Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260050
гр.
Пловдив, 23.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана
Апостолова
и с участието на
прокурора Марина Белчева
разгледа нохд /В/ №
336 по описа за 2020 г.,
докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано
по искане на Главния прокурор за
възобновяване на наказателното производство по внохд 1261/19г. на Окръжен съд Стара
Загора.
Производството е по реда на
глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 133/11.10.2019г. по нохд №1472/19г.,
състав на Старозагорския районен съд е признал подсъдимия И.Д.И. за виновен в това, че
на 12.02.2019 год., по път III-*, до г. парк, в с.К., общ.С.
З., извършил непристойни действия, с което нарушил обществения ред и
спокойствие, но която му проява поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК и на основание чл.6,
ал.1, б.”а”, във вр. с чл.1, ал.2, във вр. с ал.1 от УБДХ му наложил административно наказание „глоба” в размер на сто лева и го признал за
невиновен и оправдал по
обвинението по чл.325, ал.3, пр.1, вр. ал.1 НК.
Присъдата била протестирана от
прокурора и с Решение № 40/28.04.2020г. по внохд № 1261/2020г. на
Старозагорския окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от Главния прокурор на Републиката.
В искането се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Неправилното приложение на материалния закон е свързано с приложението
на разпоредбите на УБДХ, а като процесуално нарушение се сочи несъобразяване с
разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК от въззивната инстанция. Претендира се
възобновяване на въззивното наказателно дело, отмяна на решението и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпило
е и становище от адв. С.Ч., в качеството му на защитник на осъдения И.И. в
производството по нохд 1472/19г. на Районен съд Стара Загора, в което се
оспорват доводите на главния прокурор и се предлага искането да бъде оставено
без уважение.
Представителят на Апелативна
прокуратура споделя съображенията на Главния прокурор и предлага искането да
бъде уважено. Сочи, че мотивите на въззивната инстанция не удовлетворяват
критериите по чл.339, ал.2 НПК, като има съществени противоречия, които не
позволяват да бъде разбрана волята й. Застъпва се становището, че
незаконосъобразно е приложена
разпоредбата на УБДХ, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон.
Осъденият не се явява в съдебно
заседание и не ангажира лично становище.
Апелативният съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Произнасянето по основателността на оплакванията,
направени от
Главния прокурор и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за
правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в
рамките на установената от решаващите инстанции фактическа обстановка, и то
само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
Оплакването за допуснато съществено нарушение
по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК се обосновава
на първо място с липсата на собствен анализ на доказателствата, на установената
фактическа обстановка и на правните изводи, като въззивната инстанция се е
позовала на мотивите на друг съдебен състав, което е равносилно на липса на
мотиви. Отправя се упрек към въззивната инстанция, че в решението си не е
отговорила на възраженията, изложени подробно в протеста на първоинстанционния
прокурор. Процесуално нарушение е съзряно и в бездействието на съда, лишило
пострадалите от възможността да участват като страни активно в процеса.
Така посочените съществени
процесуални нарушения, обхванати от разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК са
налични.
Проверката на въззивното решение сочи на съществен
порок при неговото изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не
отговаря на изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК. То съдържа буквален препис на мотивите на първоинстанционната
присъда и по съдържание този обем на решението включва изложение на фактическата обстановка по
делото и посочване на доказателствата, въз основа на които е приета за
установена тя.
Останалата част от решението би следвало да
съдържа аргументите на въззивния съд, поради които той счита, доказано ли е обвинението по един безспорен и
категоричен начин, подлежи ли подсъдимия на наказание и какъв да бъде вида и размера
му.
Прочитът на тази част от решението сочи, че без изключения
мотивите на въззивния съд отново буквално преповтарят мотивите на първата инстанция, вкл.
цитираните теоретични постановки за „хулиганството“ като престъпление. Поради това, с почти буквално
преповтаряне на мотивите на първостепенния съд в решението на Окръжния съд трудно би могло да се
приеме, че последният е изпълнил задължението си по чл. 339 от НПК.
Вярно е, че е възможно и първата съдебна
инстанция и контролиращата я въззивна такава да достигнат до аналогични
фактически и правни изводи, но дори в този случай, съответните мотиви биха
имали поне минимални съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето
дело липсват. От
процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на въззивната инстанция за
постановяване на съдебния си акт, ще се обективират с идентичното словесно
преповтаряне на фактическата обстановка и правните съображения на първоинстанционния съд,
намерили словесен израз в протестираната присъда. Този подход на въззивния съд не може да не
създаде впечатлението, че там, където и първият съд не е изложил мотиви, тъй
като в хода
на първоинстанционното производство не са били направени съответните възражения и искания, които се
съдържат за първи път в протеста, липсват мотиви и в решението на въззивния съд.
В протеста и в допълнението към
него /от стр.2 до стр.6 следвайки номерацията на допълнението/ прокурорът
детайлно е посочил какви според него процесуални нарушения са допуснати от
първата инстанция и в какво се състои неправилното приложение на материалния
закон, но те изобщо не са били обсъдени в контекста на направените искания, нито
дори анализирани при направата на правните изводи по делото.
Въззивният съд всякога е длъжен
да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги
счита за основателни или не и дали ги уважава или не и този отговор винаги трябва да
бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивното решение /по арг.
чл.339, ал.2 НПК/. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на решението и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Но
постановяването на съдебен акт без мотиви е едновременно с това съществено нарушение на процесуални
правила и по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Правото на страните да атакуват по
установения от закона ред съдебни актове, които накърняват законните им
права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят убедително не
само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От
тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава правото на защита на страните.
В случая въззивният съд е нарушил и принципа
на чл. 14 от НПК, тъй като съдържанието на въззивния акт не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на
"всички обстоятелства по делото". Този ред е предвиден от
законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране на
субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за
това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се
разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да
бъде поставено на контрол по предвидения в НПК ред. В случая доводите на прокурора са били ясно обективирани в протеста, но въобще са
били игнорирани от съда.
Игнорирането на исканията и на аргументите на
страните или простото деклариране на несъгласие с доводите им, без да се
изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно,
невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече
е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
Тъй като по
конкретното дело не е даден отговор на доводите на прокурора от протеста и от
пледоариите, е било допуснато съществено нарушение на чл. 14 и чл. 339, ал. 2
от НПК, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Налице е основание за възобновяване на въззивното дело
и
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Старозагорския окръжен съд.
При новото разглеждане процесуалният
недостатък на отмененото въззивно решение следва да бъде преодолян чрез
цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния
съд, а в случай на необходимост - и чрез събиране на такива от самия въззивен
съд, и изготвяне на прецизен въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на
чл. 339 от НПК.
Предвид необходимостта от упражняване на
правомощието си по 425, ал.1, т.1 НПК, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в протеста и насочени към
неправилното приложение на материалния закон. Те следва да бъдат взети предвид при новото
разглеждане на делото от въззивния съд.
Водим от горното и на
основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Апелативният съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1261/19г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора.
ОТМЕНЯВА Решение № 40/28.04.2020г.
по внохд № 1261/19г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.