РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Разлог, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Гражданско дело №
20211240100922 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.3 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба
депозирана от Х.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.Л., о.Б., против ТП на НОИ, с адрес: г.Б., у.„Т.“№1.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 01.01.1971 г., ищецът постъпил
на работа, като бояджия в СМК„ЗС“-Р. Описано е, че условията на трудовото му
правоотношение са следните: продължителност на работния ден: 8 часа, конкретна
длъжност: „бояджия“ и начин на заплащане на труда: повременна система с ежемесечно
парично заплащане на възнаграждението. Работил до 15.05.1972 г. Сочи се като време на
претендирания стаж от 01.01.1972 г. до 15.05.1972 г.
На 08.02.1975 г. отново се върнал на работа като бояджия в СМК„ЗС“-Р. Трудовото му
правоотношение продължило до 31.12.1977 г. при посочените условия: продължителност на
работния ден: 8 часа, конкретна длъжност: „бояджия“ и начин на заплащане на труда:
повременна система с ежемесечно парично заплащане на възнаграждението.
След прекратяване на трудовото му правоотношение била оформена и трудовата му книжка.
През целия период работел на пълно работно време от 8 часа. Заплащането ставало
ежемесчно и в брой, като получавал аванс в началото на месеца и остатък от заплатата в
края на месеца.
Ищецът твърди, че когато започнал да събира трудовия си стаж за пенсиониране, установил,
че трудовата му книжка не е оформена, съгласно чл.6 от Наредбата за трудовите книжки.
При опит да се снабди с удостоверение от предприятието установил, че в осигурителния
архив на Пенсионния осигурителен институт липсват писмени данни за положения от
ищеца труд. Сочи, че му е издадено удостоверение от 09.06.2021 г., от което се установява,
че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положения от ищеца
трудов/осигурителен стаж за исковия период.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и
правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което да признае за
установено по отношение на ответника ТП на НОИ, с адрес: г.Б., у.„Т.“№1, че ищецът
Х.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.Л., о.Б., е работил в СМК„ЗС“-Р. при продължителност на работния
ден - 8 часа, начин на заплащане на труда - повременна система с ежемесечно парично
1
заплащане на възнаграждението, на длъжност: „бояджия“ и притежава трудов и
осигурителен стаж за периодите от 01.01.1971 г. до 15.05.1972 г. и от 08.02.1975 г. до
31.12.1975 г. до 31.12.1977 г.
С разпореждане №727 от 02.11.2021 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки
редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е
изпратил на ответното дружество препис от исковата молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2
от ГПК.
В едномесечният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор на
исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Оспорва се като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че е
работил при посочените условия през исковия период. В тази връзка се сочи, че трудовата
книжка приложена към исковата молба не е представена в цялост. Същевременно се сочи, че
същата не е попълнена в съответствие с изискванията на чл.6 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. Предвид посоченото, според ответника представената трудова
книжка не може да се ползва със силата на официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. Ответникът
цитира нормативната уредба относно начините и документите, с които се установява
осигурителен стаж. Сочи за безспорно установено, че разплащателните ведомости на
осигурителя СМК„ЗС“-Р. не са предадени в архивохранилището на НОИ, като е посочено,
че за исковия период „липсват данни за положен от лицето стаж“. С отговора на исковата
молба се възразява срещу искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели предвид
предвидената в чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен
представител – адв. Д., като поддържа исковата молба на посочените в нея основания.
Ангажира писмени и гласни доказателствени средства.
Ответникът - ТП на НОИ-Б., представя писмен отговор на депозираната искова молба,
оспорва основателността на предявения иск, като не представя доказателства и не изпраща
представител на проведените открити съдебни заседания.
В настоящето производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът след като съобрази приложените по делото доказателства и закона, намери за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието по делото като писмено доказателство Удостоверение
№5510-01-1 от 09.06.2021 г., издадено от ТП на НОИ-Б., издадено на основание чл. .30, ал.
.1, т. .5 от Инструкция № .5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за
заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр.
чл. .5, ал. .2 от ЗУТОССР е, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от ищеца Х.И.Х. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1971 г. до
15.05.1972 г. и от 08.02.1975 г. до 31.12.1977 г. при работодател/осигурител СМК„ЗС“-Р.
Видно от представения по делото заверен препис от трудова книжка №75 на И.А.Ю.,
издадена от СМК„ЗС“-Р. е, че се съдържат вписвания и отбелязвания за работа по трудово
правоотношение на длъжност „бояджия“, пети разряд, с дата на постъпване 01.01.1971 г. и
дата на прекратяване на 15.05.1972 г., както и вписвания и отбелязвания за работа по
трудово правоотношение на длъжност „бояджия“, пети разряд, с дата на постъпване
08.02.1975 г. и датата на прекратяване на 31.12.1977 г. Отразено е всичко прослужено време
от 01.01.1971 г. до 15.05.1972 г. и от 08.02.1975 г. до 31.12.1977 г. – 4 години и 3 месеца.
От приложеното по делото удостоверение за идентичност на имена се установява, че И.А.Ю.
и Х.И.Х., са имена на едно и също лице.
С декларация по чл.8 от ЗУТОССР, ищецът потвърждава истинността на изложените
обстоятелства от значение за установяване на трудовия и осигурителния му стаж.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, след представяне на документ по
2
смисъла на чл.6, ал.1 и ал.4 от ЗУТОССР, установяващ че М.А.Д. и И.А.Д. са работели при
същия работодател и обуславящи допустимостта на свидетелските показания, същите са
разпитани в качеството на свидетели. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по
исковете за установяване на трудов стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които удостоверяват вероятността на трудовия стаж и
които са издадени от работодателя, при който е придобит стажа, и по време на полагането на
стажа. Представеният от ищеца заверен препис от трудова книжка е писмено доказателство,
което удостоверява вероятността на трудовия стаж и което е издадено от работодателя
СМК"ЗС-Р.“, при който е придобит претендирания трудов стаж и по време на полагането на
претендирания трудов стаж. С оглед посоченото съдът намира, че са допустими свидетелски
показания по делото. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, по искове за
установяване на трудов стаж за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. От представените по
делото трудови книжки на свидетелите, ведно с удостоверение, обр. УП-2 и удостоверения
за идентичност на имената, се установява, че разпитаните по делото свидетели са работели
при същия работодател.
Свидетелят И.Д. сочи, че познава ищеца. Свидетелят твърди, че е работил в СМК„ЗС“ от
1968 г. до 1974 г., като „майстор“ на 8-часово работно време. Първоначално работил при 6-
дневна работна седмица, впоследствие на 5-дневна. Работели на часова ставка, като над
определена сума им се увеличавал процента. Според показанията на свидетеля ищецът е
започнал работа през 1971 г. на 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден на часова
ставка. Ищецът бил в друга бригада. Според свидетеля работел през 1971 г. и през 1972 г.,
като не знае дали след това се е връщал. Свидетелят посочва, че напуснал работа в СМК„ЗС“
през 1974 г.
Свидетелят М.Д. сочи, че работел с ищеца в СМК ЗС. Свидетелят работил там от 1969 г. до
1974 г. като строител. Правил мазилка, замазка. Имал трудова книжка и договор. В този
период Х. е работил там и пътували с един и същи автобус. Ищецът работел до към 1972 г.,
след което отишъл войник. След това пак се върнал и работел като общ работник при 8-
часово работно време. Имало период през който били на 6-дневна работна седмица, а
впоследствие на 5-дневна. Ищецът бил на часова ставка. Свидетелят работел при същия
работодател до 1974 г., като ищецът останал да работи там.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.3 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена
изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по
установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР
въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска - визирана в чл.5 във вр. с чл.4,
ал.2, т.1 от закона. В случая искът е предявен, при наличие на правен интерес, надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация. Допустимостта на исковата претенция в
случая се обуславя и от приетите като доказателство Удостоверение №5510-01-1 от
09.06.2021 г., издадено от ТП на НОИ-Б., издадено на основание чл.30, ал.1, т.5 от
Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл.5, ал.2
от ЗУТОССР. Съгласно цитираната норма, когато осигурителят е прекратил дейността си,
без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално
поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж. Ищецът е представил по делото посоченото удостоверение от ТП на НОИ, от което е
видно, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Х.Х.
трудов/осигурителен стаж за исковите периоди в СМК„ЗС“-Р.
3
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
По делото се установи фактът, че за периода от 01.01.1971 г. до 15.05.1972 г. и за периода от
08.02.1975 г. до 31.12.1977 г., ищецът е полагал труд в предприятието, сочено като
работодател. За успешното провеждане на исковата защита по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, е
необходимо наличието на т. нар. "писмено начало", т.е. на документи от работодателя по
времето на стажа. Видно от препис-извлечение от трудова книжка №75 не ищеца (и
направената съдебна констатация относно вписванията и отбелязванията в оригинала на
същата), ищецът е назначен на длъжността „бояджия“, пети разряд на 01.01.1971 г., като
трудовото му правоотношение е прекратено на 15.05.1972 г. на основание чл.29, б.„з“ от КД.
Впоследствие ищецът отново е назначен на длъжността „бояджия“ с датата на постъпване
08.02.1975 г. и дата на прекратяване на 31.12.1977 г. Според отбелязаното в препис-
извлечението от трудовата му книжка всичко общо прослужено време на ищеца от
01.01.1971 г. до 15.05.1972 г. и от 08.02.1975 г. до 31.12.1977 г. – 4 години и 3 месеца.
Въпреки че така посоченият стаж не е надлежно заверен в трудовата книжка на ищеца в
съответствие с действащата към процесния период Наредба за трудовите книжки /одобрена с
ПМС №149/1953 г. и Инструкция №92 за реда и начина на издаване на документи за трудов
стаж /обн. В ДВ, бр.20 от 12.03.1968 г./, същата представлява писмено доказателство по
смисъла на чл.6 ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия/осигурителния стаж,
времето на претендирания стаж, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана,
както и размера на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период. Тези
обстоятелства се потвърждават изцяло от подписаната от ищеца под страх от наказателна
отговорност на декларация по чл.8 ЗУТОССР, с която се потвърждава още и
продължителността на работния ден по трудово правоотношение и начина на заплащане на
труда в предприятието за заеманата от ищеца длъжност. Посочените обстоятелства се
установиха по несъмнен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съдът кредитира напълно за периодите, през които свидетелите са полагали труд при същия
работодател.
При правилно разпределена доказателствена тежест по реда на чл.154, ал.1 ГПК, по делото
се установяват при пълно и главно доказване, чрез годни доказателствени средства,
твърденията на ищеца, че е полагал труд през исковия период в СМК„ЗС“-Р. на длъжност
„бояджия“ на пълен 8 часов работен ден, с начин на заплащане на труда – повременна
система с ежемесечно парично заплащане на възнаграждението.
В обобщение съдът приема, че съвкупният анализ на събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства е в състояние да обуслови извода за основателност на
предявения иск и като такъв същият следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т.д. №2/2015 г., ОСГК, при
уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж, на ищеца следва
да се присъждат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. В случая не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да бъде
присъждано.
Воден от тези съображения и на основание чл.3, във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.3, във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по
отношение на ТП на НОИ-Б., с адрес: г.Б., у."Т."№1, представлявано от Директора И.Г., че
Х.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.Л., о.Б., има трудов стаж в СМК„ЗС“-Р. при продължителност на
работния ден - 8 часа, начин на заплащане на труда - повременна система с ежемесечно
парично заплащане на възнаграждението, на длъжност: „бояджия“, за периодите от
01.01.1971 г. до 15.05.1972 г. и от 08.02.1975 г. до 31.12.1975 г. до 31.12.1977 г.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5