Сливен не е компетентен орган, във вр. с отговорът по т.1.

С уведомително писмо изпратено по електронната поща на 13.01.2021 г., заведено в деловодната система на Община Сливен с вх.№ 9400-21853(3) от 13.01.2021 г. заявителят е уточнил исканата информация, свързана със Заявление по ЗДОИ с вх. № 9400 - 21853/21.12.2020 г., като е поискал да му бъде предоставена следната информация:

1. Протокол от проверката, извършена от представители на Отдел „Строителен контрол" в Община Сливен преди 10 юни 2020 г., от който да е видно извършвани ли са изкопни работи по времето на тази проверка. Осъществено ли е заснемането на имота при тази проверка от служителите на Общината и в отдел „Строителен контрол" разполагат ли с фотоматериал от това заснемане, от който да е видно на каква дълбочина са извършени изкопните работи в имота във връзка с изграждането на незаконен водоем за рибовъдство.

2. Има ли изграден незаконен водоем за рибовъдство в поземлен имот е идентификатор № 37530.10.511 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ковачите, в местността „Адата" с площ 14999 кв. м. в близост до помпените станции на „Водоснабдяване и канализация ООД" Сливен?

3. Община Сливен извършила ли е проучване, свързано със състоянието па популациите на мигриращите птици, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане па тяхната жизнеспособност.

Във връзка с това уточняващо заявление с Решение № РД15-140 от 26.01.2021 г. за допълване на Решение № РД15-84/14.01.2021 г., издадено от Секретаря на Община Сливен е допълнено решението за предоставен достъп до обществена информация, както следва: по т. 1 от уведомителното писмо: Няма такъв протокол. В имота не е осъществено „заснемане“ и няма фотоматериал. По т.2: Не е от компетенциите на Община Сливен. По т.3: С Решение № РД15-84/14.01.2021 г. за пълен достъп до обществена информация е даден отговор,

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 24, ал.1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление същото е в предвидената от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ за съдържание.

В случая търсената от заявителя информация касае информация във връзка действия на държавен орган във връзка с подаден от същия заявител сигнал за незаконно строителство в защитена територия. По отправеното запитване в законоустановения срок по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ – административния орган се е произнесъл с решение. По делото липсват данни кога същото е съобщено на оспорващия на 27.11.2019 г.,  но жалбата е подадена на 28.01.2021 г.- в 14 дневен срок от издаването на административния акт, поради което е процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, в рамките на предвидения срок по чл. 149, ал.1 от АПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на  задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице предпоставките по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, за да се приеме, че Кмета на Община Сливен е задължен по този закон субект. Съгласно цитираната норма такива са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Според  чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая решение е издадено от изрично определено от кмета на община Сливен лице, а именно Секретаря на Община Сливен, оправомощен със Заповед № РД-15-2869 от 19.11.2019 г. на Кмета на Община Сливен. 

В контекста на легалната законова дефиниция несъмнено информацията относно процедирането по сигнал с вх.№ 9400-8208 от 03.06.2020 г. е обществена. Според определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер исканата информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.)

Наред с гореизложеното, с оспорения административен акт е отговорено на исканата от оспорващия информация съобразно наличната в община Сливен информация. Обстоятелството, че този отговор не удовлетворява очакванията на заявителя не прави оспореното решение незаконосъобразно. По делото не е установено, че исканата от оспорващия информация съществува в задължената администрация, за да се направи извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Такъв извод не може да са направи и от представеното след приключване на делото, постановление от 11.02.2021 г. изх.№ 209/2021 от 12.02.2021 г. на прокурор при Апелативна прокуратура Бургас, доколкото в същото липсват данни за извършено проверка от служители на Община Сливен. Напротив от същото става ясно, че посочените длъжностни лица не са разпоредили извършването на своевременна проверка  т.е. в подкрепа на изложеното в обжалваното решение за липса на проверка и съответно за протокол от същата.

По т.2 от заявление е предоставената налична в Община Сливен информация, както и данни, че административния орган не компетентен по направеното питане. В този смисъл жалбата се явява неоснователна. Следва да се отбележи, че втората част на искането по т.2 от заявлението за достъп до обществена информация касае информация за околната среда. Съгласно чл.17 от Закона за опазване на околната среда всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. ЗООС се явява специален закон по отношение на ЗДОИ, тъй като в ЗООС изрично е предвидена глава II, озаглавена "Информация за околната среда". В чл. 19 от ЗООС се съдържа определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл.55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС.

Решението на секретаря на община Сливен, в частта, с която заявителят е уведомен, че по отношение на поисканата в т. 2 от подаденото заявление информация, община Сливен няма задължение да проучва популациите на мигриращите птици, такова проучване е от компетенциите на РИОСВ- Ст.Загора, по същество представлява уведомление по чл.32 ал.1 от ЗДОИ. Такова уведомление представлява и отговорът по т.1 от заявлението, че сигнал с вх.№ 9400-8208 от 03.06.2020 г. е изпратен по компетентност към РИОСВ - Ст.Загора, за което заявителят е уведомен с писмо изх.№ 9400-8208/2/25.08.2020 г. и от което е видно, че общината не е компетентен орган да се произнесе по него. Действително липсват данни, че заявлението е препратено на компетентния орган, но това не е довело до незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото изрично е посочен органът, при който се намира информацията, както и че по т.1 заявителя е бил уведомен за хода на подадения сигнал.

Решението по т.3 касаещо искана информация за заснет фотоматериал по същество препраща към информацията по т.1 от решението за липса на извършена проверка, поради което логично и до липса на заснет фотоматериал.

Поради изложените мотиви съдът счита, че подадената жалба против  Решение № РД15-84/14.01.2021 г., издадено от Секретаря на Община Сливен, допълнено с Решение № РД15-140 от 26.01.2021 г. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Представителят на ответника по оспорването е направил искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Така формулираното правило създава известна неяснота в приложението си, доколкото издаване на всеки подлежащ на обжалване административен акт е поведение на административен орган, което дава повод за завеждане на дело. В случая следва тази норма да се тълкува стеснително, тъй като противното би я обезмислило и да се има предвид поведение на ответника по оспорването извън стандартните административни процедури посочени в АПК и другите нормативни актове съдържащи административно –процесуални норми, които обаче не са довели до незаконосъобразност на издадения административен акт. Именно такъв е и настоящия случай, защото както би посочено по-горе административния орган не  е изпълнил докрай задължението си по чл.32 ал.1 от ЗДОИ и не е изпратил искането за предоставяне на информация по т.1 и частично т.2 на органа, който е приел за компетентен – РИОСВ Стара Загора. Това несъмнено е поведение, което е станало причина за завеждане на делото, тъй като е оставило неудовлетворено искането на заявителя за достъп до информация. В този смисъл искането да присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

 Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ж.Б.,***, срещу Решение № РД 15-84/14.01.2021 г., издадено от Секретаря на Община Сливен, допълнено с Решение № РД15-140 от 26.01.2021 г., с което е предоставен достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 9400-21853/21.12.2020 г., подадено от Ж.Ж.Б..

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.40 ал.3 от ЗДОИ.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: