№ 3
гр. Разград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно гражданско
дело № 20213300500313 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 26 ГПК.
С Решение №260079/29.04.2021г. по гр.д.№1608/2021г., РС-Нови пазар е осъдил
ответниците по делото Л.. Г. Л. и Й. Г. Л. да заплатят на ищците Н. Л. ИВ. и Д. ГР. ИВ.
съответно суми от по 2250лв. главница по договор за заем получен от техния наследодател
на 06.05.14г.,ведно със законната лихва върху главницата в размер на 646.88лв. за всеки
ответник за периода 28.01.17г.-28.11.19г, ведно със законната лихва от 29.11.19г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният обективно
съединен иск за присъждането на суми от по 2000лв. главница по договор за заем получен от
техния наследодател на 29.07.14г.,ведно със законната лихва върху главницата в размер на
575лв. за всеки ответник за периода 28.01.17г.-28.11.19г, ведно със законната лихва от
29.11.19г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е и предявеният от ищците в условията
на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД спрямо всеки от ответниците за сума от 2000лв., както и
обезщетение за забава от 575лв. за периода 28.01.17г.-28.11.19г.,ведно със законната лихва
от 29.11.19г. По предявения от ответницата Л.. Г. Л. насрещен иск с правно основание чл.59
ЗЗД, ищците са осъдени да й заплатят сумата от 751лв.,получена от нея без основание
наемна цена за 2015г. от зем.земя-имот №016032 с площ от 27.799дка.,находяща се в
землището на гр.Плиска,м.Бяла арда,по договор за наем,ведно с обезщетение за забава в
размер на 228.64лв. за периода 20.01.17г.-20.01.20г. и законната лихва от предявяването на
иска, като е отхвърлил претенцията за главница над 751лв. до 1251лв., и лихви над 228.64лв.
до 254лв.,поради направено съдебно прихващане със сумата то 500лв., платено капаро за
1
изработка на паметник.
Недоволни от съдебното решение въззивни жалби са подали както ищците, така и
ответниците.
Жалбоподателите Л. и Й.Л.и обжалват решението в частта, в която са осъдени да заплатят
по 2250лв.– главница, ведно с мораторна лихва от по 646.88 лева и законна лихва, както и в
частта, в която предявеният от тях насрещен иск е отхвърлен за сумата от 500лв – главница и
25.36лв мораторна лихва. Намират решението за неправилно по съображения, подробно
изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени в обжалваните
части и съответната част за разноските, като осъди ищцата Н. Л. ИВ. да им заплати сумата
от 500лв, ведно с мораторна лихва от 25.36лв за периода от 20.01.2017г. до 20.01.2020г. и
законната лихва от 21.01.2020г. до окончателното й плащане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по жалбата Н. Л. ИВ. и Д. ГР. ИВ., действащи
чрез пълномощника адв. Св. Е. са депозирали отговор, в който оспорват същата като
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
разноски.
Жалбоподателите Н. и Д.И.и обжалват решението в частта, в която е отхвърлен иска им
против Л.. Г. Л. за сумата от 2000лв по договор за заем, даден на наследодателя й на
29.07.2014г., с падеж края на м. декември 2014г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 575лв, за периода 28.01.2017г.–28.11.2019г. и дължимата законна
лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното й плащане; в частта, в която е отхвърлен
иска им против Й. Г. Л. за сумата от 2000лв по договор за заем, даден на наследодателя му
на 29.07.2014г., с падеж края на м. декември 2014г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 575лв, за периода 28.01.2017г.–28.11.2019г. и дължимата законна
лихва считано от 29.11.2019г. до окончателното й плащане; в частта, в която Н. Л. ИВ. е
осъдена да заплати на Л. и Й.Л.и сумата от 751лв, представляваща получени от нея с РКО №
3077/30.11.2015 г. наемна цена за 2015 г. за нива № 016032 в землището на гр. Плиска, по
договор с Агросторй ЕООД, гр. Нови пазар, ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 228.64 лева, за периода 20.01.2017г.–20.01.2020г. и законната лихва от
21.01.2020г. до окончателното й плащане, и в частта за присъдените в полза на ответниците
деловодни разноски.
Намират решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения,
подробно изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени в
обжалваните части и им присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по жалбата Л.. Г. Л. и Й. Г. Л., действащи чрез
пълномощника адв. Д.Р. са депозирали отговор, в който я оспорват като неоснователна и
молят за отхвърлянето й.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК
2
във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, съдът намира следното: Актът е постановен на
29.04.2021. Като подадени в срока по чл.259, ал. 1 ГПК и от легитимиращи интерес от
обжалването страни , жалбите са допустими. При дължимата по реда на чл.269 ГПК
проверка, съдът установи, че решението е валидно и допустимо постановен съдебен акт.
Разгледани по същество, от двете въззивни жалби, тази на Л.Л. и Й.Л. се явява частично
основателна, касателно уважената претенция по чл.240ал.1 ЗЗД на ищеца Д.И. и уваженото
възражение за прихващане по предявения от тях насрещен иск спрямо Н.И..
При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска
защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на
чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е
съобразил всички събрани по делото доказателства, с изключение на факта, че са налице
доказаетелства ищците Н. и Д.И.и да са се съгласили да предоставят в заем на Г.Н. заем от
4500лв. Пред въззивната инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа
обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.
Правните изводи на първоинстанционния съд относно принципното наличие на договор за
заем за сумата от 4500лв., липсата на договор за заем за сумата от 4000лв.,
неоснователността на евентуалната претенции за липсата на неоснователно обогатяване на
ответниците за сметка на ищците, за наличието на неоснователно обогатяване на ищцата
Н.И. за сметка на ответниците по повод предявения насрещен иск съдът намира за правилни
и формирани въз основа на установената от фактическа обстановка . Поради което и в
хипотеза на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд в тези части. Като въз основа на собствено проведения доказателствен анализ,
настоящата инстанция намира за необходимо да изложи от фактическа и правна страна
следното: Ищците са твърдели в хода на процеса, че дадената в заем парична сума от
4500лв. е предоставена от двамата съпрузи, с лични техни средства и доколкото те са
събирани през време на брака им, то двамата считат правата си равни, т.е. твърдят че всеки
от тях е дал по 2250лв. на Г.Н.. По така заявената претенция /петитум/ се е произнесъл и
първоинстанционният съд. Доводът на жалбоподателите Л.Л. и Й.Л. за произнасяне свръх
петитум, тъй като според тях районният съд е приел, че парите са СИО, без те да се
претендират като дадени в режим на СИО, въззивният съд не споделя. Такъв извод
първоинстанционният съд не е правил. Напротив позовавайки се на решение
№126/31.01.20г. оп гр.д.№352/19г. на ВКС съдът се е мотивирал защо претендираните като
дадени в заем парични средства от двамата съпрузи не са СИО, а лични техни. Твърдението
на ищците, че парите им са общи касае не техния произход като средства в режим на СИО, а
съотношението на дължимостта им спрямо всеки от съпрузите. В този смисъл самите
кредитори считат, че на всеки от тях се дължи еднаква сума от предоставените в заем
3
парични средства и никой от тях няма по-големи права от другия. В този смисъл съдът е
приел, че ищците не следва да доказват произхода на средствата си, като лични такива и че
претендират еднакви по обем права. Фактът кой от кредиторите е предал фактически
заемната сума принципно е ирелевантен за договора, щом като за страните е било ясно кой
се явява кредитор по договора. Ирелевантен за спора е и произходът на заемните средства,
респ. възможността на ищцата да притежава исковите суми, щом е установено че същата е
предала сумата като заем, по който нейният брат я е възприел като заемодател. В
конкретния случай от събраните гласни доказателства: разпита на св.И.Х., св.П. И. и св.В.А.
се установява, че Г.Н. е поискал заем от своята сестра Н. сумата от 4500лв., която тя му е
предала на именния му ден през 2014г. Така установените факти не налагат извода, че
парите са били дадени в заем от двамата съпрузи, а само от Н.. Доказателства, че заем сума е
била поискана от и предоставена от двамата съпрузи няма. Предвид на това решението в
частта, с която е уважен иска по чл.240 ал.1 ЗЗД предявен от Д.И. против Л. и Й.Л.и се явява
непрпавилно и следва да бъде отменено. Твърдението на жалбоподатебите ответници, че
Н.И. с получаването на рентата от 2014г. и 2015г., общо от 2502лв. си е върнала дадената в
заем сума от 2250лв. е необосновано.По същество се твърди с въззивната жалба направено
извънсъдебно прихващане /“Н. си е върнала дадената в заем сума“/, за извършването на
което липсва основание и доказателства.
Съдът не споделя довода на жалбоподателите Л.Л. и Й.Л., че е нелогично последните да са
дали в заем претендираните суми, тъй като Добри сам е участвал в ремонта и по този начин
дадените в заем пари са се връщали при него. Вложените средства са за закупуване на
материали за ремонта, докато според събраните гласни доказателства трудът е бил
безвъзмезден.
Неоснователността на главния иск предопределя неоснователността на акцесорната
претенция на Д.И. против двамата ответници за заплащане на съответното обезщетение за
забава заплащане от датата следваща деня на нотариална покана до ответниците-
28.01.2017г.
Предвид отхвърлянето на исковете по чл.240 ЗЗД за сумите от 2000лв. и по чл.86 ЗЗД за
сумите от 575лв. на всеки от ищците против двамата ответници, съдът се е произнесъл в
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД и обосновано е отвърлил същия.
По делото не са събрани доказателства ищците да са предоставяли в заем сумата от 4000лв.
на Г.Н. на неговия рожден ден-29.07.2014г. За тази този факт говори само св.В.А., която
преразказва чутото от Н.И. и нейната майка.
Отвърляйки вторият от обективно съединените искове по чл.240 ЗЗД съдът се е произнесъл
по предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД от всеки от ищците спрямо
ответниците, като по аналогични съображение е приел и еневтуалнтия иск за неоснователен
и недоказан.
Предвид отмяната на първоинстанционното решение, в частта с която е уважена
претенцията на Д.И. спрямо ответниците Й.Л. и Л.Л. на предявениите в условията на
4
евентуалност искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД против Н.И., съдът дължи произнасяне в тази
част. Този иск се явява неоснователен, тъй като не се установи твърдяното от ищците
разместване на блага, а именно че Д.И. е предовставил в заем на Г.Н. сумата от 2250лв.
Насрещения иск на ответниците против ищцата Н.И. за сумата от 1251лв. е уважен до
размера на 751лв. с оглед частично уваженото възражение за прихващане със сумата
1180лв., до размера на 500лв. Страните не спорят, че след смъртта на Г.Н. неговата сестра
Н.И. е получила рента за стопанската 2014-2015г. в размер на 1251лв., нито че Н.И. е
поръчала надгробен паментик на своя брат за сумата от 1180лв., като на 17.03.2016г.е
заплатила капаро от 500лв. Спор между страните представлява размера на заплатената от
Н.И. сума и дали изпълнението на морален дълг, като поставянето на надгробен камък може
да се вмени като насрещно задължение за заплащане. В случая съдът е приел, че морален
дълг на наследниците по закон е да поемат разходите по погребението на своя наследодател.
Този извод съдът споделя изцяло. „Погребението“ представлява извършването на обредни
действия по закопаването в земята на човешки останки след смъртта на индивида в
съответствие с обичаите и традициите, при спазване на санитарните изисквания. В този
случай близките и роднините са хората, които следва да поемат разходите по погребението,
и едва при липса на такива разходите се поемат от общината. Поставянето на надгробен
паметник обаче не се явява разход свързан с погребението, а е израз на уважение и последна
почит към починалия. Докато погребението е неизбежна последица от факта на смъртта, за
която роднините на починалия носят отговорност, то поставянето на паметник не е такава
последица. Всяко лице, което чувства необходимост поради своята привързаност да изрази
своята почит към починалия може да стори това, като изразената почит не може да се
възлага в задължение на други лица, дори те да са и наследниците по закон. Предвид на това
съдът намира, че решението,в частта с която е уваженото възрахението за прихващане до
размера на 500лв., платено капаро за надгробен паметник е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено в тази част, а Н.И. следва да заплати на ответниците исковите суми /главница
и обезщетение за забава/ в пълен размер.
Разноски по делото се претендират и от двете страни. При този изход от правния спор,
решението на районния съд следва да бъде изменено в частта за разноските. Ищците са
платили държавни такси общо от 438,86лв. /437,66лв.+1,20лв./, като съобразно уважанета
част от исковете им се следват разноски от 115.87лв., а не 227,82лв. На ответниците се
следват разноски в размер на 577.24лв., вместо присъдените 227.82лв. Разликата от
349.42лв. следва да им се присъди.
Пред въззивната инстанция жалбоподателите Н. и Д.И.и представят списък и претендират
разходи за държ.такса от 133.11лв. Ответниците –жалбоподатели представят списък за
сторени разноски пред въззивната инстанция от 1026.38лв., от които 900лв.
адв.възнаградение и 126.38лв. заплатена държавна такса.
Съобразно изхода от спора и неоснователността на жалбата на Н. и Д.И.и на същите не се
следват разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260079/29.04.2021г. постановено по гр.д.№1608/2021г. по описа на РС-
Нови пазар, в частта с която Л.. Г. Л. е осъдена да заплати на Д. ГР. ИВ. сумата от 1125лв.
дължима част от главница по договор за заем,даден на ищеца от наследодателя на
ответницата Г. Л. Н. на 06.05.2014г.,с падеж края на м.ноемврш 2014г.,ведно със законната
лихва върху главницата в размер на 323,44лв. за периода 28.01.17г.-28.11.2019г.,ведно със
законната лихва от 29.11.19г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. ГР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Шумен,ул.Стахил войвода
№1 вх.3 ет.3 ап.6 против Л.. Г. Л., ЕГН ********** от гр.Шумен,ул.Асен Златаров №16 вх.2
ет.4 ап.20 осъдителен иск за сумата от 1125лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ дължима
част от главница по договор за заем,даден на ищеца от наследодателя на ответницата Г. Л.
Н. на 06.05.2014г.,с падеж края на м.ноември 2014г.,ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 323,44лв./триста двадесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/ за периода 28.01.17г.-28.11.2019г.,ведно със законната лихва от 29.11.19г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260079/29.04.2021г. постановено по гр.д.№1608/2021г. по описа на РС-
Нови пазар, в частта с която Й. Г. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. ГР. ИВ.
сумата от 1125лв. дължима част от главница по договор за заем,даден на ищеца от
наследодателя на ответника Г. Л. Н. на 06.05.2014г.,с падеж края на м.ноември 2014г.,ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 323,44лв. за периода 28.01.17г.-
28.11.2019г.,ведно със законната лихва от 29.11.19г. до окончателното й изплащане,
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. ГР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Стахил войвода
№1 вх.3 ет.3 ап.6 против Й. Г. Л., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Асен Златаров №16
вх.2 ет.4 ап.20 осъдителен иск за сумата от 1125лв./хиляда сто двадесет и пет лева/ дължима
част от главница по договор за заем, даден на ищеца от наследодателя на ответника Г. Л. Н.
на 06.05.2014г.,с падеж края на м.ноемврш 2014г.,ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 323,44лв./триста двадесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/ за периода 28.01.17г.-28.11.2019г.,ведно със законната лихва от 29.11.19г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260079/29.04.2021г. постановено по гр.д.№1608/2021г. по описа на РС-
Нови пазар, в частта с която е отхвърлен предявеният от Л.. Г. Л. и Й. Г. Л. срещу Н. Л.
ИВ. насрещен иск за сумата над 751лв. до 1251лв., както и за претендираното обезщетението
за забава в размер на законната лихва за разликата над 228.64лв. до 254лв., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н. Л. ИВ., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Стахил войвода №1 вх.3 ет.3 ап.6 да
заплати на Л.. Г. Л., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Асен Златаров №16 вх.2 ет.4 ап.20 и
6
на Й.Г. И., ЕГН ********** от гр.Шумен ул.Асен Златаров №16 вх.2 ет.4 ап.20 сумата от
500лв./петстотин лева/, получена от нея част от рента с РКО№3077/30.11.2015г. наемна цена
за 2015г. за имот №016032 от 27.799дка. в м.“Бяла арда“ в землището на гр.Плиска, както и
обизщетение за забава в размер на 25.36лв./двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/
за периода 20.01.2017г.-20.01.20г.,ведно със законната лихва от 21.01.20г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност от Д. ГР. ИВ., ЕГН ********** от
гр.Шумен, ул.Стахил войвода №1 вх.3 ет.3 ап.6 против Л.. Г. Л., ЕГН ********** от
гр.Шумен , ул.Асен Златаров“№16 вх.2 ет.4 ап.20 осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от
1125лв./хиляда сто двадесет и пет лева/, с които същата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 323,44лв./триста
двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода 28.01.17г.-
28.11.2019г.,ведно със законната лихва от 29.11.19г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност от Д. ГР. ИВ., ЕГН ********** от
гр.Шумен, ул.Стахил войвода №1 вх.3 ет.3 ап.6 против Й. Г. Л., ЕГН ********** от
гр.Шумен, ул.Асен Златаров“№16 вх.2 ет.4 ап.20 осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от
1125лв./хиляда сто двадесет и пет лева/, с които същият неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца ,ведно със законната лихва върху главницата в размер на 323,44лв./триста
двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода 28.01.17г.-
28.11.2019г.,ведно със законната лихва от 29.11.19г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260079/29.04.2021г. постановено по гр.д.№1608/ 2021г. по
описа на РС-Нови пазар в останалата част.
ОТМЕНЯ решение №260079/29.04.2021г. постановено по гр.д.№1608/2021г. по описа на РС-
Нови пазар, в частта с която Л.. Г. Л. и Й.Г. Лозенов са осъдени да заплатят на Н. Л. ИВ. и
Д. ГР. ИВ. съдебни разноски над размера на 115.87лв. до 227.82лв.
ОСЪЖДА Н. Л. ИВ. и Д. ГР. ИВ. да заплатят на Л.. Г. Л. и Й.Г. Лозенов допълнително
първоинстанционни разноски в размер на 349.42лв./триста четиридесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Н. Л. ИВ. и Д. ГР. ИВ. да заплатят на Л.. Г. Л. и Й. Г. Л. сумата от 570.30лв.
/петстотин и седемдесет лева и тридесет стотинки/ сторени във въззивното производство
разноски.
Решението е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8