№ 300
гр. Сливен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500261 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 26/01.04.2024г. постановено по гр. дело № 47/2023г.
на Районен съд Котел, с което е отхвърлен предявеният от Х. Х. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: ******* срещу Д. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес:
******* , осъдителен иск за сумата от 4780 лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в следствие на образувани две
наказателни дела съответно в Районен съд Котел и Районен съд Карнобат, за
периода от 15.05.2019г. до 29.06.2022г., като неоснователен и недоказан.
С решението е отхвърлен и предявеният от Х. Х. Ч., с ЕГН **********, с
адрес: ******* срещу Д. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ******* ,
осъдителен иск за сумата от 307,02 лв., представляващи мораторна лихва за
забава за периода от 15.05.2022г. до 10.01.2023г., като неоснователен и
недоказан.
Съдът е отхвърлил и предявеният от Х. Х. Ч., с ЕГН **********, с адрес:
******* срещу Д. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ******* , осъдителен иск
за сумата от 1580 лв., представляващи обезщетение за претърпени
1
имуществени вреди - разноски по делата, като неоснователен и недоказан и е
отхвърлил и осъдителният иск за сумата от 113,87 лв., представляващи
мораторна лихва за забава на щетите за периода от 15.05.2022г. до
10.01.2023г., като неоснователен и недоказан.
Осъден е Х. Х. Ч. да заплати на Д. Х. Б. сумата от 1200 лева - разноски по
делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че съдебният акт е недопустим и
неправилен поради нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди
се, че съдът е изложил противоречиви мотиви. Неправилно са интерпретирани
писмени доказателства – експертно решение на ТЕЛК. Неправилно съдът е
игнорирал свидетелските показания, които доказват заключенията на ТЕЛК. В
обобщение се иска да се обазсили решението, да се отмени и да се върне
делото, като се разпореди да бъде гледано от Районен съд Сливен.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна.
Районен съд-Котел е постановил решението си анализирайки всички събрани
гласни и писмени доказателства по делото и в този смисъл решението е
законосъобразно, правилно и обосновано. по безспорен и категоричен начин
се установило, че липсва причинно следствена връзка между воденото
наказателно производство и претенцията на ищеца за претърпени вреди. В
обобщение се иска да се потвърди решението и се претендират разноски.
В с.з. въззивникът не се явява. В писмено становище представител по
пълномощие поддържа жалбата.
За въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
2
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил
им е пълна и равна възможност за защита в производството. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства,
въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Следва да се установят по безспорен начин предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните
пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и
вина.
За да отхвърли исковете, районният съд приел, че е категорично недоказано
обстоятелството, че твърдените вреди - имуществени и неимуществени, са
причинени вследствие на процесното деяние, тъй като причинноследствената
връзка между твърдяното противоправно деяние (водените наказателни дела)
и настъпилите вреди (влошеното здравословно състояние на ищеца,
твърденията за накърнено добро име, достойнство и чест) остава недоказана.
Недоказани остават твърденията за накърнено добро име, достойнство и чест,
както и тези за влошеното здравословно състояние на ищеца. Ето защо
възражението релевирано от ответника в отговора на исковата молба за липса
3
на причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и
претенцията на ищеца за претърпени вреди се оказва уместна. Тези изводи се
споделят и от настоящата инстанция.
Следва да бъде отчетено още, че макар и да не е формулирано изрично в
исковата молба, въззивникът е аргументирал претенцията си с това, че по вина
на въззиваемия срещу него неоснователно е водено наказателно производство
т.е бил е набеден в извършването на престъпно деяние. Практиката на ВКС
сочи, че набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на
правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По
същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което
се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От
субективна страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде
осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на
престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава
престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу
правосъдието. При прекия умисъл субектът на престъплението трябва да
съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено
от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през
надлежния орган точно обратното. Възможно би било и осъществяването на
престъплението и при евентуален умисъл - в случай, че деецът прави
категорично изявление пред надлежния орган за осъществено престъпление от
някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не
са се осъществили точно по начина, по който той твърди.
Следователно, ще липсва умисъл за набедяване /а оттам ще е налице и
несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК /, когато деецът е
добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на
властта достоверна информация за определени факти. Израз на
добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно
съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган
на власт. Винаги, когато се установи, че е деецът не е съзнавал, че твърдените
от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление
набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за
установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би
съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат
неистински. Това не може да бъде цел на нормите на НК, както и ще е в разрез
4
със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в
случаите, в които станат свидетели на престъпление. В случая от събраните по
делото доказателства не се установява ответникът да е действал със
съзнанието, че ищецът е невинен в извършването на деянието, което изключва
неговата вина.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/01.04.2024г. постановено по гр. дело №
47/2023г. на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА Х. Х. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ******* да заплати на Д. Х. Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 600 /шестстотин/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5