№. 403 /
4.4.2018 г.
О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
04.04.2018
година
град
Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М.
втори граждански състав в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря
Димитър Цветанов и в присъствието на прокурора..............., като разгледа
докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 523 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е
установителен и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата М.И.Г. xxx
твърди, че срещу нея са издадени фактури за ползвани мобилни и интернет услуги
за абонатен номер ********* от ,,К. Б. М.“ ЕАД, въз основа на договор за
мобилни услуги, сключен на 08.03.2007година. Заявява, че не дължи сумите по
тези фактури, тъй като тези задължения се явяват погасени по давност и прави
възражение в този смисъл. Поддържа, че правно задълженото лице има правен
интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането
поради погасяването му по давност, щом с поведението си (в случая след
многократни телефонни обаждания и чрез изпращане на фактури, имащи характер на
покани за“ доброволно изпълнение) кредиторът - ответник по такъв иск е смутил
правната сфера на ищеца-длъжник и е дал повод същият да смята, че кредиторът е
убеден в съществуването на вземането си и възнамерява да потърси съдебна защита
на правото сИ. Твърди и това, че правният интерес е налице всякога, когато
правното положение на ищеца се явява смутено чрез фактически или правни
действия и/или бездействия на насрещната страна, отричащи, спъващи или
смущаващи съществуването, съответно спокойното и необезпокоявано упражняване на
правата на ищеца, вкл. когато се заявяват противопоставими нему права.
Поддържа, че ответникът ,,С.Г. ГРУП”
ООД, със сключването на договор за цесия с ,,К. Б. М.“ ЕАД, претендира от нея
сумата от 297,70 лева, установена с посчените в исковата молба фактури,
издадени по договори за мобилни и интернет услугИ. Заявява, че вземанията по
всички от посочените в исковата молба фактури се явяват погасени по давност към
датата на подаването на исковата молба в съда. Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че тя – М.И.Г. не дължи на ответника С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК
xxxx сума в
размер на 297,70 лева, представляваща задължение, установени с фактури за
ползване на мобилни услуги от „К. Б. М.” ЕАД по Договор за мобилни услуги,
сключен на 08.03.2007 година. Моли съда да й присъди и направените в
производството разноскИ. Към исковата молба са приложени и писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,С.Г.Груп“ ООД – град Монтана е представил писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, респективно
неоснователност на предявения иск. Твърди, че сковата молба е процесуално
недопустима. Това е така, защото искът има за предмет установяването на
несъществуване на вземане на ,,С.Г.Груп“ ООД спрямо М.И.Г. в размер на 297,70
лева, произтичащо от договор за далекосъобщителна услуга от ,,Т. Б.“ АД, което
вземане е прехвърлено на ,,С.Г.Груп“ ООД, ЕИК: xxxx по силата на догвор за цесия от 17.09.2009г.
Твърди, че е бил титуляр на процесното вземане спрямо ищцата, което е придобило
по силата на договор за цесия 17.09.2009г., сключен с ,,Т. Б.“ ЕАД, но на 19.09.2017
година, ,,С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило останалата непогасена част от вземането в
размер на 147,70 лева спрямо М.И.Г. на ,,Ф.П.КОЛЕКТ“ ЕАД, ЕИК: ********* с
договор за цесия. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
отрицателния установителен иск с предмет несъществуване на вземане спрямо ищеца
е ответникът да е носител на спорното право. В процесния случай, ,,С.Г.Груп“
ООД не е носител на спорното право, доколкото на 19.09.2017 година го е
прехвърлило на трето неучастващо по делото лице.
Твърди също така, че
не е претендирало изпълнение на вземането, чието несъществуване се иска да се
признае за установено. От съдържанието на представеното писмо с изх.№.
І-291/30.05.2017 година се установява, че ответникът единствено е представил на
ищцата копие от договори за мобилни услуги и дубликат на фактури, когато
вземането все още не е било прехвърлено на трето лице. Никъде в писмото ищцата
не е канена да изпълнява доброволно и това е така, защото още към уведомяването
му за първата цесия, ,,С.Г.Груп“ ООД е имало намерение да прехвърли вземането
на трето лице, а не да иска изпълнение на задължението от ищцата. Предвид
факта, че нито е носител на спорното право, нито претендира (или е претендирал)
изпълнение от ищцата вземане в размер на 297,70 лева, моли съда да прекрати
производството по делото поради недопустимост на иска. Твърди, че ако съдът
приеме така предявения иск за допустим, то моли да го отхвърли като
неоснователен. Моли съда да му присъди и сторените в производството разноскИ.
Доказателствата по
делото са писменИ.
Съдът намира, че
предявения установителен иск е процесуално недопустим, поради което производството
по делото следва да бъде прекратено, като съображенията за това са следните:
Основното възражение
на ответника е свързано с твърдението му, че липсва правен интерес от водене на
процесния иск от страна на ищцата, доколкото нито е носител на спорното право,
нито претендира (или е претендирал) изпълнение от ищцата на вземане в размер на
297,70 лева.
Между страните по
делото не съществува правен спор относно това има ли ответното дружество
вземане спрямо ищеца в размер на 297,70 лева, за това за ищцата липсва правен
интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу ответното дружество.
От съдържанието на представеното уведомление за цесия се установява, че
ответникът единствено е уведомил ищцата за настъпилото частно правоприемство.
Никъде ищцата не е канена да изпълнява доброволно задълженията сИ.
Единственото, което е сторило ответното
дружество е да уведоми ищцата за сключените договори за цесия, включително и
този, с който е прехвърлило вземане на трето лице – „Ф.П.КОЛЕКТ” ЕАД – град
София. С получаването на отговора и приложенията към него, ищцата се счита
уведомена за последната цесия. Предвид факта, че ответникът нито е носител на
спорното право, нито претендира изпълнение от ищцата на вземането в размер на
297,70 лева, то производството по делото следва да бъде прекратено поради липса
на правен интерес от установяването на недължимост на исковата сума.
Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът
следи служебно при всяко положение на делото. Интересът е налице при правен
спор. При липса на интерес искът не се разглежда. В случая не са установени
твърденията на ищцата за отправени от ответника покани за плащания на погасени
по давност вземания в размер на исковата сума, цедирани на ответника от „Т. Б.”
ЕАД и изобщо такива вземания. Ответникът изрично заявява, че няма претенции за
вземания в твърдяния от ищцата размер и между страните не е налице правен спор,
от който да изведе правния си интерес от водене на установителен иск за недължимост
на исковата сума.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК е недопустима, поради което производството по делото бъде
прекратено.
Съобразно този изход
на делото ищцата М.И.Г. следва да заплати на ответника „С.Г.Груп” ООД – град
Монтана сумата от 360,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело №. 523/2018 година по описа на Районен съд – М.
образувано по предявен от М.И.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против „С.Г.Груп” ООД, ЕИК
xxxx със
седалище и адрес на управление град М. у. Л. №. 2. представлявано от управителя
С. И. Ц. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за
признаване за установено, че М.И.Г. не дължи на ответника С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК xxxx задълженията, установени с фактури за ползване
на мобилни услуги от „К. Б. М.” ЕАД по Договор за мобилни услуги, сключен на
08.03.2007 година на обща стойност от 297,70 /двеста деветдесет и седем лева и
седемдесет стотинки/ лева, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА М.И.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „С.Г.Груп” ООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град М. у. Л.
№. 2. представлявано от управителя С. И. Ц. сумата от 360,00 /триста и
шестдесет/ лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :