Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 107 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл.
от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по депозирана
жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Б.Б.Ю.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-0280-000057/01.03.2019 г. на Началник РУ Каолиново
при ОДМВР – Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с
издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. На първо място сочи нарушение на принципа за съразмерност, като не
оспорва извършване на нарушението, а твърди че е инцидентна проява и касае не
управление на превозното средство, а изместването му. Позовава се на
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК, като счита, че заповедта е издадена в
противоречие с цитираната разпоредба. С оглед наведените доводи е отправено
искане до съда за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът – началникът на РУ – Каолиново се представлява от юриск. С.,
която оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита,
че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Твърди, че са налице всички признаци на
състава, които налагат издаването на ЗППАМ по чл.171, т.2а б.”а” от ЗДвП. Сочи,
че принудителната административна мярка няма санкционен характер и не
изисква задължително наличието на вина у този, спрямо когото ще бъде приложена.
ПАМ се прилага не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от
него, които следва да бъдат спрени и/или
предотвратени.
Шуменският административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 19-0280-000057/01.03.2019 г. началникът на
РУ Каолиново при ОДМВР – Шумен е наложил на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Баки Бакиев
Юсуфов, принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.02.2019 г. чрез отнемане
на СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели № Н 0886 ЕК. Принудителната
административна мярка е наложена на дружеството на основание чл.171, т.2а б. А от ЗДвП за
това, че на 28.02.2019г., около 17.20 часа, в с. Пристое по ул.“Юрий Гагарин“
до дом 24, в качеството си на собственик на влекач рено премиум 450.18 дхи с
рег. № Н 21 41 ВТ с прикачено към него полуремарке зорзи 37С075ПР с рег. № Н 08
86 ЕК е допуснало управлението на ППС от Ю.Б.Б.с ЕГН ********** - водач, който
не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на законния
представител на жалбоподателя на 06.03.2019г., видно от приложената към акта
разписка.
От данните по административната преписка се установява, че на 28.02.2019
г. срещу водача е съставен АУАН серия Д №405347 за това, че на 28.02.2019г.,
около 17.20 часа, в с. Пристое по ул.“Юрий Гагарин“ до дом 24 управлявал
товарен автомобил рено магнум с рег. № Н 21 41 ВТ с прикачено към него полуремарке
зорзи 37С075ПР с рег. № Н 08 86 ЕК, без да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС и без последното да е
преминало ГТП. Прието е, че водачът е извършил нарушение на чл.150а, ал.1 и
чл.147, ал.1 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са иззети:
Контролен талон № 6226170 СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели № Н
21 41 ВТ и № Н 0886 ЕК и СРМПС № ********* /полуремарке/, регистрирани на името
на „Б.“ ЕООД.
Видно от приложена по делото справка /л.26 от делото/, товарния
автомобил и полуремаркето са собственост
на дружеството-жалбоподател.
От материалите по административната преписка се
установява, че със заповед № 372з-2222/18.07.2018г. на директора на ОД на МВР -
Шумен, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на РУ при ОД на
МВР – Шумен, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД
на МВР – Шумен са оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171, т.2а
от ЗДвП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно заповед № 372з-2222/18.07.2018г. на
директора на ОД на МВР - Шумен, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ,
е извършено на територията на община Каолиново. Актът съдържа необходимите
реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите
основания за издаване на заповедта, като са описани датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, регистрационният номер и марката на управляваното
МПС, данните за неговия собственик, трите имена и ЕГН на лицето, което е
управлявало МПС, както и това, че лицето не притежава свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и
съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което е
надлежно мотивиран. Спазени са изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата му, тъй като обективира ясно волята
на административния орган, позволява да бъде упражнено правото на защита на
жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване. В процесния акт не се съдържат констатации за
максимално допустимата маса на ППС, както и за изискуемата категория за
управлението му. Тези обстоятелства са обективирани в приложена по делото
справка за вида и регистрацията на ППС, с която се установяват правнорелевантни
обстоятелства. В своята съвкупност те
изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе
решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на
закона.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС - за
срок от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“, предл.последно на чл.171
от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от
03.01.2018г.). Следователно единствените правнорелевантни факти
за налагане на ПАМ по този текст са : лицето, на което се налага мярката, да е
собственик на МПС, и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента
на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В
случая всички тези обстоятелства са налице, като жалбоподателят не е оспорил,
че на посочените в АУАН дата, час и място собственото му МПС е било управлявано
от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС.
Хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда, че
принудителната административна мярка се налага именно на собственика, чието МПС
е управлявано от лице без необходимото свидетелство за управление, като
законодателят не се интересува от това дали собственикът е допуснал, възложил
или предоставил управлението на собственото си МПС и какви са причините за
това. Формата на изпълнителното деяние и вината на собственика на МПС са без
правно значение за прилагане на обжалваната мярка, защото нейното основно
предназначение е да преустанови извършването на нарушението и да предотврати
настъпването на вредни последици от деянието независимо от това кой е неговият
автор и срещу кого е съставен АУАН. Обстоятелството, че актът, въз основа на
който е издадена оспорената заповед, е съставен срещу водача, а не срещу
управителя на дружеството – жалбоподател не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл.171, т.2а, б. “а”
от ЗДвП е собственикът на МПС. Производството по налагане на
административно наказание е различно по вид и правни последици от
производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът
на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна
мярка. В случая актът е съставен срещу водача, защото той е извършител на нарушението
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото
той е собственик
на процесното МПС.
Съгласно посочената в акта за нарушена правна норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Това СУМПС се издава от органите на
МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152
от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача за посочения
в него срок на валидност, т.е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има
право да управлява МПС от съответната категория за този срок. По аргумент от
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД свидетелството за
управление на МПС е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща
материална доказателствена сила удостоверява правоспособността на лицето, на
което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната
категория. След като по делото е безспорно установено, че посоченото в акта
лице – Ю.Б.Б.е управлявало МПС – собственост на жалбоподателя, без да притежава
свидетелство за управление съгласно изискванията на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, то
правилно административният орган е приел, че е осъществен фактическият състав
за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП -
"прекратяване на регистрацията на ППС". Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната
ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел
да се осигури безопасността на движението по пътищата. Заповедта е съобразена с
целта на закона и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са
изложени конкретни мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е
определена съобразно данните по преписката и високата степен на обществена
опасност на деянието. Управлението на товарен автомобил е много по-рисково в
сравнение с управлението на лек автомобил и изисква специална квалификация и
опит на водача. Управлението на такъв автомобил от лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление създава реална опасност за живота и
здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по –
тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което
определеният при оперативна самостоятелност срок в минимален размер на ПАМ не
противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6
от АПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила, в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, е правилна
и законосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е неоснователно. Поради
това жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира,
че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във
вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Б.Б.Ю.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-0280-000057/01.03.2019 г. на Началник РУ Каолиново
при ОДМВР – Шумен, с която спрямо дружеството е приложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.2а б. А от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от шест месеца.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Б.Б.Ю.да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Шумен направените по делото разноски в
размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно и неподлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: