№ 3007
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100503782 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3782/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Г. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №2385 от 13.02.2025 г постановено по гр.д.
№54102/2024 г на СРС , 151 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че К. дължи сумата от 202,20 лв.
– мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. до 21.03.2024 г върху главница за топлинна
енергия от 1475,37 лв. за имот с абонатен №97725, находящ се в гр. София, ж. к. „Дианабад“,
бл.**** , за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 19,31 лв. - цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2024 г по ч. гр. д. №22745/2024 г.
по описа на СРС, 151 състав, както и К. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
сумата от 142,70 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не се
дължат лихви за забава върху главницата за топлинна енергия , защото няма данни за
публикуване на сметките на сайта на ищеца , както и не е налице покана за плащане.
Ищецът не е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение .Чл.36 ал.2 ОУ
изисква да се уговори и съобщи на съответния потребител ред и начин за заплащане на
1
услугата дялово разпределение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2025 г,
поради което въззивната жалба от 27.02.2025 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Според чл.33 ал.1 от приложимите ОУ /2016 г / месечните задължения за доставена топлинна
енергия се дължат в 45-дневен период , след изтичане на периода , за който се отнасят. Не е
необходимо публикуване на месечните сметки в интернет сайта на ищеца , както беше по
ОУ /2014 г/ . Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат
лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща
фактура за периода .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна
(арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139
ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по
чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Чл.36 ал.2 ОУ не може да се тълкува в смисъл , че ищецът трябва да уговори индивидуално
и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата дялово
разпределение . В случая ищецът е установил общ ред за заплащане на дяловото
2
разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия и така са издавани съответните
съобщения към фактури , общи фактури и кредитни известия .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2385 от 13.02.2025 г постановено по гр.д.№54102/2024 г на
СРС , 151 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* от гр. София , че С. Г. К. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от
202,20 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. до 21.03.2024 г върху главница за
топлинна енергия от 1475,37 лв. за имот с абонатен №97725, находящ се в гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бл.**** , за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 19,31 лв. -
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2024 г по ч. гр. д.
№22745/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, както и К. е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 142,70 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство .
ОСЪЖДА С. Г. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3