Р Е Ш Е Н
И Е № 166
гр.Пловдив, 28.03.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание
на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №690 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът Е.И.В., ЕГН
**********, в качеството й на земеделски производител Е.В., ЕИК **********,
адрес ****, чрез пълномощник адв.И.Н., съдебен адрес ****, твърди, че основната
й дейност от 2012 г. насам е производство на десертно грозде, сорт „Велика“, от
собствен лозов масив с площ 97 дка в
землището на с.Гранит, обл.Стара Загора. Твърди, че масивът е засаден през 2009
г. Поддържа, че срещу гъбични инфекции при лозата, най-често срещани от които
са „брашнеста мана“ и „сиво гниене“, се прилагат фунгициди. Твърди, че
ответникът е вносител и разпространител на българския пазар на фунгицид с
търговско наименование „Топ Плюс 70 ВП“, в който активното химично вещество е
тиофанат-метил с концентрация 70 % (700 г активно вещество на килограм).
Третирането на растенията с препарата става чрез пръскане, като препарата се
смеси с вода във вид на аерозол и се прилага при доза 0,1 % за двата вредителя.
Съществена характеристика на препаратите за растителна защита е техният
карантинен срок – период, достатъчен растението да асимилира и обработи
физиологично съответния химичен препарат, така че същият да бъде в допустима,
безопасна за човешкото здраве концентрация, преди да бъде предложен плодът на пазара
за консумация. Твърди се, че на разфасовките на препарата, предлаган от
ответника, е изписана подробна информация относно предназначението, начина му
на употреба, предпазни мерки при работа и пр., като в това число е указана
концентрация на препарата в работния разтвор – доза 0,1 %, и карантинен срок –
14 дни. Ответникът е издал и каталог на предлаганите продукти, озаглавен
„Растителна защита за печелившо земеделие“, в който (стр.34-35) е посочен
същият карантинен срок. Същите указания за употреба, в това число относно
карантинния срок, ответникът е дал и на електронната си страница във вид на
файл с име „Каталог фунгициди“. Ответникът предлага на клиентите си и календар
за прилагане на препаратите, в който са посочени възможните моменти за прилагане
на препарата. Ищцата твърди, че за обработка на лозовия си масив през
стопанската 2016 г. е закупила от препарата на ответника „Топ Плюс 70 ВП“, като
е третирала лозовите си насаждения от 90 дка четири пъти – на 08.06.2016 г.;
15.06.2016 г.; 30.06.2016 г. и 20.07.2016 г., при указаната от ответника доза
от 0,1 % (опаковка 1 кг в 1 000 л вода). Последната обработка твърди, че е
съобразена с указания от ответника карантинен срок от 14 дни преди обиране на
зрелия плод и продажбата му на пазара. Твърди още, че като производител на
грозде има сключен договор при общи условия с „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“КД
от 06.08.2013 г. Твърди, че през 2013 г. е продала на своя търговски партньор
общо 47 504 кг грозде от сорта „Велика“ на стойност 77 097,54 лв.,
през 2014 г. градушка е унищожила почти цялата реколта, а през 2015 г. е
произвела грозде в размер 63 077 кг, от които 31 796 кг на стойност
58 719,60 лв. продала на същото лице, а останалата част от произведената
продукция била изнесена в Румъния. Стопанската 2016 г. твърди, че е била много
благоприятна за производство на грозде. Ищцата е очаквала да произведе около
1 000 кг плод на декар от обработваната площ, като започнала да продава
реколтата си на КАУФЛАНД при много изгодна цена от 2,40 лв./кг. Твърди, че в
периода от 20 до 29 август 2016 г. на същия купувач са продадени общо
5 733 кг грозде на стойност 13 759,20 лв. Твърди още, че купувачът е
възложил на лицензирана химическа лаборатория анализ на продукцията за вредни
вещества, при което е установено наличие на тиофанат-метил в гроздето на ищцата
от 0,54 мг/кг при допустима норма 0,1 мг/кг. Веднага след този резултат
КАУФЛАНД е уведомил ищцата, че спира да купува от продукцията й. Твърди още, че
е възложила нов анализ на продукция, обрана на 31.08.2016 г., при която било
установено съдържание на тиофанат-метил отново над нормата – 0,24 мг/кг, и едва
при третото изследване на проба от 14.09.2016 г. последното вещество било 0,088
мг/кг – в рамките на допустимите граници. След справка на сайта на
производителя на препарата, разпространяван в България от ответника, ищцата
установила, че производителят дава действителен карантинен срок 35 дни, за
разлика от този, посочен от ответника. Твърди се, че същото вещество се
разпространява и от друг търговец с наименование „ТОПСИН М 70 ВДГ“, който
коректно е отразил карантинен срок 35 дни. Същевременно, сочейки в
разпространяваната от него информация за препарата карантинен срок от 14 дни,
ответникът е въвел в заблуждение селскостопанските производители. Ищцата е
осъществила третиранията на реколтата си, съобразявайки се с дадената от
ответника невярна информация относно карантинния срок, поради което при
пристъпване към беритба на узрялата продукция през 2016 г., последната се е
оказала с недопустимо висока концентрация на тиофанат-метил и негодна за
консумация от човек. В резултат от това ищцата е била принудена да обере и
изхвърли продукцията си. Във връзка с това същата поддържа, че, при произведена
реколта от 84 000 кг грозде
при действащия договор с КАУФЛАНД и предлаганата от този купувач цена 2,40
лв./кг, е могла да получи изкупна цена на похабената продукция в общ размер 201
600 лв. Твърди, че след като му е станал известен резултатът от лабораторния
анализ, купувачът й е върнал 763 кг грозде на стойност 1 831,20 лв., за което е
издал кредитно известие. Освен това се твърди, че ищцата е имала право да
получи подпомагане по европейска схема за обвързана подкрепа за плодове,
зеленчуци и протеинови култури, при условие, че е получен и реализиран
минимален добив от произведеното от нея десертно грозде, като помощта е 2 000
лв./ха, или 18 000 лв. за обработваните от нея 90 дка (9 ха). Тъй като не е
могла да докаже реализация от поне 264 кг/дка, не е могла да се възползва и от
субсидията. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение
за претърпените от нея вреди, вследствие на обявен от него карантинен срок 14
дни при употребата на посочения фунгицид, вместо действителен такъв от 35 дни,
в общ размер 221 431,20 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, като сумата включва, както следва: 1.
пропусната полза в размер 201 600 лв., равняваща се на стойността на
произведената, но непродадена продукция от 84 000 кг грозде при изкупна цена
2,40 лв./кг; 2. пропусната полза в размер 18 000 лв., представляваща неполучено
директно плащане от РА при МХЗ по схема за обвързана подкрепа на плодове,
зеленчуци и протеинови култури“; и 3. претърпяна загуба в размер 1 831,20 лв.,
представляваща стойност на върната от КАУФЛАНД продукция с кредитно известие
№121/30.08.2016 г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “АГРИЯ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Асеновградско
шосе“, представлявано от Л.И.К., чрез пълномощници адв.Е. А.и адв.Г.Д., оспорва
исковете. Признава, че е притежател на разрешение за пускане на пазара и
употреба на продукти за растителна защита, в това число продукта „ТОП ПЛЮС 70
ВП“. Възразява, че указанията за употреба на предлагания от него продукт са в
съответствие с издадените за продукта разрешения от Националната служба за
растителна защита към МЗ, заменена през 2011 г. от Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ), в които е посочен карантинен срок от 14 дни.
Признава, че към настоящия момент е налице висяща процедура по преразглеждане и
оценка съгласно европейското законодателство на издаденото за продукта
разрешение, като всички необходими данни са предоставени на БАБХ, но преди
приключване на процедурата по преоценка не е възможна промяна в етикета на
продукта, тъй като е задължително стриктно придържане към съществуващата
регистрация и условията за разрешаване, които включват карантинен срок от 14
дни. В тази връзка сочи, че в поддържаната от БАБХ електронна страница е обявен
публичен регистър на разрешените за пускане на пазара и употреба в РБългария
продукти за растителна защита, и там за процесния препарат е посочен карантинен
срок 14 дни. Възразява, че при стриктно спазване на указанията за употреба на
продукта „ТОП ПЛЮС 70 ВП“, дадени от разпространителя в печатния му каталог,
както и на самите опаковки, е невъзможно да се констатира недопустима стойност
на препарата теофанат-метил в крайната селскостопанска продукция. В тази връзка
възразява, че ищцата не е спазила стриктно дадените от него указания за
употреба и това е единствената причина, довела до увеличаването на химичното
вещество в крайната продукция. По изложените съображения счита исковете за
неоснователни и моли същите да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор и се
установява, че ищцата е регистриран земеделски производител, в това число за
стопанската 2015 - 2016 г. (л.4) Няма спор, че ищцата произвежда грозде сорт
„Велика“, като през стопанската 2016 г. обработваната от нея площ е 94,960 дка
(доклад на л.373).
Няма спор между
страните, че ответникът предлага на българския пазар продукти за растителна
защита, в това число че същият е разпространител за България на продукта „ТОП
ПЛЮС 70 ВП“. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че
препаратът съдържа 700 г/кг активно вещество тиофанат-метил, както и, че
дадените от ответника указания за употреба на препарата върху опаковката на
същия, в интернет-сайта на ответника и в издаван от последния каталог
„Растителна защита за печелившо земеделие“, са, както следва: да се използва
при лозя, профилактично или след поява на първи симптоми, срещу брашнеста мана
в доза 0,1 % (100 г/дка) и срещу сиво гниене в концентрация 0,1 % или при доза
100 г/дка; момент на приложение – след цъфтежа, преди затваряне на чепката и
при прошарване на грозда; интервал между две третирания – 10-14 дни; карантинен
срок (период от последното третиране до прибиране на реколтата) – 14 дни. Върху
опаковката на продукта (л.25) е указано едни и същи площи да не се третират с
продукта повече от 3-4 пъти по време на вегетацията, а в каталога и в сайта на ответника
– л.26, л.27 и л.28, е посочено „Желателно е да се прилага 2-3 пъти по време на
вегетацията на културата; при необходимост от повече третирания е необходимо да
се използват продукти на различна химична основа“.
Няма спор и се
установява от приетите по делото заповеди и удостоверения, че продуктът е
разрешен за предлагане на пазара и за употреба в Република България. За първи
път в полза на ответника за препарата е издадено санитарно разрешително
№00278/2000 г. (л.184) В полза на ответника е издадено и удостоверение за
разрешаване пускането на пазара и употребата на продукта с номер 0047-ПРЗ от
14.01.2013 г. В двата документа е посочен карантинен срок 14 дни. Няма спор, че
е започнала процедура по подновяване на последното разрешение. С писмо №3154-ПРЗ
от 25.05.2016 г. на л.189 зам.изпълнителният директор на БАБХ е указал на
производителя „ЗЕНИТ КРОП САЙЪНСИС“АД, че срокът на валидност на удостоверение
№0047-ПРЗ от 14.01.2013 г. е в сила до приключване на процедурата по
подновяване на разрешаването. Последната е приключила със Заповед
№РД11-1205/07.06.2017 г. (л.536-л.538), с която разрешението на процесния
фунгициден продукт е подновено, като карантинният срок е променен на 35 дни, а
като норма на приложение е посочено 0,10-0,12 кг/дка. Установява се, че след
издаване на последната заповед, на електронния сайт на ответника информацията
за карантинния срок е променена, като вече са дадени указания за карантинен
срок от 35 дни.
От приетото по делото
извлечение от дневник за проведените химични обработки и употребени торове,
подобрители на почвата и биологично активни вещества, воден от ищцата, се
установява, че върху лозовия масив на последната през стопанската 2015 – 2016
г. са извършени четири третирания с процесния препарат – на 08.06.2016 г.; на
15.06.2016 г.; на 30.06.2016 г.; и на 20.07.2016 г. Приети са като
доказателство фактурите, с които ищцата е закупила препарата от трето за спора
лице, от тях се установява, че ищцата е закупила четири пъти по 10 кг от същия
препарат, съответно на 07.06.2016 г.; 13.06.2016 г.; 30.06.2016 г.; и
20.07.2016 г.
Приети са като
доказателство по делото общи търговски условия на Кауфланд България ЕООД енд
Ко.КД, гр.София. Документът не е оспорен, като няма спор, че в качеството на
доставчик същият съдържа подпис на ищцата, датиращ от 06.08.2013 г. В общите
условия фигурира задължение на доставчика да доставя поръчаната от купувача
стока. Предвидено е поръчката да се извършва писмено, по изключение по
телефона. Предвиден е срок за доставка и последици при неизпълнението му.
Прието е и допълнение към горните условия, озаглавено „Плодове и зеленчуци“, за
което също не се спори, че е подписано от ищцата в качеството й на доставчик. В
тях е предвидено, че цените се договарят ежеседмично.
От приетите по делото
фактури се установява, че ищцата е издател на общо осем на брой фактури с
получател на Кауфланд България ЕООД енд Ко.КД, издадени в периода от 20.08.2016
г. до 30.08.2016 г., с предмет грозде „Велика“ – общо 6 496 кг, при
единична цена 2,40 лв. с ДДС. Установява се от приложените приемо-предавателни
протоколи, регистрирани от Кауфланд България, че гроздето е предадено на
посочения във фактурите купувач.
От приетите фактури се
установява още, че ищцата е издавала фактури за продажба на грозде „Велика“
през август, септември и октомври 2015 г. на Кауфланд България ЕООД енд Ко.КД и
на румънското дружество „Девизиа Легуме“.
Установява се от приетия
протокол за върната стока на доставчик, издаден от Кауфланд България ЕООД, че
на ЗП Е.И.В. са върнати 763,360 кг грозде „Велика“ на 30.08.2016 г. от посоченото дружество.
Установява се от
приетите по делото в заверен превод резултати от лабораторни анализи, че
гроздето сорт „Велика“, доставяно от ищцата, е било обект на изследване за
съдържание на химични вещества, в това число тиофанат-метил, три пъти. При
доставеното на 24.08.2016 г. грозде е установено съдържание на тиофанат-метил
0,54 мг/кг; а в грозде, прието на 30.08.2016 г., е установено съдържание на
тиофанат-метил 0,24 мг/кг, при максимален лимит 0,1 мг/кг. В грозде, предадено
в същата лаборатория на 10.09.2016 г., е констатирано съдържание на
тиофанат-метил 0,088 %.
Установява се от
приложеното на л.141 извлечение от сметка, че на 24.03.2016 г. ищцата е
получила сумата 18 410,65 лв. от Държавен фонд „Земеделие“. Според справка
от ДФЗ на л.385, ставката по схема за обвързано подпомагане за плодове за
кампания 2016 г. е в размер 1 089 лв./ха за всички култури, подлежащи на
подпомагане.
По делото са приети
първоначална, повторна и разширена-комплексна съдебна експертиза. От същите се
установява, че, с оглед гарантиране получаването на стабилни добиви, е
необходимо лозята да се опазват от болести и неприятели, в това число сиво
гниене и оидиум. Процесният фунгицид е регистриран за борба срещу оидиум и сиво
гниене, съдържа активно вещество триофанат-метил под форма на водно разтворим
прах. Същият е с предпазно и лечебно действие. Попаднал върху листата,
фунгицидът се поглъща от тях и се придвижва в цялото растение, като задържа
делението на клетъчните ядра на гъбните клетки, пречи на сцеплението на
хромозомите или предизвиква тяхното делене. Препаратът е регистриран в БАБХ и
разрешен за употреба с карантинен срок 14 дни при лозята. Карантинен срок е
срокът, през който употребеното активно вещество би спаднало до ниво безвредно
за човека. Желателно е препаратът да се прилага 2-3 пъти по време на
вегетацията на културата. Момент на приложение – след цъфтежа, преди затваряне
на чепката и при прошарване на гроздето.
Ползвайки различни методи на изчисление, първоначалната и повторната експертиза
са заключили, че превишеното остатъчно съдържание на тиофанат-метил в гроздето
на ищцата през август 2016 г. се дължи на превишаване в дозата на прилагания
разтвор спрямо указанията, дадени от производителя, както и на обстоятелството,
че са извършени четири третирания, вместо допустимите според вещите лица 2 или
3 при конкретния сорт грозде, който е ранен и при него възможността за разпад
на вредното вещество е по-малка. Колкото по-често се тори и пръска с препарата,
толкова повече същият се натрупва, и то особено преди зреенето на плода.
Излъчването му става бавно и продължително, зависи от много фактори, като
почвена влага, запазена листна маса, която продължава да изпраща в зърното нови
хранителни вещества и така се намалява концентрацията на вредни вещества.
Първоначалната и повторната експертиза са определили среден добив за 2016 г. от
процесния сорт грозде в лозовия масив на ищцата в размер 800 кг/дка,
сравнявайки добивът от предходните години и взимайки предвид възрастта и
състоянието на лозята.
Комплексната експертиза,
допусната и по въпроси на съда, е завършила с две отделни заключения на
специалистите – агроном и вещо лице със специалност растителна защита, като
всеки от тях е отговорил на въпросите от своята компетентност. Според заключението
на агронома, причина за високата стойност на остатъчното вещество в продукцията
на ищцата е обстоятелството, че е пръскано повече от желателните 2-3 пъти,
както и, че са извършвани третирания, без да се изчака изтичането на
карантинния срок. Според заключението на вещото лице – специалист по растителна
защита, при третиране на процесното лозе има две отклонения от препоръките за
употреба на Топ Плюс 70 ВП, дадени от ответника – превишение на количеството на
продукта спрямо единица-площ, което е 5,3 %, и съкращаване на интервала между
първо и второ пръскане – вместо препоръчваните 10-14 дни, второто пръскане е
извършено на седмия ден след първото. Не би могло със сигурност да се каже, че
тези две отклонения са единствените причини за наднорменото остатъчно
количество на фунгицида. Случаят може да се определи като комплексен,
проникването на активните съставки на системните продукти е динамичен процес,
зависещ от множество фактори – тип и възраст на абсорбиращата повърхност,
климатични фактори (температура, период на навлажняване, отмиване, интензивност
на слънчевото греене), скорост и ниво на транслоциране в растителните тъкани,
зависими и от метаболитните процеси в растителните клетки и др. Дори да се
спазят указанията за доза, интервали между пръсканията и карантинен срок, е
възможно да е налице превишено количество на остатъчното вещество, и в резултат
само от влиянието на други фактори, измежду посочените по-горе. В допълнение
към заключението си и в съдебно заседание вещото лице уточнява, че разсейването
на вредното вещество се постига в различно време по повърхността на
растителните тъкани, където разсейването е по-бавно и където има елемент на
натрупване при последователни пръскания, от една страна, и от друга – във
вътрешността на тъканите, където разсейването може да варира от 4,2 дни до 15,4
дни. Според тази експертиза удължаването на карантинния срок от 14 на 35 дни ще
гарантира по-добра токсикологична характеристика на гроздето по отношение на
остатъчните количества от този фунгицид.
Разпитани са по делото двама свидетели. От
показанията на свидетеля М. В. се установява, че процесното грозде се бере в
продължение на два месеца, гроздовете зреят поетапно, като узрелите гроздове се
събират, за да може да назреят следващите. Когато установили, че гроздето е
„отровно“, преустановили брането му. Предишната година продължили беритбата и
на 10.09., включително до октомври. Преди всяко пръскане се консултирали с
агроном. Обстоятелството, че всяко третиране от страна на ищцата е било
консултирано с агроном, се установява и от показанията на свидетеля Я.П..
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената
разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител,
като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна
предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие
неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо
персоналният причинител да е известен. Юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане по реда на чл.49 ЗЗД, а не като преки причинители.
В конкретния случай
неправомерното поведение, проявено при възлагане на ответника, което се
релевира в исковата молба, е даването на неверни указания относно прилагането
на процесния препарат досежно т.нар. карантинен срок, като ищцата поддържа, че
коректният карантинен срок, гарантиращ липсата на остатъчно вещество в
произведената продукция от приложения препарат, е не 14 дни, каквито указания
са дадени за разпространявания от ответника продукт, а 35 дни – каквито са
указанията, дадени от производителя на същия продукт, указанията, дадени за
други подобни продукти, както и указанията, дадени от самия ответник след
издаването на заповедта от 2017 г., с която е продължена регистрацията на
същия.
За да се ангажира
отговорността на ответника с оглед горното, следва да бъде установено, че
указанията за 14-дневен срок, приложени от ищцата, са неверни, или че същите не
гарантират липса на остатъчно вещество или наличие на такова до допустимите
граници, от една страна. От друга страна е необходимо да се установи, че в
резултат от приложението на неверните указания в патримониума на ищцата са
настъпили вреди от соченото от нея естество и в сочения размер.
В тази връзка съдът
намира, че от заключението на вещото лице Б., както и от приетите по делото
писмени доказателства в насока на това, че регистрацията на процесния продукт е
продължена при други условия, а именно – като е увеличен т.нар. карантинен
срок, може да се обоснове извод, че приложените от ищцата указания на ответника
за 14-дневен карантинен срок между последното прилагане на продукта и беритбата
на продукцията не гарантират в достатъчна степен липсата на активното вещество
в продукцията или свеждането му до допустимите норми, за които няма спор, че са
0,1 мг/кг. Според вещото лице Б. удължаването на карантинния срок от 14 на 35
дни ще гарантира по-добра токсикологична характеристика на гроздето по
отношение на остатъчните количества от този фунгицид. Това, обаче, не е
достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника за непозволено
увреждане, тъй като пак според същата експертиза, а и според приложените
писмени доказателства (л.459, л.491, л.492), остатъчно вещество над нормите е
възможно да бъде установено и след 35-ия ден от последната употреба. За да се
ангажира отговорността на ответника, е необходимо вредоносният резултат да се
намира в причинна връзка с конкретните указания, или в случая наличието на
остатъчно вещество над нормата в продукцията на ищцата да се дължи именно на
некоректно посочения карантинен срок, съответно да може да бъде направен
категоричен извод, че при дадени коректни указания относно същия срок, които
според ищцата съответстват на 35 дни, това остатъчно вещество не би било
налично. От доказателствата по делото такъв извод не може да бъде направен. За
целта е достатъчно само обстоятелството, че при проба, взета след 35-тия ден от
последното третиране, остатъчното вещество триофанат-метил отново е било над
0,1 мг/кг. (При последно пръскане на 20.07.2016 г., триофанат-метилът в проба,
взета на 30.08.2016 г., или 40 дни по-късно, е отново над нормата) Това само по
себе си означава, че дори ответникът да беше дал указания за 35-дневен
карантинен срок, както поддържа ищцата, то вредоносният резултат пак щеше да е
налице, съответно липсва причинна връзка между така релевираното противоправно
поведение и твърдените вреди. А наличието на причинна връзка е съществен
елемент от деликтната отговорност. На следващо място, нито една от експертизите
не дава категоричен извод, че именно така твърдяното поведение при възложената
от ответника работа, е причинило така измерената концентрация. Според
първоначалната и повторната експертиза, както и експертизата на в.л.С., това се
дължи на натрупването на веществото при четвъртото пръскане, като и трите
заключения считат, че желателно е прилагане на препарата не повече от 2-3 пъти.
Ответникът е посочил именно такъв брой на приложенията на интернет-страницата
си и в каталога си към момента на прилагане на продукта от ищцата. На самия
етикет е посочен брой приложения до 4, но ищецът не релевира това като
противоправно поведение, от което са произлезли вредите в обстоятелствената
част на исковата си молба, ето защо и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, не могат да се обсъждат от съда различията в дадените от
ответника указания в тази им част. Всички заключения сочат като евентуални
причини за резултата превишение на количеството на продукта спрямо
единица-площ, както и съкращаване на интервала между първо и второ пръскане –
вместо препоръчваните 10-14 дни, второто пръскане е извършено на седмия ден. А
според заключението на вещото лице Б. този конкретен резултат е комплексен и
може да се дължи на множество фактори, в това число може да се дължи на
фактори, извън релевираните от ищцата, включително той може да настъпи и при
стриктно спазване на указанията на употреба, когато същите са коректни. Липсата
на указания относно това, че стопанинът следва да съобрази и други фактори,
извън посочените от ответника доза и карантинен срок, отново не се сочи като
основание на исковете от страна на ищцата, поради което не може да бъде
обсъждано от съда. Съдът следва да извърши преценка само относно наличието на
онези твърдени от ищеца обстоятелства, които са посочени в исковата молба и са
формирали основанието на исковата претенция. В случая това е твърдението, че от
страна на ответника е указан карантинен срок 14 дни, вместо действителният
карантинен срок на препарата, който е 35 дни, и именно това е довело до
повишеното количество на остатъчното вещество. Както се каза по-горе, от
доказателствата не се установява именно такова поведение да се корени в
отчетените резултати. Въпреки това, обаче, следва да се отбележи, че ищцата не
е потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите. Тя е
земеделски производител и е закупила процесния препарат в рамките на своята
търговска или професионална дейност. Тъй като не е потребител по смисъла на
този закон, същата не може да се ползва от неговата закрила и изискванията
относно указанията, дадени от ответника, не могат да бъдат толкова завишени. Ищцата
е „професионален потребител“ по смисъла на раздел VII от Закона за защита на
растенията. Тя разполага със съответни специални знания и може да наема
специалисти, които да съобразят не само дадените от производителя и
разпространителя указания за употреба, но и всички конкретни фактори, които се
изтъкват от комплексната експертиза, имащи значение за крайния продукт и
неговата вредност. По отношение на такъв тип купувачи ответникът не може да
бъде държан отговорен за това, че не е посочил всички конкретни обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени, свързани с конкретното състояние на
третираните растения, с температурните условия, с условията на влажност и
прочие. Следва да се отбележи още, че увреждането не се релевира и да е в
резултат от специфичните качества на продукта, от неговото конкретно съдържание
и характеристики, за да е приложима разпоредбата на чл.45, ал.4 от Закона за
защита на растенията, предвиждаща, че притежателят на разрешение за пускане на
пазара и употреба на продукт за растителна защита носи отговорност за пуснатите
на пазара продукти за растителна защита. Увреждането се поддържа да е в
резултат от неверни указания за употреба на продукта и само установяването на
тези твърдения от фактическа страна трябва да бъде изследвано от съда.
Освен гореизложеното,
съдът намира, че, освен твърдяното противоправно поведение, по делото не са
пълно и главно доказани и твърдените вреди. Установява се, например, че на
ищцата е върнато определено количество грозде от купувача на същото, но не се
доказва ищцата да е получила плащане на цената за продаденото грозде, както и
същата да е върнала на купувача получената цена по разваления договор. Или не
се установява да са претърпени реално твърдените парични загуби, съответно
имуществото на ищцата да е намаляло със сумата 1 831,20 лв., представляваща
стойността на върнатата от КАУФЛАНД продукция. По иска за присъждане на
пропусната полза от полагаща се на ищцата субсидия не е доказано последната да
е подала съответното заявление и да е отговаряла на всички предвидени за това
условия, така че единствената причина за неполучената субсидия да се корени в
поведението на ответника. По иска за пропусната полза от неполучена цена за
произведена продукция не е доказано с твърдения купувач да е уговаряно конкретно
количество, което ищцата ще продаде, последният да се е задължил да изкупи
цялото произведено от нея количество грозде, и то на посочената от ищцата цена.
Представени са общи условия, в които няма конкретни параметри на договора за
продажба. Не се доказва и в резултат от лабораторните анализи отношенията между
ищцата и този купувач да са били прекратени. Освен това, ищцата сама твърди, че
е имала договорни отношения за част от продукцията с друг купувач, които не
доказва. Относно отговорността за пропуснатите ползи е постановено ТР
№3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. Последното касае пряко неизпълнението на
договор, но е приложимо и спрямо деликтната отговорност, която също включва
пропуснатите ползи, като пряк резултат от непозволено увреждане. В ТР е прието,
че, за да докаже настъпването на сочените вреди, ищецът следва да установи
реална възможност пропуснатата полза да настъпи. Прието е, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Не е доказано още, че
цялата продукция на ищцата е била унищожена. Свидетелски показания в тази
насока са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Селскостопанско
имущество е обект на закрила от Закона за опазване на селскостопанското
имущество. Съгласно чл.2, т.2 и т.4 от този закон селскостопанско имущество са
полските култури, трайните и цветните насаждения, както и селскостопанската
продукция. В ЗОСИ е предвидена нарочна процедура – чл.18 и сл., за установяване
на вреди по такова имущество, която включва назначаване на комисия от
компетентни длъжностни лица от съответната община от кмета на общината, която определя
вида и размера на вредите, като за констатациите на комисията се съставя
нарочен протокол. Ето защо унищожаването на селскостопанска продукция се
доказва с писмен акт, а не чрез свидетели, съответно съдът не възприема
показанията на свидетеля В. в тази насока. От показанията на този свидетел може
да се направи извод единствено, че, ако са настъпили вреди в патриманиума на
ищцата, то тя е допринесла за това, като не е обрала продукцията с повишено
съдържание на химичното вещество, за да узрее последваща такава, която
съответно да е с по-ниско и допустимо съдържание на вредното вещество.
Свидетелят установява, че предходната стопанска година грозде е брано и през
септември, включително до октомври, като зреенето и събирането става поетапно,
откъсват се узрелите плодове и по този начин се дава възможност на следващите
да зреят, ако узрелите не се оберат, както твърди, че е станало през 2016 г.,
това води до унищожаване на цялата продукция. През септември лабораторните
изследвания са показали допустимо съдържание на фунгицид в гроздето, поради
което с необирането на плодовете след първоначалните анализи, ищцата е
допринесла за унищожаването на продукция, която е била безвредна към 10.09.2018
г. и е могла да бъде реализирана, съответно допринесла е за твърдените от нея
вреди под форма на пропуснати ползи.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че предпоставките на деликтната отговорност не се
установяват пълно и главно, исковете се явяват недоказани и следва да бъдат
изцяло отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора
и с оглед направеното от нея искане, на ответната страна следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира (списък на л.611)
и е направил разноски за: възнаграждение за вещи лица в общ размер 600 лв. и
адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло по банкова сметка, в размер
12 000 лв. (л.317 и л.318). Ищецът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В тази връзка съдът констатира, че съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение при
материален интерес от 221 431,20 лв. се равнява на 5 958,62 лв. Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. В аспекта на посочената норма съдът намира, че са
налице предпоставки за намаляване на възнаграждението, претендирано от
ответника, тъй като същото надхвърля два пъти минималния хонорар и не
съответства като цяло на правната и фактическа сложност на делото. Спрямо
правната и фактическа сложност на делото и положените от процесуалния
представител на ответника усилия, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде редуцирано до сумата 6 000 лв. Така общият размер на разноските на
ответника се свежда до сумата 6 600 лв., която следва да бъде присъдена
изцяло в тежест на ищцата.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.В.,
ЕГН **********, в качеството й на земеделски производител Е.В., ЕИК **********,
адрес ****, чрез пълномощник адв.И.Н., съдебен адрес ****, против “АГРИЯ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Асеновградско
шосе“, представлявано от Л.И.К., искове за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди в общ размер 221 431,20 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, дължимо вследствие на обявен
от “АГРИЯ“АД карантинен срок 14 дни при употреба на фунгицид с търговско
наименование „Топ Плюс 70 ВП“, вместо действителен такъв от 35 дни, която сума
включва, както следва: 1. пропусната полза в размер 201 600 лв., равняваща се
на стойността на произведена, но непродадена продукция от 84 000 кг грозде при
изкупна цена 2,40 лв./кг от лозов масив в землището на с.Гранит, обл.Стара
Загора, през стопанската 2015-2016 г., 2. пропусната полза в размер 18 000 лв.,
представляваща неполучено директно плащане от РА на ДФ „Земеделие“ при МХЗ по
схема за обвързана подкрепа на плодове, зеленчуци и протеинови култури за
стопанската 2015-2016 г., и 3. претърпяна загуба в размер 1 831,20 лв.,
представляваща стойност на върната от Кауфланд България ЕООД енд Ко.КД
продукция с кредитно известие №121/30.08.2016 г.
ОСЪЖДА Е.И.В., ЕГН **********, в качеството й на земеделски
производител Е.В., ЕИК **********, адрес ****, чрез пълномощник адв.И.Н.,
съдебен адрес ****, да заплати на “АГРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Асеновградско шосе“, представлявано от Л.И.К., сумата 6 600 лв. (шест хиляди и
шестстотин лева) – деловодни разноски в производството по т.д.№690/2016 г. на
ПОС, ТО, ХVI
състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: