№ 37182
гр. С., 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110139582 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на .............. АД с ЕИК:
.......... и адрес: **********, като правоприемник на .............. ООД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление ГР.С., ..............., срещу Р. Х. Ш. /с
предишно име Д. А. А./ с ЕГН : ********** и адрес: ..........., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 2 612,60 лева (двe хиляди
шестстотин и дванадесет лева и 60 стотинки), представляваща главница по
Договор за стоков кредит Номер: ...../26.03.2018 г., сключен с ............, чието
вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от
29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 440,27 лева (хиляда
четиристотин и четиридесет лева и 27 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 26.04.2018 г. до 03.02.2022 г., сумата 415,56 лева
(четиристотин и петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 27.04.2018 г. до 22.11.2022 г., сумата 120,00 лева (сто и
двадесет лева), представляваща такса по Тарифата на банката.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 02.03.2023 г. на РС С., 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65170/2022 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за стоков
кредит Номер: ...../26.03.2018 г., сключен с ............, чието вземане е
прехвърлено на заявителя.
В исковата молба са налице твърдения, че по ч.гр.д. № 65170/2022 г. по
1
описа на СРС, 90 с-в е издадена заповед за изпълнение с основание на
вземането подписан Договор за стоков кредит № ..... от 26.03.2018 г. между
“
.......... ЕАД като Кредитор и Д. А. А. с настоящо име Р. Х. Ш. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане
на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които
Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно
същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверил, че е
получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от
Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Основанието, на
което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между ..........“ ЕАД, ЕИК .......... и „..............“ ООД,
ЕИК ........... и подписано допълнително споразумение от 03.02.2022 г. с
Приложение № 1.1/03.02.2022 г., по силата на което вземането е прехвърлено в
полза на „..............“ ООД (правоприемник на което е „..............“ АД, ЕИК:
.........., считано от. 25.11.2022 г.) изцяло е всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
..........“ ЕАД е упълномощило „..............“ ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до Д. А. А. е изпратено от страна на ..........“ ЕАД, чрез
„..............“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит
постоянен адрес. Процесуално представляваното от мен дружество е посочило
подробно в известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната
разписка се е върнала със статус „Писмото не е потърсено“. Към настоящата
искова молба прилага Уведомление за извършена цесия от името на ..........“
ЕАД чрез „..............“ АД, което моля да връчите на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на
основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
2
1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. 12/2009г. на II ТО,
съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от
ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99. ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение на спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен
заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомлението.
С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока: Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС постановено по гр. д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г. на
ВКС постановено по гр. д. № 788/2013г., ТК. Съгласно Договора за стоков
кредит № ..... от 26.03.2018 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя
стоков кредит в размер на 2612.60 лева за закупуване/заплащане на стоки
и/или услуги, продавани от „.............“ ЕАД. Сумата на кредита, предоставена
за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово
по сметка на Търговеца „.............“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат
на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в
размер на 251.94 лева, а остатъкът в размер на 225.18 лева се дължи с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план,
който прилагам към настоящата искова молба.
3
В исковата молба са налице твърдения, че към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 2612.60 лв. В чл. 6 от процесния Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 27.85 % годишно или 0774 % на ден. Видно
от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 26 април 2018г. до 26 март 2019 г. е
в размер на 1440.27 лева. Съгласно чл. 11 от Договора Кредитополучателят
удостоверява, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно
същата по извършвани услуги от .............. В настоящия случай дължи такси,
представляващи разходи за събиране на изискуем кредит, в размер на 120 лв.
Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която
се начислява за всеки ден забава, считано от 27 март 2019 г. - дата. следваща
деня на преустановяване на вноските по кредита до 22 ноември 2022 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
в размер на 415.56 лв., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Задължението
е следвало да се изплати на 26 март 2019 г. - последната падежна дата. като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
Ответникът Р. Х. Ш., чрез особения представител адв. Н., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, тъй като счита, че липсват доказателства за
идентичността на имената на ответника с имената на лицето, подписало
договора за стоков кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането за главница и лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за цесия и съобщаването му на ответника, както и
изпълнение на задълженията на праводателя си по процесния договор за
4
стоков кредит, включително представяне на исковата сума за главница,
съгласно уговореното в договора, размера на вземането за главница,
наличието на действителна клауза за договорна лихва, периода на вземането и
неговия размер, а по иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва – периода на забавата и размера на вземането, а ответника следва да
установи фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на ищеца за приемане на писмените документи като
доказателства по делото, както и искането на ищеца за изслушване на съдебно
– счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите от исковата молба,
както и служебно поставения въпрос, а именно да изчисли размера на сумите
в давност, при съобразяване на срок от пет години преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК по иска за главница и три години по исковете за
лихви.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК да
изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо
лице С. Р. И. т. ............., от списъка на вещите лица към СГС, която да
отговори на въпросите от исковата молба и служебно поставения в мотивната
част на определението въпрос, при депозит 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА ч. гр.д. № 65170/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
5
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.12.2024 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните, а
вещото лице – след депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6