№ 281
гр. Пазарджик, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Минка П. Трънджиева
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500473 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния
изпълнител.
Постъпила е жалба от Т. ИВ. Л. ЕГН ********** с адрес : гр. В., ул. „Ч.В. „ № 11,
като длъжник в качеството му на ЕТ „ВИКТОРИЯ –Т.Л. „ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. В., ул. „Ч.В. „ № 11 чрез адв. Б.П. от САК със съдебен адрес : гр.
С., 1164, общ. Столична , район „ Л. „ , бул. „Х.С. „ № 6 , ет.3, ап.6 срещу действия на ЧСИ
по изпълнително дело № 20218890401503 , а именно извършване на опис и оценка на
недвижим имот, за който се поддържа , че не е собственост на длъжника и се поддържа на
евентуално основание , че този имот е несеквестируем съгласно разпоредбата на чл.444, т.7
от ГПК.
В жалбата се твърди, че изпълнението е насочено спрямо имот , който като
поземленият имот е бил придобит от неговия баща- незастроен. Впоследствие бащата на
жалбоподателя починал и поради това неговата майка със собствени средства и труд
построила в имота жилищна сграда, която станала нейна индивидуална собственост на
основание давностно владение. При евентуалност се твърди, че 1/ 6 ид.ч. от този имот , по
отношение на която е насочено принудително изпълнение - е несеквестируема недвижима
собственост, единствено жилище и на длъжника. Иска се отмяна на обжалваните действия –
върху чужд имот, респективно върху имот , който е несеквестируем.
Към жалбата са приложени следните писмени доказателства: нотариален акт № 234,
том ІІ, дело № 598/1972 г. на ВлРС , видно от който наследодателят на жалбоподателя е
закупил на 11.11.1972 г. празно дворно място , представляващо УПИ ІІ-2388 в кв. 311 по
1
плана на гр. В.. Представено е също удостоверение за наследници, видно от което бащата
на жалбоподателят е починал на 29.05.1973 г. и е оставил трима законни наследници-
съпруга и две ненавършили пълнолетие деца. Представено е също строително разрешение
№ 79 / 21.05.1978 г. издадено на името на майката на жалбоподателя Ю.Л.. Приложени са
също скици на поземления имот, както и копие от влязло в сила съдебно решение № 95 /
27.04.2022 г. по гр.д. № 345/ 2022 г. по описа на Вл РС, с което е бил прекратен брака на
жалбоподателя Т. ИВ. Л. с Р.Н.а Л.а , като семейното жилище , находящо се в гр. В. на ул.
„Ч.В. „№ 11 е предоставено за ползване на Т. ИВ. Л..
Ответникът по жалбата – „Б.К. „ ЕООД , който е взискател в изпълнителното
производство, е депозирал чрез своят процесуален представител писмено възражение, чрез
което се оспорва основателността на депозираната жалба. Сочи се, че длъжникът е
придобил по наследство 1/ 6 ид.ч. от поземления имот, а от построената в него сграда - на
основание чл. 92 ЗС. По отношение на твърдяната несеквестируемост се поддържа, че
брачното решение постановено след налагане на възбраната върху недвижимия имот е
непротивопоставимо на взискателя. Твърди се, че през годините длъжникът е правил
всякакви опити да осуети изпълнението и събирането на дълга. През този период,
длъжникът притежавал няколко имота, включително и семейно жилище, от които нарочно и
симулативно се е освободил. Евентуално се поддържа, че процесният имот надхвърля
жилищните нужди на длъжника, които според Наредбата за жилищните нужди на
длъжниците за едночленно семейство е определена на 25 кв.м.жилищна площ. Иска се
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като
приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.
Излага подробни съображение в подкрепа на становището си.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна. В текста на чл. 435 ал. 2 т.2 от
ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, а съгласно тълкуването дадено в ТР № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС, срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху
несеквестируема вещ , започва да тече от връчване на съобщението за насрочване на
публичната продан.
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Неоснователни са изложените от длъжника доводи, че изпълнението е насочено
върху имущество, което не е негово. От всички представени по делото писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил процесаната 1/ 6 ид.ч. от
урегулирания поземлен имот – по наследство от неговия баща , като съдът приема за
установено , че жалбоподателят е станал собственик на същата идеална част от построената
в имота жилищна сграда, по силата на реализирано строителство в наследствен недвижим.
Всички останали доводи, че майката на жалбоподателя е станала собственик на целия имот,
2
по силата на изтекла в нейна полза полезна придобивна давност не само , че не се
подкрепят ,а се опровергават от приложените по делото писмени доказателства. Доказването
на такъв фактически състав не може да бъде предмет на установяване в настоящото
производство , образувано по жалба срещу действия на ЧСИ, а евентуално защитата на
такива претенции, може да се реализира по исков ред.
Основателни са изложените в жалбата възражения за несеквестируемост.
В настоящия случай от данните в приложеното изпълнително дело, съдът прави
извода,че изпълнението е насочено върху несеквестируема вещ на длъжника.
Изпълнително дело 20218890401503 по описа на ЧСИ Д.С. с рег. № 889
е образувано по искане на взискателя – цесионер „Б.К. „ ЕООД срещу длъжника ЕТ „В. –
Т.Л.“ , който безспорно отговаря за дълга с цялото си имущество , включително и това ,
което притежава като ФЛ. По същото изпълнително дело е наложена възбрана вх.рег. № 21/
02.02.2022 г. по описа на АВп.
Установено е безспорно , че според вписванията в АВп , за периода 1991 г. до
настоящия момент , на името на длъжника няма записан друг жилищен имот,а неговата
съпруга Р. Л.а е собственик и на друг имот за жилищни нужди , находящ се в гр. Ракитово.
Безспорно се установява, че бракът между двамата съпрузи е прекратен на 27.04.2022 г. с
влязло в сила съдебно решение. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че длъжникът има две навършили пълнолетие деца.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквистируемо. В т.1 от Тълкувателно
решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана
върху този обект. В процесния случай е наложена възбрана и е насрочен опис върху
недвижим имот, за който длъжникът твърди, че е несеквестируем, поради което съдът
следва да се произнесе по въпроса за секвестируемостта на имота, спрямо който е насочено
изпълнението.
Преценката относно това обстоятелство следва да бъде извършена, съгласно
разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Според тази разпоредба, изпълнението не може да бъде
насочено срещу жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на неговото
семейство, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в процесното жилище. От приложените книжа по изпълнителното дело,
както и съобразявайки приложените към жалбата писмени доказателства се установи, че
длъжникът не притежава друго недвижимо имущество, което да обезпечи жилищните му
нужди. Такова жилище е притежавала бившата му съпруга, но бракът между двамата е
прекратен и съдът в това производство не може да обсъжда доводи, колко тези действия са
3
симулативни, тъй като за това е предвиден специален исков ред. Въпросът за
несекевестируемостта на определено недвижимо имущество следва да бъде решаван в
производство по чл. 435 ГПК към момента на конкретното изпълнително действие, дало
основание за жалбата ,а не въобще. Обжалваното действие определя релевантния за
несеквестируемостта момент при произнасянето на съда и дори няма пречка за ново
произнасяне към следващ момент , ако обстоятелствата в тази връзка са се променили. Т.е.
дори и да е прието, че дадено имущество е секвестируемо , или обратното , че същото е
единствено жилище на длъжника към определен момент , различно решение е възможно с
оглед новонастъпилите обстоятелства. / в този смисъл Решение № 14 / 09.04.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 712/ 2012 г. , ІІІ г.о. ГК /. От друга страна процесният случай не попада в нито
една от хипотезите на чл. 453 ГПК за непротивопоставимост на извършени действия на
вписаните преди това възбрани , а нормата е императивна и не може да се тълкува
разширително.
При тази данни следва да се приеме, че процесният недвижим имот, собственост на
длъжника е негово единствено жилище. Като единствено жилище, недвижимият имот е
несеквистируем по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК и по отношение на него не може да се
насочва принудително изпълнение. Не се твърди и няма данни да са налице основания за
отпадане на несеквистируемостта съгласно чл.445 от ГПК. Няма данни жилището да
надхвърля жилищните нужди на жалбоподателя / той притежава 1/ 6 ид.ч. от него /, както и
от евентуално надвишаващата част да се обособи отделен обект.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че следва да бъде отменено
насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество на длъжника по
изпълнението, чрез възбрана, опис и оценка на единствено жилище, представляващо 1/ 6
ид.ч. от имот с идентификатор 10450.501.212, по КККР на гр. В., ведно с 1/ 6 ид.ч. от сграда
с идентификатор 10450.501.212.1 и сграда с идентификатор 10450.501.212.2. Съгласно т.1 от
ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, след като е приел наличието на несеквестируемост,
съдът следва да отмени и всички изпълнителни действия, които нарушават
несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това, каквато в случая
са възбраната, описа и оценката на същия несеквестируем имот.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл.437 във
вр. чл.435,ал. 2 от ГПК :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ насочване на изпълнението по изпълнително дело № 20218890401503 по
описа на ЧСИ Д.С. с рег. № 889 , върху несеквестируемо имущество на Т. ИВ. Л. ЕГН
********** с адрес : гр. В., ул. „Ч.В. „ № 11, като длъжник в качеството му на ЕТ
„ВИКТОРИЯ –Т.Л. „ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Ч.В.
4
„ № 11, представляващо: 1/ 6 ид.ч. от имот с идентификатор 10450.501.212, по КККР на гр.
В., ведно с 1/ 6 ид.ч. от сграда с идентификатор 10450.501.212.1 и сграда с идентификатор
10450.501.212.2 чрез наложена възбрана вх.рег. № 21/ 02.02.2022 г. по описа на АВп, опис и
оценка на този имот.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5