М О Т И В И
НОХД № 2108/ 2015 г.
по описа на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение, спрямо подсъдимия А.П.Л., за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, за това, че на **.2015 г.
в гр. П., без надлежно разрешително е държал високо рискови наркотични вещества
с цел разпространение – амфетамин с общо нето тегло 1,567 грама със
съдържание на активен компонент
амфетамин 14,8 % тегловни на стойност 47,01 лева, по цени за нуждите на
съдопроизводството, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Пледира установеност
на елементите на фактическия състав по предявеното обвинение, доказаност от
фактическа и правна страна на извършеното от подсъдимия престъпление. По
доказателствата акцентира върху показанията на свидетеля Д..
Пледира за
признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му. Счита че спрямо
подсъдимия няма смекчаващи отговорността обстоятелства и пледира налагане на
наказания близък, но над минимума предвиден в закона и предлага това да е
наказание три години година лишаване от свобода, чието изтърпяване да се изтърпи
реално. Пледира и налагане на наказанието глоба, но в минималния размер,
предвиден в закона – 5000лв. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по
делото разноски, наркотичните вещества - да се отнемат в полза на
държавата, вещите без стойност – да бъдат унищожени, след влизане на присъдата
в сила.
Подсъдимият
А.П.Л. признава държането на наркотика,
но отрича да е било предназначено за разпространение изобщо и в частност на
свидетеля Д.. Лично и чрез защитника си моли съда да го оправдае по обвинението
за разпространение, алтернативно – да бъде снизходителен при определяне на
наказанието.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият е :
А.П.Л., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, безработен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********
Относно фактическата обстановка:
Свидетелят М.Д.
употребявал наркотични вещества. В края на 2014 г. и до м.04.2015г. си
ги набавял и от подсъдимия А.Л.. Най-често му поръчвал да му вземе 1-2 дози
амфетамин, като дозите били от 0,5 до 1 гр. и съответно плащал за всяко пакетче
по 20лв..
На 02.04.2015г.
Д. имал нужда отнаркотични вещества, поради което се срещнал с подсъдимия Л. ***.
При срещата Д. поискал от Л. да му донесе две пакетчета амфетамин, за което му
дал пари за две дози и за такси. Направили си среща по-късно в района на „Д.д.”.
След около половин час подсъдимият се върнал на мястото на срещата и в момента,
в който бръкнал във вътрешния си джоб на якето, за да предаде амфетамина на Д.,
се появили свидетелите Б.Р. и С.А., които извикали „Стой, полиция”. А.Л.
побягнал. Свидетелите полицаите Р. и А. го подгонили, при което подсъдимият
изхвърлил двете пакетчета с амфетамин, а след няколко метра бил заловен. При
задържането на Л., той казал на полицейския служител Р., че с оглед на
съдебното му минало не можел да изкарва пари по друг начин и че пакетчетата,
които изхвърлил от джоба си били предназначени за М.Д..
На
местопроизшествието бил извършен оглед от разследващ полицай от ІV РУП Пловдив
– били намерени при източната стена на „Д.д.” на ул. „Ж..” №**в гр. П., на
тротоара, огледани и иззети – два броя прозрачни полиетиленови пликчета с
размери 4х5см., от едната страна с червена самозалепваща лента, които съдържали
бяло прахообразно вещество.
Химическата
експертиза назначена в досъдебното производство, чието заключение беше прочетено,
прието и приобщено към доказателствения материал след изслушване на вещото
лице, установява, че бялото прахообразно вещество, съдържащо се в двете
полиетиленови пликчета, намерени при огледа на местопроизшествието, са с нето
тегло 0,812гр. и 0,755 гр., сходни са по физико-химичен състав и съдържат
амфетамин и кофеин с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 14,8%
тегловни. Амфетаминът е поставен под контрол в Списък 1 „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” и от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП.
Съгласно ПМС
№23/ 1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на намереното количество амфетамин с общо тегло 1,567
гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 14,8 тегловни процента е с цена
47,01лв.
На
местопроизшествието били извършени обиски на подсъдимия и на свидетеля Д., одобрени
в последствие от съдия, като при обиска на Д. не били намерени други вещи
забранени от закона или такива имащи значение по делото, а при обиска на Л.
била намерена и иззета метална тръбичка с диаметър 6мм и дължина 7см, с
по-широк елемент в единия край, със засъхнало бяло вещество по ръба на единия
край, за която подсъдимият посочил, че е негова и че с нея смърка амфетамин.
Тази представа за фактическата обстановка настоящият съдебен състав си
изгради въз основа на комплексната преценка на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: от обясненията на подсъдимия Л. дадени в хода на
съдебното следствие и от тези прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НПК, от показанията на свидетелите: З.К. – пред настоящия съдебен състав, М.Д. –
дадени пред настоящият съдебен състав в хода на съдебното следствие и
проведената очна ставка на свидетеля Д. и подсъдимия Л., от показанията на
свидетеля М.Г. дадени пред настоящият съдебен състав в хода на съдебното
следствие, както и от прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 предл.
второ от НПК, както и от показанията на свидетелите полицейски служители Б.Р. и С.А., протоколите
за извършени процесуално-следствени действия – лични обиски и изземване, одобрени
от съдия, веществените доказателства, химическата експертиза, справката за
съдимост и характеристичната справка за подсъдимия, както и представения в хода
на съдебното следствие трудов договор.
Подсъдимият в обясненията дадени в хода на съдебното следствие твърди, че
действително в деня на задържането му на 02.04.2015г. е купил инкриминираното
количество и вид наркотици, но за себе си. Твърди, че е бил заловен, докато е
разговарял с Д. (което се опровергава от показанията на всички останали
свидетели), а е побягнал, защото не разпознал полицаи, а сметнал, че са
ултраси. Твърди, че именно момента на задържането му е бил първият път през
този ден, когато е видял Д., като за срещата се били уговорили по телефона,
като тази среща нямала общо с наркотици и закупените от него не били за Д.. А
на полицая при задържането казал, че наркотиците са за него самия – твърдение,
което е противоположно на показанията на свидетеля Р..
Прочетените по реда на чл.279 от НПК обяснения на Л., дадени в хода на ДП,
се различават с обяснението, че същият ден работил с М.Г. ***, продавайки
картички за благотворителност, при тях дошъл М.Д.. Л. им казал, че ще отиде да
си купи амфетамин, като казал че ще вземе и на Д.. Свидетел на този разговор
през цялото време била М.Г.. С изключение на твърдението, че свидетел на
уговорките била М.Г., тези обяснения съответстват на показанията на свидетелите
М.Д. и М.Г., дадени в хода на съдебното производство.
Запитан кои от показанията му са верни, подсъдимият твърди, че това са
показанията, дадени при съдебното следствие,
От показанията на свидетеля М.Д. дадени в хода на съдебното следствие се
установява, че познава подсъдимия от 3-4 години и тъй като и двамата
употребявали наркотици (амфетамини), се случвало подсъдимият да му набавя –
това станало няколко пъти през 2015г. по идентичен начин: срещали се и Д. му
давал пари за това което и колкото желае – обикновено да има за 2-3 дни. Свидетелят
обяснява, че една доза била около грам и струвала 20лв., а Д. му давал обикновено
и по 5лв. за такси. На 02.04.2015г. Д. се обадил по телефона на Л.,*** до паметника
на „Б.М.”, дал му за „две „двайски” да му
вземе” , дал му и три лева за такси, и се разбрали, че ще се срещнат в градинката на „Д.д.”. Там Д. чакал Л. в
компанията на свидетелите М.Г. и З.К.. Когато след около 20 минути Л. се
върнал, видял ги и приближавайки понечил
да извади наркотика за да го подаде на Д., се появили полицаи, които го
задържали, заедно с Г. и К., а Л. опитал да избяга, но също бил задържан.
Поставени в очна ставка за изясняване противоречията относно поръчката на Д.
и предназначението на инкриминираното количество наркотик, Л. поддържа тезата,
че на инкриминираната дата не е взимал пари от Д. и не му е носил в последствие
на местопроизшествието наркотик.
Разпитана в хода на съдебното следствие свидетелката М.Г. потвърждава
твърдението на Л., че на инкриминираната дата около обяд двамата са се намирали
на главната улица в гр. П., потвърждава и появата на М.Д., отрича обаче да знае
къде и за какво Л. е напуснал за кратко двамата. А за наркотиците разбрала едва
при задържането им при завръщането на Л. при тях при „Д.д.”.
Прочетени по реда на чл.281 от НПК показанията й, дадени пред орган на
досъдебното производство, поради противоречия относно възприетите от нея срещи
между Л. и Д. на инкриминираната дата, сочат, че срещата между двамата била
едва при задържането им. Свидетелката Г. твърди, че верни са показанията дадени
при съдебното следствие, а разликата с тези от ДП били грешно записани. Съдът
възприема като достоверни показанията й дадени непосредствено пред настоящия
състав и дава вяра на твърдението й, че дадените пред орган на досъдебното
производство по същество са същите. Действително прави впечатление, че пред
органа на досъдебното производство само буквалния прочит сочи на една среща
между Л. и Д., но е резултат очевидно на липсата на въпрос какво се е случило
преди да се насочат тя и Д. към „Д.д.”, и не може да се третира като разлика в
показанията и от досъдебната фаза и съдебното следствие, или промяна на
показанията й.
