№ 10
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500484 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от ЕЛ. Б. Д. от гр. Варна чрез процесуалния й
представител адв. Й.Р. от АК Варна срещу решение № 1307/20.07.2021 год по
гр.д. № 678/2021 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска за
поставяне под пълно, евентуално – под ограничено запрещение на ответника
В. СТ. Д. с ЕГН **********. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебното заседание, проведено на 12.01.2022 год ответникът е
изразил становище, че жалбата е основателна и с оглед защита на интересите
му следва да бъде поставен под ограничено запрещение. Заявил е, че страда
от шизофрения, поради което не е в състояние да взема правилни решения и
се нуждае от подкрепа. За здравословното му състояние следи неговата
майка, има и лекуващ лекар.
Представителят на Апелативна прокуратура Варна – прокурор В.М. е
изразил становище, че с оглед изявлението на ответника, което той
съзнателно е направил пред съда, следва да бъде постановено решение за
поставянето му под ограничено запрещение.
1
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Производството е образувано по искова молба от ЕЛ. Б. Д. с искане за
поставяне на сина й В. СТ. Д. под пълно, евентуално под ограничено
запрещение. Твърди, че ответникът страда от шизофрения, параноидна
форма, което се отключило през 1980 год по време на редовната му военна
служба. През 1992 год се явил на ТЕЛК за заболяването си, за което му била
призната втора група инвалидност, а на последното явяване пред ТЕЛК на
01.09.2020 год му била дадена оценка 80% нетрудоспособност. Въпреки
заболяването си ответникът завършил с отличие средното си образование и
бил приет като студент по медицина в Германия. Там симптомите се
проявили отново с натрапливи мисли за самоубийство. Настъпила промяна на
личността му, нямал критично отношение към заболяването си. От
състоянието му се възползвали недобросъвестни лица, под чието влияние
сключил предварителен договор за закупуване на жилище, подписал
документи за продажба на личния си апартамент. По изложените мотиви
ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът бъде поставен
под пълно, а в условия на евентуалност – под ограничено запрещение.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
установява,че ответникът страда от параноидна шизофрения, проявена през
1980 година, инвалидизиран с решение на ТЕЛК през 1993 год. В следващите
години психозата е с непрекъснат ход, като не се овладява халюцинаторно-
параноидната му симптоматика. Лекуван многократно в психиатрични
лечебни заведения, редовно приема антипсихотични медикаменти в
амбулаторни условия.Налице е личностова промяна и волево снизени
подтици. В началото на лечението са били отчетени добри медикаментозни
ремисии, но след това психозата добива прогресивен, непрекъснат ход. Имал
е психотични пристъпи със ступорни състояния, налагащи прием за
стационарно лечение. От етапната епикриза, изготвена от наблюдаващия го
амбулаторен психиатър е описано на 04.03.2021 год, че при сравнително
редовен прием на лекарства пациентът поддържа параноидни изживявания,
страхува се да напуска дома си, има налудности за овладяност на мислите,
волево-хипобуличен, снизени подтици, памет и интелект – болестно
трансформирани. Изпитвал суицидни мисли. В заключение вещото лице е
достигнало до извод, че освидетелстваният е с нестабилно психично
състояние, макар да приема антипсихотични медикаменти под контрола от
близките си и от лекуващия психиатър. Непрекъснатият ход на психозата е
довел до личностова промяна с емоционално-волева неустойчивост и волево-
снизени подтици.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Е.К. – сестра на ответника, се установява, че психичните му
2
проблеми започнали, когато той бил в казармата. В последните години
психиката му станала лабилна, често изпадал в стрес и напрежение. Живее
заедно с майка си, взаимно си помагат в ежедневието и се грижат един за
друг. Бил много доверчив, лесно се поддавал на внушения от чужди хора.
Изпаднал в нервна криза във връзка със сделка с недвижим имот, тъй като
бил подведен да сключи предварителен договор.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед становището,
изразено от ответника пред настоящата инстанция, съдът намира следното:
Искът е с правно основание чл. 5 от ЗЛС и е предявен
от легитимирано лице – майка на ответника, поради което същият е допустим.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест
или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено
лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни
действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени
цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.
Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със
сериозни последици за поставения под запрещение (без значение пълно или
ограничено), лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и
поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи
защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в
обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за
вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай безспорно медицинският критерий е налице, както
правилно е съобразил и първоинстанционният съд. Той е възприел изводите
на съдебно-психиатричната експертиза, според която оценъчните
способности на ответника са силно занижени поради напредналия стадий на
заболяването и изразеността на необратимите симптоми, формирали
личностовата промяна. Въз основа на изслушването на ответника съдът е
преценил, че той отговаря смислено и адекватно на поставените въпроси,
ориентиран е относно функциите на адвоката и нотариуса при сделки с
недвижими имоти. Посредством личните си впечатления от изслушването на
ответника, както и поради недостатъчно информативните показания на
разпитаната свидетелка, съдът е оформил извода си, че на този етап въпреки
заболяването психиката на ответника не е засегната в такава степен, която да
налага ограничаване на неговата дееспособност. Отчел е също подкрепата,
която той получава от своите близки и е приел, че тя в достатъчна степен
охранява неговите права и интереси.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай освен медицинския
критерий е налице и т.нар. юридически критерий, обосноваващ занижената
способност на ответника да формира правилни преценки и да ръководи
действията си в свой интерес.
3
Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, преценена
заедно с устните обяснения на вещото лице, установява наличието на
хронично (от 1980 год) психично заболяване – параноидна шизофрения, с
неблагоприятна форма на протичане. Халюцинаторно-параноидната
симптоматика, характерна за това заболяване, е водеща и е причина за
настъпилата през последните 10 години промяна на личността, изразяваща се
в емоционално-волева апатия, липса на интереси и волеви критерии.
Подтикването към всякаква дейност трябва да бъде съпроводено от външен
стимул. Критичността на ответника към заболяването му е формална, т.е.
макар да знае необходимостта от ежедневен прием на лекарства, той го прави
единствено под контрол на майка му. Според вещото лице, ако пропусне да
вземе предписаните му медикаменти в рамките на два дни, ответникът ще
изпадне в тежка психомоторна възбуда и способността му за самоконтрол ще
бъде значително снижена Вещото лице е посочило още, че ответникът е с
псевдохалюцинации, т.е. „в главата му говорят като на филм, нареждат му”. В
даден момент той е критичен към тези сетивни измами, а в следващия момент
те могат да обусловят болестно, неадекватно поведение.
В тази насока заключението кореспондира както с показанията на
разпитаната свидетелка, така и с обясненията, дадени от ищцата.
В ежедневието ответникът е ориентиран, пазарува сам, изпълнява
обичайните дейности, но върши това само по настояване от майка му, не
проявява инициатива дори по отношение на личната си хигиена. Въпреки
относително добрата си ориентираност, болестното изменение на личността
на ответника, изразяващо се в психическа лабилност и податливост на чужди
влияния, не му дават възможност за цялостна преценка и анализ на по-сложни
отношения. Информираността му по отношение функциите на адвоката и
нотариуса не означава, че той е в състояние да осмисли напълно всички
въпроси във връзка със сделките с недвижими имоти. Макар да осъзнава
свойството и значението на постъпките си, ответникът не е способен в
достатъчна степен да ги ръководи. Както е установено по делото,
заболяването му е с дългогодишна давност, задълбочавало се е през годините
и е довело до необратими промени в личността. Неблагоприятната прогноза
за развитието му, лесната внушаемост и халюцинаторните симптоми,
дефинирани от вещото лице като „сетивни измами” дават основание на съда
да прецени, че ответникът се нуждае от подкрепа при вземане на решения,
свързани с финансови и имуществени въпроси. Състоянието му отговаря на
критериите за поставяне под ограничено запрещение.
Доколкото към настоящия момент липсват други механизми, които да
определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с
оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за
поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че приложението на този
институт не противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията за
правата на хората с увреждания ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС
на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ, бр. 12/10.02.2012г.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1307/20.07.2021 год по гр.д. № 678/2021 год на
Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от ЕЛ.
Б. Д. с ЕГН ********** за поставяне на В. СТ. Д. с ЕГН ********** под
ограничено запрещение и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. СТ. Д. с ЕГН
********** от гр. Варна , ул. „Роза” № 37А ап.7 на основание чл. 5 ал.2 от
ЗЛС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска за
поставяне на В. СТ. Д. с ЕГН ********** под пълно запрешение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
съобщението му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК
След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК
заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и
попечителство при Община Варна за учредяване на попечителство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5