За да се произнесе, съобрази: С Решение № 191/23.02.2012г., постановено по гр.д. № 3441/2011г. В. Районен съд е приел за установено по реда на чл. 415 от ГПК, че П. Д. К. дължи на „Т.” В. Т. сума от 132,29лв. за ползваната битово гореща вода за месеците 12.2007,01.2008,и 04.2008г., сумата от 404,09лв. представляваща топлоенергия за отопление на имота му, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и сумата от 113,53 лв. законна лихва до подаването на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС. Със същото решение са отхвърлени като погасени по давност исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата 358,28лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса за разпределение за периода от 12.2007г. до 03.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата от 202,04лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и на сумата 56,76лв. законна лихва за времето от юни 2008 до подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Д. К. чрез неговия процесуален представител адв. Ш. – РАК. Обжалва се решението в неговата цялост, като се претендира отмяната му и отхвърляне на предявените против въззивника искове. Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че ищецът- сега въззиваем, не е доказал наличието на валидно възникнало договорно отношение с ответника. Развиват се подробни съображения в подкрепа на това възражение, като се сочи, че не са налице валидни решения на общото събрание на съответната етажна собственост, установяващи наличието на действителна воля за топлоподаване за целия период, посочен в исковата молба. Наведено е и възражение, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. при начисляването на суми, чиято дължимост се претендира да бъде установена в повдигнатия пред съда спор. Сочи се, че през процесния период е било налице превишение на количеството енергия отделена от сградната инсталация спрямо количеството топлоенергия, отдадена за отопление на отделни имоти в етажната собственост. При това положение топлофикационното дружество е било длъжно да уведоми писмено потребителите в сградата, което то не е сторило. В тази връзка според въззивника не е доказано законосъобразното и съответно на методиката изчисляване на дължимите от потребителите суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Тъй като според въззивника ищецът по делото не е изпълнил своето задължение да уведоми потребителите в етажната собственост, където се намира и имотът на ответника за възникналата промяна в съотношението на отдаваната от сградната инсталация и потребяваната реално от отделни абонати топлоенергия, волята на една от двете страни по евентуално наличния договор за доставка е била опорочена. Това от своя страна довело до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните по договора. В полза и на това възражение са развити подробни доводи, като крайният извод от тях е, че ищецът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Претендират се разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба въззиваемият е заел становище за нейната неоснователност. Развива подробни доводи в противовес на възраженията на въззивника. Сочи, че изцяло е спазена въведената методика за дялово разпределение и сумите, дължими от ответника за процесния период, са правилно начислени. Посочва също, че действително почти през целия период, посочен в исковата молба процентът топлоенергия, отдаден от сградната инсталация превишава 50% от общо постъпилата топлоенергия в абонатната станция, но с оглед изменението на чл.143 от ЗЕ това обстоятелство не водело до неблагоприятни последици. Влияние върху количеството енергия за сградна инсталация оказвали различни фактори, подробно изброени. Оспорва се твърдението за липса на сключен договор между „Т.” В. Т. и потребителите, като се сочи, че е налице такъв, сключен при общи условия, при спазване изискванията на чл.150 от ЗЕ. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото деоказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на Закона, приема за установено следното: Подадената жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт. Тя е частично допустима, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца конкретни суми за потребена толпоенергия, топла вода, отдадена топлоенергия от сградната инсталация, такса за дялово разпределение и лихви, като за част от тях е отхвърлил исковете като погасени по давност, а за друга част е уважил исковете. Също така частично е отхвърлена исковата претенция за установяване дължимост на сума като неоснователна и недоказана. Тъй като спрямо ответника е предявен положителен установителен иск, същият няма правен интерес да обжалва решението в последната му цитирана част, понеже то е постановено в негова полза. В тази си част жалбата на П. К., се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по въззивното дело в тази му част следва да бъде прекратено. Жалбата против решението в останалата му част е процесуално допустима. Макар да са отхвърлени част от претенциите на ищеца като погасени по давност, всъщност с решението се признава съществуването на материалното право в полза на ищеца, а ответникът-сега въззивник-оспорва неговото съществуване. Ето защо в тази и част жалбата също се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. По същество жалбата, в частта, в която е допустима, е основателна, по следните съображения: С исковата си молба ищецът „Т.” В. Т. сочи, че ответникът му дължи суми за топлинна енергия на имот, негова собственост в размер на 203,98лв. за периода 12.2007г., 1,2,3,12.2008г.,1,2,3,12.2009г., 1,2,3,12.2010, суми за топлоенергия за битово гореща вода, в размер на 132,29лв. за месеците 12.2007,01,2008, 4.2011г, суми за топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация за периода от 12.2007г., 1,2,3,12.2008г.,1,2,3,12.2009г., 1,2,3,12.2010 и 1,2,3.2011г. общо в размер на 600,80лв., както и такса разпределение на топлинната енергия за периода 2007-2011г. в общ размер на 130,00лв., както и лихва за забава върху главницата, считано от падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в общ размер на 224,29 лв. Сочи се още, че по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, като в установения от закона срок ответникът е възразил против нея. В тази връзка е отправена молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че вземането на ищеца за сумите, посочени по – горе, съществува. Ответникът е оспорил иска, като е посочил, че за част от сумите, претендирани от ищеца, вземането му е погасено по давност. На следващо място се възразява, че понеже ответникът не е ползвал парно отопление за собствения си имот, то той не дължи изобщо сумата, претендирана като топлоенергия за отопляване на апартамента му. Възразено е още и че не е налице валиден договор между потребителите и ищеца, въз основа на който да се дължат исковите суми. Претендира се претенциите да бъдат отхвърлени, като се присъдят и разноски. От данните по делото според настоящия състав по безспорен начин се установява, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, доставяна от „Т.” В. Т. за периода, посочен в исковата молба. Това обстоятелство се установява от представените от ищеца писмени доказателства- протоколи от проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост, заявки за отопление, договори за осъществяване на дялово разпределение на доставената топлоенергия. Възраженията на ответника за липса на договор между него и ищеца са неоснователни, поради факта, че в случая се касае за договор, сключен при общи условия. Разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ урежда процедурата п¯ предложението и одобряването на общите условия на договора между топлопреносното предприятие и потребителите. Ответникът не е навел възражения за липсата на представени, одобрени и публикувани съобразно горецитирания законов текст общи условия от страна на „Т.” В. Т. Нещо повече - самият ответник се позовава именно на тези общи условия, които, макар и да не са представени по делото, не се спори, че съществуват. Възраженията на ответната страна касаят по-скоро наличието на пороци в решенията на общото събрание на етажната собственост. Тези възражения обаче не може да обосноват извод за липсата на валидно облигационно правоотношение между ищеца като топлопреносно предприятие и потребителите на топлинна енергия на територията на В. Т. Нещо повече, дори и да са основателни, релевирани в настоящия процес, тези възражения не може да доведат до отмяна на решенията, приети от общото събрание на етажните собственици, доколкото за отмяната на тези решения съществува специален ред, предвиден в ЗУЕС,респ. ПУРНЕС /отменен, но действащ към момента на приемане на част от цитираните решения на ОС/. След като ответникът е имал възможността да оспори всички, приети от общото събрание на етажните собственици решения по реда на сочените нормативни актове и не е сторил това, съдът следва да се съобрази с тези решения, без да обсъжда тяхната законосъобразност. Заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява, че през процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдявана, като отчитането на подадената топлоенергия е било редовно и в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е посочило и изчислените от него, дължими от ответника суми. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415,вр. чл. 422 вр. чл. 79,ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тези искове са допустими, доколкото са предявени в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК. По същество исковете са неоснователни, по следните съображения. От данните по делото безспорно се доказва, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца, по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ. С оглед заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че възражението за недължимост на суми за отопление имота на ответника, поради липса на реално потребление, е неоснователно. При въведената система за дялово разпределение в конкретната етажна собственост, и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, ответникът не би могъл да демонтира отоплителните тела в имота си от сградната инсталация. При това положение е напълно възможно въпреки спряното топлоподаване в имота на ищеца, през отоплителните тела да е преминавало известно неголямо количество топлоенергия. Предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът би следвало да дължи и суми за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за битова гореща вода, ако такава е ползвана. Би следвало да се дължи и таксата за извършване на дялово разпределение за процесния период. Въпреки това обаче, съдът намира, че вземането на ищеца за цитираните в исковата молба суми не е безспорно установено. Това следва от обстоятелството, че е налице неизпълнение от страна на топлопреносното предприятие на задължение, което му е вменено с нормативен акт. Съгласно чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. за топлоснабдяването когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. По делото безспорно се установява, а и този факт се признава от самия ответник, че през почти целия процесен период, обхванат в исковата молба, в сградата-етажна собственост, в която се намира и имотът на ответника, процентното съотношение между количеството енергия, отдадена от сградната инсталация и количеството енергия за отопление на имотите е 70 към 30. С Други думи, налице е било превишение на количеството топлоенергия, отдадено от сградната инсталация спрямо количеството топлоенергия за отопление на отделните имоти с повече от 50 процента. Горепосоченото съотношение, с оглед заключението на вещото лице, е било константна величина през процесния период. При това положение ищцовото дружество е следвало да изпълни задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. за топлоснабдяването. Данни за извършено уведомление по реда на чл. 78 , ал. 2 от Наредба № 16-334/0604.2007г. по делото не са налице. Нещо повече- в отговора на въззивната жалба ищцовото дружество индиректно признава, че не е извършвано уведомление по горния ред, като заявява, че е допустимо подобно процентно съотношение между количествата топлоенергия и сумите, разпределени по силата на въведената система за дялово разпределение, се дължат. Според настоящия състав неизпълнението на задължението по чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. от страна на топлопреносното предприятие автоматично го превръща в неизправна страна по договора за доставка на топлоенергия. Като е продължил да подава топлинна енергия към сградата, в която се намира имотът на ответника при наличието на предпоставките на хипотезата на чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. без да е извършил съответното уведомление, ищецът е лишил абонатите от правото да заявят желаят ли да продължи топлоподаването към имотите им при променените вече условия за това. По този начин ищецът е подавал в рамките на процесния период топлоенергия в нарушение на нормативните разпоредби, а и в нарушение на общите условия на договора за доставка на топлоенергия, които в общи линии преповтарят разпоредбите на наредбата. В конкретния случай, продължавайки топлоподаването, ищцовото дружество е „натрапило” на абонатите променени условия на намален топлинен товар. За потребителите липсва предвиден какъвто и да е механизъм за защита в подобна ситуация. Ако се приеме, че при тази ситуация безспорно е установено вземане на ищеца, произтичащо от сключения между него и ответника договор при общи условия, това би означавало да се допусне ищецът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането на ищеца спрямо ответника при липсата на изпълнение на задължението на първия по чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. и общите условия на договора за доставка на топлоенергия, не е безспорно установено. При това положение исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло. Горните съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Решението на първоинстанционния съд в частта му разноските също следва да бъде отменено и на ответника следва да се присъдят всички разноски, сторени от него по водене на първоинстанционното производство. При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на въззивника разноските по водене на делото пред въззивния съд съобразно уважената част от жалбата в общ размер на 150лв. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 191/23.02.2012г., постановено по гр.д. № 3441/2011г. на В. Районен съд, в частта му, с която е прието за установено по реда на чл. 415 от ГПК, че П. Д. К.,ЕГН * дължи на „Т." В. Т., ЕИК ............. сума от 132,29лв. за ползваната битово гореща вода за месеците 12.2007, 01.2008 и 04.2008г., сумата от 404,09лв. представляваща топлоенергия за отопление на имота му, отдадена от сградната инсталация и такса разпредеÙение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и сумата от 113,53 лв. законна лихва до подаването на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, както и в частта му, с която отхвърлени като погасени по давност исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата 358,28лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса за разпределение за периода от 12.2007г. до 03.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, вместо което, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415, вр. чл. 422 вр. чл. 79,ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т.” В. Т., ЕИК .............. против П. Д. К.,ЕГН *, в частта им по отношение установяване дължимостта на сумите 132,29лв. за ползваната битово гореща вода за месеците 12.2007, 01.2008 и 04.2008г., сумата от 404,09лв. представляваща топлоенергия за отопление на имота му, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и сумата от 113,53 лв. законна лихва до подаването на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, и за сумата 358,28лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса за разпределение за периода от 12.2007г. до 03.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОТМЕНЯ Решение № 191/23.02.2012г., постановено по гр.д. № 3441/2011г. на В. Районен съд, в частта му относно разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА „Т.” В. Т., ЕИК ............. да заплати на П. Д. К.,ЕГН * сумата от 250лв./ двеста и петдесет лева/ разноски по водене на делото пред първа инстанция. ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П. Д. К., ЕГН * против Решение № № 191/23.02.2012г., постановено по гр.д. № 3441/2011г. на В. Районен съд, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата от 202,04лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и на сумата 56,76лв. законна лихва за времето от юни 2008 до подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. № 470/2012г. на ВТОС в тази му част. ОСЪЖДА „Т.” В. Т., ЕИК .............. да заплати на П. Д. К.,ЕГН * сумата от 150лв./ сто седемдесет и пет лева/ разноски по водене на делото пред въззивна инстанция. Решението в частта му, с която въззивната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС. В останалата си част на основание чл. 280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |