РЕШЕНИЕ
№ 2233
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. СЛ. Н. от гр.Банкя, ******* против
Наказателно постановление № СО-ЗУО-Д-21-24-014/05.04.2022 г., издадено
от Кмет на Столична община, с което на основание чл.157, ал.4 вр.чл.133,
ал.4, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл.53, ал.1 от ЗАНН
на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.
С жалбата не се оспорват фактическите констатации, направени в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно
постановление. Излагат се съображения, че жалбоподателят е запалил дивана
от своето жилище, тъй като същият бил пълен с дървеници и същестувала
опасност от разпространението им.
Жалбоподателят твърди, че наложената му глоба била във висок размер
и непосилна за заплащане от него и семейството му, сочи че от нарушението
не са настъпили вредни последици, поради което отправя молба към съда за
отмяна на атакуваното наказателно постановление или за квалифициране на
нарушението като маловажен случай.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция
1
жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като в дадения ход по
същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по
съображенията, развити в жалбата.
Административно –наказващият орган, чрез процесуалния си
представител юрк.Павлова в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства и моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото наказателно постановление. Счита, че правилно
е индивидуализирана наложената на нарушителя глоба в минималния
предвиден в закона размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2021 г.около 14:30 часа при извършване на текущ контрол в
гр.Банкя от св.Г. –старши инспектор в Столичен инспекторат и колегата му –
Елена Тодорова, било констатирано, че на ул.“Вискяр“ № 7 е запален огън на
пътното платно, като се изгарят дървени плоскости (отпадъци).
Впоследствие била установена самоличността на лицето, което е
запалило отпадъците – жалбоподателят Д. СЛ. Н..
Констатациите от извършената проверка били обективирани в
Констативен протокол № КП-21-0060956/17.11.2021 г., към който бил
изготвен и снимков материал. Препис от протокола бил връчен срещу подпис
на жалбоподателя Н..
На база на направените в протокола констатации св. Свещарски
съставил срещу Д. СЛ. Н. АУАН № 21-24-014/17.11.2021 г. за извършено на
същата дата в гр.Банкя нарушение по 133, ал.4, т.1 от ЗУО, изразяващо се в
нерегламентирано изгаряне на отпадъци.
Актът бил предявен на нарушителя Н., който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал с възражения, че: „посоченият отпадък е
диван, пълен с дървеници. Същият престоя 3-4 дни до кофите за боклук,
поради което се принудих да го запаля, за да изгоря дървениците“.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в
2
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, срещу Д. СЛ. Н. било издадено
обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление,
с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 2000 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 15.04.2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: Констативен протокол № КП-21-
0060956/17.11.2021 г., ведно с приложения към него снимков материал,
АУАН № 21-24-014/17.11.2021 г., Заповед № СО-РД-09-95/22.01.2013 г. на
Кмет на Столична община, гаранционна карта № 4655/30.11.2021 г.,
длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“ към СО;
както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител,
участвал при извършването на процесната проверка, възприемайки същите
като обективни и непротиворечиви, намиращи подкрепа в приложените по
делото писмени доказателства.
В случая следва да се отбележи, че липсва спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв по отношение на приложимото
право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
3
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност. Актът е съставен от компетентен
актосъставител по смисъла на чл.157, ал.1 ЗУО, както и от приложената по
делото Заповед № СО-РД-09-95/22.01.2013 г. на Кмет на Столична община.
Актът за установяване на административно нарушение е подписан е и е
надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла чл.157, ал.4 от ЗУО. При съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като е налице и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказаното лице. В
атакуваното наказателно постанаовление ясно, точно и пълно е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е
налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е
нарушено правото на лицето да узнае за какво точно административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания саннкционен акт.
На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на инкриминираната дата жалбоподателят Д.Н. е запалил на
пътното платно в близост до дома си стар диван, с което е осъществен от
обективна страна и съставът на нарушението –нерегламентирано изгаряне на
отпадъци.
Според съдебния състав обаче, по делото не са налице безспорни и
категорични доказателства за субективната съставомерност на осъщественото
от Н. деяние. Липсата на доказателства за субективната страна на вмененото
му административно нарушение се обосновава с оглед обстоятелството, че
процесният диван, който е бил запален от жалбоподателя е бил стар и пълен с
дървеници, като няколко поредни дни не е бил вдигнат от сметосъбиращите
4
камиони. Този факт, както и опасността за заразяване на съседните имоти с
дървеници, довел до вземане на решение за запалване на дивана, като пряката
цел на Н. е била да унижощи дървениците, а не да осъществи деяние с което
да наруши ЗУО.
Предвид изложеното, съдът намира деянието по чл. 133, ал.4, т.1 от
ЗУО за несъставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидени от закона случаи - аргумент чл. 7, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 133, ал.4, т.1 от ЗУО, чиято съставомерност предполага вина във
формата на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. Следователно и
изводът на административнонаказващият орган за наличие на виновно
поведение, се основава единствено на предположение, обусловено от
качеството на жалбоподателя като собственик на процесния диван и
поведението му по запалването на същия, поради което този извод не се
споделя като правилен от съда.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за
управление на отпадъците и подзаконовите актове във връзка с неговото
приложение, свързани с опазване на околната среда и общественото здраве и
5
постигане на устойчиво управление на отпадъците, са от особена обществена
значимост, но това не може да игнорира задължението на
административнонаказващия орган за извършване на индивидуална преценка
на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и неговата обективна и субективна съставомерност.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в
случая неправилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Н., поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който до приключване на съдебните прения не поиска присъждането на
такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗУО-Д-21-24-
014/05.04.2022 г., издадено от Кмет на Столична община, с което на
основание чл.157, ал.4 вр.чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) и чл.53, ал.1 от ЗАНН на Д. СЛ. Н. е наложена „глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6