Р Е Ш Е Н И Е № 260021
гр.Сливен, 10.03.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав
в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
369 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Правното основание на исковата претенция е чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 и
сл. от ГПК във вр. чл.417 ГПК.
С исковата си молба ищцовото дружество "Ти Би Ай
Банк" ЕАД предявявайки искови претенции срещу Х.Н.Н. претендира да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество общо сумата 4972,35
лева, от която сумата 3570,82 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2017 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 17.01.2020 година до окончателното й
изплащане; - договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 637,03 лева за
периода от 15.11.2018 година до 15.12.2019 година; обезщетение за забава в
размер на 764,50 лева за периода от 15.11.2018 година до 08.01.2020 година, въз
основа на които има издадена заповед № 47/23.01.2020
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.01.2020
година по заповед № 47/23.01.2020 година за изпълнение на парично
задължение. Образувано било изпълнително дело № 885/2020 година по описа на ЧСИ
Павел Георгиев. Изложени са подробни твърдения във връзка с дължимостта на
търсените суми.
Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски.
В законоустановения срок от назначения особен
представител на ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искови претенции. Позовавайки се на изложените възражение за неоснователност на
исковите претенции, особения представител на ответника претендира за
отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява
от представител или пълномощник, но по
делото е постъпила молба, с която е заявено, че исковите претенции се поддържат и се моли за
уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
назначеният му особен представител, който моли за отхвърляне на исковите претенции
като неоснователни, по съображенията подробно развити в отговора на исковата
молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2017
година между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Х.Н.Н. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона
за потребителския кредит са изпълнени, чрез отразяване в Договора на общия размер на кредита и условията за
усвояването му.
В
чл. 7 от Договор за потребителски кредит № № ********** е определен общ размер
на потребителския кредит от 6167,84 лева, като е посочен и начина на
формирането му. Размера на предоставения кредит - 5000 лева, застраховка живот
и включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 660.84 лева.
На
12.10.2017 година сумата на отпуснатия кредит в размер на 6167,84 лева е
усвоена по разплащателната сметка на ответника, като са направени и следните
разпореждания: 507 лева – платена
застрахователна премия, 660.84 лева – удържана еднократна такса за оценка на
риска и 5000 лева - изплатена сума на каса с получател Х.Н.Н..
Общият
размер на крайно задължение по Договор
за потребителски кредит № ********** е отразен в чл. 10 и възлиза на 8399,42 лева, която сума е разсрочена,
съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договор за потребителски
кредит № **********, на 26 погасителни месечни вноски, от които 25 вноски по 323,05
лева, ведно с една последна изравнителна в размер от 323,17 лв. Уговореното в
чл. 9 т. 1 и т. 2 от Договора между страните възнаграждение се състои от
договорна лихва в размер на 29,25 % ,изразена като годишен лихвен процент. Така
предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Длъжникът
е преустановил предвидените в договора плащания.
Към
датата на изтичане на срока за изпълнение на цялото задължение, уговорен в чл.
6 от Договор за потребителски кредит № № **********, а именно в срок до 15.12.2019
година, с изтичането на който е настъпил падежа на всяка една от просрочените
вноски, респ. изискуемост му.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК , станало на 21.01.2020 година,
задължението е изцяло падежирало.
По
данни на експертното заключение размерът на незаплатените месечни вноски по
процесния Договор за потребителски кредит № № ********** от 12.10.2017 година
към датата на входиране на заявлението -
21.01.2020 година е 4972,37 лава от които главница – 3570,82 лева, договорни лихви за
периода от 15.11.2018 година до 15.05.2019 година – 637,03 лева и обезщетение
за забава за периода от 15.11.2018 година до 08.01.2020 година – 764,52 лева.
Въз
основа на подадено от ищцовото дружество на 21.01.2020
година заявление е образувало ч.гр.д. № 177/202020 година, по описа на
Районен съд - гр. Сливен и по реда на
чл. 417 от ГПК срещу ответницата е издадена заповед № 47/23.01.2020 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 23.01.2020 година
за осъждането на Х.Н.Н. да заплати на ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД главница в размер 3570,82
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 12.10.2017 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 17.01.2020 година до окончателното й изплащане; договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 637,03 лева за периода от 15.11.2018 година до 15.12.2019 година;
обезщетение за забава в размер на 764,50 лева за периода от 15.11.2018 година
до 08.01.2020 година както и разноски по делото в общ размер на 249,45 лева, от
които: 99,45 лева - държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 885/2020
година по описа на ЧСИ Павел Георгиев № 837.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника
Х.Н.Н. при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. В указания срок заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни искови претенции.
Към завеждане на исковата молба в съда
на 02.02.2021 година, както и към приключване на съдебното дирене липсват
доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на ответникът
по Договор за потребителски кредит № № ********** от 12.10.2017 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви. Даде вяра на експертното заключение, представено от вещо лице,
в чиято компетентност и добросъвестност съдът не се съмнява.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са
основателни и като такива следва да се уважат предвид следните съображения.
За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника Х.Н.Н. и ТИ БИ АЙ
БАНК ЕАД, - Договор за потребителски кредит № № ********** от 12.10.2017
година, размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на изискуемост
на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва,
както и нейният размер за процесния период.
В настоящия
случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието
на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника, за обща сума 4 207,85 лева
въз основа на Договор за потребителски кредит № № ********** от 12.10.2017
година.
Установи
се, че главницата по договора е надлежно усвоена от ответника /кредитополучател
и не е възстановена в уговорените между страните срокове и към момента. От
изложената фактическа обстановка е видно, че считано от 15.12.2019 година Договорът е падежирал, като е настъпил
уговореният в чл. 6 от същия краен срок. След тази конкретна дата длъжникът е
изпаднал в забава и цялото незаплатено вземане на кредитора е станало незабавно
изискуемо. Към дата на подаване на заявлението, задължението на ответникът към
ищцовото дружество е било в размер на 4972,35 лева (3570,82 лева – главница, договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 637,03 лева и обезщетение за забава в размер на 764,50 лева,
дължимо съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит. Така по
несъмнен начин се установява, че са налице условия за ангажиране отговорността
на ответника за коментираното в изложението по горе - неизпълнение като основание за възникване на отговорността
и като размери на главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
За да мотивира този краен извод докладчикът приема за
несъстоятелни възражения за недействителност
на процесния договор, за наличие на неравноправни клаузи, тъй като при
извършената проверка досежно валидността му не е констатирано наличието на
клаузи, противоречащи на императивна правна норма.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които по ЧГД № 177 по описа на СлРС за 2020 година е издадена Заповед
№ 47/23.01.2020 година за изпълнение на
парично задължение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.01.2020 година.
По правилата на процеса на
ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер
на сумата 900,00 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направени
в заповедното производство разноски не се включват в коментираното последно
присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид настоящото
произнасяне продължава да е годно изпълнително основание. Противното разбиране
би означавало, двойно присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо
неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното
решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Н., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54 следните суми, за които по частно гражданско дело по ЧГД №
177 по описа на СлРС за 2020 година е издадена Заповед № 47/23.01.2020 година за изпълнение на парично
задължение за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.01.2020
година:
-
главница в размер на 3 570,82 лева
/три хиляди петстотин и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща неизплатено парично задължение по предоставен банков кредит по
Договор за потребителски кредит № **********/12.10.2017 година, ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.01.2020 година до окончателното й изплащане;
-
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 637,03 лева /шестстотин тридесет и седем лева и три стотинки/ за
периода от 15.11.2018 година до 15.12.2019 година;
-
обезщетение за забава в размер на 764,50
лева /седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ за периода
от 15.11.2018 година до 08.01.2020 година;
-
разноски по делото в общ размер на 249,45
лева /двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, от
които: 99,45 лева - държавна такса и
150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.Н.Н., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54 сумата 900,00 лева /деветстотин
лева/, представляваща разноски, направени по настоящото гражданско дело.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: