Р Е Ш Е Н И Е
№:1627 23.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На седемнадесети ноември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1993 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.С.Р., ЕГН-**********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-002017 от 15.09.2020г., издадена от началник-група към ОДМВР-Бургас
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 14.09.2020г. и
са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
(СРМПС) № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ А-9453-НМ.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
и немотивираност на оспорената заповед, тъй като в нея не са посочени
фактически и правни основания за издаването й. Признава се, че при проверката
автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач, но това е било в частен
паркинг, който не е път за обществено ползване и контролните органи нямат правомощия
на него. Освен това заповедта не била издадена в момента на проверката, а на
следващия ден. Поради това иска отмяна на оспорената заповед като
неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат
А.А. ***, поддържа жалбата на изложените основания.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас
сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител
пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната
заповед. В съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата на съда е
направено искане същата да бъде оставена без последствие.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на
16.09.2020г., видно от отбелязването върху самия акт (л.5 от делото). Жалбата
срещу нея е подадена още на същия ден, видно от входящия индекс. Разпоредбата
на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е
срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения
срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед № 20-0769-002017 от 15.09.2020г., ответникът
– началник-група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, наложил на
жалбоподателя И.Р. принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 14.09.2020г. и
отнемане на документите: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с
рег.№ А-9453-НМ, на основание и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено, че на 14.09.2020г. около 23,00
часа в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, на паркинга на магазин Кауфланд,
собственият на И.Р. лек автомобил Сеат Леон с рег.№ А-9453-НМ, бил управляван
от лицето Н.Т.И., ЕГН-**********, която не притежавала свидетелство за
управление (СУ) на МПС, а същата била неправоспособна. На Иванова бил съставен
и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.АА, № 895475/14.09.2020г.
Към преписката е приложен този АУАН (л.6), както и акт, сер.АА №
895100/14.09.2020г., съставен срещу жалбоподателя И.Р. за нарушение по чл.102,
т.1 от ЗДвП. В двата акта е изложена същата фактическа обстановка, както и в
оспорената заповед.
Административният орган е представил и заповед №
251з-209/18.01.2017г. (л.11), която е цитирана в процесната заповед. Същата е
издадена от директора на ОДМВР-Бургас на основание заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.12), чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи. С нея началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас са
посочени сред оправомощените лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, на когото са
делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП с цитираната заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОДМВР-Бургас.
Заповед № 20-0769-002017 от 15.09.2020г. отговаря на
изискванията за форма. В нея се съдържат необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на
фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. След като е посочено в титулната й част,
че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, няма съмнение
кой е приложимият закон за издаването й, а именно Законът за движение по
пътищата. В заповедта ясно е посочено, че собственият на жалбоподателя лек
автомобил Сеат Леон с рег.№ А-9453-НМ, бил управляван от лицето Н.Т.И., която
била неправоспособен водач Поради това фактите обосноваващи преценката за
приложението на визираната разпоредба се съдържат в обстоятелствената част на
заповедта и тя се явява надлежно мотивирана.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му
и процедурата за съставянето и връчването му. Обстоятелството, че този акт е
издаден срещу Нела Иванова, а не срещу жалбоподателя не противоречи на закона,
защото приложимият чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда именно това. Срещу
жалбоподателя също бил издаден в хода на проверката акт за установяване на
административно нарушение, в който са изложени същите факти. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към
административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Обстоятелството, че заповедта е издадена на следващия ден след проверката не я
опорочава, не само защото законът не съдържа забрана за това, а защото самото
нарушение е било установено в 23.00 ч. на 14.09.2020г., т.е. в края на деня.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата
цел. С нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, (ред. ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.,
действала както към момента на издаването на процесната заповед, така и
понастоящем) е
предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. От приложените актове се установи, че на 14.09.2020г.
около 23,00 часа в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, на паркинга на магазин
Кауфланд, собственият на И.Р. лек автомобил Сеат Леон с рег.№ А-9453-НМ, бил
управляван от неправоспособния водач Нела Иванова. Нарушението било констатирано
със съставени актове от компетентни длъжностни лица – Венцислав Свиридов и
Христо Христов, мл.автоконтрольори към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас.
Принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност,
чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
конкретната ПАМ се прилага с определен срок. В случая временното спиране от
движение като ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е по отношение на моторното
превозно средство, за установено противоправно поведение на водача на МПС, като
законът не изследва и не въвежда ограничения по отношение собствеността на автомобила,
както и дали този собственик е знаел или не, че с автомобила се извършва
противоправно деяние. След като безспорно е установено, че Нела Иванова е била
водач на автомобила и е осъществила изпълнителното деяние, визирано в
хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то е налице основание за налагане на
принудителната административна мярка, независимо от волята или знанието на
собственика на автомобила – жалбоподателя.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при
установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка
дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на
обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките
от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, което е забранено от закона в чл.102 , т.1 от ЗДвП. По
отношение продължителността на срока, административният орган е наложил мярката
в минималния предвиден в закона срок от шест месеца, при което е отпаднала
необходимостта от излагането на мотиви за размера. Такива щяха да са
необходими, ако мярката беше наложени за срок по-голям от минималния, но в
случая административният орган не е подходил по този начин. Счел е,
че целта на закона би могла да се постигне и с минимално ограничение, което
съдът поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя, няма как да
изменя.
Неоснователни доводите на
жалбоподателя, че мястото на което е извършено нарушението не се явява път
отворен за обществено ползване. На първо място, то се явява „път“ по смисъла на
§ 6, т.1 от ДР на ЗДвП, съгласно която „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. В случая контролните органи са приели, че деянието е
реализирано на паркинга на магазин Кауфланд в
гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, където неправоспособната Нела Иванова е управлявала
превозното средство. Безспорно този паркинг е предназначен или обикновено
ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на
„път“ по смисъла на ЗДвП. От друга страна, чл.2, ал.1 от ЗДвП сочи, че отворени
за обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви
за всички участници в движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно
някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което
вменява задължение на лицата, които ги стопанисват да ги обозначат по
съответния начин. Това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно
чл.2, ал.3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата,
които не са отворени за обществено ползване. В случая не са представени
доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на нарушението е било
обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване от търговското
дружество – собственик на магазина, а и ноторно известно е на съда, че паркингът
на магазин Кауфланд в гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник е отворен за обществено ползване от всички клиенти и граждани.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
срещу заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-002017 от 15.09.2020г., издадена от
началник-група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, е неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Р.,
ЕГН-**********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0769-002017 от 15.09.2020г., издадена от началник-група към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
14.09.2020г. и са отнети документите: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни
табели с рег.№ А-9453-НМ..
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: