Р Е Ш Е Н И Е № 81
Гр. Сливен, 26.05.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова.
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от Иглика Жекова административно дело № 45
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от С.Ч.Ш. и Н.Ч. *** срещу Заповед № РД 15-28/07.01.2020 г.
на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от
Закона за общинската собственост, с която е наредено да се отчужди в полза на
Община Сливен сграда с идентификатор 67338.514.297.2, със застроена площ от 37
кв.м., начин на трайно ползване – жилищна сграда – еднофамилна и 11 кв.м. земя,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.514.297 по КККР на
гр. Сливен, със следните характеристики: трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, като е определено
дължимо парично обезщетение, както следва: на Е.Г.К. като собственик на 1/6 ид.
част от поземления имот – сума в размер на 1 327 лв.; на Е. И. Т. като
собственик на 1/6 ид. Част от поземления имот – сума в размер на 1 327
лв.; на С.Ч.Ш. като собственик на 1/3 ид. част от поземления имот и от сградата
– сума в размер на 3 634,50 лв.; на Н.Ч.Ч. като собственик на 1/3 ид. Част
от поземления имот и сградата – сума в размер на 3 634,50 лв. Оспорването
намира правното си основание в чл. 27 ал. 1 от Закона за общинската собственост
и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващите
твърдят, че определеният за тях размер на сумата за обезщетяване е неточно
определен. Твърдят, че отчуждителното мероприятие засягало цялата южна граница
на имота с дължина 9,5 м., а в имота имало изградени масивна жилищна сграда със
застроена площ от 37 кв.м., тухлена ограда, врата с бетонна козирка,
стоманобетонна мивка, масивна тоалетна, които следвало също да бъдат оценени.
Молят съда да измени заповедта в оспорената й част. Претендират разноски.
В с.з. оспорващата С.Ш.,
редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Д. Д. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Моли да бъде присъден размер на
обезщетението като определения от повторната съдебно – техническа експертиза. Претендира
разноски по списък.
В с.з. оспорващият Н.Ч.Ч.,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Д. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Моли да бъде присъден размер на
обезщетението като определения от повторната съдебно – техническа експертиза.
Претендира разноски по списък.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуален
представител – юрк. Е. М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
заинтересованата страна Е.Г.К., редовно и своевременно призована, не се явява.
В с.з.
заинтересованата страна Е.Г.К., редовно и своевременно призована, не се явява.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващите С.Ш. и Н.Ч.
са собственици на по 1/3 ид. Част от поземлен имот с идентификатор
67338.514.297 по КК на гр. Сливен с площ от 289 кв.м. и построена в същия
сграда с идентификатор 67338.514.297.2. с площ от 37 кв.м., съгласно Нотариален
акт № 107, том III, дело № 958/1970 г., Удостоверение за
наследници от 14.12.2018 г., и видно от извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти. Собствеността е отразена надлежно в представена по
преписката Скица на поземлен имот № 15-758935/18.10.2018 г., издадена от СГКК –
Сливен. Както от цитираната скица, така и от Скица-проект за прилагане на
улична регулация се установява, че старият номер на имот с идентификатор 67338.514.297
по КККР на гр. Сливен е 1782.
По възлагане от
Община Сливен бил изготвен „План за улична регулация на ул. „Г. С. Раковски“ от
осова точка 228 до осова точка 411 – гр. Сливен и Подробен комуникационно –
транспортен план на ул. “Г. С. Раковски“ от осова точка 228 до осова точка 411
– гр. Сливен“, като окончателният проект е одобрен от Общински съвет Сливен с
Решение № 1219/21.12.2006 г., влязло в сила. Съгласно графичната част към този
план, за нуждите на уличната регулация е предвидено отчуждаване на част от ПИ с
идент. № 67338.514.297, като се засягат терен в южната част на имота, сграда с
идентификатор 67338.514.297.2 със застроена площ от 37 кв.м., тоалетна и
полумасивна ограда с дължина 5,90 м.
На 08.11.2019
г. по възлагане от Община Сливен
оценител на недвижими имоти изготвил експертна оценка за определяне
справедливата пазарна стойност на процесния имот – 11/289 кв.м. от поземления
имот, полумасивна ограда с дължина 6,20 м., сграда с идентификатор
67338.214.297.2 и полумасивна ограда с дължина 5,90 м.л. Съгласно изготвената
експертна оценка, оценителят е приел следните пазарни стойности на отчуждаемите
обекти: за отчуждаемите 11 кв.м. - пазарна стойност на земята от 1 827
кв.м., за отчуждаемата ограда – пазарна стойност от 1 540 кв.м., на
отчуждаемата сграда – пазарна стойност от 4 566 лв.
На 03.12.2018 г. на
таблото на ЦАО при Общинска администрация Сливен комисия от служители поставила
Обявление изх. № 9400-25302, изготвено на основание чл. 25 ал. 1 от ЗОбС за
уведомяване собствениците на поземлени имоти (в т.ч. и на ПИ № 67338.514.297 по
КК на гр. Сливен) за започване на процедура по отчуждаване за обект за
прилагането на влезлия в сила план за регулация на ул. „Г.С. Раковски“. Обявлението
било публикувано във вестник “Труд“, вестник „Сега“ и вестник „Ало-Сливен“.
На 07.01.2020 г.
Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15 – 28 на основание чл. 21 ал. 1 и
чл. 25 ал. 1 от ЗОбС, с която наредил да се отчуждят в полза на Община Сливен сграда
с идентификатор 67338.514.297.2, със застроена площ от 37 кв.м., начин на
трайно ползване – жилищна сграда – еднофамилна и 11 кв.м. земя, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор 67338.514.297 по КККР на гр. Сливен, със
следните характеристики: трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване, като е определено дължимо парично
обезщетение, както следва: на Е.Г.К. като собственик на 1/6 ид. част от
поземления имот – суча в размер на 1 327 лв.; на Е. И. Т. като собственик на
1/6 ид. част от поземления имот – сума в размер на 1 327 лв.; на С.Ч.Ш. като
собственик на 1/3 ид. част от поземления имот и от сградата – сума в размер на
3 634,50 лв.; на Н.Ч.Ч. като собственик на 1/3 ид. Част от поземления имот и
сградата – сума в размер на 3 634,50 лв.
По делото е
изготвени основна и допълнителна съдебно – технически експертизи от вещи лица
от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401 ал. 1 от ЗСВ за
2019 г. за съдебен район на Административен съд Сливен, които вещи лица са с
лиценз за оценка на недвижими имоти. Съгласно заключението на допълнителната
експертиза, осреднената цена на 1 кв.м. дворно място е 235 лв., като
отчуждаемото такова от 7 метра възлиза на стойност от 1 645 лв.; при
осреднената цена на 1 кв.м. застроена площ от 204 кв.м., стойността за 39 кв.м.
застроена площ вещото лице определя на 7 956 кв.м., като дава заключение, че
стойността на отчуждаваната част от имота по метода на „сравнителните продажби“
е 9 601 лв.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол и от лица, които имат правен интерес от това производство,
поради което то е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява частично основателно и като такова следва да
бъде уважено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспореният акт, в
случая заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено отчуждаване на
част от поземлен имот в гр. Сливен и е определен размер на обезщетение, е
издадена в предвидената от закона писмена и предметна форма, от компетентен
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, което я
прави валиден акт.
Освен валидна,
оспорената заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално
законосъобразна. Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е
спазването на строго регламентираната от закона процедура, която в настоящия
случай е изпълнена в указания обем и срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 21
ал. 1 от ЗОбС имоти – собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани
принудително за задоволяване на общински нужди, въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична
общинска собственост, след предварително и равностойно обезщетение. По смисъла
на тази норма първото изискване към административния орган в хода на
производството, е наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти –
публична общинска собственост. В процесния случай с влязло в сила Решение № 1219/21.12.2006
г. на Общински съвет Сливен бил одобрен окончателния проект „План за улична
регулация на ул. „Г. С. Раковски“ от осова точка 228 до осова точка 411 – гр.
Сливен и Подробен комуникационно – транспортен план на ул. „Г. С. Раковски“ от
осова точка 228 до осова точка 411 по плана на гр. Сливен“. В хода на
административното производство по издаване на обжалваната заповед са спазени и
всички други административнопроцесуални изисквания. По възлагане от кмета на общината
е изготвена оценка по пазарни цени на отчуждаваните 49 кв.м. от процесното дворно
място. Административният орган е публикувал и обявление в централен ежедневник
и местен вестник, с което са уведомени собствениците на имотите за предстоящото
отчуждаване, както повелява нормата на чл. 25 от ЗОбС. Обявлението съдържа
изискуемата по чл. 25 ал. 1 от ЗОбС информация. Следователно предстоящото
отчуждаване е оповестено по надлежния законов ред, същото е извършено за
задоволяване на неотложна общинска нужда – изграждане на обект публична
общинска собственост, съгласно влязъл в сила План за улична регулация, оценката
за определяне пазарната стойност на отчуждаваната част е извършена от независим
експерт – оценител, възложена му по реда на чл. 22 ал. 3 от ЗОбС. Това мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт е издаден
при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в т.
см. се явява процесуално законосъобразен.
Наведеното в
жалбата твърдение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е
относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение е
основателно.
Съгласно
изискването на чл. 22 ал. 5 от ЗОбС, размерът на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно
конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно
преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа
на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания имот. В § 1 т. 1 от ДР на ЗОбС е дадена легална дефиниция на
понятието “равностойно парично обезщетение”, която определя същото и изчерпва
неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба равностойно парично обезщетение е
цената на отчуждавания имот. Тоест парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Следователно обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са
нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би
било необосновано. Едновременно с това, съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗОС, "пазарни
цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички
сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво
конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на
застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или
установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни
съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни
сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно
заключението на допълнителната експертиза, приета по делото като неоспорена от
страните, стойността на отчуждаваната част от имота по метода на сравнителните
продажби е 9 601 лв. Съдът кредитира допълнителното заключение като
изготвено компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните и приема така
определения в същото размер на СПС като обоснован и съобразен с относимите
материалноправни изисквания. Оценката на частта от имота, предмет на
отчуждителното мероприятие е елемент от материалната законосъобразност на
административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи
материалноправните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера
на обезщетението. По изложените по – горе съображения несъответствието между установена
в хода на настоящото съдебно производство справедлива пазарна стойност на
отчуждаемата част от имота, собственост на оспорващите Ш. и Ч. и определената
такава в оспорената заповед налага извод за незаконосъобразност на последната.
Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваният акт следва да бъде
изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно
определения размер на обезщетението с дължимото.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД 15 – 28/07.01.2020
г. на Кмета на Община Сливен следва да бъде изменена в частта й относно размера
на паричното обезщетение, определено на С.Ч.Ш. и Н.Ч.Ч., като последният се
завиши от по 3 634,50 лв. на по 4 800,50 лв.
С оглед изхода на
делото, направеното от оспорващата страна искане за присъждане на разноски се
явява основателно и следва да се уважи. Реално извършените такива възлизат общо
на 810,00 (осемстотин и десет) лева, от които 500,00 (петстотин) лева заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, 300,00 (триста) лева внесен депозит за
експертиза и 10,00 (десет) лева държавна такса. Същите следва да се възложат в
тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД
15-28/07.01.2020 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал.
2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е наредено да се
отчуждят в полза на Община Сливен сграда с идентификатор 67338.514.297.2, със
застроена площ от 37 кв.м., начин на трайно ползване – жилищна сграда –
еднофамилна и 11 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор 67338.514.297 по КККР на гр. Сливен, със следните характеристики:
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, като е определено дължимо парично обезщетение, както следва:
на Е.Г.К. като собственик на 1/6 ид. част от поземления имот – сума в размер на
1 327 лв.; на Е. И. Т. като собственик на 1/6 ид. част от поземления имот –
сума в размер на 1 327 лв.; на С.Ч.Ш. като собственик на 1/3 ид. част от
поземления имот и от сградата – сума в размер на 3 634,50 лв.; на Н.Ч.Ч. като
собственик на 1/3 ид. част от поземления имот и сградата – сума в размер на 3
634,50 лв. В ЧАСТТА, с която е определено парично обезщетение на С.Ч.Ш. и Н.Ч.Ч.,
като УВЕЛИЧАВА размера на същото, както следва: на С.Ш. – 4 800,50 лв. и
на Н.Ч. *** да заплати на С.Ч.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и на Н.Ч.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 810,00 (осемстотин и десет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението да се изпратят на страните, ведно със съобщенията за изготвянето му.
Административен
съдия: