Решение по дело №576/2007 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. Провадия, 08.07.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и осма година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 576 по описа на ПРС за 2007 год. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба, във фазата на допускането й.

Предявен е иск с правно основание чл. 69 от ЗН от С.К.З., с ЕГН: **********,***, П.К.П., с ЕГН: **********,***, Б.Ж.М., с ЕГН: **********,***, П.М.П., с ЕГН: **********,***, С.М.П., с ЕГН: **********,*** и Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, срещу П.Я.Х., с ЕГН: **********,***, Я.П.Я., с ЕГН: **********,***, С.П.К., с ЕГН: **********,***, Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, Е.Ж.Я., с ЕГН: **********,*** и М.Ж.Я., с ЕГН: **********,***, за делба на следните недвижими имоти: дворно място с площ 505 кв. м., находящо се в гр. Дългопол, Варненска област, включено в парцел XIII – 1050 в кв. 88 по плана на града; дворно място с площ 490 кв. м., находящо се в гр. ***, включено в парцел XIV – 1050 в кв. 88 по плана на града, ведно с изградените в него къща и стопански постройки. Претендира се още присъждане в полза на ищците на платимо от ответницата Й.М.Ж. месечно обезщетение за лишаването им от съответстващо на съсобственическите им квоти ползване на процесните имоти в размер на общо 100 лв., считано от 12.12.2007 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК(1952 г.).

В учредилата производството искова молба се излага, че страните са законни наследници на Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г. Твърди се, че приживе общият наследодател е придобил по давност собственически права върху гореописаните имоти, както и че тези права не са били разпоредени от него до датата на настъпилата му смърт. Спорещите не са в състояние да постигнат споразумение по ликвидирането на съсобствеността върху процесните недвижимости, възникнала по силата на настъпило универсално наследствено правоприемство, затова ищците желаят да го постигнат по съдебен ред. В с. з. предявеният иск се поддържа от проц. им представител – адв. С.З..

Ответницата Й.М.Ж., чрез пълномощника си в процеса – адв. Д.И., желае спорната съсобственост да бъде прекратена чрез извършване на съдебна делба. Счита обаче, че такава следва да бъде допусната само между нея и законните наследници на покойната й сестра Елена М. Андонова, защото: със саморъчни завещания от 10.02.1993 г. и 05.03.1993 г. Л. М. ***, се е разпоредил в полза на трите си сестри - Й.М.Ж., М. М.И. и Е. М. А., съответно с ½ идеална част от – и с цялото движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към момента на настъпилата му смърт. Облагодетелстваната от завещанията М.М.И. е починала преди завещателя и затова по отношение на нея разпорежданията не са произвели действие( чл. 20 от ЗН ). Делът й е уголемил тези на другите наследници по завещание. Така към 22.06.2002 г. процесните недвижимости са се оказали съпритежание на Й.М.Ж. и Е. М. А. – при равни квоти от по ½ идеална част. Е. А. е починала през 2006 г. и е оставила за законни наследници преживял съпруг и двама низходящи – ответниците П.Я.Х., Я.П.Я. и С.П.К.. Всеки от тях, по силата на универсално наследствено правоприемство се легитимира понастоящем като собственик на 1/6 идеална част от спорните дворни места и сгради. Ищците, както и ответниците Е.Ж.Я. и М.Ж.Я. следователно не са участници в съсобствеността и следва да бъдат изключени от делбата.

Ответниците П.Я.Х., Я.П.Я., С.П.К., Е.Ж.Я. и М.Ж.Я. не изразяват становища по основателността на делбената претенция.

Като прецени основателността на наведените от страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, настоящият състав формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:

С нотариален акт „за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка” № 120, том I, н. дело № 285/1960 г. по описа на Провадийски районен съдия (л. 13 от делото), Л. М. ***, е признат за собственик “по завещание и давностно владение” на следния недвижим имот, находящ се в с. ***парцел XV – 140( от 920 кв. м. ) и парцел XVIII – 140( от 730 кв. м. ) в квартал 19 по плана на селото, при общи граници за двата парцела: С. К., В.С., П. Н., улица и П.М.. Никой от съделителите не отрича на общия наследодател придобиването на собственическите права, удостоверено по цитирания нотариален акт.

Съобразно заключението на вещото лице К.М.В. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, дворното място, описано в нотариален акт № 120, том I, н. дело № 285/1960 г. по описа на Провадийски районен съдия, е идентично с имоти: XIII – 1050, XIV – 1050 и XV – 1041 в кв. 88 по актуално действащия план на гр. ***( одобрен през 1976 г. ).

По силата на покупко – продажбена сделка, обективирана в нотариален акт № 51, том II, дело № 465/1977 г. по описа на ПРС, Л. М. Л. е прехвърлил на М. К. И. правото на собственост върху следния недвижим имот: незастроено дворно място, находящо се в гр. ***, Варненски окръг, съставляващо имот с пл. № 1041, при граници: С. К., улица и К. В., цялото от 520 кв. м., включено в парцел XV – 1041 по плана на града. Валидността и действеността на съглашението не се оспорват.

Съобразно установеностите от предходното изложение съдът приема за доказано, че - към момента на настъпилата му смърт (22.06.2002 г.), общият за страните наследодател се легитимира като едноличен собственик на делбените УПИ XIII – 1050 и УПИ XIV – 1050 в кв. 88 по плана на гр. Дългопол, ведно с изградените в последния къща и стопански постройки.

От представените Удостоверение за наследници № 000596/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000595/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000598/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000594/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол и Удостоверение за наследници № 18411/01.10.2007 г., издадено от Община Варна( л. 5, 8, 9, 10 и 12 от делото ), се установява, че: Лазар М. ***, е починал на 22.06.2002 г. и е оставил за законни наследници само родственици по съребрена линия: сестрите Елена М. Андонова и Й.М.Ж.; внуците на по – рано починалия( 14.01.1980 г. ) му брат П.М. Лазаров – С.К.З., П.К.П., П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж.; низходящите на по – рано починалата( 27.10.2001 г. ) му сестра Мария М.И. – Е.Ж.Я. и М.Ж.Я..

Ищцата Б.Ж.М. не е наследник по закон на общият за страните наследодател. Тя е преживяла съпруга на М.П.М. – племенник на Л. М. Л., който е починал преди последния, на 15.06.1994 г., пък макар и след своя баща П.М. Л.. За наследяване на Л. М. Л. по субституция са призовани само низходящите на М.П.М. - П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж.( чл. 10, ал. 2 от ЗН ).

Елена М. ***, е починала на 19.07.2006 г., видно от Удостоверение за наследници № 000597/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол( л. 11 от делото ), и е оставила за законни наследници преживелия я съпруг П.Я.Х. и низходящите Я.П.Я. и С.П.К..

Със саморъчно завещание от 10.02.1993 г., представено в оригинал по делото от съхраняващия и обявилия го на 29.07.2002 г. съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Провадия, Л. М. Л., с ЕГН: **********,***, се е разпоредил за след смъртта си в полза на своите сестри Й.М.Ж., М. М.И. и Е. М. А. с ½ идеална част от “всичкото си движимо и недвижимо имущество”.

В хода на настоящото производство не е повдигнат спор относно автентичността на горецитирания документ, поради което съдът приема, че същият е подписан от сочения за негов автор Лазар М. Лазаров, а съдържанието му е написано собственоръчно от същия.

Съищците са заявили становище, че процесното завещание е нищожно, защото “не е съобразено с разпоредбата на чл. 25 от ЗН – по отношение на задължителните реквизити”. Кой от реквизитите – означение на датата на съставяне на завещанието или подпис на завещателя, липсва според тях и защо, не са намерили за необходимо да уточнят.

Задължен да се произнесе по действителността на обсъжданото завещателно разпореждане, съдът се запозна с обективиращия го документ и установи, че той съдържа: двукратно ясно и недвусмилено посочена дата на съставяне – 10 II 1993 г. Изрично Л. М. Л. е оповестил в завещанието си, че тъкмо на тази дата – с пълно съзнание за акта, който извършва, прави разпореждане с имуществото, което притежава “по време след смъртта си”. Документът съдържа и подпис на автора, поставен след разпорежданията. Настоящият състав приема, че завещанието от 10.02.1993 г. удовлетворява формалните и съдържателни изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. не е нищожно по смисъла на чл. 42, б. “б” от ЗН. Дали е произвело действие, съдът предстои да прецени, след като изследва съвместимостта му с последващото – от 05.03.1993 г.( чл. 39 от ЗН ).

Със саморъчно завещание от 05.03.1993 г., представено в оригинал по делото от съхраняващия и обявилия го на 29.07.2002 г. съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Провадия, Л. М. Л., с ЕГН: **********,***, се е разпоредил за след смъртта си в полза на своите сестри Й.М.Ж., Мария М.И. и Е. М. А. с “всичкото си движимо и недвижимо имущество”.

Съищците са заявили становище, че по – късно извършеното завещателно разпореждане е частно по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй като има за обекти конкретни имущества: “къща с дворно место, нотариален акт № 51, том II, дело № 465/1977 г., парични суми в Спестовна каса и в банките”. Това разбиране е несъстоятелно. То интерпретира съвсем извънконтекстуално гореспоменатото изброяване, което безспорно е налице в съдържанието на завещанието от 05.03.1993 г. В същото Л. М. Л. двукратно и абсолютно категорично е заявил воля, трите му сестри да получат цялото имущество, което остане след смъртта му: “правя следните разпореждания с имуществото си, което притежавам по време на моята смърт, като завещавам на сестрите си да го наследят”; “на Й.М.Ж. . . ., М. М.И. . . . Е. М. А. . . . завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество, което притежавам на мое име”. Едва след това общият наследодател на страните е извършил цитираното от ищците изброяване. Поместено в контекста, то може да се възприеме единствено като примерно – с него Л. Л. само е целял да поясни, какво притежава към момента на съставяне на завещанието. Съдът приема, че завещателното разпореждане от 05.03.1993 г. се отнася до цялото имущество на завещателя, т. е. е общо.

Автентичността на по – късно съставеното завещание не се оспорва. Настоящият състав приема, че то е написано и подписано собственоръчно от сочения за негов автор Л. М. Л., с ЕГН: **********.

По отношение на завещанието от 05.03.1993 г. от страна на съищците отново се поддържа становището, че същото е нищожно, защото “не е съобразено с разпоредбата на чл. 25 от ЗН – по отношение на задължителните реквизити”. Както и досежно завещанието от 10.02.1993 г., конкретика в обосноваването на това становище няма.

Задължен да се произнесе по действителността на обсъжданото завещателно разпореждане, съдът се запозна с обективиращия го документ и установи, че той съдържа: ясно и недвусмилено посочена дата на съставяне – 05 III 1993 г. Изрично Л. М. Л. е оповестил в завещанието си, че тъкмо на тази дата – с пълно съзнание за акта, който извършва, прави разпореждане с имуществото, което притежава “по време на смъртта си”. Документът съдържа и подпис на автора, поставен след разпорежданията. Настоящият състав приема, че завещанието от 05.03.1993 г. удовлетворява формалните и съдържателни изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. не е нищожно по смисъла на чл. 42, б. “б” от ЗН. Преценката на съда, основана на разпоредбата на чл. 39 от ЗН, е, че същото отменя предходното – от 10.02.1993 г. Двете завещания са несъвместими, защото по тях са разпоредени едни и същи права, макар и в различен обем. Действено е по – късно съставеното, с което Л. М. Л. е завещал на трите си сестри цялото си движимо и недвижимо имущество.

Когато завещателят е завещал цялото си имущество на няколко лица, без да укаже техните части, те се считат за равни( така Христо Тасев, “Българско наследствено право”, изд. Софи – Р, 1993 г. – стр. 75 ). Съдът приема, че Л. М. Л. е назначил Й.М.Ж., М. М.И. и Е. М. А. за свои наследници по завещание при дялове от по 1/3 идеална част.

Едната от сестрите на общия наследодател – М. М.И., е починала преди него – на 27.10.2001 г. Ползващото я завещателно разпореждане не е произвело действие, на основание чл. 20 от ЗН.

Разбирането на ответницата Й.Ж. е, че частта на починалата преди завещателя Мария М.И. изцяло уголемява частите на другите облагодетелствани по завещанието на Л. М. Л. от 05.03.1993 г. Съдът не споделя това разбиране. Адекватна на него изрична разпоредба – чл. 150, е съдържал отмененият ЗН. В актуално действащия закон обаче такава няма, респ. липсва нормативно основание за прилагане на подобно правило. Съобразно чл. 20 от ЗН, завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. 1/3 идеална част от имуществото, притежавано от Л. М. Лазаров към 22.06.2002 г.( датата на настъпилата му смърт ), разпоредена в полза на по – рано починалата негова сестра, за която завещанието от 05.03.1993 г. не е произвело действие, е останала в наследството и подлежи на разпределение между всички негови законни наследници( така Христо Тасев, “Българско наследствено право”, изд. Софи – Р, 1993 г. – стр. 78 ).

По силата на заващателното разпореждане, извършено от Л. М. Л. на 05.03.1993 г., към 22.06.2002 г. (момента на откриване на наследството му) Й.М.Ж. и Е. М. А. се легитимират като собственици на по 1/3 идеална част( или на по 4/12 идеални части ) от делбените недвижимости.

Останалата в наследството 1/3 идеална част от спорните дворни места и сгради, по силата на универсално наследствено правоприемство от Л. М. ***, към родствениците му по съребрена линия, е разпределена, както следва: 1/12 идеална част за Й.М.Ж.; 1/12 идеална част за Е. М. А.; 1/12 идеална част общо за С.К.З., П.К.П., П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж.; 1/12 идеална част общо за Е.Ж.Я. и М.Ж.Я..

След смъртта на Е. М. А. притежаваните от нея общо 5/12 идеални части от процесните имоти са наследени при равноправие на дяловете от ответниците П.Я.Х., Я.П.Я. и С.П.К..

Предявеният иск с правно основание чл. 69 от ЗН следва да бъде уважен, като се допусне делбата на УПИ XIII – 1050 и УПИ XIV – 1050 в кв. 88 по плана на гр. ***, ведно с изградените в последния къща и стопански постройки, между следните лица и при следните съсобственически квоти: 5/12 идеални части за Й.М.Ж.; 5/12 идеални части общо за П.Я.Х., Я.П.Я. и С.П.К.; 1/12 идеална част общо за С.К.З., П.К.П., П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж. и 1/12 идеална част общо за Е.Ж.Я. и М.Ж.Я.. От делбата следва да бъде изключена ищцата Б.Ж.М., която не е наследник на Л. М. Л. нито по закон, нито по завещание.

Ищцовото искане с правно основание чл. 282, ал. 2 от ГПК(1952 г.) следва да бъде оставено без уважение, тъй като в хода на настоящото производство не се установи делбените недвижимости да се ползват от ответницата Й.М.Ж..

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти: дворно място с площ 505 кв. м., находящо се в гр. ***, Варненска област и съставляващо УПИ XIII – 1050 в кв. 88 по плана на града; дворно място с площ 490 кв. м., находящо се в гр. *** и съставляващо УПИ XIV – 1050 в кв. 88 по плана на града, ведно с изградените в него къща и стопански постройки, между следните лица и при следните съсобственически квоти: 5/12 идеални части за Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***( 4/12 ид. части – придобити по силата на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчното завещание от 05.03.1993 г. на Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г., и 1/12 идеална част – по силата на универсално наследствено правоприемство от Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г. ), 5/12 идеални части общо за П.Я.Х., с ЕГН: **********,***„Георги Димитров” № 13, Я.П.Я., с ЕГН: **********,***, и С.П.К., с ЕГН: **********,***( придобити по силата на универсално наследствено правоприемство от Е. М. ***, починала на 19.07.2006 г., а от последната - 4/12 ид. части – по силата на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчното завещание от 05.03.1993 г. на Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г., и 1/12 идеална част – по силата на универсално наследствено правоприемство от Лазар М. ***, починал на 22.06.2002 г. ), 1/12 идеална част общо за С.К.З., с ЕГН: **********,***, П.К.П., с ЕГН: **********,***, П.М.П., с ЕГН: **********,***, С.М.П., с ЕГН: **********,*** и Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***( придобита по силата на универсално наследствено правоприемство от Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г. ), и 1/12 идеална част общо за Е.Ж.Я., с ЕГН: **********,*** и М.Ж.Я., с ЕГН: **********,***( придобита по силата на универсално наследствено правоприемство от Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г. ), на основание чл. 69 от ЗН, като изключва от делбата ищцата Б.Ж.М., с ЕГН: **********,***.

ОТВЪРЛЯ искането на С.К.З., с ЕГН: **********,***, П.К.П., с ЕГН: **********,***, П.М.П., с ЕГН: **********,***, С.М.П., с ЕГН: **********,*** и Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, за присъждане в тяхна полза на платимо от Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, месечно обезщетение за лишаването им от съответстващо на съсобственическите им квоти ползване на следните недвижими имоти: дворно място с площ 505 кв. м., находящо се в гр. ***, Варненска област и съставляващо УПИ XIII – 1050 в кв. 88 по плана на града; дворно място с площ 490 кв. м., находящо се в гр. *** и съставляващо УПИ XIV – 1050 в кв. 88 по плана на града, ведно с изградените в него къща и стопански постройки, в размер на общо 100( сто ) лв., на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК(1952 г.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на всяка от страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: