Определение по дело №394/2018 на Районен съд - Попово

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 349

 

                                                      20.05.2019г.,гр.Попово

 

Поповски районен съд на двадесети май две хиляди и деветнадесета  година в  закрито  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

като разгледа докладваното  от Председателя  гр. дело № 394   по описа за 2018 година на ПпРС, за  да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по гр.д. №394/2018г. по описа на ПпРС  първоначално е образувано въз основа на искова молба от „А.К.“ ООД, с.Г. Г., общ.О., представлявано от Я. Я., действащ  чрез пълномощника си адв. Р. Т. - САК, против „Е. П. П.“ АД гр.В., представлявано от всеки двама от тримата членове на управителния му съвет, а именно Б. Г. М., Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 20754,19лв. с ДДС, представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, по партида с клиентски №**********, за доставена и потребена електроенергия, за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г., на адрес-  с.****.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, първоначалния ответник  с  депозирания писмен отговор  е  изразил становище за  недопустимост на предявения иск,  поради липса на правен интерес, респ. за неоснователност на същия.

В проведеното първо по делото с.з. на 27.07.2018г., представителят на ищцовото дружество  направи  изменение на иска, като отправи искане до съда да бъде конституиран още един ответник по делото, а именно „****ЕООД гр.В.. 

 С Определение №801/01.10.2018г. съдът е оставил без уважение искането на ищцовата страна за изменение на иска, чрез замяна на страна по реда на чл.228 от ГПК, поради липса на предпоставките за това, а   предявения отрицателен установителен иск против „Е. П. П.“ АД гр.В.  е оставен без разглеждане, като гр.дело е прекратено, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

Против  Определение №801/01.10.2018г., е депозирана жалба от ищцовата страна, въз основа на която е образувано в.ч.т.д. №156/2018г. по описа на ТОС. С определение №10/07.01.2019г., ОС-Търговище е отменил Определение №801/01.10.2018г., постановено по гр.д. №394/2018г. по описа на ПпРС, в частта, с която делото  е прекратено, и в частта, с  която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответното разноски по делото в размер на 1152,63лв.  Върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, а в останалата част частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима.

След връщане на делото в ПпРС, съдът е насрочил с.з. за 12.02.2019г.  Съдът след като е преценил, че не са налице процесуални пречки е дал ход на делото. С протоколно определение е оставил без уважение искането на ищеца за конституиране на нов ответник по делото наред с първоначалния. След като съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, с протоколно определение му е дал ход по същество, след което го е счел за изяснено и от правна страна и е обявил, че ще се произнесе с решение в  едномесечен срок.

След проведеното с.з., на 27.02.2019г., процесуалния представител на ищеца е депозирал молба за възобновяване на съдебното дирене и конституиране на „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В. като ответник по делото. В молбата отново се прави искане за конституиране на  посочения ответник, наред с първоначалния. Прави се  и искане за замяна на  ответната страна, по чл.228, ал.3 от ГПК, като ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния ответник „Е. П. П.“ АД гр.В., на осн. чл.233 от ГПК.

  Предвид така  депозираната молба намира,  на основание чл. 253 от ГПК,  е отменено горе цитираното протоколно определение, и производството пред ПпРС по отношение на „Е. П. П.“ АД гр.В., е прекратено,  на осн. чл.233 ГПК, поради направения отказ  от ищеца.

С оглед  направения отказ от иска спрямо първоначалния ответник съдът е счел,  че  вече са налице основания за замяна на ответната страна, съгласно нормата на чл.228, ал.3 от ГПК, поради което  е  конституиран в процеса като ответник по делото „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В., а производството възобновено.  

След представяне на  ИМ и доказателства  към нея срещу новия ответник, същата е изпратена делото „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В., с право на отговор, в срока и по реда на чл.131 от ГПК.

В така указания  срок, ответникът по делото- „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В., чрез адв.Л.М. от ВАК, депозира отговор, в който отговор прави възражение за неподведомственост на спора пред РС-Попово, поради наличие на клауза в Договор за покупко-продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-117/10.03.2014г, съгласно изменението на текста в Допълнително споразумение №3/25.05.2016г., в която „А.К.“ ООД, с.Г. Г., общ.О. и „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В. били постигнали съгласие, че всички спорове, възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд-гр.В., при сдружение „ПМП“, съобразно неговия правилник. Към доказателствата към отговора, освен договора и допълнителните споразумения към него е представено и  удостоверение, изх.№022/03-.05.2019г. от Арбитражен съд-В., от което се установява, пред Арбитражен съд-В. при С.П.П.М е образува и е висящо арбитражно дело №186 по описа за 2019г. със страни: ищци-„Е. С.“ АД гр.В. и   „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В., против А.К.“ ООД, с.Г. Г., общ.О., с предмет и цена на иска-присъждане на сумата от 22 414,53лв., с вкл. В нея ДДС, от които 20754,19лв.-главница, представляваща стойността на коригирано със становище за начисляване на ел.енергия от 05.04.2018г. количество ел.енергия, за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г., в размер на 125957 кВтч, за която е издадена фактура №**********/17.04.2018г. от „Е.П.Е.У.“ ЕООД, гр.В., и сумата от 1660,34лв.-лихва за забава за периода от настъпване на падежа на  задължението-25.04.2018г. до датата на подаване на  ИМ.

 За това, че има образуван арбитражно дело не се спори от ищцовата страна., тъй като с молбата от 27.02.2019г. за възобновяване на производството е представен препис от  ИМ, вх.№52979/07.02.2019г. по описа на Арбитражен съд-В., като се излагат доводи, че  липсва арбитражна клауза  в договора между страните.

За да се произнесе по възражението за неподведомственост на спора, съдът счита следното:

Възражението за неподведомственост на спора е направено в преклузивния срок по чл. 8, ал.1  от ЗМТА.

Видно от приложеното от ответника Допълнително споразумение №3/25.05.2016г. към договор за покупко-продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-117/10.03.2014г.,   страните са уговорили съгласие в чл. 42, че възникналите между тях спорове да се  отнасят за решаване пред  Арбитражен съд гр.В., при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. В този смисъл е налице арбитражна клауза и то  валидна, доколкото това споразумение е подписано от управителя на  ищцовото дружество.

Съгласно  чл. 19, ал.1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.  Безспорно възникналия между страните спор е имуществен. Не са налице и предвидените в този текст  на закона  изключения. Безспорен факт е, че ищецът е "потребител на енергийна услуга" по смисъла § 1, т. 41б, б. "а" от ЗЕ, но това не му придава качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която изрично препраща нормата на  чл. 19, ал.1  от ГПК. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая обаче ищецът е ЮЛ, което не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и затова  съдът приема, че не е налице изключението за уговаряне на арбитражно споразумение.

Съдът се позовава и на друга законова разпоредба, касаеща качество "потребител", а именно чл.113 от ГПК. Както в предишната редакция, така и в настоящата законодателят е посочил, че иск на потребител се предявява по настоящия или постоянния адрес на потребителя, а сега – по настоящ адрес, а при липса – по постоянен адрес. И тъй като постоянен и настоящ адрес има само физическото лице, е очевидно, че иск на потребител може да предяви само физическо лице.

  По изложените съображения съдът приема, че направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора, е основателно. Предвид на  производството по делото следва  да бъде прекратено, на осн. чл.15 от ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           

ПРЕКРАТЯВА производството по  гр.д. № 394/2018г. по описа на ПпРС, поради неподведомственост на спора, на осн.чл.15 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: