Решение по дело №320/2016 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 405
Дата: 2 декември 2016 г. (в сила от 28 декември 2016 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20164310100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 02.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 320/2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от “Топлофикация София” АД София против Н.Х.Т. за установяване на вземане за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава, предмет на оспорена заповед за изпълнение.

            Твърди се, че ответникът е клиента на дружеството ищеца, като има отрита партида за доставка на топлинна енергия за обект, находящ се на адрес гр. София, община Красно село, ул. „Царево село“ № 4, ет. 2 и страна по договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, влезли в сила един месец след публикуването им в едни централен и местен ежедневник. Съгласно общите условия се твърди, че потребителите на топлинна енергия трябва да заплащат стойността й в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като размера на задължението се отразява в ежемесечно получавани фактури. Посочва се, че ответникът не е заплатил стойността на доставена ѝ топлинна енергия до обект за периода м. ноември 2014 г. до м. януари 2015 г. в размер на 21,52 лв. В сграда-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения обект не е въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия и за имота не е съставяна изравнителна сметка.

Твърди се също, че ищецът е подал заявление за вземания в сочения по горе размер въз основа на което пред РС Ловеч е образуван частно гражданско дело № 24/2016 г. на РС Ловеч и издадена заповед за изпълнение, срещу изпълнението на която в срок е постъпило възражение.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя дължи на ищеца сума в размер на 23,11 лв. лв., от която 21,52 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец ноември 2014 г. до месец януари 2015 г. и 1,59 лв.–обезщетение за забава за периода 01.01.2015 г. до 09.11.2015 г., ведно със законната лихва от 23.11.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и присъди сторените разноски по делото.

В депозиран по делото отговор особения представител не излага възражения по фактическите твърдения в исковата молба.

В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител и не изразява становище по същество.

Ответникът не участва лично в хода на делото, представлява се от обособен представител-адв. Ст. Т., която по същество излага становище за неоснователност на заявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в с тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и по отделно и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От Заповед № 12 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 24/2016 г. се установява, че съдът е разпоредил на длъжника Н.Х.Т. да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 21,52 лв. - топлинна енергия,1,59 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2015 г. до 09.11.2015 г. и разноски в размер на 325,00 лв. Против изпълнението на заповедта е подадено възражение от длъжника.

Между „ПАЛАДА КОНСУЛТ 1964 КБ“ ЕООД, от една страна и Н.Х.Т. от друга, е постигнато съгласие за сключване на договор по силата на който първият продава на втората недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, разположен в жилищна сграда на ул. „Царево село“ № 4, ведно с мазе № 3 и 8,537 % от общите части на сградата за сумата от 51 080,00 евро. Казаното се установява от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том I, рег. № 2091, дело № 129/2012 г. Сградата, в която е разположен имота, е присъединена към топлопреностната мрежа с договор от 10.11.2014 г.

В заявление-декларация, подадено до ищеца, ответникът е заявил, че желание да се открие на него име партида за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „Царево шосе“ № 4, ап. 2 съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД.

На 23.01.2015 г. ищецът се е разпоредил с процесния имот в полза на Христиан Костадинов Димбарев, за което е съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 209, дело № 6/2015 г.

В заявление-декларация, подадена до ищеца, Христиан Костадинов Димбарев е заявил, че желание партида за топлоснабден имот на адрес гр. София, ул. „Царево шосе“ № 4, ап. 2 с абонатен № 442943 да бъде променена на негово име, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД. Заявлението е заведено на 10.02.2015 г.

По партида аб. № 442943 за периода ноември 2014 г. до януари 2015 г. е начислена за плащане сума в размер на 21,52 лв. за доставена топлинна енергия, след направена изравнения, като по същата е начислено и вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1,59 лв.

От договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на “Топлофикация София” АД на потребители на град София се установява, че в предмета му е включена продажбата на топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо битово водоснабдяване посредством топлоносител гореща вода. Купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване. Заплащането се извършва по един от следните начини: на 10 равни месечни вноски и две изравнителни; на месечни вноски по прогнозна консумация за имотите в сградата и една изравнителна сметка и по реална консумация. Дължимите суми се заплащат в 30–дневен срок след изтичане на периода, за което се отнасят, а изравнителните сметки се заплащат в 30–дневен срок след изплащане на съобщението за дължимата сума. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното дружество по методика, разписана в чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите на сграда в режим на етажна собственост, на проведено по реда на ПУРНЕС /отм./ общо събрание В зависимост от данните в изравнителната сметка продавача на топлинна енергия издава дебитно или кредитно известие за разликата между прогнозното или действителното количество топлинна енергия. При промяна в собствеността или вещното право на ползване новият и предишния собственик или ползвател са длъжни в 30–дневен срок да подадат заявление за откриване, промяна или закриване на партида с приложение документи, които удостоверят придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. При промяна в титуляра на партидата новия собственик се задължава за всички сметки след датата на промяната на собствеността. В заключителните им разпоредби е отбелязано, че те са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 001/07.01.2008 г. По делото те са представени в извадка от в. “Дневник” от 14.01.2008 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявени са претенции за установяване на вземания за доставена топлинна енергия и обезщетения за забава, предмет на оспорена заповед за изпълнение с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК.

Ответникът за процесния период е бил титуляр на правото на собственост върху жилищен имот, находящ се в гр. София, присъединен към топлопреносната мрежа на дружеството ищец. Като потребители на топлинна енергия от присъединен към мрежата обект, той е страна по договори при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Последните са одобрени от държавната комисия за енергийно и водно регулиране и публикувани в едни местен и един централен ежедневник съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Те са влезли в сила без изявление от страната на потребителя за тяхното приемане, като по делото не са ангажирани доказателства от ответниците, те да са поискали тяхното изменение в срока по ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. На името на ответника съгласно договора при общи условия за продажба на топлинна енергия е открита партида.

За процесния период във връзка с ползването на доставена топлинна енергия от ответника ищецът е издал четири фактури, а през месец юли 2015 г. е издадена фактура за изравняване на доставената енергия. Фактурите са издадени за абонатния номер, под който на ответника е открита партида, поради което съдът не приема възраженията на особения представител на ответника, че в кориците на делото няма данни за стойността на предоставените услуги, тъй като справка за това не е подписана. Последната е комулирана от програмния продукт на ищеца, а това, че не е подписана, не я дискредитира като документ. Фактурите, касаят период от присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа до датата на разпореждане с имота от ответника в полза на трето за спора лице, поради което той дължи тяхното заплащане.

Изложеното до тук дава основание съдът да приеме, че ищецът има вземане в размер на 21,52 лв. за доставена топлинна енергия за периода м. ноември 2014 г. до м. януари 2015 г. към ищеца.

Ответникът не е предложил изпълнение по вземанията за доставена топлинна енергия в сроковете по договора при общи условия, поради което дължи заплащане на обезщетение за забава. Размерът на вземането е в рамките на претендирания за установяване от ищеца, определен на база основния лихвен процент за периода на забава, увеличен с 10 пункта.

По делото ответникът е представляван от назначен му от съда особен представител. На последния трябва да се заплати възнаграждение в размер на 300,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените разноски. В рамките на заповедното производство и в исковия процес той е заплатил държавни такси в размер на 100,00 лв. Ищецът е сторил разноски за процесуално представителство на ответника в размер на 300,00 лв. По делото /исковия процес и в производството по издаване на заповед за изпълнение/ ищецът е представляван от юрисконсулт, за което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи възнаграждение. Досежно размера на възнаграждението съдът счита, че то трябва да се определи по справедливост, при отчитане обема на свършената работа в рамките на производството, вкл. това по издаване на заповед. Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение при присъждане на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Според разпоредбата на закона в полза на юридически лица, представлявани от юрисконсулт, се присъжда адвокатско възнаграждение. Понятието адвокатско възнаграждение трябва да се тълкува съответно, като се отчита, че юрисконсултите нямата идентично правно положение с това на адвокатите. Те работят по трудово правоотношение срещу възнаграждение, а адвокатите упражняват свободна професия на основа на принципите на независимост, самоуправление и самоиздръжка. С оглед тези различия не може да се приеме, че възнаграждението за работата на юрисконсулта е идентично с това на адвоката, още повече, че то се определя по реда на Наредба № 1/2004 г., приета въз основа на законова делегация в нормативен акт, уреждащ дейността на адвокатите /Закона за адвокатурата/. В тази връзка и доколкото дейността на юрисконсулта не е основана на свобода на договарянето на размера на възнаграждението, няма как наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да урежда въпроса с разноски, свързани с нея. Наред с това, юрисконсулта, за разлика от адвоката, не е самостоятелен правен субект. Той е подчинен на работодателя и в рамките на процес, по който той е страна, го представлява. С оглед на това, неоправдано е той да бъде третиран наравно с адвокатите, при определяне на минималните им възнаграждения, още повече, че то не се дължи на тях, а на работодателя им, който реално е направил разноските, заплащайки му трудово възнаграждение. Ако възприеме становище, че за представителство от юрисконсулт се дължи минималното възнаграждение за адвокат, то следва да приемем, че юрисконсулта осъществява конкурентна дейност на тази на адвоката, което не е допустимо от законодателството на ЕС /Директива 77/249ЕИО от 22.03.1977 г./.

Казаното дава основание да се заключи, че за процесуално представителство от юрисконсулт ищецът има вземане за възнаграждение, но както се посочва по горе, то трябва да бъде определено по справедливост, при отчитане действителния обем свършена работа. Юрисконсултът е подготвил и представил заявление за издавена на заповед за изпълнение. Последното според съда е отнело 1 часа. Общоизвестно е, че ищецът води множество дела за доставена топлинна енергия на свои потребители. С оглед това, дейността по подготовка на заявление и неговото депозиране е рутинна и не предполага отделяне на времеви и интелектуален ресурс. Във връзка с подадено от длъжника възражение юрисконсулта на ищеца е изготвил и депозирал искова молба. Същата е типова и за проучването и изготвянето ѝ са нужни около два часа. Във връзка с дадени указания от съда по делото са ангажирани три молби /за внасяне на такса, депозит и справка/, както и кратко становище по хода на делото /то не е депозирано в предписаната от чл. 100 ГПК форма, но съдът отчита фактически извършената работа по делото, а не онази, която би активирала съда/. Тяхната подготовка е отнела едни час. Юрисконсулт на ищеца не е участвал в проведеното по делото откритото съдебно заседание. С оглед казаното подготовката на книжата по делото, вкл. за заповедното производство е отнела четири часа. За този обем работа съдът приема, че се дължи на ищеца за процесуално представителство възнаграждение от 41,00 лв. Почасовата ставка е определена на база данни от НСИ за средно брутно трудово възнаграждение за заетите лица в сектора, което е допустимо с оглед правилото на чл. 161 ГПК /теза е застъпена в статия на тема „Определяне разноските за юрисконсулт и адвокат в съдебен процес“, в която е обсъдена актуална практика на СГС по въпроса, вкл. въпроси, по които са отправени преюдициални запитвания до СЕС/.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че ако съдът възприеме друг подход при определяне на юрисконсултското възнаграждение би се стигнало до абсурд, при който разходите за представителство на ищеца биха надхвърлили в пъти размера на присъдените вземания, което не съответства на идеята за съразмерност между разноските и конкретните обстоятелства по делото, с оглед гарантиране правото на достъп до съд, признато в чл. 6 от ЕКПЧ.

При съобразяване на изложеното и съобразно изхода на спора, в тежест на ответника трябва де са възложи заплащането на разноски в размер на 441,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНЕВОНО по отношение на по отношение на Н.Х.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, че “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, има вземане в размер на 21,52 лв. /двадесет и едни лева и петдесет и две стотинки/-стойност на доставена топлинна енергия до имот, находящ се на адрес гр. София, община Красно село, ул. „Царево село“ № 4, ет. 2, ап. 2 за периода м. ноември 2014 г. до м. януари 2015 г., за което е издадена Заповед № 12 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2016 г. по ч. гр. д. № 24 от 2016 г. по описа на РС Ловеч.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНЕВОНО по отношение на по отношение на Н.Х.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, че “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, има вземане в размер на 1,59 лв. /един лева петдесет и девет стотинки/-обезщетение за забава за периода 01.01.2015 г. до 09.11.2015 г. за което е издадена Заповед № 12 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2016 г. по ч. гр. д. № 24 от 2016 г. по описа на РС Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Х.Т. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б сумата от 441,00 лв. /четиристотин четиридесет и едни лева/-сторени разноски в настоящото производство и в производството по издаване на заповед за изпълнение.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ст. Т.-особен представител на Н.Х.Т., възнаграждение в размер на 300,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

Съобщението до ответника да се връчи чрез адв. Ст. Т..

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: