|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 113 |
||||||||||
|
Гр. Видин,
16.12.2015 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Трети административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
девети декември |
|||||||||
|
през две хиляди и петнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Николай Витков |
|||||||||
|
при секретаря |
В.К. |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Николай Витков |
|
||||||||
|
Административно дело № |
323 |
по описа за |
2015 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.145
и следващите от АПК, във връзка с чл.405а, ал.7 от
Кодекса на труда. Производството е
образувано по жалба на „Бабу Рай” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, чрез управителя Р.Цв.И, действаща чрез пълномощника адв. П.С. ***, съдебен
адрес:***, против постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 23.07.2015 г. и предписание за сключване на трудов договор
на старши инспектор Г. И.И. в дирекция „Инспекция по труда”-гр. София. В жалбата се сочи, че липсват материално-правни предпоставки
за издаване на атакуваните актове, тъй като заинтересованата страна Б.И.П. не
е осъществявал трудови функции в оспорващото дружество. Моли се съда да
отмени атакуваните актове като незаконосъобразни. Претендират се направените
съдебни разноски. Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към
МТСП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като неоснователна. Заинтересованата страна Б.И.П., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като
неоснователна. След като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, Съдът намира следното от
фактическа страна: във връзка със злополука, станала на 26.04.2015 г., при
която е пострадало сериозно заинтересованото лице Б.И.П., от органи на ИАГИТ били
извършени проверки на място и по документи в дружеството жалбоподател. Снети
били обяснения от пострадалото лице, от лицето Здравка Здравкова Георгиева
(впоследствие разпитана по делото в качеството на свидетел), при което било установено,
че П. е работил към момента на настъпване на злополуката във фирмата
жалбоподател, без със същия да е сключен трудов договор. Прието е, че е
налице трудова функция, изразяваща се в рязане, товарене и транспортиране на
дървен материал, място на работа – с. Гюргич, общ.
Ружинци, обл. Видин, работно време от 08:00 ч. до
20:00 ч., както и трудово възнаграждение – 10 лева на кубик дървен материал.
Прието било още, че е налице функционална подчиненост на наетото лице П. спрямо
управителя на фирмата Ралица Цветанова Иванова, която е определяла предмета и
обема на работа, както и предмета на трудовите задължения. Установен е още
един факт, който се потвърди и при разпита на свидетеля на жалбоподателя Златан
Петров Цветанов, а именно, че в деня на настъпване на инцидента със
заинтересованото лице, то и св. Цветанов са работили с оборудване (резачки),
собственост на жалбоподателя, когото освен това са уведомили първи за
злополуката. Въз основа на така установените
обстоятелства било съставено постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между дружеството – жалбоподател и заинтересованата
страна П., и е предписано на работодателя да предложи на лицето сключване на
трудов договор. По делото са приети като доказателства следните
писмени доказателства: два броя обяснения на лицето Б.И.П., и двете от
17.07.2015 г., обяснения от Здравка Здравкова Георгиева от същата дата,
извлечение от Търговския регистър за дружеството – жалбоподател от 24.03.2015
г., жалба вх.№ ВХ256892/15.07.2015 г., епикриза от отделение по неврохирургия
при УМБАЛ „СофияМед” ООД – два броя, съответно от
08.05.2015 г. и 08.06.2015 г., епикриза от отделение по неврология при ВМА,
протокол за извършена проверка изх.№ ПРО 19106/11.05.2015 г. на Д”ИТ”-Видин,
АУАН № 05-0000509/11.05.2015 г., наказателно постановление №
05-0000509/25.05.2015 г. на директор на Д”ИТ”-Видин, експертно решение № 2220
от 21.10.2015 г. на Втора МБАЛ ЕАД-София. В производството по делото са събрани и
гласни доказателства – разпитани са като свидетели лицата Златан Петров
Цветанов (ангажиран от жалбоподателя) и Здравка Здравкова Георгиева
(ангажирана от заинтересованата страна). Св. Цветанов твърди, че познава Б.И.П.,
за когото не му е известно някога да е работил в дружеството – жалбоподател.
Посочва, че на 26.04.2015 г. се е намирал на мястото на инцидента с П., за да
събират дърва за свидетеля. Не е очевидец на злополуката, но когато е разбрал
за нея първо се обадил на Ралица („собственичката на фирмата”). Съобщава, че
е работил с резачки, собственост на дружеството – оспорващ. Посочва, че към
м. април 2015 г. не е имал трудови правоотношения с „Бабу
Рай” ЕООД, но е в такива от около два месеца. Посочва още, че е получил пари
назаем за закупуване на недвижим имот от управителя на „Бабу
Рай” ЕООД и от нейния съпруг, които не е върнал изцяло към настоящия момент. От друга страна свидетеля Георгиева
посочва, че познава заинтересованата страна П., с когото е съсед, но няма близки
отношения с него, в т.ч. интимни. Свидетелката подържа дадените от нея
писмени обяснения в административното производство по издаване на процесните актове. Категорично заявява, че както П., така
и другия свидетел Цветанов към м. април 2015 г. са работили в дружеството –
жалбоподател, като са се занимавали с дърводобив и в деня на злополуката са
рязали борови дървета. Сочи, че от дружество „Бабу
Рай” ЕООД са предоставили парична помощ на П., като са заплатили стойността
на операцията, извършена на същия в болница „СофияМед”.
След като обсъди показанията на
свидетелите, съдът дава вяра на показанията на св. Георгиева, за която
липсват данни за наличие на особен интерес от изхода на производството. В
същото време съдът не кредитира показанията на св. Цветанов в частта им, в
която се твърди, че П. не е работил в оспорващото дружество, тъй като същият
свидетел е в сериозна икономическа зависимост от дружеството – жалбоподател,
в което работи, както и предвид обстоятелството, че същият е получил заем за
закупуване на имот от собственика на същото дружество и от нейния съпруг.
Това поставя под съмнение изнесеното от този свидетел за липса на трудово
правоотношение между „Бабу Рай” ЕООД и
заинтересованата страна П.. В тази връзка съдът отчита и част от изнесеното
от св. Цветанов, а именно, че след настъпването на инцидента с П. той първо
се е обадил на собственика на „Бабу Рай” ЕООД,
която не би трябвало да има някакъв интерес в случая, както и признанието на
същия свидетел, че дърводобивът е бил осъществяван с резачки, собственост на
същото дружество, което е нелогично, ако наистина този свидетел и П. са
рязали дърва за св. Цветанов. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като
подадена против актове, които подлежат на оспорване, от адресат на тези
актове, в законоустановения за това преклузивен срок. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна. Процесните постановление и предписание са издадени
от компетентен административен орган по смисъла на чл.405а, ал.1 КТ,
в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл.399 КТ
контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", чиито служител
е автор на постановлението и предписанието. ИАГИТ е орган на изпълнителната
власт и дейността на нейната администрация се осъществява от държавни
служители и лица, работещи по трудово правоотношение (чл.12, ал.1 от
Закона за администрацията). Съгласно чл.20, ал.1 от Устройствения
правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в КТ, включително тези по чл.405а, ал.1 и ал.4 – да обявява
съществуването на трудово правоотношение и да дава задължителни предписания
на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов
договор. Актовете са в предписаната от закона форма и при постановяването им
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, установени
в чл.405а от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Разликата между трудов договор и граждански договор е в техния
предмет – с трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова
функция, а с гражданският договор се уговаря един определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на
трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ.
Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или
граждански има естеството на осъществяваната дейност. Съгласно правната
теория, трудовият договор е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции,
а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури
нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане, работно време, работно място. За разлика от трудовия
договор, гражданският договор има за предмет насрещните задължения между
страните, по силата на които следва да се извърши определена услуга или да се
осъществи пакет от услуги, за които да се заплати съответното възнаграждение.
Основната разлика между тези два договора се състои в елементите: работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия
договор. В случая между П. и „Бабу
Рай” ЕООД безсъмнено е съществувал трудов договор. Налице са всички
съществени елементи от съдържанието на трудово правоотношение, установени от
ответната страна – трудови функции, изразяващи се в рязане, товарене и
транспортиране на дървен материал, работно време, работно място, трудово
възнаграждение и функционална зависимост (подчинение) на работника на управителя
на дружеството, който е определял трудовите функции, мястото и обема на
работата, и е осигурявал работно оборудване. Посоченото е достатъчно основание да се
приеме, че правоотношението между жалбоподателя и П. не е гражданско. Съдът
не кредитира твърдението на жалбоподателя, че се касае за граждански договор,
тъй като това твърдение се оборва от събраните по делото доказателства (с
изключение на показанията на св. Цветанов, за които съдът обясни защо не
кредитира). На следващо място, на П. са вменени конкретно
определени задължения, които указват наличието на определен йерархичен
контрол – да добива определено количество дървен материал от определено
място, определени от жалбоподателя, с инструменти и оборудване, собственост
на жалбоподателя. Било е определено и възнаграждение в размер на 10 лева на
кубик отрязан и транспортиран дървен материал, платимо от работодателя, през
определено от него работно време. От изложеното следва, че трудовите
функции са се осъществявали многократно и са се заключавали в извършване на
едни и същи задължения, което ги характеризира като трудови, а не като
граждански. Лицето е следвало да спазва определено работно време и да се
явява на определено работно място, което то безспорно е правило през
продължителен период от време (повече от три месеца). Поради това не може да
се приеме, че е налице граждански договор, защото при него лицето не е
ангажирано с определено работно време и място. Налице са били конкретни
задължения, вменени от жалбоподателя, които П. е следвало да изпълнява. Действително
възнаграждението е уговорено като сума върху реализирания дърводобив, но
заплащането е ставало периодично, както е посочил П. в обясненията си, „след
като натоварим дървата на тира”. Съгласно чл.247, ал. 1 от
КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според
времетраенето на работата или според изработеното. В случая е възприет
вторият вариант, като П. е бил снабден от жалбоподателя със съответното
работно оборудване за постигане на възложения му трудов резултат. Предвид установеното, че П. е изпълнявал
работа с определени трудови функции, място на работа и дневно работно време,
срещу което се дължи трудово възнаграждение в определяем размер, според
изработеното и периодичност, следва да се приеме, че е възникнало трудово
правоотношение между него и жалбоподателя. Предпоставка за издаването на
постановление по смисъла на чл.405а, ал.1 от
КТ е установяването на съществуването на трудово правоотношение,
без същото да е обективирано в писмен договор. Към
момента на установяването на трудовото правоотношение то е съществувало с
оглед сключения договор за добиване и транспорт на дървен материал между
заинтересованата страна и оспорващия. Поради гореизложеното и при липсата на
други установени служебно по реда на чл.168, ал.1,
във връзка с чл.146 от АПК
основания за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът намери жалбата за
неоснователна. Предвид изхода на делото и липсата на
своевременно направено искане за това, разноски в полза на ответника и
заинтересованата страна не следва да бъдат присъждани. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от
АПК, Административен съд Видин Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бабу
Рай” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: с. Гюргич, общ.
Ружинци, обл. Видин, чрез управителя Ралица
Цветанова Иванова, действаща чрез пълномощника адв.
П.С. ***, съдебен адрес:***, против
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
23.07.2015 г. и предписание за сключване на трудов договор на старши
инспектор Георги И.И. в дирекция „Инспекция по труда”-гр. София. Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от
АПК. Административен съдия: |
||||||||||