РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Л.ова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Т. А. У., гражданин на Р. Ф., с ЛНЧ
**********, с постоянен адрес: гр. Н., кв. С, бл. ***, ет. *, ап. **, чрез
процесуален представител адв. Л. К. – АК-София, срещу решение №
653/01.07.2022 год. по гр.д.№ 2047/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е обявен за окончателен сключения между Т. А. У., гражданин
на Р. Ф., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Н., кв. С., бл. ***, ет. *, ап.
24 и О. К., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ **********, с постоянен
адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. Кипарис №15, ет. 3, ап. 3, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. С. № **, ет. *, адв. А. Т., предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2019г. , с който Т. А. У. се е
задължила да продаде на О. К. следния недвижим имот: апартамент № 24, на
втори етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
51500.508.74.1.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област,
одобрена със Заповед № РД-18- 46/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор
на АК, изменена със Заповед № КД-14-02-55/16.01.2007г. на началник на С -
Бургас, с адрес: „С. Б.“, етаж *, ап. **, предназначение - жилище, апартамент;
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 51500.508.74.1.**; под обекта
- 51500.508.74.1.*; над обекта - 51500.508.74.1.**, на площ от 56 кв. м. като
съгласно експертна оценка на лицензиран експерт-оценител апартаментът е
със застроена площ от 47,15 кв.м., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на
сграда с идентификатор 51500.508.74.1, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч.,
1
както и ведно със същия процент идеални части от правото на строеж върху
дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
51500.508.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област, одобрена
със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,
изменена със Заповед № КД-14-02-1861/08.11.2006г. на началник на СК - Б.,
при условие, че О. К. заплати на Т. А. У. сумата от 24 000 евро в
двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
Указано е на О. К., гражданин на Р. Г., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:
гр. Б., кв. С., ул. К. № **, ет. *, aп. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. С. № **, ет.
*, адв. А. Т., че със задължението за плащане на сумата от 24 000 евро може
да бъде извършено прихващане с платени от нея разноски на държавата
вместо Т. А. У.. Осъдена е О. К., гражданин на Р. Г., с ЛНЧ **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, кв. С., ул. К. № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес:
гр. Б., ул. С. № **, ет. *, адв. А. Т., да заплати на ДЪРЖАВАТА сума в размер
от 1 466,84 лева, представляваща местен данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1
във вр. чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ и сума в размер от 327,64 лева на основание чл.
85 от ЗННД във връзка с т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
Наредено е на Службата по вписванията при НРС, на основание чл. 364, ал. 1,
ГПК и чл. 25 от Правилника за вписванията, да впише възбрана върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
51500.508.74.1.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област,
одобрена със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, изменена със Заповед № КД-14-02- 55/16.01.2007г. на началник на СК -
Б., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор
51500.508.74.1, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч. и ведно със същия процент
идеални части от правото на строеж върху дворното място, представляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51500.508.74, до заплащане на
разноските по прехвърлянето му, както следва: сума в размер от 1 466,84
лева, представляваща местен данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
47, ал. 2 от ЗМДТ и сума в размер от 327,64 лева на основание чл. 85 от ЗННД
във връзка с т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД. Указано е, че
на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК препис от решението се издава след
представяне на доказателства, че са платени разноските по прехвърлянето на
имота.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно. Сочи се, че една от предпоставките за уважаване на
предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е ищецът да е изправна страна по
предварителния договор, като в случая тази предпоставка не е налице, тъй
като до договорения момент на сключване на окончателния договор ищцата
не е заплатила дължимата продажна цена. Твърди се, че съдът неправилно е
тълкувал клаузите по предварителния договор относно момента на
плащането, тъй като съгласно договореното, правото на купувача да иска
сключване на окончателен договор ще се породи едва след плащането на
цената, когато ще възникне и задължението на продавача да определи дата и
час при нотариус за сключване на окончателен договор. Цитирана е съдебна
практика. Изразено е несъгласие с неприемането от страна на съда на
представена преди приключване на събиране на доказателствата „уатсап“
кореспонденция. Изразено е становище, че при липсата на представен списък
2
за разноски по чл. 80 от ГПК съдът не следва да присъжда такива в полза на
ищцата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на въззивната жалба – т.е. за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане на съдебните разноски.
В срок е постъпил отговор от О. К. чрез процесуален представител адв.
А. Т. - АК - Б., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че е
преклудирано възражението на ответницата заявено с въззивната жалба
относно договорения момент на задължението за плащане на продажната
цена, а по същество това възражение е и неоснователно, тъй като съгласно
клаузата по предварителния договор плащането следва да се извърши не
преди, а до датата на сключване на окончателен договор. Сочи се, че
договорът не е развален, поради което твърденията за неизправност на
ищцата като купувач са неоснователни. Изразено е становище за
достоверност на показанията на свидетелката водена от ищцата и
недостоверност на показанията на свидетелката водена от ответницата.
Твърди се, че по делото е установено, че ищцата е имала готовност да заплати
на ответницата продажната цена към договорения момент за сключване на
окончателен договор, като това е можела да направи и в даден от ответницата
срок по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, но такъв срок не е бил даден.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд, подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища и исканията си за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд е сезиран с конститутивен иск предявен от
ищцата О. К., гражданин на Р. Г., срещу ответницата Т. А. У., гражданин на Р.
Ф., за обявяване за окончателен на сключен между тях предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2019 год., съгласно който
ответницата се задължила да продаде на ищцата недвижим имот с
идентификатор 51500.508.74.1.** по кадастралната карта на гр. Н., Б.
област, с адрес: „С. Б.“, етаж *, ап. **, предназначение - жилище, апартамент,
на площ от 56 кв. м., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на сграда с
идентификатор 51500.508.74.*, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч., както и
ведно със същия процент идеални части от правото на строеж върху
дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
51500.508.** по кадастралната карта на гр. Н., при уговорена продажна цена
платима от купувача в размер на 25 000 евро, от които при подписването
на договора платени 1 000 евро, а останалите 24 000 евро - платими до
сключване на окончателния договор с нотариален акт, което е следвало да
стане на 30.06.2020 год. Ищцата твърди, че на посочената дата е била в
готовност за сключване на окончателния договор и плащане на сумата от
24 000 евро, но ответницата не извършила необходимите действия за
3
сключването на окончателния договор, поради което желае съдът да обяви
предварителния договор за окончателен, поддържа иска, моли за присъждане
на съдебните разноски.
Ответницата, която не оспорва действителността на предварителния
договор, твърди, че ищцата е неизправна страна по него, тъй като в срок до
20.06.2020 год. е следвало да й заплати остатъка от уговорената продажна
цена в размер на 24 000 евро, което не е сторено. Твърди, че ищцата не е
разполагала със сумата и на уговорената дата не е потърсила ответницата за
сключване на окончателен договор, в резултат на което договорът е
прекратен поради неизпълнение от страна на ищцата. На същото
основание – поради виновно неизпълнение от страна на ищцата, ответницата
твърди, че договорът е развален. Прави искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на съдебните разноски.
Ищцата оспорва твърдяното от ответницата неизпълнение на договора
от нейна страна, както и твърдението, че договорът е развален. Твърди, че на
уговорената дата ответницата е отсъствала от страната, не е упълномощила
представител да я представлява пред нотариус и не се е снабдила с нужните
документи за сключване на окончателния договор.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му и е валидно.
Като постановено по допустим иск, обжалваното решение е допустимо.
При проверката за правилност на решението въззивният съд е обвързан
от изложените възражения във въззивната жалба.
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.12.2019 год., с нотариална заверка на подписите на
страните по делото, за чиято действителност те не спорят и тъй като
договорът не разкрива очевидни белези на недействителност на сделката,
съдът приема облигационното отношение за действително и валидно
обвързващо страните по него.
С предварителния договор е уговорена покупко-продажба на подробно
описан недвижим имот, за чиято индивидуализация също не се спори, като не
се оспорва и обстоятелството, че лицето поело задължение да продаде имота -
т.е. ответницата по делото, е собственик на този имот както към момента на
сключване на предварителния договор, така и към момента на предявяване на
иска. Собствеността на ответницата върху процесния имот се установява от
представения по делото н.а. № **/**.**.**** год. на нотариус С. А., № *** на
НК.
Продавачът по договора - ответницата по делото, се е задължил да
продаде на купувача по договора - ищцата по делото, процесния имот, а
купувачът се е задължил да го закупи за сумата от 25 000 евро. По т.1.3 е
уговорено при подписване на договора купувачът да плати на продавача
сумата от 1000 евро, като по т.5.3 е уточнено, че това е капаро /задатък/. За
заплащането на сумата от 1000 евро и получаването й от продавача на датата
4
на сключване на договора, е представена разписка, като това не се оспорва,
поради което съдът намира получаването на сумата от 1000 евро от продавача
на уговорената дата за доказано по делото.
По т.2.1 страните изрично са се задължили да сключат окончателен
договор във формата на нотариален акт в срок до 30.06.2020 год.
По т.1.4 от предварителния договор е уговорено „Останалата част от
продажната цена в размер на 24 000 евро ще бъде изплатена от купувача на
продавача напълно до 30.06.2020 год. до подписването на нотариалния
акт за продажба на горепосочения имот“.
Установено е по делото, че на датата, на която е било уговорено
сключване на окончателен договор - 30.06.2020 год. продавачът не е
изпълнил задължението си по договора да прехвърли собствеността
върху имота на купувача, а купувачът не е изпълнил задължението си да
заплати на продавача дължимата разлика в цената от 24 000 евро.
Обстоятелствата, които всяка от страните твърди като причини за
неизпълнение на поетите задължения са различни.
Ищцата, която е купувач по договора твърди, че до сключване на
окончателен договор не се е стигнало, поради виновно неизпълнение на
задължението за прехвърляне на имота на уговорената дата от страна на
ответницата. Твърди, че на 30.06.2020 год. е имала възможност да заплати
разликата в цената от 24 000 евро, но не го е направила, тъй като на тази дата
ответницата не само е нямала готовност да й прехвърли собствеността – не е
посочила дата и час за явяване при нотариус, но за продължителен период
преди и след датата е била извън страната, а и поради липсата на посочена
банкова сметка на продавача, не е знаела как и на кого да извърши плащането.
Ангажирала е свидетелските показания на свидетелката И. С. - нейна
приятелка. Свидетелката сочи, че знаела, че ищцата търси да закупи жилище
и когато разбрала, че се продава апартамент в близост до нейния, се обадила
на ищцата. Знае, че О. се е договорила с ответницата и са сключили договор.
На О. не и достигали 5000 евро за да плати договорената цена и свидетелката
и обещала да й ги даде. Свидетелката сочи, че много искала с О. да бъдат
съседи, поради което ако се налагало, щяла да й предостави и по-голяма сума,
но до предаване на пари и до сключване на сделка не се стигнало, тъй като до
крайния срок, уговорен по договора /за който научила от ищцата, че е краят
на м.юни 2020 год./, продавачката Т. била извън страната.
По делото е представено удостоверение от МВР ГД“Гранична
полиция“, от което се установява, че ответницата е напуснала страната на
30.12.2019 год. /десет дни след подписване на предварителния договор/, като
отново е влязла в страната на 09.09.2020 год. /два месеца и девет дни след
договорената крайна дата за сключване на окончателен договор/ – т.е.
потвърждава се соченото от ищцата, че към момента, в който е следвало да
извърши прехвърляне на собствеността върху имота в нейна полза, както и
два месеца след това, ответницата е била извън страната.
Ответницата, която е продавач по договора твърди, че до сключване на
окончателен договор не се е стигнало, поради виновно неизпълнение на
задължението за плащане на разликата в цената от страна на купувача
преди уговорената дата – 30.06.2020 год., като твърди, че
5
предварителното плащане на цената е условие за сключване на
окончателния договор, но това не е било изпълнено от страна на
купувача, поради което договорът е прекратен и развален. Ответницата е
ангажирала свидетелските показания на свидетелката Н. П. Свидетелката
познава Т., няма родство със страните, знае, че между нея и О. е бил подписан
предварителен договор, като О. е дала капаро от 1000 евро. Т. от своя страна
веднага дала капарото на брокерска фирма, за да търси апартамент за сина й.
Свидетелката е виждала договора и знае, че 24 000 евро трябвало да се платят
от О. след подписването, но Т. й казала, че О. нямала пари веднага да ги
плати. Т. чакала, но не получила плащане. Свидетелката сочи, че е
присъствала на разговори между двете, провеждани в България на тази тема.
Свидетелката не знае какво е финансовото състояние на О. и дали тя има
съпруг. Знае, че през 2020 год. Т. е пътувала до Р., не е виждала приготвени
документи за сключване на договора като скици и данъчни удостоверения.
Съгласно чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите всяка от
страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор.
За да бъде обявен предварителния договор за окончателен от съда, той
трябва да е действащ – т.е. да не е прекратен или развален.
В процесния предварителен договор не са уговорени условия за
прекратяването му, поради което не би могло да се счете, че такива са
настъпили и същият е прекратен. Възражението на ответницата, че
договорът е бил прекратен е неоснователно.
Ответницата твърди, че договорът е бил развален преди предявяване
на иска, но не е ангажирала доказателства, че съгласно изискванията на чл.
87, ал. 1 изречение последно от ЗЗД, преди предявяване на иска е отправила
писмено предупреждение с даден подходящ срок за изпълнение от страна на
купувача. По делото не се твърди и не се представят доказателства за наличие
на хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, но следва да се има предвид, че дори при
доказано наличие на тези хипотези /ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно
или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време/, за процесния договор, който е сключен в писмена форма,
предупреждението трябва да е писмено, а такова в случая не е налице.
Ето защо съдът не споделя възражението на ответницата, че към момента на
предявяване на иска договорът вече е бил развален.
Изправна страна по облигационно отношение, би могла да направи
изявление за разваляне на договор поради виновното му неизпълнение от
насрещната страна и при висящ между страните исков процес във връзка с
това облигационно правоотношение, като в случай че такова изявление се
прави от ответника по делото, то трябва да бъде обективирано в отговора
на исковата молба. С отговора на исковата молба ответницата не е
направила изявление, че разваля договора с ищцата /твърди, че развалянето
на договора е преди това/, като не е даден и подходящ срок за изпълнение на
задължението за плащане на разликата в договорената цена, което е
задължително в случаите, в които не се твърдят обстоятелства по чл. 87, ал. 2
от ЗЗД.
6
Поради липсата на формално изискуемата предпоставка -
отправено предупреждение с даден срок за изпълнение, не може да бъде
споделено твърдението на ответницата, че предварителният договор е
развален.
От друга страна и при валидно отправено предупреждение по чл. 87 от
ЗЗД за разваляне на договора, при спор между страните, той се счита
развален само ако страната, която твърди развалянето му, докаже
виновно неизпълнение на задължението на другата страна. В случая
ответницата е направила такова възражение, което поддържа и във въззивната
жалба, но съдът го намира за неоснователно. Тълкуването на клаузата за
плащане на сумата от 24 000 евро от страна на ответницата – че това е
следвало да стане само преди датата 30.06.2020 год., е различно от
тълкуването на реално обективираната воля на страните с клаузата по точка
1.4 от договора. Съдът намира, че съгласно договореното между страните,
ответницата е следвало да заплати остатъка от продажната цена от 24 000
евро или преди датата 30.06.2020 год. „до 30.06.2020 год.“ или на самата
дата – 30.06.2020 год., тъй като изрично страните са уговорили, че
плащането може да се извърши „до подписването на нотариалния акт за
продажба на горепосочения имот“, което е уговорено да стане до
30.06.2020 год. Ето защо в случая освен възможността за предварително
плащане преди 30.06.2020 год. /плащане до 30.06.2020 год./ в полза на
купувача е уговорена и възможност за едновременност на престациите в
деня на сключване на сделката /до подписване на нотариалния акт/, поради
което не може да се счете, че като не е извършила плащане преди 30.06.2020
год. ответницата е била във виновно неизпълнение на задължението си.
Що се отнася до поведението на страните на 30.06.2020 год., по делото
не се установи в уговорената дата за сключване на окончателния договор и
краен срок за плащане, ищцата да е изпълнила задължението си да извърши
плащането на разликата в цената, но не се установи и ответницата да е
изпълнила задължението си на този ден да й прехвърли собствеността върху
имота. Към уговорената дата, както и повече от два месеца след това,
ответницата е била извън страната. Не се твърди и не са представени
доказателства, ответницата да е възложила на друго лице изпълнението на
задължението по договора за прехвърляне на имота. Липсват доказателства
ответницата да е провела подготовка за снабдяване с необходимите за
прехвърлянето документи – скици, данъчни оценки и пр. При това положение
съдът намира, че на осн. чл. 90, ал. 2 от ЗЗД, поради опасността ответницата
да не изпълни задължението си на 30.06.2020 год., ищцата е имала основание
да откаже изпълнение и на своето задължение на тази дата, което
опровергава твърдението на ответницата, за наличието на виновно
неизпълнение на задължението на ищцата.
В съдебната практиката и теория няма спор, че в случаите на иск по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, когато по предварителния договор е уговорена
едновременност на престациите и купувачът не е заплатил договорената цена,
се прилага разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
съгласно която при иск по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни
свое насрещно задължение при сключване на окончателния договор,
7
съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при
условия, ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва
да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на
решението, в противен случай, съгласно предвиденото в ал. 2,
първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
Горното сочи, че съгласно непротиворечивото тълкуване на приетото
законодателно решение – чл. 362, ал. 1 от ГПК, при уговорена
едновременност на престациите, неизпълнението на задължение за плащане
на договорената цена или на част от нея от страна на купувача, не е пречка за
сключване на окончателен договор. В процесния предварителен договор
липсва изрична уговорка сключването му да бъде извършено след плащането
на цената. Начинът, по който страните са договорили плащането предвижда
както възможност за предварителното плащане от страна на купувача, така и
възможност за едновременност на двете насрещни престации, а именно:
на престацията за плащане в уговорения ден за изпълнение – 30.06.2020
год. и на престацията за прехвърляне на собствеността в същия ден „до
подписване на нотариалния акт“.
Ето защо настоящият съд намира, че в случая разпоредбата на чл.
362, ал. 1 от ГПК е приложима.
В съдебната практика съществува спор по въпроса дали разпоредбата на
чл. 362, ал. 1 от ГПК е приложима, когато в окончателния договор се съдържа
уговорка, че ще се сключи след плащане на цената и същата не е била
платена. Макар това да не е настоящата хипотеза, за яснота следва да се
посочи, че за отговор на горния въпрос с разпореждане от 07.08.2020 год. на
Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2020 год. по
описа на ГТК на ВКС, по което към момента няма постановено
тълкувателно решение.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съд намира, че при
установено валидно обвързващо страните облигационно правоотношение,
което не е прекратено или развалено и при наличието на останалите
предпоставки, като е приложил разпоредбата на чл.362 от ГПК и е уважил
предявения иск, обявявайки предварителния договор за окончателен,
Бургаският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд.
С решението на окръжния съд не са присъдени съдебни разноски в
полза на ищцата. Въпросът е обсъждан в мотивите, но не е постановен
диспозитив, като от страна на ищцата не е направено съответно процесуално
искане пред компетентния първоинстанционен съд за преодоляване на този
пропуск, поради което произнасяне по този въпрос няма, а при горния изход
на делото, присъждането на разноски, направени пред окръжния съд, е извън
правомощията на въззивния съд. Ето защо неотносимо се явява възражението
във въззивната жалба, че не е обсъдено твърдението на ответницата, че
разноски не се следват на ищцата, поради непредставен от нея списък за
разноските. За яснота следва да се посочи, че непредставянето на списък за
разноски при направено своевременно искане за присъждането им, не е
пречка според изхода на делото съдът да ги присъди на базата на
доказателствата за плащане. Непредставянето на списък за разноските е
8
пречка само относно възможността страната да поиска изменение на
решението в частта за разноските.
Въпреки искането за присъждане на разноски, въззиваемата страна не е
представила своевременно доказателства за направени такива пред въззивния
съд, поради което настоящият съд не присъжда съдебни разноски в нейна
полза.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 653/01.07.2022 год. по гр. дело №
2047/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9