Р Е Ш Е Н И Е
№ 71 20.08.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
на двадесет и първи май
две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ИМОВА
Секретар: Лена Димитрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВНЧХ дело № 148 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба адв. Димитър Вълчев от АК - Бургас, повереник на частния
тъжител Ц.Х.К., ЕГН **********, срещу
присъда № 260028/07.10.2020 г., постановена по НЧХД № 1907/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
С посочената първоинстанционна
присъда подсъдимата Д.П.С. – Х., ЕГН **********
е била призната за невиновна в това, че на 20.11.2017 г., в публикация във
Фейсбук, от нейния профил с име „D. H.”, е разгласила по адрес на Ц.Х.К., ЕГН **********
***, позорящи и неистински обстоятелства, а именно: „Имах принципни различия
със семейство К. – основателки на „Гласът на животните”. Смятам ги за много
крайни, агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и
тяхната некоректност по отношение на финансовите средства е организацията” – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда в тежест на тъжителя Ц.Х.К. са били възложени и
направените от подсъдимата разноски по делото.
С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд погрешно е ценил събраните
в хода на производството доказателства, като е счел обвинението за недоказано.
Застъпва се становище, че на съдебното следствие по категоричен начин са били
установени деянието и неговото авторство, както и е била доказана вината на
подсъдимата. Сочи се, че неправилната процесуална дейност по оценка на
доказателствения материал е довела до неправилни правни изводи по същество.
Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
осъдителна такава.
Чрез подадено по реда на чл. 320,
ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение, повереникът на частния тъжител К.,
адв. Вълчев, допълва доводите, изложени във въззивната му жалба, свързани с оценката на доказателствата и неправилността на
формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за невинността на
подсъдимата и недоказаността на обвинението. Изтъква се, че районният съд неправилно
е ограничил фокуса на своя анализ единствено върху три изречения от
публикацията, а е бил длъжен да анализира целият текст на публикацията, ведно с
множеството коментари от профила „D. H.“, както и последваща публикация от
09:16 ч. същия ден, тъй като посочените в тъжбата клеветнически изрази не
следвало да остават изолирани от останалата част от релевантната фактология. На
следващо място са изложени подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че
именно подсъдимата е използвала Фейсбук профила „D. H.“, както преди
публикуването на процесния текст, така и след него, а също и към момента на
публикацията, като именно тя е авторът на нейния текст. Прави се искане за отмяна
на обжалваната първоинстанционна присъда и за произнасяне на осъдителна такава.
По делото са постъпили
две писмени становища от защитника на подсъдимата, адв. Панайотова, с които по
същество се оспорва като неоснователна подадената от повереника на частния
тъжител въззивна жалба. Излагат се множество съображения, с позоваване на
практика на национални съдилища и на ЕСПЧОС, в подкрепа на застъпеното
становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Защитникът намира обжалваната първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна,
поради което счита, че следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция повереникът на частния тъжител К., последната редовно призована, но
неучастваща лично във въззивното производство, поддържа жалбата и
допълнителното писмено изложение към нея по изтъкнатите в тях доводи. Счита, че в хода на производството по
безспорен начин са били доказани обстоятелствата, изложени в частната тъжба,
респективно повдигнатите обвинения за нанесени клевети посредством Фейсбук
публикация от личния профил на подсъдимата с латинско наименование „D. H.“.
Излага съображения какви фактически обстоятелства счита за установени и прави
анализ на събраните по делото доказателствени материали. Пледира за
отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова осъдителна
присъда спрямо подсъдимата, както и за
присъждане на сторените разноски във всички инстанции.
Защитникът на подсъдимата Д.С. – Х., адв. Панайотова, изразява
позиция за обоснованост и законосъобразност на атакуваната първоинстанционна
присъда и пледира за потвърждаване на същата, като заявява, че поддържа
съображенията, изложени в писмените й становища. Претендира присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.
Подсъдимата Д.С. – Х., редовно призована, не се
яви в съдебно заседание пред въззивния съд.
Бургаският окръжен съд, след
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от
основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество - за неоснователна.
Настоящото въззивно производство
е второ по ред.
С присъда № 175/05.11.2018 г.,
постановена по НЧХД №1264/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимата
Д.С. – Х. е била призната за виновна по повдигнатото й с тъжбата на Ц.Х.К.
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предложение
второ, вр. чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК, като на основание чл. 78а
от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Така постановената присъда е била
обжалвана от защитника на подсъдимата Д.С. – Х., адв. Панайотова, като с
решение № 19/19.04.2019 г. по ВНЧХД № 1196/2018 по описа на Окръжен съд –
Бургас е била отменена присъда № 175/05.11.2018г. по НЧХД № 1264/2018 г. по
описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Бургас. Въззивният съд е констатирал допуснати от
първоинстанционния съд при изготвяне на мотивите към атакуваната присъда,
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 от НПК, изразяващи се в липса на обсъждане и анализ на доказателствата
по делото; липса на отговори на поставените от защитата множество въпроси и
възражения, свързани с приетите по делото доказателства и със съставомерността
на обвинението по същество; допуснато от районния съд вътрешно противоречие в
мотивите, и по-специално в правните му изводи, които са довели на практика до
липса на мотиви относно съществени въпроси, касаещи факта на престъплението,
изпълнението на елементите на обективната и субективната му страна и съответната
му правна оценка.
След връщане делото на Районен
съд – Бургас е образувано НЧХД № 1907/2019 г. по описа на БРС, по което е
постановена атакуваната присъда. Настоящият въззивен състав намира, че мотивите
на постановената присъда не отговорят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
тъй като в същите не са намерили подробен отговор доводите и възраженията,
направени от страните относно съществени въпроси, касаещи авторството и
съставомерността на деянието, както и липсва задълбочен анализ на доказателствата
по делото. Посочените непълноти и пропуски по естеството си представляват
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 и т. 2 от НПК, но в конкретния случай същите не могат да обусловят връщането
на делото за ново разглеждане в първа инстанция. Съобразно уредбата на чл. 335,
ал. 3 от НПК, когато са налице повторно условията на ал. 2 на чл. 335 НПК,
въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
Настоящият въззивен състав,
действайки като инстанция по същество и съобразявайки възраженията на страните,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея намира
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.П.С. - Х. е родена на *** *** и ***. Тя е ***,
*** гражданка, с *** образование, ***, и е с ЕГН **********. Подсъдимата
притежавала хотел за кучета и била доброволец в общински приют за бездомни животни
в гр. Б.. Подсъдимата използвала социалната мрежа Фейсбук
(Facebook), в която имала регистриран профил с името „D. H.“.
Частният тъжител Ц.Х.К., ЕГН **********,
дъщеря й С.С.К.и св. Д. Х. Д. са учредители и членове на Управителния съвет на
сдружение с нестопанска цел „Гласът на животните“, регистрирано през 2017 г. Председател
на Управителния съвет на сдружението е св. С. К.. Основната дейност на
посоченото сдружение е осъществяване на благотворителна и доброволческа дейност
по осигуряване на средства за защита на животните с всички законосъобразни
действия. Дейността на сдружението се осъществявала изцяло със средства от
дарения, които се разходвали за храна, лечение, кастрации и ваксинации на бездомни
животни. С оглед по - достъпна комуникация с хората и запознаването им с
дейността на сдружението, същото имало интернет страница и страница в
социалната мрежа Фейсбук: „Гласът на животните / The voice of the animals“.
Частният тъжител Ц.К.и дъщеря й
св. С. К. се познавали с подсъдимата Д.С.
– Х. във връзка с извършваната от всяка от тях дейност в защита на животните.
Свидетелката С. К. контактувала с подсъдимата чрез социалната мрежа
Фейсбук от 2013 г., а на живо от 2014 г., като в продължение на три - четири
години били в добри отношения. Свидетелката С. К. в периода 28.04.2013 г. –
30.05.2016 г., и частният тъжител Ц.К. в периода 02.04.2013 г. – 10.04.2018 г.,
чрез профилите си във Фейсбук, осъществявали комуникация (писмен чат) с
подсъдимата чрез профила й във Фейсбук с имена „D. H.“. Наред с това трите посещавали
различни благотворителни събития, свързани със защита на животните, като веднъж
пътували заедно до село Б., придружавани от св. Т. Т. Н. – Г. и от репортер на
„Господари на Ефира“ във връзка с организирана подписка срещу тричането на
кучета, за което бил излъчен репортаж в предаването „Господари на ефира“.
През 2017 г. между свидетеля С. К.и
частния тъжител Ц.К. от една страна и подсъдимата С. – Х. от друга страна възникнал конфликт по повод различното им отношение
към евтаназията на определени породи кучета, като подсъдимата настоявала за тяхната
евтаназия, а частният тъжител и дъщеря й защитавали позицията, че тези кучета трябва
да бъдат спасени. Във връзка с този конфликт отношенията по между им се влошили.
На 20.11.2017 г., в общодостъпна
публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, направена от профила на подсъдимата с
имена „D. H.“, било отбелязано сдружението „Гласът на животните“. Публикацията касаела
случай с куче на име Моли и била с негативна насоченост по отношение дейността на
„Гласът на животните“.
Публикацията станала известна на
свидетелите С. К.и Д. Д., както и на частния тъжител Ц.К., тъй като същите били
администратори на страницата на „Гласът на животните“ във Фейсбук и получили
известие в социалната мрежа, че сдружението е отбелязано в тази публикация.
Тази публикация стигнала до знанието и на други лица, като същата била
коментирана и неколкократно споделена.
Запознавайки се със съдържанието
на въпросната публикация, частният тъжител Ц.К. се почувствала засегната от
написаното в нея.
След горепосочената публикация се
констатирал спад на получаваните дарения от сдружението „Гласът на животните“.
На 24.11.2017 г. св. Д. Д. – член
на Управителния съвет на сдружението „Гласът на животните“, посетила св. З. К.
– помощник нотариус на нотариус Надежда Маркова с рег. № 409 по Регистъра на
Нотариалната камара, действаща в района на БРС, и заявила, че желае да се
извърши проверка на съдържанието на публикация в социалната мрежа Фейсбук, като
действията и резултатът от проверката да бъдат удостоверени в констативен протокол.
Вследствие на това св. К. съставила Констативен протокол от 24.11.2017 г. с
приложени към неего снимки от екрана на компютъра като приложения.
Впоследствие подсъдимата изтрила въпросната
публикация от 20.11.2017 г. от профила си във Фейсбук с имена „D. H.“.
На 20.03.2018 г. частният тъжител
Ц. К. подала до Районен съд – Бургас тъжба с вх. № 11399/20.03.2018 г. против Д.
П. С.– Х., в която инкриминирала следният текст от публикацията от 20.11.2017
г., направена в социалната мрежа „Фейсбук“ от профила на подсъдимата с имена „D.
H.“: „Имах принципни различия със
семейство К. - основателки на „Гласът на животните”. Смятам ги за много крайни,
агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и тяхната
некоректност по отношение на финансовите средства е организацията.“ Тъжителката
сочи в тъжбата си, че с написаното в своята публикация, Д.С. - Х. е засегнала положителната
обществена оценка за нея и е поругала личността й, и авторитета й на учредител
и член на Управителния съвет в неправителствената организация „Гласът на
животните“. С тъжбата е направено искане подсъдимата Д.С. – Х. да бъде призната
за виновна за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК - за
това, че на 20.11.2017 г., в публикация
във Фейсбук е разгласила позорящи и неистински обстоятелства, разпространени чрез
социалната мрежа до неограничен кръг лица.
При второто разглеждане на делото
от първоинстанционния съд в качеството на свидетели са били разпитани лицата С.
С.К., Д. Х. Д., Щ. В. П., Т. Т. Н. – Г. и З. К. К..
В хода на съдебното следствие
пред първостепенния съд е била допусната и извършена съдебно - техническа
експертиза. Видно от първоначалното заключение на вещото лице К. К., изготвило
същата, експертът е констатирал, че съществуват три профила с имена „D. H.“, „H.
D.“ и „D. H.“, като профил с името „D. H.“ към момента на поставяне на задачата
не е бил наличен във Фейсбук, а се е появил впоследствие. От заключението става
ясно, че първите публикации в профила с името „D. H.“ са от 2009г., като в
периода 19.02.2020 г. – 03.04.2020 г. този профил не е бил активен и липсват
публикации в същия. На следващо място от експертното заключение се установява,
че към момента на изследването вещото лице не е успял да открие публикация от
Фейсбук профил с име „D. H.“, качена на 20.11.2017 г., в която да е отбелязана
неправителствената организация „Гласът на животните / The voice of the animals“ или
тяхната Фейсбук страница. Вещото лице е изяснил, че публикация във
Фейсбук може да бъде изтрита само от този, който я е направил. По - нататък от първоначалното
и от допълнителното заключение на вещото лице К. по извършената съдебно –
техническа експертиза е видно, че след като му е бил осигурен достъп до
профилите на С. К.и на частния тъжител Ц.К. във Фейсбук, експертът е установил,
че в периода 28.04.2013 г. – 30.05.2016 г. С. К. е имала комуникация (писмен
чат) с профила „D.H.“, както и, че между профила на тъжителката Ц.К.и профила
„D. H.“ също има кореспонденция, която е започнала на 02.04.2013 г. и е
завършила на 10.04.2018 г.
На следващо място от
първоначалното заключение на съдебно – техническа експертиза е видно, че на
поставените от защитника на подсъдимата, адв. П., въпроси, вещото лице К. е дало
следните отговори: съществува възможност профилът в социалната мрежа Фейсбук с
име „D. Н.“ да не е на физическото лице Д.П.С.-Х.; възможно е някой друг да се
представи от името на подсъдимата в социалната мрежа Фейсбук под цитирания
по-горе профил „D. H.“; възможно е да бъде осъществен нерегламентиран достъп до
профил във Фейсбук, при успешна оторизация на потребител; възможно е да бъде
създаден профил в социалната мрежа Фейсбук с имената на подсъдимата и друго
лице да се представи за нея; профилът в социалната мрежа Фейсбук е защитен с
парола, като е възможна и дву-факторна идентификация, чрез код изпратен на
телефон или софтуер; към момента на изготвяне на експертизата не са видими
електронни адреси, посочени в профила „D. H.“, като информация може да бъде
получена от администраторите на Фейсбук; потребител може да се индивидуализира
в социалната мрежа Фейсбук по посочени учебни заведения, месторабота, роднински
връзки и приятели. Доставчикът на услугата не може да бъде определен, тъй като
той не е свързан с потребителя. Ако има информация от кои IP адреси е достъпван
профила може да се определи доставчикът на интернет; електронният адрес може да
се асоциира с потребител, като постовете във Фейсбук не са свързани с
електронен адрес, а с профил на потребител на социалната мрежа; всяко лице има
възможност да се представя под различно потребителско име (username) или
псевдоним, но всеки профил е свързан с електронна поща и/или телефон.
При разпита на вещото лице К. в съдебно заседание пред първата инстанция,
експертът е направил устни разяснения, че за да стане ясно, дали един профил е на конкретно
физическо лице трябва да има телефон и лични данни, а в случая това не е
налично. Вещото лице е пояснило, че без да му е предоставен IP адрес,
електронна поща, телефонен номер и всякакви други лични данни, не може да каже
с категоричност, че някой от трите профила, които е установил, принадлежи на
лицето Д.Х.. Разяснил е също така, че когато е спрян профила на „D. H.” е
започнал да се ползва „H. D.”, а третият наличен профил - „D. H.“ е абсолютно
празен. Същевременно експертът е направил извод, че от приложената комуникация,
е видно, че тъжителката и подсъдимата са се познавали, тъй като комуникация между
профилите им е водена с години.
В проведено въззивно съдебно следствие, по искане на повереника на
частния тъжител, адв. Вълчев, настоящият съд допусна до разпит в качеството на свидетел лицето С.Д.. В
показанията си същата описва хронологията на събитията, свързани с начина, по
който кучето Моли се е озовало при нея с цел осиновяване и с последващото
кастриране на кучето в клиника „Анимо“. Свидетелката Д. също така посочва, че е
прочела пост (публикация) във Фейсбук от края на 2017 г., в който ставало дума,
че Ц.К.и С. К. са некоректни относно събиранията на даренията. Свидетелката Д.
заявява, че е участвала в коментарите на тази публикация, като е написала, че
кучето е кастрирано и тя лично го е завела за кастрация. Посочва, че профил с
наименование Д. Х. участвал също в коментарите на публикацията, като е твърдяла,
че кучето не е кастрирано.
От
приложени по делото писмо, изходящо от „Лимнеа“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя д-р С.Н., ведно с извадка от амбулаторния дневник, декларация - съгласие
за хоспитализация (анестезия) хирургия от 26.09.2017 г. и пълна кръвна картина
и биохимия на пациента се установява, че на 26.09.2017 г. във Ветеринарната
клиника Анимо е била извършена операция – кастрация на куче порода ши-тцу, с
име Моли, от женски пол, доведено от С.Д.. От писмото става ясно, че операцията
е била извършена от д-р М. М. и е била на стойност 139,40 лева, като сумата е
заплатена в брой, за което е издаден касов бон, а фактура не е издавана. В
писмото е посочено също така, че Ветеринарната клиника Анимо е наименованието
на търговския обект, стопанисван от търговското дружество „Лимнеа“ ООД, където
е била извършена и кастрацията на кучето.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема
за установена въз основа на анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С. К., Д. Д., Т. Н. – Г., З. К.
и Щ. П., дадени в хода на съдебното следствие по НЧХД № 1907/2019 г. по описа
на БРС, и показанията на св. С.Д.,
дадени в хода на въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция; писмени
доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК: констативен
протокол от 24.11.2017 г., разпечатка на публикация от 20.11.2017 г. в
социалната мрежа „Фейсбук“, направена от профила с имена „D. H.“, справка от
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ относно сдружение „Гласът на животните“, писмо,
изходящо от „Лимнеа“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя д-р С. Н.,
ведно с извадка от амбулаторния дневник, декларация - съгласие за
хоспитализация (анестезия) хирургия от 26.09.2017 г. и пълна кръвна картина и
биохимия на пациента, и справка за съдимост на подсъдимата Д.С. – Х.; както и експертните
заключения по изготвената съдебно – техническа експертиза.
Данните за познанството между
тъжителката Ц.К.и дъщеря й св. С. К. с подсъдимата Д.С. – Х., за комуникацията по между им в периода 2013 г. - 2018 г. в социалната
мрежа Фейсбук (чрез профила на подсъдимата с имена „D. H.“) и на живо, и за последвалото влошаване на отношенията
им, въззивният съд изведе от кореспондиращите си показания на свидетелите
С. К.и Т.Н. – Г., и заключенията по изготвената съдебно –
техническа експертизи.
Съдът формира фактическите си
изводи относно публикацията от 20.11.2017 г. в социалната мрежа „Фейсбук“,
направена от профил с имена „D. H.“ и нейното съдържание от съвкупния анализ на
показанията на свидетелите С. К., Д.Д. и С.Д., както и от приложената по делото разпечатка на хартиен носител на
посочената публикация и коментарите под нея. Въззивният съд оценява показанията
на посочените свидетели като достоверни, тъй като са в кореспонденция по между
си, като намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства и
заключенията на съдебно-техническата експертиза, поради което и им гласува
доверие.
Действително, по делото се установява, че свидетелите С.К.и Д. Д. са в близки отношения с
тъжителката Ц.К., доколкото първата е нейна дъщеря, а втората е член на
Управителния съвет в организацията „Гласът на животните“. Съдът счита, че тези близки отношения не изключват априори достоверността на показанията на свидетелите
С. К.и Д. Д., а изискват повишено внимание при оценката по същество на тези свидетелски
показания. В случая настоящият съдебен състав намира, че показанията на посочените
свидетели, след съпоставителна проверка с останалите доказателствени източници,
намират нужното потвърждение относно установените с тези свидетелски показания
релевантни обстоятелства, поради което и съдът им дава вяра.
На следващо място въззивният съд
гласува доверие и на свидетелските показания на С.Д., тъй като същите намират
подкрепа в приложени по делото писмени
доказателства - писмо, изходящо от „Лимнеа“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя д-р С. Н., ведно с извадка от амбулаторния
дневник, декларация - съгласие за хоспитализация (анестезия) хирургия от
26.09.2017 г. и пълна кръвна картина и биохимия на пациента.
Въззивният съд цени като обективни и обосновани основното и допълнителното
заключения по изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице К..
Въз основа на извършения собствен
анализ на доказателствената съвкупност въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано авторството на процесната
публикация от 20.11.2017 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, направена от профил с
имена „D. H.“. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства може да се направи единствен,
категоричен и непротиворечив извод, че автор на въпросната публикация от
20.11.2017 г. е подсъдимата Д.С. – Х., която е публикувала същата в социалната
мрежа Фейсбук от личния си профил с имена „D.H.“. В тази връзка въззивният съд
споделя доводите на повереника на частния тъжител К., адв. Вълчев, относно
авторството на процесната публикация и реалният потребител зад Фейсбук профила
„D. H.“. В показанията си св. С. К. дава информация, че от 2013 г. контактува с подсъдимата във Фейсбук,
чрез профила й в тази социална мрежа с имена „D. H.“, което обстоятелство се
потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза
(отговор на въпрос № 4), за което има приложени и разпечатки от разговорите
между двата профила. Свидетелката К. установява, че е получила известие във
Фейсбук, че сдружението „Гласът на животните“ е отбелязано в публикацията от
20.11.2017 г., като същата е била публикувана от личния профил на Д.Х., с който
тя е комуникирала няколко години преди това. Свидетелката К. съобщава още, че
този конкретен профил, който направил публикацията, съдържал множество снимки
на Д.Х., на работното й място, на приюта, в който е доброволка, както и на
хотела за животни, който притежава. Свидетелката Д. също заявява, че е прочела
въпросната публикацията в профила на Д.Х., в който е имало множество лични
снимки на Д.Х., на бизнеса й, и на бездомни животни. Свидетелката Т.Н. – Г.също
дава информация, че е комуникирала с Д.Х. в социалните мрежи, като потвърждава,
че подсъдимата има профил във Фейсбук, който съдържа името и снимката й, и от начина
на писане е стигнала до извод, че това е профил на Д.Х.. Свидетелката Д. също съобщава, че се е
включила в коментарите на въпросната публикация във Фейсбук, като профил с
наименование Д. Х. също участвал в коментарите на публикацията, като е
твърдяла, че кучето Моли не е кастрирано. Наред с горното, идентичността
между лицето, което стои зад профила „D. H.“ и подсъдимата се установява и със
заключенията на извършената съдебно-техническата експертиза, от които е видно,
че в периода 28.04.2013 г. – 30.05.2016 г. св. С. К. е имала комуникация с
профила „D. H.“, както и, че между профила на тъжителката Ц.К.и профила „D. H.“
също има кореспонденция, която е започнала на 02.04.2013 г. и е завършила на
10.04.2018 г. Същевременно в последното съобщение от 10.04.2018 г., изпратено
до Ц.К., подсъдимата е коментирала образуваното пред Районен съд - Бургас наказателно
дело (при първото му разглеждане) и изпращането на призовка по същото.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че по отношение авторството
на въпросната публикация от 20.11.2017 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, направена от профил с имена
„D.H.“ са събрани достатъчно косвени доказателства, които
образуват необходимата верига от улики, водещи до единствен възможен извод, че
именно подсъдимата Д.С. – Х. е написала процесната публикация.
На основата на така приетата фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Независимо от различията с
първоинстанционния съд в доказателствения анализ и установените фактически
положения, настоящият въззивен състав прие, че оправдаването на подсъдимата по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК е в
съответствие със закона.
Съобразявайки съдържанието на
подадената от частния тъжител Ц.К. тъжба с вх. № 11399/20.03.2018 г. против Д.П.С.
– Х.и изложените в нея фактически обстоятелства (обстоятелства на
престъплението), въззивният съд приема, че с частната тъжба тъжителят К. е
формулирала фактическо и юридическо обвинение за престъпление клевета. В
тъжбата си Ц.К. е инкриминирала изрично следният текст от публикацията от
20.11.2017 г., направена в социалната мрежа „Фейсбук“ от профила на подсъдимата
с имена „D. H.“: „Имах принципни различия
със семейство К. - основателки на „Гласът на животните”. Смятам ги за много крайни,
агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и тяхната
некоректност по отношение на финансовите средства е организацията.“ В
случая са инкриминирани точно определени изрази, които тъжителят К. възприела
като позорящи я, и с тъжбата е направено искане подсъдимата Д.С. – Х. да бъде
призната за виновна за това, че на 20.11.2017
г., в публикация във Фейсбук е разгласила позорящи и неистински обстоятелства,
разпространени чрез социалната мрежа до неограничен кръг лица, с което при пряк
умисъл е осъществила спрямо тъжителката К. от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК (квалифицирана клевета).
Неоснователни са възраженията на
повереника на частния тъжител К., адв. Вълчев, че районният съд неправилно е
ограничил фокуса на своя анализ единствено върху три изречения от публикацията
от 20.11.2017 г., а е бил длъжен да анализира целият текст на публикацията,
ведно с множеството коментари от профила „D. H.“, както и последваща публикация
от 09:16 ч. същия ден. В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да
посочи някои принципни постановки.
Наказателното производство по
дела от частен характер се инициира с тъжба на пострадалото от престъплението
лице. В правната теория тъжбата се определя като „форма за сезиране на съда с
искане за наказателно правна защита и за повдигане на обвинението в
наказателното производство от частен характер“, или като „процесуален документ,
който води до образуване на дело от частен характер и обективира частното
обвинение“. Частният тъжител няма задължение в тъжбата си да даде правната
квалификация на деянието, но той е длъжен да посочи фактическите обстоятелства
(т.нар. фактическо обвинение), които определят рамките на наказателното
производство, в които се осъществява доказателствената дейност и правото на
защита на подсъдимия, и които след установяването им по делото, да обусловят
съответните изводи относно елементите от състава на престъплението. В случая, в
тъжбата си Ц.К. е инкриминирала изрично посочен текст от публикацията от
20.11.2017 г., а именно: „Имах принципни различия със семейство К. -
основателки на „Гласът на животните”. Смятам ги за много крайни, агресивни,
конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и тяхната
некоректност по отношение на финансовите средства е организацията.“. Именно
това са фактическите данни, които са били предмет на правна оценка от първоинстанционния
съд. Това фактическо обвинение не е било
променено от частния тъжител по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК с инкриминиране и
на други части от съдържанието на публикацията от 20.11.2017 г. или с
последващи коментари на същата, и то е очертало рамките на наказателното
производство, които не мога да бъдат надхвърляни от решаващите съдилища.
