Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
16.01.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2014 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.О. (H.O.), чрез адв. М.П. *** депозирана против наказателно
постановление № 38-0001261/26.09.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2
AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент № 561.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния и явна
несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се приетата за установена от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. Релевират
се твърдения за неяснота при описание на нарушението и неговата правна
квалификация, което е довело до нарушение на правото на защита на наказаното
лице. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 268715/26.09.2019г., за това, че на 26.09.2019г., около 08,00 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход Р. България, управлявал товарен автомобил „Volvo FH 1242TB“ кат. N 3, с рег. № 50DN360,
оборудван с дигитален тахограф с идентификационен № 1605986,
и полуремарке кат. О4, с рег. № 34LT0972, при извършван от него международен обществен превоз на
товар от Р. Турция за Финландия, не е спазил изискванията за намалена дневна
почивка от най-малко 9 последователни часа за 04.09.2019г. като периодът на
ползваната почивка е бил 6 часа и 22 минути, което е със 158 минути по-малко от
необходимата почивка от 9 последователни часа. Така приетите за осъществили се
факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установеното нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен уред“
AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент № 561, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е
описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран като, както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на приетото за осъществено нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови
разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
При описание на нарушението,
изрично са посочени от страна на административнонаказващия орган, конкретната
дата на нарушението– 04.09.2019г., че са касае за неспазване на изискванията за
намалена дневна почивка и нормативно установения период на същата – 9 часа, а така също и колко точно
е намалението – 158 минути.
От значение за точното описание и
квалифициране на нарушението е колко точно е намалението, с оглед приложимата
санкционна правна норма, като както в АУАН, така и в НП се съдържа такова
изрично посочване.
В този
смисъл са и Решение от 28.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 260 по описа на съда за 2019г., Решение от 18.10.2019г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 223 по описа на съда за
2019г. и Решение от 14.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 271 по описа на съда за 2019г.
Не е
налице неяснота досежно приложимия нормативен акт като по този начин да е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. В самия АУАН, който поставя
началото на административнонаказателното производство, изрично е посочено, че приетата
за нарушена разпоредба на чл. 8, § 2, изр. 2 е от АETR. Същата
е цитирана и в НП, макар и не толкова прецизно, но това според настоящия
съдебен състав не е нарушило правото на защита на наказаното лице, да разбере
за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, чрез посочване
на фактите и правната квалификация на същото и според настоящия съдебен състав
е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност и по този начин да е ограничено
правото му на защита.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561, както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, като при извършване на международен превоз
на товари, не е спазил изискванията за намалена дневна почивка за дата 04.09.2019г.
с посочения в АУАН и НП период от време. В тази им част, показанията на този
свидетел се намират в корелативно единство и с писмените доказателствени
средства, приобщени по преписката, а именно разпечатката на дигиталната карта
на водача.
Самата
информация от картата е свалена с лицензиран софтуер и не са налице никакви
данни за необективност на извлечената от картата на водача информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2-ро от Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006, за всеки
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка
водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка
от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.
В настоящият случай от
доказателствата по делото съдът намира за безспорно установено и доказано, че
водачът не е спазил тези изисквания за посочената в АУАН и НП дата, като
констатираното намаление на времето за дата 04.09.2019г. е над 2 часа, а именно
158 минути.
По отношение на това нарушение са
приложими именно разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR).
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя
превозно средство е с регистрация в Република Турция, която е страна по
спогодбата, поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, за
цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в
държави, които не са страна по тази спогодба.
В същият смисъл е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 08.08.2019г.,
постановено по КАНД № 175 по описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г.,
постановено по КАНД № 198 по описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г.
постановено по КАНД № 183 по описа на съда за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи така установеното нарушение, правилно е издирена и
приложена и санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП, в която размерът на глобата,
доколкото намалението е над 2 часа, е в абсолютна стойност, а именно на 1500
лева, какъвто именно размер на административното наказание глоба е наложен и на
жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушения, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от
международното право, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и само по себе си намалението е значително.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0001261/26.09.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен
за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Х.О. (H.O.),
гражданин на Р. Турция, роден на ***г., на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г.,
във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: