№ 47
гр. Пазарджик , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение № 260041 постановено на 15.03.2021г. по гр.дело
№ 576 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г. ,с което е на
основание чл.422 от ГПК е прието за установено,че „Евро финанс Колет“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 46, ет. 4 е носител на парично вземане в размер на 28,65 лв.
– незаплатена сума по договор за телекомуникационни услуги сключен на
23.06.2017 г между ответника Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П. ул. „ О.“ №
89 и „БТК“ ЕАД, която сума е прехвърлена на ищеца с договори за покупко-
продажба на вземания от 16.10.2018г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД и от 26.08.2019 г. сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „Евро
финанс колект“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 373/2020г. по описа на Районен съд – П..Присъдени са съдебно-
деловодни разноски.
1
Въззивницата Т.Г., чрез пълномощника си –адв. К. твърди,че решението
е незаконосъобразно и необосновано. На първо място, твърди,че съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Съдът се е произнесъл не по искането на
страната, а съобразно заключението на вещото лице. На следващо място,
въззивницата твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не се е
произнесъл по неравноправна клауза в договора. Посочва,че с предизвестие
от 04.07.2017г. е прекратила договора едностранно, със споразумение от
14.07.2017г. договора между страните е бил прекратен, поради което съдът
неправилно е присъдил суми за периода 22.07.-2017г.-21.08.2017г. и от
22.08.2017г.-21.09.2020г. ,които са и извън претендираните в исковата молба.
Искането е решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
отхвърлени от въззивната инстанция като неоснователни.
Въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение
е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната
част.
Въведените във въззивната жалба възражения за неправилност на
обжалвания съдебен акт касаят единствено правни въпроси, поради което
настоящият съдебен състав приема,че фактическата обстановка по правния
спор е правилно установена и обоснована от първоинстанционния съд, не се
оспорва от страните по спора, поради което за да не се превторя отново, на
основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен акт препраща към нея.
В мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционният съд е
приел следното:
С договор от 23.06.2017г. сключен между „БТК“ ЕАД и Т. Г.
2
търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца
описаните в договора услуги, срещу насрещната престация – парично
месечно възнаграждение.
С констативни протоколи подписани от представител на „БТК“ ЕАД, се
установява, че на 29.06.2017 г. са активирани услугите предмет на договора.
Няма спор, че на 04.07.2017г. ответника е отправил изявление за
прекратяване на договор, поради неизпълнение от страна на доставчика на
услугата за доставка на интернет, в случай че услугата не бъде възстановена
до следващия ден. Няма спор, че 05.07.2017г., проблема с доставката на
интернет от дружеството –доставчик на услуга не е отстранен.
На 11.07.2017г. „БТК“ ЕАД са отправили покана за прекратяване на
договора, поради невъзможност за осигуряване доставка на избраната от
ответника интернет услуга.
Със споразумение от 14.07.2017 г. сключено между Г. и „БТК“ ЕАД
сключения между тях договор е прекратен, като са съставени приемно-
предавателни протоколи за връщане на оборудването предоставено на
клиента Г..
От заключението на съдебно-техническа експертиза е установено,че на
29.06.2017 г. на ответника е предоставена услуга Vivacom tv L, като в
избрания от ответника план „комбинирай и спести“ е уговорено
предоставянето на интернет услуга и телевизионна услуга. Вещото лице е
посочило, че размерът на претендираното вземане от 28,65 лв. отговаря на
посочените данни от тези по месечните сметни и кредитната сметка издадена
от „БТК“ ЕАД.
Първоинстанционният съд е приел,че между страните за периода от
23.06.2017г. до 14.07.2017 е съществувало валидно облигационно
правоотношение. Съгласно принципа на свободното договаряне и
автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “БТК”
ЕАД и Т.Г. е възникнало действително материално договорно
правоотношение,по силата на което търговското дружество се е задължило да
предоставя на ответника услуги, посочени в договора от 23.06.2017г. за
доставка на интернет и телевизия, срещу изпълнение на насрещната
3
престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното
възнаграждение.
Съдът е приел,че „БТК“ ЕАД не е изпълнявало в цялост поетите по
договора задължения, а именно задължението за доставка на интернет,
поради което и договорът е прекратен на основание чл. 87 ЗЗД.
Съдът е приел,че клаузата от договора, която предвижда сключване на
същия само при съгласие от потребителя за избор на две услуги не е
неравноправна,тъй като разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД предвиждат
свободно договаряне между страните, а в конкретния случай операторът е
направил предложение за сключване на договор при определени условия,
които са приети от ответника, като за използване на двете услуги са
предвидени и съответните отстъпки от цената на всяка една от тях.
Ответникът е имал възможност да не сключва договора с параметрите
посочени от доставчика, поради което не е налице неравноправна клауза в
твърдения от ответника смисъл. Още повече, че договорът е прекратен между
страните именно поради искане на ответницата, доколкото същата не е имала
интерес от частично изпълнение от страна на оператора.
Съдът е приел, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане
стойността на предоставените услуги, отразени в приложените към исковата
молба фактури. От същите ,както и от заключението на вещото лице се
установява, че телекомуникационната компания не е начислила задължение
към ответника за заплащане на услугата, която не е предоставила. По време на
срока на договора „БТК“ ЕАД надлежно е изпълнявала задължението си
доставка на телевизионни услуги, за което се дължи съответната цена от
ответника. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника услуги и как е формирано задължението му
към оператора, като са направени съответните корекции за приспадане на
суми от задълженията му за заплащане за предоставяне на интернет услугата,
която се установи, че не е предоставяна в договорения обем и качество. В
този смисъл, доказана се явявала стойността на доставените
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.
Изводите на първоинстанционният съд са правилни и изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав.
4
Несъстоятелно е възражението на въззивницата ,че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Заявената
претенция е за дължимост на сумата в размер на 28,65 лева, както следва :
27,03 лева- дължима по фактура №**********/22.07.2017г. за отчетен период
22.07.2017г.-21.08.2017г. и 1,62 лева –дължима по фактура №
**********/23.08.2017г. за отчетен период 22.08.2017г.-21.09.2017г. тази
претенция така е заявена ,както в заповедното производство по чл.410 от
ГПК , така и в исковото производство по чл.422 от ГПК ,и по която със
съдебния си акт първоинстанционният съд се е произнесъл. Ето защо,
бланкетното възражение за произнасяне от съда извън предявения иск е
несъстоятелно.
Неоснователно на следващо място се явява и възражението за
наличието на неравноправна клауза в договора ,сключен между страните.
Това е така, тъй като възражението е необосновано. И на второ място, от
данните по делото не се установява наличие на неравноправност в
отношенията между страните, поради което и изводите на
първоинстанционният съд в изложения смисъл са правилни и обосновани.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените от нея във въззивното производство деловодни разноски
в размер на 300,00 лева-представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041 постановено на 15.03.2021г. по
гр.дело № 576 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П. ул.„ О.“ № 89 да заплати
на Евро финанс Колет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление на дейността: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Д.-управител сумата в размер на 300,00 / триста / лева-
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6