РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. Варна, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110104525 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „В.-В.“ ООД, действащ чрез юрк. П. В.,
срещу Д. К. Д., действаща чрез адв. Н. С., назначена в качеството й на особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1./ сумата от 1 209.46 лева, представляваща главница дължима за периода от
14.12.2020 г. до 19.04.2022 г., за реално доставени, ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № *, за обект – имот, находящ се в *;
2./ сумата от 291.11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
1 209.46 лева, дължима за периода от 24.02.2021 г. до 08.10.2023 г.;
3./ сумата в размер на 2 807.21 лева, представляваща сбор от главници за периода от
19.04.2022 г. до 20.09.2023 г., преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за
ВиК услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в * и
4./ сумата в размер на 198.05 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата
от 2 807.21 лева за периода от 18.06.2022 г. до 08.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 6231/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13279 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в
качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден
1
недвижим имот, такива в посоченото отчетено количество в периода от 14.12.2020 г. до
19.04.2022 г.
Поддържа се, че исковите главници в периода от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г.
съставляват преизчислена по методика по ОУ стойности на задълженията на ответника.
Методиката е регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ,
респективно чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ. Излага се, че поради изтичане срока на метрологична
проверка на индивидуалния водомер в имота на ответника и неизпълнение от негова страна
на задълженията му по чл. 34а и чл. 11, ал. 5 от Наредбата, ищецът е начислявал средна
консумация на вода, определена по 5 куб. м., месечно за един обитател в имота. Твърди се,
че бездействието на ответника е поставило ищеца в невъзможност да отчита точно
потреблението на вода в имота.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
по размер.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, които могат да бъдат обобщени, както
следва: 1./ оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги; 2./ оспорва твърдението на
ищеца, че между последния и ответника е учредено облигационно правоотношение; 3./
оспорва реалността на доставеното количество ВиК услуги, както и техния обем; 4./ оспорва
изискуемостта на задълженията и изпадането му в забава; 5./ оспорва исковете и по размер.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба. Ответникът, редовно призован за същото съдебно
заседание, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Н. С. поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 13.10.2023 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
13279 по описа за 2023 г. на РС-Варна. С разпореждане на съда такава е издадена с №
6231/16.10.2023 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника, обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е потребител на В и К услуги, с който е учредена облигационна връзка с предмет
покупко-продажба на В и К услуги; изправността си по възникналото правоотношение по
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, а именно доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги в отчетените
количества през периода от 14.12.2020 г. до 19.04.2022 г., включително, че е спазена
методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера
на претендираните суми през периода от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г.; изискуемостта на
вземанията за главница и изпадането на ответника в забава. Ищецът следва да докаже и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, вкл. да установи по несъмнен
начин, че през процесния подпериод от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г. поставеното във
водоснабдения имот средство за търговско измерване /водомер/ е било в срока му на
метрологична годност, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил
договорните си задължения, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни
2
възражения.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения справка за недобора по партида с
абонатен номер * /л. 24/; споразумения за разсрочено плащане /л. 27 и л. 31/, които са с
предмет задължения за потребени ВиК услуги за отчетния периода от 11.10.2005 г. до
23.01.2023 г.; справка от НБД „Население /л. 53/; справка по лице от СВ-гр. В. за периода от
01.08.1924 г. до 01.08.2024 г. /л. 59/ и удостоверение за облагаеми имущества и декларирани
данни по ЗМДТ /л. 74/ се установява, че в качеството му на титуляр на аб. № *, живущ на
адреса в *, ответникът е бил посочен, като потребител. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т.
1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са позлвателите на
водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на ползване върху него или за учредяване на право на
ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от 14.12.2020 г. до
08.10.2023 г. ползвател на имота е бил именно ответникът.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество, т.е. реалността на отчетените и доставени
количества ВиК услуги в периода от 14.12.2020 г. до 19.04.2022 г. се констатира по несъмнен
начин от представеното споразумение от 26.05.2023 г., подписано между представителя на
оператора на ВиК услуги и ответника. Споразумението по своята правна същност е частен
документ, който материализира неизгодни за издателя му /ответника/ факти, а именно
ползваните ВиК услуги за отчетния период, поради което се ползва освен с формална, но и с
материална доказателствена сила. От своя страна, частните документи нямат обвързваща
съда материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на
своите твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и
справка за недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със
отбелязванията в електронния карнет.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 14.12.2020 г. до 19.04.2022 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
3
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
14.12.2020 г. до 19.04.2022 г. по издадените фактури за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.
е 1 209.46 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред настоящия
съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско притезание. Общият
размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от установените месечни
задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 08.10.2023 г.,
възлиза на 291.11 лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва касателно отчетния период от 14.12.2020 г. до 19.04.2022 г., респективно за
сумата от 1 209.46 лева и 291.11 лева. Следва да се присъди и обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 13.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
За периода от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г. исковата претенцията е частично
неоснователна. Съгласно чл. 34а и чл. 11, ал. 5 от цитираната Наредба, периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
години. Периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на потребителите от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на Закона за
измерванията. Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, респективно
чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери, вкл. когато същите са с изтекъл срок на метрологична годност, на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В настоящия случай операторът на ВиК
услуги за периода от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г. основава претенцията си на
горепосочената методология, доколкото в този период от време индивидуалният водомер на
ответника се поддържа, че е бил извън срока му на годност. Въпреки указаната на съда по
чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. ал. 2 от ГПК, ответникът не е ангажирал никакви доказателства, за това
че в рамките на отчетния период водомерът, ситуиран във водоснабдения имот, ползван от
него, е бил в срока му на метрологична годност, поради което искът се явява доказан по
основание. От експертното заключение се констатира по несъмнен начин и размерът на
исковата претенция, която за този период възлиза на 1 399.91 лева, което обуславя
неоснователността на иска за разликата до предявената сума от 2 807.21 лева.
Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от установените
месечни задължения за ползвани ВиК услуги, отчетени по процесната методология, считано
от съответния им падеж до 08.10.2023 г., възлиза на 95.53 лева, което обуславя отхвърлянето
на иска за разликата до предявената сума от 198.05 лева.
Крайният извод на съда е за частична основателност на предявените искове за
главница и мораторна лихва, респективно за сумата от 1 399.91 лева и сумата от 95.53 лева
касателно отчетния период от 19.04.2022 г. до 20.09.2023 г. Следва да се присъди и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.10.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 1 108.61 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково произовдство, включващи
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и разноски, сторени в
заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС – за
4
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д. К. Д., ЕГН
********** дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, сумите, както следва:
1./ сумата от 1 209.46 лева, представляваща главница дължима за периода от
14.12.2020 г. до 19.04.2022 г., за реално доставени, ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № *, за обект – имот, находящ се в *;
2./ сумата от 291.11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
1 209.46 лева, дължима за периода от 24.02.2021 г. до 08.10.2023 г.;
3./ сумата в размер на 1 399.91 лева, представляваща сбор от главници за периода от
19.04.2022 г. до 20.09.2023 г., преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за
ВиК услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в * и
4./ сумата в размер на 95.53 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
2 807.21 лева за периода от 18.06.2022 г. до 08.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 6231/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13279 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * против Д. К. Д., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата в размер на 1 407.30 лева, представляваща разликата над уважения размер
от 1 399.91 лева до предявения размер от 2 807.21 лева - сбор от главници за периода от
19.04.2022 г. до 20.09.2023 г., преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за
ВиК услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в * и
2./ сумата в размер на 102.52 лева, представляваща разликата над уважения размер от
95.53 лева до предявения размер от 198.05 лева - мораторна лихва върху сумата от 2 807.21
лева за периода от 18.06.2022 г. до 08.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
6231/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13279 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Д. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * сумата в
общ размер на 1 108.61 лева, представляваща сторени в хода на настоящото исково
произовдство и в производството по ч. гр. д. № 13279 по описа за 2023 г. на РС-Варна
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5