№ 43
гр. С.З. , 08.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по постъпила в законния 1-
седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба от ищцата-
съделителка И. Р. К. от гр.Г. срещу Определение № 38/16.02.2021г.,
постановено по гр.д.№ 3578/2020г. по описа на РС- С.З., с което е била
върната исковата молба на жалбоподателката против ответнсичката В. С. П.
от гр.С.З. поради неотстраняване на констатираните от РС първоначални
нередовности, а производството по делото е било прекратено изцяло. Излага
съображения за неправилност, незаконосъобразност и нищожност на
първоинстанционния акт, като мотивира становището си и иска отмяната му
и даване ход на делото за делба пред РС- С.З..
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на ч.жалба от ответната страна- съделителката В.
С. П. от гр.С.З., която оспорва подадената частна жалба и я счита за
процесуално недопустима и материално неоснователна, като излага своите
съображения в подкрепа на поддържаната теза и се моли настоящия въззивен
състав да я остави без уважение, и да потвърди атакуваното Определението,
като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на всяка една от страните,
мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение, като прецени
материалите по делото и приложимите материалноправни и процесуални
норми, приема за установено и доказано следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения 1- седмичен срок, от
процесуално легитимирано лице/ищца/ и срещу подлежащ на инстанционно
обжалване съдебен акт, с оглед на което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
1
съображения :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Р. К. от
гр.Г. против В. С. П. от гр.С.З. с искане да бъде извършена съдебна делба по
реда на чл.34, ал.1 от ЗС на притежаваните в съсобственост по силата на
наследствено правоприемство и право на собственост по силата на договор за
покупко- продажба на недвижими имоти, находящи се в с.Ракитница,
общ.С.З.- имот № I-280, с площ 400 кв.м. и находящите се в него двуетажна
масивна жилищна сграда с площ около 65 кв.м. и лятна кухня с площ от
около 21 кв.м. и имот с № XV-280, с площ 630 кв.м., като същият е
незастроен, като ищцата претендира, че притежавала дял в размер на ¾ ид.ч.,
а насрещната страна останалата ¼ ид.ч. В законния 1- месечен срок по чл.131
от ГПК, ответницата В. С. П. от гр.С.З. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба. С Разпореждане от з.з. № 7681/18.09.2020г. на РС е указан 1-
седмичен срок на ищеца да впише Исковата си молба в Служба по
вписванията/СВ/- гр.С.З., като въз основа на последваща молба от ищцата
срокът е удължен с още две седмици с Разпореждане № 7787/15.10.2020г.,
считано от 14.10.2020г. С Проекта си за Доклад с Определение №
2709/11.12.2020г. РС е дал указания на ищцата най- късно до насроченото
първо о.с.з. по делото да отстрани конкретно посочени нередовности, като с
писмена Молба вх.№ 62/15.01.2021г. тя е направила известни уточнения, като
не е представила никакви нови доказателства в тази насока. В проведеното
едно публично съдебно заседание на 21.01.2021г., РС- С.З. не е дал ход на
делото и е оставил Исковата молбата „без движение“, с даването на
задължителни указания към ищцата да отстрани и останалите подробно
описани първоначалните нередовности в нея- да се посочат подробно фактите
и обстоятелствата, от които произтича съсобствеността на страните и за кои
недвижими имоти се отнася, да се опишат подробно сградите, чиято делба се
иска, да се допълни петитума на исковата молба и да се представят
доказателства за собствеността на имотите. В рамките на дадения 1- седмичен
срок ищцата не е реагирала по никакъв начин.
С атакуваното Определение РС- С.З. приема, че е налице хипотезата на
чл.129, ал.3 от ГПК, т.к. ищцата не е отстранила останалите нередовности в
ИМ и не е изпълнила дадените й указания, поради което й е върнал исковата
молба и е прекратил производството по гр.д.№3578/2020г. по описа на РС-
С.З., със законните последици от това.
При постановяването на атакуваното Определение, първоинстанционният
съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на
ВКС- С. становище, че връщането на исковата молба на основание чл.129,
ал.3 от ГПК е допустимо и възможно единствено и само при условие, че
съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на
отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както
съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи
прекратителният ефект на чл.129, ал.3 от ГПК дадените указания за
отстраняване на нередовността на исковата молба трябва да са конкретни,
2
пълни и изчерпателни. В този смисъл е Определение № 354/11.06.2003г. по
гр.д.№ 838/2002г. на ВКС- С., поради което е формиращо задължителна
съдебна практика. Следователно за да се приложи санкцията на разпоредбата
на чл.129, ал.3 ГПК следва да са налице следните предпоставки : 1)
депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по
чл.127, ал.1 и/или чл.128 от ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: това какво
трябва да изпълни; в какъв срок; от кога започва да тече същият; какви ще са
последиците при неизпълнение и да не са отстранени констатираните
нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от
РС указания да са пълни, ясни, конкретни и да не оставят съмнение у страната
относно това, което следва да се направи. Наред с това в настоящия случая
липсват указания от РС относно момента, от който започва да тече срокът и
правото на страната да ползва правна помощ.
Исковата молба следва да отговаря на общите изисквания по чл.127 и
чл.128 от ГПК, като със същата ясно трябва да са индивидуализирани
страните, предмета и основанието, като се опишат имуществата, чиято делба
се иска. Когато предмет на делбата е недвижим имот, същият следва да бъде
индивидуализиран чрез посочване на тяхното местонахождение, граници и
площ. В случай, че имотът е урегулиран, това следва да се отрази в исковата
молба и да се посочи номерът на УПИ, а в случай,че е одобрена кадастрална
карта, имотът следва да бъде индивидуализиран с идентификатора по
кадастрална карта. По отношение на сградите, построени върху дворното
място, практиката приема,че описанието им е съществено, само когато някои
от тях са изключени от делбата или съществува спор между страните за
принадлежността на правото на собственост върху част от сградите, т.е. ако
се оспорва наличието на съсобственост.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на РС, тъй като за
допустимостта на иска и редовността на исковата молба следва ищецът да е
посочил достатъчно ясно и точно въз основа на кои факти черпи своите
законни права. В тази връзка незаконосъобразно се явява указанието до
ищеца, касаещо уточняване на факти и обстоятелства, от които се твърди, че е
налице съсобственост. В начално подадената искова молба изрично е
направено изявление, че съсобствеността върху имотите произтича от
наследство за ответницата, а за ищцата правото на собственост е по силата на
договор за покупко- продажба.
Ето защо въззивният съд намира, че не е имало нужда от даване на
коментираното ново указание до ищцата- съделителка. Относно изискването
за допълване на петитума на исковата молба за посочване на кои имоти и
сгради се иска делба- същото се явява ненужно, тъй като изрично в Исковата
молба и в уточняващата молба са описани конкретните недвижими имоти, а в
първоинстанционното дело са предоставени скици на процесните имоти от
Община- С.З., от които е видно, че е налице съсобственост между страните.
Индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство не е част
от изискванията за редовност на исковата молба, като допълнителните данни
3
за това могат да бъдат събрани в хода на самия исков процес в тази първа
фаза на делбата. Ищцата е посочила кои са конкретните имоти, които иска да
бъдат допуснати до съдебна делба, границите, площта им, съседите и
идентификаторите им. Посочил е също така извършеното застрояване във
всеки един от тях, неговата площ, предназначение и страните между които
следва да бъде допусната исканата съдебна делба. В тази връзка непосочване
на подробни факти и обстоятелства, от които произтича съсобствеността,
както и подробното описание на имотите и сградите в тях не съставлява
нередовност на самата Искова молба. Непредставянето на сочени писмени
доказателства е непълнота в доказателствената обосновка на исковата
претенция за съдебна делба, но не и първоначална абсолютна нередовност по
отношение на самата искова молба и в приложенията към нея.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че исковата молба вече е
външно редовна от формална страна и следва да бъде разгледана по същество
в първата фаза на делбеното съдебно производство, а атакуваното
Определени, като незаконосъобразно, следва да се отмени, като делото следва
да се върне обратно на РС- С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Това въззивно съдебно Определение не съдържа отказ, не прегражда
хода на делото и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните съображения и на осн. чл.274, ал.1, т.1 във
връзка с чл.129, ал.3, 4 и 5, и във вр. с чл.278, ал.1- 3 от ГПК, въззивният ОС-
С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 38/16.02.2021г. по гр.д.№
3587/2020г. по описа на РС- С.З., с което е върната искова молба вх.№
22546/17.09.2020г., а производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на РС- С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия по делбения спор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4