№ 461
гр. Дупница, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101020 по описа за 2024 година
К. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощник - адв. Н. Г. Н., със
служебен адрес: гр. ***, е предявил срещу „Електрохолд Продажби“, ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, р-н Младост, бул. “Цариградско
щосе“№159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от К.К, В.И.Т., Д.К.Д.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
поради изтекла давност сумите по изпълнително дело № 22/2014 г. по описа на ЧСИ В.А.:
1114, 06 лева – главница; 1001, 37 лева – законна лихва за периода 13.12.2012 г. - 18.06.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че е абонат на ответното дружество с клиентски номер 300139506087
за обект в гр. ***.
Във връзка с начислени суми за ползвана електроенергия по гр. д. № 2523/2013 г. по
описа на ДРС ответникът се снабдил с изпълнителен лист за: 2390, 26 лв. за електрическа
енергия за период от 26.08.2012 г. до 23.11.2012 г., 224, 25 лв. - лихва за забава за период от
13.12.2012 г. до 20.11.201Зг., законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 52, 29 лв. за внесена държавна такса
и 218, 44 лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 22/2014 г. по описа на
ЧСИ В.А., прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 20.09.2023 г. Въпреки това
ответното дружество на 13.03.2024 г. прекъснало електрозахранването, тъй като смята
сумите за дължими.
Ищецът счита, че не дължи претендираните суми поради изтичането на
тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Последното валидно изпълнително
действие е предприето на 12.07.2017 г. – поискано от взискателя налагане на запор върху
банковите сметки и вземания на длъжника.
1
В постъпилия писмен отговор предявените искове се оспорват като неоснователни.
Въз основа на проведеното принудително изпълнение понастоящем остават дължими: 1114,
06 лв. - главница, както и 1001, 37 лв. - законна лихва до 18.06.2024 г., изчислена върху
неплатената главница. Давността е прекъсвана с предприеманите по изпълнителното
производство действия и не е изтекла; приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът е битов клиент на
електрическа енергия на ответното дружество с клиентски номер 300139506087 за обект в
гр. ***, респ. – че страните са обвързани с договор за продажба на електроенергия, за който
са приложими Общите условия за продажба на електроенергия на „ЧЕЗ Електро България”
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г.; че по гр. д. № 2523/2013 г.
по описа на ДРС по заявление по чл.410 ГПК е издаден изпълнителен лист срещу К. К. В.
за: 2390, 26 лв. за електрическа енергия за посочения обект за период от 26.08.2012 г. до
23.11.2012 г., 224, 25 лв. - лихва за забава за период от 13.12.2012 г. до 20.11.2013 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013 г. до изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 52, 29 лв. за внесена държавна такса и 218, 44 лв. - присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
От представения изпълнителен лист по гр. д. № 2523/2013 г. по описа на ДнРС е
видно, че е издаден на 14.01.2014 г. в производство по чл.410 ГПК въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение, с която К. К. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЧЕЗ
Електро България” АД: 2390, 26 лв. – главница за ползвана електроенергия за период от
26.08.2012 г. до 23.11.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013 г., и 224, 25
лв. - лихва за забава за период от 13.12.2012 г. до 20.11.2013 г.
От приложеното копие от изпълнително дело № 20147420400022 по описа на ЧСИ
В.А. се установява, че е образувано на 29.01.2014 г. с молба с искане за налагане на запор
върху вземания на длъжника при установяване на наличието им. На 03.02.2014 г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 18.02.2014 г. К. К. В. е
заявил намерение за доброволно внасяне на дължимите суми и е заплатил 50 лв. На
26.03.2014 г., 21.05.2014 г. и на 27.06.2014 г. К. К. В. е заплатил съответно по 50 лв. С
преводно нареждане от 28.05.2015 г. К. К. В. е заплатил сумата 2225, 30 лв. за погасяване на
вземането на взискателя и сумата 273, 60 лв. за дължимите по изпълнителното производство
такси. Плащания на суми по 50 лв. са извършени от К. К. В. и на 29.09. и 29.10.2015 г. С
молба от 12.07.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки или
други вземания на длъжника. С постановление от 20.09.2023 г. ЧСИ е прекратил
производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът е представил счетоводна справка за задълженията на ищеца, в която е
посочен неплатен остатък от 1114, 06 лв. и 1001, 37 лв. – лихва за забава за периода
13.12.2012 г. – 18.06.2014 г.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно, че
ответното дружество претендира посочените вземания и за ищеца е налице правен интерес
от съдебно установяване недължимостта на тези вземания, поради което исковете са
допустими.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
2
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, като при иска по
чл.439 ГПК тези възражения следва да са основани на новонастъпили факти след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Ищецът е изложил твърдения за погасяване на вземанията по давност.
Между страните не е спорно съществуването на незаплатени от ищеца суми за
ползвана електроенергия в периода 26.08.2012 г. - 23.11.2012 г. в размер на 1114, 06 лева,
върху които е начислена и лихва за забава в размер на 1001, 37 лв. за периода 13.12.2012 г. –
18.06.2014 г.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на електроснабдителните дружества са периодични
плащания по смисъла на чл.116, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна
давност. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече
от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /Решение № 118 от
7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 491 от 23.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1767/2023 г., IV г. о., ГК./.
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Видно от представената счетоводна справка, датата на изтичане на срока за
плащане на дължимата сума по първата фактура за процесния период е 12.12.2012 г., от
когато е започнала да тече тригодишната погасителна давност. С издаването на
изпълнителен лист на 14.01.2014 г. за вземането давността е прекъсната и е започнала да
тече нова давност, която е петгодишна съгласно посочената по-горе съдебна практика.
С образуването на 29.01.2014 г. на изпълнително дело № 20147420400022 по описа на
ЧСИ В.А. давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното
производство, съгласно ППВС №3/1980 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК /с т.10 от което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила/.
Следователно от 29.01.2014 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116,
б. «в» ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана,
3
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува. Перемпирането е основание за прекратяване
на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК.
В конкретния случай с молбата от 12.07.2017 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху всички вземания или други налични суми по банкови сметки на длъжника, а
след тази дата не е правил нови искания и не са предприемани изпълнителни действия.
Следователно вземанията на ответника за потребена, но незаплатена електроенергия,
дължими за периода 26.08.2012 г. - 23.11.2012 г., са погасени изцяло на 12.07.2022 г. /пет
години след подаването от взискателя на молбата от 12.07.2017 г./. Погасено е и вземането за
лихва за забава, съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че вземанията за главница и лихва, за събирането на които е образувано
горепосоченото изпълнително производство, не се дължат като погасени по давност, е
основателен.
4
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото, за внесена
държавна такса – 83, 20 лв. На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на
адв. Н. Г. Н. за осъщественото процесуално представителство на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. /предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, ниския материален интерес, приключването на производството в едно съдебно
заседание със събиране единствено на писмени доказателства/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електрохолд продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, че К. К. В., ЕГН **********, не дължи поради изтекла погасителна давност
сумите по изпълнително дело № 22/2014 г. по описа на ЧСИ В.А.: 1114, 06 лева – главница за
ползвана електроенергия за периода от 26.08.2012 г. до 23.11.2012 г. по клиентски номер
300139506087 за обект в гр. ***; 1001, 37 лева – законна лихва за периода 13.12.2012 г. -
18.06.2024 г.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К. К. В.,
ЕГН **********, сумата 83, 20 лв. - разноски по водене на делото, а на адв. Н. Г. Н. на
основание чл.38 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на ищеца –
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5