За пълнота на изложението е
необходимо да се посочи, че в процесната публикация от 20.11.2017 г. в
социалната мрежа „Фейсбук“, направена от подсъдимата в профила й с имена „D.H.“,
действително се съдържат конкретни фактически твърдения – „Изнудвана
е с пари – искат от нея 1500 лв. защото кучето уж ухапало някакво дете и ще се
води дело. … Оказа се, че кучето не е кастрирано – за което са взети пари от
стопанката на кучето.“. Тези твърдения обаче не са инкриминирани с тъжбата,
поради което и не са предмет на доказване.
При така формулираното с тъжбата
обвинение, съдът следва да прецени дали с конкретните инкриминирани изрази е
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението клевета.
Съдебната практика и доктрината
еднозначно и последователно приемат, че за да е налице клевета, осъществена
посредством разгласяване на позорно обстоятелство, не е достатъчно последното
да е неистинско и да е укоримо от гледна точка на общоприетите морални
разбирания, предизвиквайки еднозначна отрицателна оценка на обществото.
Необходимо е твърденията да носят информация за точно определено обстоятелство
или явление, т.е. съобщените от извършителя факти, отнасящи се до оклеветения,
да са обективни и конкретни. Не може да се говори за разгласяване на позорно
обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи
епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато
прави лишени от конкретност предположения. В случая инкриминираните с тъжбата
изрази: „Имах принципни различия със семейство К. - основателки на „Гласът на
животните”. Смятам ги за много крайни, агресивни, конфликтни. Дори психически
нестабилни. Сега излезе наяве и тяхната некоректност по отношение на
финансовите средства е организацията“ не притежават посочените характеристики.
Инкриминираните изрази „Имах
принципни различия със семейство К. - основателки на „Гласът на животните”.
Смятам ги за много крайни, агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни.“ не
представляват фактическо твърдение, защото не съдържат точна и ясна информация
за конкретни обстоятелства от личния живот или професионалната дейност на
тъжителката, а е резултат от собствени изводи, оценки и емоционални съждения на
подсъдимата.
По отношение на последното инкриминирано
изречение от текста на процесната публикация: „Сега излезе наяве и тяхната
некоректност по отношение на финансовите средства е организацията“, въззивният
съд намира, че съдържанието на цитираното изречение не позволява
интерпретацията му като достатъчно конкретизирано твърдение за определено
обстоятелство, индивидуализирано по време, място и особености. Твърденията
следва да притежават конкретизирано съдържание, което да носи информация за
конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени
абстрактно и общо. Неопределените обстоятелства не представляват конкретни
твърдения и истинността им е непроверима.
Липсата на елементи от
обективната страна води до несъставомерност на деянието. В този случай
произнасяне по отношение субективната страна е безпредметно, доколкото не се
доказва обективната страна на деянието. След като извършеното не съставлява
престъпление, правилно подсъдимата на основание чл. 304 от НПК е била
оправдана.
Поради
съвпадане с крайния правен извод на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимата
Д.С. – Х. е несъставомерно като престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, макар и по различни
съображения и доводи по приложението на материалния закон, въззивният съд прие,
че първостепенният съд в съответствие със закона е оправдал подсъдимата по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото -
оправдаването на подсъдимата по предявеното й с тъжбата обвинение, законосъобразно на основание чл.
190, ал. 1 от НПК първоинстанционният съд е възложил на частния тъжител
разноските, направени от подсъдимата пред първата инстанция.
Отделно от това, настоящият състав
намира за основателна претенцията за заплащане на разноски, направени от
подсъдимата във въззивното производство - за възнаграждение на нейния защитник,
адв. П., за които е представен договор за правна защита и съдействие (л. 45 от
делото), установяващ заплащане на възнаграждение в размер на 2000 лева за
въззивната инстанция. Тези разноски също следва да бъдат възложени в тежест на
частния тъжител, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда и съобразявайки изложеното
дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
изменението или отмяната й, поради което и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда -
потвърдена.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 260028/07.10.2020 г., постановена по НЧХД № 1907/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА
частния тъжител Ц.Х.К., ЕГН **********
да заплати на подсъдимата Д.П.С. – Х.,
ЕГН ********** сума в размер на 2000 (две хиляди) лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.