Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 26.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №16440/2017
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Л.К.Х., твърди, че на 12.06.2017г., около 12.00 часа, в гр. София, на
бул. "Акад. Иван Гешов", непосредствено преди мостовото съоръжение на
бул. „Цар Борис" III, С.М.Н. при управление на лек автомобил
"Мерцедес", модел „Ц 320", с peг. № ********, с превишена и
несъобразена с интензивността на движението скорост реализира пътно-транспортно
произшествие с аварийно спрелия лек автомобил „Фолксваген голф" с рег.№ ********управляван
от нея и с попътно движещия се лек автомобил „Нисан", модел „Микра",
с рег.№ ********, управляван отГ.А.М.. В резултат настъпилия удар лек автомобил
„Фолксваген Голф" и л.а. „Нисан Микра" се отклоняват в ляво и се
блъскат в разделителната мантинела. Твърди, че за настъпването на описаното ПТП
е виновен водачът на л.а. Мерцедес", модел „Ц 320", с peг. № ********.
Посочва, че в резултат от описаното ПТП са й причинени следните неимуществени
вреди: открита рана на устните и устната кухина, фрактура на 11 и 12 зъб,
разкъсно - контузна рана на долна устна, счупен горен втори зъб в ляво,
множество рани по лицето. Прегледана е в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" АД, гр.
София, където са извършени необходимите прегледи и изследвания. Оплаквала се от
болки в устната кухина, устните и предните зъби, като е насочена за преглед и
лечение при специалист дентална медицина. Прегледана е в Стоматологична клиника
„Н." ООД, като й е поставена диагноза фрактура дентис 12, луксацио дентис
11. Установена е фрактура на алвеоларния гребен с лукасция на зъб 11, фрактура
дентис на зъб 12 до ниво шийка на зъба със засягане на зъбната пулпа. Двата
зъба са били болезнени при перкусия, а зъб 11-ти и при натиск. Проведено е
лечение на двата зъба, както следва: зъб 11 - дезартикулация, шиниране с
фотополимерна шина към съседните зъби, девитализация, обтурация, а на 12 зъб -
девитализация, изграждане с фиброшифт и фотополимер. Предписано й е
медикаментозно лечение и подходящ хранителен режим, както и допълнителни
средства за устна хигиена. Дадени са указания за периодично изследване (ЕОД) и
наблюдение на 13, 21, 22 и 23 зъби. Лечението й е продължило в домашни условия,
като е изпитвала болка в устните, устната кухина - в костта и 11 и 12 зъби.
Споделяла е за болезненост и трудност при вдишване, издишване, хранене и при
приемане на течности, изпитвала е болка и при прием на студено и топло.
Преживеният стрес и множеството медицински манипулации за лечението на травмите,
причинени при катастрофата, са причина за множество негативни емоции, силно
главоболие, проблеми със съня и изпитване на неосновано безпокойство и страх от
моторни превозни средства. Освен причинените неимуществени вреди от събитието
са й причинени и имуществени вреди, представляващи разходи за лечението на
стойност 729.60 лв. лева, заплатени изцяло от нея.Ищцата излага, че към момента
на настъпване на процесното ПТ за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден
договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество - полица № BG/22/116001688552 със срок на валидност от 17.06.2016 г.
до 16.06.2017г., предвид което е сезирала същото с искане за изплащане на
обезщетение. След изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
предявената претенция, с писмо изх. № 11559/07.12.2017г., ответното дружество
я уведомило, че е определило обезщетение
в общ размер на 4 506.80 лева, от които 4 000 лв. за неимуществени вреди и
506.80 лв. имуществени вреди, които суми не са изплатени към настоящия момент,
тъй като не е съгласна с определения размер на обезщетенията. Намира същите за
занижени с оглед причинените й неимуществени
и имуществени вреди и принципа, установен в чл. 52 ЗЗД. С оглед
изложеното ищцата намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, като претендира ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от
26 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените й
вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от
07.12.2017 г., на която дата се е произнесъл застрахователя (съобразно
изложеното в допълнителната искова молба) до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 729.60 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
причинените й вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на извършване на всеки разход до окончателното изплащане. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З. “Л.И.” АД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ********, представлявано от М.М.и П.Д.- Изпълнителен директори, чрез
пълномощника си адв. З.Т., не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него
водач, твърдените неимуществени вреди и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Оспорва претенцията за присъждане на
лихва за забава. Прави доказателствени искания. По делото са постъпили допълнителна искова молба и отговор на
допълнителната искова молба, с които страните поддържат направените от тях
твърдения и възражения.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената молба до З. „Л.И."
АД и исмо изх. № 11559/07.12.2017г. се
установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от
процесното ПТП преди завеждане на исковата молба и ответникът й е определил
обезщетение в размер на 4
506.80 лева, от които 4 000 лв. за неимуществени вреди и 506.80 лв. имуществени
вреди.
Представени са с исковата молба- Фактура № ********** с фискален бон; Фактура N° ********** с фискален бон; Фактура № ********** с фискален бон; Фактура № ********** с фискален бон; Фактура №********** с фискален бон; Фактура № ********** с фискален бон; Фактура №
********** с фискален бон; Фактура №
********** с фискален бон; Фактура №
********** с фискален бон; Касов бон -3
бр.; Бележка за извършено плащане чрез карта, от които е видно, че
ищцата е изразходвала разходи
за лечението, в размер на 729.60
лв.
За процесното ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-388/ 12.06.2017 г., в който е
отразено, че причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на лек
автомобил „Мерцедес Ц320", с per.
№ ********.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице-стоматолог, ценено от съда изцяло
като компетентно и обосновано, се установява, че ищцата е получила получила открита рана на устните и устната кухина, фрактура на горен втори десен
зъб, луксация (разклащане) на горен първи десен зъб и множествено малки ранички
по лицето. След травмата пострадалата Л.К.Х. е прегледана в
УМБАЛСМ „Пирогов". Раните по лицето са обработени, направени са
рентгенографии и болната е освободена и насочена към стоматологична клиника. На
следващия ден болната е посетила стоматологична клиника „Н.", където е
установено луксация на първи горен десен зъб и фрактура на коронката на горен
десен втори зъб. Направено е шиниране на първи горен десен зъб с пластмасова
шина, кореново лечение на горен десен втори зъб и възстановяване на горен десен
втори зъб с фиброщифт и фотополимер и електродиагностика на двата зъба.
Лечението на първи горен десен зъб е продължило около месец - месец и половина и след
електродиагностика се установява, че зъбът е девитализиран
(умъртвен, прекъснат е съдовонервния сноп). В следващия етап е направена
екстирпация на пулпата и запълване на'канала. На горен десен втори зъб е
направена металокерамична корона.
В о.з. вещото лице пояснява, че претърпяното
при счупване на зъба пулпата е била открита и има болки при хранене и при пиене
на студено и топло, а при луксирания зъб, разклатения зъб, не позволява да се
храни, фазата на отхапване е затруднена и това е около месец-месец и половина.
Точно затова е необходимо през тези един-два месеца тя да приеме течно-кашева храна.
Пострадалата е изпитвала болки през целите един-два месеца,
през което време е продължило лечението на двата зъба. При покой и когато не се
храни също изпитва болка от самия въздух,
когато е студено или топло. Пулпата на счупения зъб е открита и докато не се
умъртви зъба с поставянето на умъртвяващо средство изпитва болка. При другия
зъб болката е постоянна и при всяко движение тя изпитва болка.
От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява, че причина за настъпилото произшествие са субективните действия/
бездействия на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц320", с per. № ********,
който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия и интензивността
на движение скорост и неспазване на необходимата дистанция. В резултат на тези
действия, лек автомобил „Мерцедес Ц320" е реализирал удар първо в л.а.
Нисан, след което е ударил в задната част внезапно авариралия лек автомобил
„Фолксваген Голф". Вещото лице посочва, че водачът на л.а. „Мерцедес"
е могъл да предотврати
произшествието, ако се движел на достатъчно разстояние от л.а.
„Нисан", което разстояние да му позволи да предприеме спиране или
отклоняване на автомобила, в случай, че се наложи извършването на такива
маневри. В съдебно заседаниеизтъква, че фактът на стигане до удар със
значителен интензитет, сочи, че водачът на автомобила не е спазил необходимата дистанция.
Становището на експерта е, че произшествието се дължи на действията на водача
на л.а. „Мерцедес".
Представено е решение по НАХД №
13167/ 2017 г., на СРС, 147 състав, от което е видно, че наказателното
постановление е отменено на формално
основание- поради неспазване на
процедурата за налагане на наказание.
По делото е разпитан деликвентът С.М.Н. относно изясняване на механизма на процесното ПТП. Показанията на същият
свидетел съдът разглежда при условията на чл.172 от ГПК.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключението на АТЕ . От заключението се установява, че водачът на л.а.
„Мерцедес" е могъл да
предотврати произшествието, ако се движел на достатъчно разстояние от
л.а. „Нисан", което разстояние да му позволи да предприеме спиране или
отклоняване на автомобила, в случай, че се наложи извършването на такива
маневри.
Фактът, че съдът е отменил
решението по НАХД на
формално основание- поради
констатирани процесуални нарушения не може да обоснове извод, че съдът е установил липсата на вина на
водача на л.а. „Мерцедес". Съдът само е установил факта, че поради
допуснати процесуални нарушения от страна на административно-наказващия
орган отговорността не може да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно с оглед заключенита на АТЕ- не се събраха убедителни доказателства в
тази насока.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид посочените
по-горе увреждания, възрастта на ищцата, процеса на възстановяване икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава не от датата на
увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от посочената в
исковата молба дата- 01.12.2017г.(месец ноември има 30 дни).
От представените и описани по-горе писмени доказателства за проведено
лечение на ищцата съдът счита, че искът за имуществените вреди следва да се
уважи изцяло-729.60 лв.
При това решение на съда и
ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената,
съответно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1151.88 лв. Съдът определя разноските на ответника за
процесуално представителство в размер на
250 лв. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 214 лв. от 250 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 829.18лв.,
както и 450лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********,
представлявано от М.М.и П.Д.- Изпълнителен директори, да заплати на Л.К.Х., ЕГН: **********, чрез
адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***11-13, офис 5, по иск с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000
лв. (двадесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
пълния предявен размер от 26 000лв.(двадесет и шест хиляди лева).
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ********, представлявано от М.М.и П.Д.- Изпълнителен
директори, да заплати на Л.К.Х., ЕГН: **********, чрез адвокат Ц. Б.
от САК, със съдебен адрес:***11-13, офис 5, по иск с правно основание
чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 729.60 лв .(седемстотин двадесет и девет
лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ********, представлявано от М.М.и П.Д.- Изпълнителен
директори, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен
адрес:***11-13, офис 5, адвокатско възнаграждение в размер на 1151.88 лв.(хиляда сто петдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки).
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********, представлявано от М.М.и П.Д.- Изпълнителен
директори, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 829.18лв.(осемстотин двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки), както и 450 лв.(четиристотин
и петдесет лева) разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: