РЕШЕНИЕ
№ 429
26.04.2023 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тринадесети
април, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДИАНА ГАНЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар:
С.Х.
Прокурор:
Андрей Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД
номер 600 по описа за 2023 година.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Г.Д., чрез адв. К. против Решение №197 от 13.03.2023г. по АНД
№160/2023г. по описа на РС Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необосновано и
постановено при нарушения на процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2
от НПК – неправилно решение поради съществени нарушения в процесуалните правила
и противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание касаторът Д.Г.Д.,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К., с представено
пълномощно в предходната съдебна инстанция.
Ответникът по касацията - инспектор Ж. в сектор „Криминална полиция“
при Пето РУ на ОД МВР Бургас, редовно и своевременно призован, се явява лично
оспорва касационната жалба.
За Прокуратурата на Република
България се явява прокурор Червеняков от Окръжна прокуратура – Бургас, който
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и
законосъобразност на постановеното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд - Бургас е образувано по жалба на Д.Г.Д.,
чрез адв. К. - БАК, против Заповед за задържане на лице № 3388зз-14/13.01.2023
г. на инспектор Криминална полиция 05 РУП Бургас.
За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че при
издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, като заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64
от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. Според
първоинстанционния съд Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени
фактическите и правни основания за издаването й, а именно посочени са били фактически
обстоятелства, че жалбоподателят е заподозрян в извършено престъпление по
чл.194 и сл. НК – кражба на движими вещи. Посочена е датата на предполагаемото
престъпление, която е описана като период, с невъзможна продължителност, но
това обстоятелство е било възприето и обяснено от първоинстанционния съд като
техническа грешка.
При тези данни съдът е счел,
че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея се съдържат данни, че
жалбоподателя има участие в извършването на престъпно деяние и тези данни са
били налични към момента на издаването на заповедта При така изложените мотиви
районният съд е отхвърлил жалбата на Д. и е потвърдил обжалваната заповед за
задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 4,
изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред
съответния административен съд.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационната съдебна
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
От фактическа страна е
установено, че на 13.01.2023г. в 09,00 часа Д. е бил задържан в IV РУ и конвоиран с нарочна
заповед до РУ на ОД на МВР Бургас.
Касационният съдебен състав
приема, че заповедта за задържане е
издадена от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Не могат да се приемат за доказани направените в
касационната жалба възражения, че полицейският орган е заобиколил закона като в
три поредни дни е издавал последователни заповеди за задържане на
жалбоподателя, вместо да приключи оперативната работа с него в рамките на
действие на първата издадена такава.
От една страна по делото липсват доказателства за
това, че са били издадени съответно предхождаща и последваща заповеди,
доколкото такива не се представят в настоящото производство. От друга, дори
това твърдение да се приеме за вярно следва да се вземе предвид
обстоятелството, че предмет на оспорване в първоинстанционното и касационно
производства е една единствена заповед, а именно процесната с рег.№ 3388зз-14/13.01.2023г.
на инспектор КП при нето РУ на ОД на МВР Бургас, като касационната инстанция не
може да се отклони от предмета, очертан със сезиращата съдебните инстанции
жалба.
На следващо място, следва да бъде коментирано и това,
че последователното задържане на едно лице в няколко поредни дни само по себе
си не представлява нарушение на закона или неговата цел, стига да е
предоставена възможност за оспорване на всеки отделен административен акт и да
е налице основание за издаването му, различно от това за издаване на
предхождащата го заповед за задържане.
В конкретния случай задържането на жалбоподателя е
предприето с цел установяване на съпричастност при предприето разследване срещу
него като вероятен извършител на престъпление по чл.
194 и сл. от НК, тъй като според
предварителните данни конкретна кражба е реализирана чрез използване на
техническо средство и по маниер наподобяващ този на жалбоподателя.
В хипотезата на 24-часово задържане, за издаване на
заповедта не следва безспорно да е установено извършването на престъплението. При
наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и
налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.
72, ал.1, т.1 ЗМВР, органите
на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват
основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката
по чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която е не
да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се
попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване.
Посоченото допълнително правно основание за издаване
на заповедта, а именно чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице,
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба, не е налице или поне не е обосновано и надлежно
доказано в настоящото производство. Доколкото обаче е посочено и установеното
като налично правно основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, то констатираната
слабост не се явява основание за отмяна на оспорената заповед.
Доколкото преди задържането на жалбоподателя не са
били проведени процесуално-следствени действия, то действително липсва
основание и възможност такива да бъдат приложени към административната
преписка. От друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за
извършване на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за
прилагането й, още повече че съмненията са за установяване извършителя намясто.
(В този смисъл са решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014
г., V отд., Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 616/2015 г. ,
Решение № 9222 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2017 г. и др.).
Обстоятелството дали впоследствие при проведеното наказателно производство ще
се установи съпричастност на жалбоподателя с извършването на престъплението, не
може да обоснове липса на предпоставките по
чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като това следва да бъде установено на
по-късен етап от проведената полицейска проверка.
Не се оспорва обстоятелството, че от същият са търсени
обяснения по повод на описаното в заповедта престъпление и същият е бил
освободен на същият ден в 19,35 часа.
Правилно районният съд е
приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, същата е мотивирана и в съответствие с целта на закона,
като неточността относно периода на осъществяване на кражбата не представлява
порок от степента на съществените, явяващи се основание за отмяна на оспорената
заповед. Налице е ясно посочен начален момент, което обстоятелство в достатъчна
конкретика запознава задържаното лице с обстоятелствата по повод на които е
ограничено придвижването му.
По изложените съображения
при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл.
72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от ЗМВР, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №197 от 13.03.2023г. по
АНД №160/2023г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.