Свидетелят З.К. има преки впечатления единствено от задържането им и това
на подсъдимия на инкриминираната дата. От значение са те в частта Л.
приближавал ли е групата на очакващите го свидетели Д., Г. и К. или е бил с тях
и разговарял (както твърди подсъдимият в обясненията си пред настоящия съдебен
състав. Свидетелят К. потвърждава показанията на Д., Р. и Г., че при появата на
полицаите Л. не е бил и разговарял с приятелите си Д., Т.и К., а ги е
приближавал, вървейки насочен към тях. Съдът възприема показанията на този
свидетел, като съответстващи на показанията на останалите свидетели Д..
Свидетелите Б.Р. и С.А. – полицай, участвали при задържането на подсъдимия,
в различна степен на подробности твърдят, че Л. е признал че инкриминирания
наркотик е бил за разпространение. На Р., Л. казал, че това му бил единствения
начин за препитание, а наркотика бил за Д.. На А., Л., на въпрос защо се
занимава с наркотици, казал, че съжалява. Показанията на тези двама свидетели
опровергават обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие след
прочитане обясненията от досъдебното производство, че при задържането казал, че
наркотиците са си за самия него и косвено потвърждават твърдяното от Д.
обстоятелство, че иззетия на местопроизшествието наркотик е бил предназначен за
него.
Показанията на свидетеля Д. съдът кредитира като ясни, последователни,
съответстващи на обясненията на подсъдимия, дадени пред органа на досъдебното
производство, че на инкриминираната дата подсъдимият е трябвало да го снабди с
амфетамин, съответстващи на показанията на свидетелката Г., че Д. се е видял за
кратко с Л. пред заведението „К.” в центъра на П., а след това е отишъл и седял
с нея в кафенето при Д.д., за да чака подсъдимия Л..
Обясненията на подсъдимия съдът кредитира изцяло относно закупуването на
амфетамина от кв. „И..” в гр. П., като количество и качество (обяснения еднакви
и в досъдебната и в съдебната фаза). Кредитира ги и в частта, на дадените в
досъдебното производство, където подсъдимият твърди, че е закупил амфетамин за Д.,
тъй като именно тези му обяснения съответстват на останалите събрани по делото
доказателства – коментираните свидетелски показания, намерените веществени
доказателства, писмените доказателствени средства – протокол за процесуално-следствено
действие оглед.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия дадени в съдебното
следствие, че инкриминираното количество наркотик бил закупил за себе си и не
смятал да дава на Д., както и че срещата им пред „Д.д.” при задържането била
първата за деня. Последното противоречи и на показанията на свидетелката Г.,
която твърди, че срещите между Д. и Л. всъщност са били две, като след първата Л.
тръгнал на някъде, а след това компанията го чакала при „Д.д.”, противоречи на
показанията на свидетеля Д., че Л. е трябвало да му донесе амфетамин, както и
на показанията на свидетеля Р. за споделеното от Л. непосредствено при
задържането му.
Заключението на ХЕ съдът възприема като обосновано, компетентно, дадено от
вещо лице с професионална специализация свързана с обекта на изследване.
Фактът на
държането от Л. на инкриминирано по настоящото дело количество високорисково
наркотично вещество се установява от показанията на свидетелите – служители на
полицията, които са го намерили, както и от
протокола за извършено претърсване и изземване, обиск, обяснения на подсъдимия.
Специалната цел
на държането на наркотичните вещества – разпространение, се установява от
показанията на свидетеля Д., показанията на свидетелите Р. и А., обясненията на
подсъдимия, на които съдът даде вяра по коментирани по-горе мотиви, дадени пред
орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279 от НПК.
Квалифициращия
вид наркотично вещество – високорисково, амфетамин, се установява от
коментираната по-горе ХЕ изслушана по делото.
Въз основа на изложеното, съдът намери за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимия А.Л. е
извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК
като на ..2015 г. в гр. П., без надлежно разрешително е държал високо рискови
наркотични вещества с цел разпространение – амфетамин с общо нето тегло 1,567 грама със
съдържание на активен компонент
амфетамин 14,8 % тегловни на стойност 47,01 лева, по цени за нуждите на
съдопроизводството, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
От обективна
страна това се установява от коментираните по-горе доказателства и тяхното
съотнасяне към основните елементи на престъплението подлежащи на доказване,
коментирано също горе.
От субективна страна от
същите доказателства се установява, че това деяние е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. От поведението на подсъдимия към момента на задържането му – факта на
изхвърляне на двете пакетчета съдържащи амфетамин, е очевидно ясното съзнание за
незаконността на деянието му. Подсъдимият е знаел и е съзнавал, че държането им
и разпространението им е забранено от закона и че е обществено опасно. По този
въпрос няма никакъв спор, още повече, че подсъдимият вече е бил осъждан веднъж
за държане на наркотици. Подсъдимият е нарушил забранителни разпоредби относно
държане на високорискови наркотични вещества и е увредил обществените
отношения, свързани с гарантиране здравето.
Относно
вида и размера на наказанието:
Като
обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия А.Л., могат да бъдат
взети предвид младата му възраст (28 години); трудовата му ангажираност – видно
от представения по делото трудов договор, твърденията на свидетелите Г. и Д. и
на самия подсъдим, а също и косвено на свидетеля Р. – очевидно за подсъдимия е
осъзнавано и присъщо източникът на доходи да е от трудов характер, а от
наркотици – само кризисно; и семейна ангажираност – съжителство на семейни
начала и очаквано дете. Не на последно място като смекчаващо отговорността
обстоятелство и в контекста на останалите смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът приема за такова и сравнително малкото количество
наркотик. При тези установени данни, съдът не можа да се съгласи с твърдението
на държавното обвинение, че смекчаващи отговорността обстоятелства няма.
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия Л. обстоятелства по делото са шестте му предишни
осъждания. Други, различни от това, отегчаващи отговорността му обстоятелства
съдът не установи.
При съпоставката им, ПОС намери, че смекчаващите
обстоятелства са преобладаващи, поради което определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства малко над предвидения в закона минимум
от 2 години лишаване от свобода, а именно – две години и половина лишаване от
свобода. Съдът счете, че това наказание е съответно на конкретното деяние и
даващо възможност да се постигнат целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Кумулативното
наказание глоба, решаващият съдебен състав наложи в минималния предвиден от
закона размер който счете, че предвид установените имотно положение и трудови
доходи сам по себе си е достатъчно висок, за да постигне целеният от чл.36 от НК ефект на наказание.
Наказанието
лишаване от свобода, наложено за процесното деяние, съдът разпореди да се
изтърпи, на основание чл.61 т.2
вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 354а ал. 6 от НК, остатъка от наркотичното вещество, представляващ предмет
на престъплението – амфетамин с общо нето тегло 1,567 грама, предаден с
писмо рег.№441000-4815/21.07.2015г. от началника на ІV РУ Пловдив до ЦМУ Отдел
„МРР-НОП” гр. София и приемо-предавателен протокол №37544/ 20.08.2015г. –
намиращи се на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП” гр. София, съдът разпореди да
се отнеме в полза на Държавата.
Вещественото
доказателство 1бр. метална тръбичка с диаметър 6 мм, дължина 7 см с по-широк елемент в
единия край, със засъхнало бяло вещество по ръба на единия край, намираща се на
съхранение в ІV РУП – Пловдив съдът разпореди да се да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в
законна сила.
Разноските
по делото за експертиза в размер на 116,54
лева (сто и шестнадесет лева и
петдесет и четири ст.) по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, по сметка на Националното бюро за правна помощ- гр.
София направените по делото разноски в
размер на 150 (сто и петдесет) лв., 28
(двадесет и осем) лв. пътни разноски и 10 лв. дневни разноски на вещо лице – по
сметка на ПОС, на основание чл. 189 ал. 3 от НК съдът възложи на подсъдимия.
Видно от
справката за съдимост на подсъдимия Л., той е осъждан общо шест пъти, като
инкриминираното понастоящем деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
– това по н.о.х.д.№4167/2014г. на ПРС. Последното е основание за приложение на
разпоредбата на чл.68 от НК. Настоящото деяние е извършено на 02.04.2015г.,
т.е. около седем месеца след началото на четиригодишния изпитателен срок по
н.о.х.д.№4167/2014г. на ПРС течащ от 01.09.2014г. Поради тези установени по
делото обстоятелства, съдът постанови на основание чл.68 ал.1 от НК А.П.Л. да
изтърпи изцяло и отделно наказанието лишаване от свобода за срок от две години,
наложено му с присъда по н.о.х.д.№4167/2014г. на Пловдивския Районен съд, при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
като от този срок приспадна на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК времето,
през което е бил задържан за срок от 24 часа на 03.04.2014г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: