РЕШЕНИЕ
Номер 3018 Година
2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ
граждански състав
На 15.07 Година
2019
В публично заседание на 18.06.2019
г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело номер 13067
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.К. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 100 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 28.09.2016
г., както и сумата 3 377, 23 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходи за лечение
на последиците от трудовата злополука, заедно със законната лихва върху двете
главници от датата на увреждането, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски. Моли съдът да допусне предварително
изпълнение на решението.
Ответникът “Геострой 13” ЕООД
– гр. Пловдив оспорва обективно
съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, а ако бъдат приети исковете за основателни – да
уважи претенцията за неимуществени вреди в намален размер, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за
съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение
Третото лице-помагач на
страната на ответника – „Астрал Инженеринг” ООД - гр. Пловдив, оспорва
исковете, по изложено в писмено становище съображения.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение
при ответника като “***” от 12.08.2016 г. до 14.12.2017 г., считано от която дата
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.9 от КТ – поради невъзможност на работника да извършва
възложената му работа поради болест, довела до 50% инвалидност и липса на
подходяща длъжност в щата на дружеството, на която да бъде преместен, със
Заповед № 53/14.12.2017 г. на *** на ответното дружество. Както се установява от представените от страните писмени
доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели К.Ш. (след
преразпита му във връзка с подадена от него молба, с която се е отказал от
първоначалните си показания), ***(*** на ищеца – като с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства), ***, *** (*** на *** на ищцовото дружество,
като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира като подкрепени
от останалите събрани по делото доказателства), А.М., В.Н. и М.А., действително на 28.09.2016 г. около 15.30 часа по време на демонтаж на рамково скеле на строителен обект «СМР за енергийна ефективност» в гр. ***, ул. «***» № ***, ищецът е преминал от външната страна на скелето, но в
един момент е получил изтръпване на крака, при което е загубил
равновесие и е паднал, като
се е опитал да се хване за скелето, но не е успял и е паднал на земята от около 4 метра – като в резултат от сблъсъка с терена, при падането Е. К. е
получил закрита субтрохантерна
фрактура на дясна бедрена кост, открита фрактура на дясната ръка на типично място, фрактура на долния край на
пубиса вдясно и фрактура на
олекранона вдясно, като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1
от КСО с Разпореждане № ***/14.10.2016 г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Пловдив.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели
и преди всичко – от заключението от 28.05.2018 г. на вещото лице по СМЕ М.Б. се
установя, че следствие трудовата злополука ищецът е претърпял закрито счупване под малката грапавина на дясната бедрена кост, счупване
на дясната лъчева кост на типично място - вътреставно, счупване на горното рамо на дясната срамна кост и счупване на израстъка на дясната лакътна кост, като всичко
това е довело до трайно затрудняване на движенията на десните долен и горен крайници, освен това 40 дни след проведено оперативно лечение е настъпило възпаление около външните фиксатори на дясната китка, което е наложило тяхното премахване, на шестия месец след злополуката са били премахнати металните фиксации по повод счупване
на израстъка на дясната лакътна кост, два месеца след операцията на дясното бедро са започнали болки и контрактури в дясната тазобедрена става, което е
наложило извършването на кинезипрограма,
а на осмия месец след операцията
е извършена още една кинезитерапия заради ограничените движения в дясната тазобедрена става – като възстановяването на ищеца все още не е приключило и с
ЕР на ТЕЛК му е определен срок на инвалидизирането
до 01.12.2019 г. Не се установява от събраните по делото доказателства и заключенията от
03.07.2018 г. на вещото лице по СТЕ В.С., от
16.01.2019 г. на вещото лице по СТЕ В.К. и от
19.04.2019 г. на вещото лице по СТЕ
Г.В., да е налице съпричиняване
на злополуката от страна на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна
от ищеца на 28.09.2016 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от
претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в
който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера
на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради
злополуката, сегашното състояние на ищеца, възрастта му (почти 57 години), и
преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че
справедливият размер на обезщетението е 100 000 лева, а оттук – че искът следва да се уважи в целия предявен размер, заедно със законната лихва от 28.09.2016
г. (датата на настъпването
на трудовата злополука).
Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства
(три броя фактури) и посоченото заключение на СМЕ, след злополуката ищецът е
заплатил за лечението на уврежданията от злополуката 180 лева за закупуване на
Комплект „Остеосинтеза на Вебер“, 1 200 лева за Външен фиксатор за
лигаментотаксис и 1 997, 23 лева за Пирон за бедро – трохантерен, дълъг
със спирала, или общо 3 377, 23 лева – поради което съдът намира, че
доколкото претендираният от ищеца размер съвпада с установения от писмените
доказателства по делото действително дължим, искът за заплащане на обезщетение
за имуществените вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на
ищеца за лечение на последиците от нея, също се явява доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната
лихва от 28.09.2016 г. (датата на настъпването
на трудовата злополука). Ирелевантно за дължимостта на обезщетението за имуществени вреди е обстоятелството,
че ответникът е заплатил дължимите
от ищеца за възстановяване
на здравноосигурителните му
права здравноосигурителни вноски в размер на 348 лева,
както и че отделно от това му е дарило след злополуката 1 000 лева.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва
да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото
в размер на 4 330 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда –
4 135, 09 лева ДТ за уважените искове и 1 199, 60 лева депозити
за допуснатите СМЕ, ССЕ, СГЕ и СТЕ като предвид фактическата и правна сложност на спора, множеството проведени по делото доказателства, обема на събраните по делото доказателства и цената на уважените искове, съдът намира,
че направеното от ответника
възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Доколкото от събраните по делото доказателства и особено приетите две заключения
на СГЕ, изготвени от в. л. И.Ч. и от в. л. С.С. се установява, че от подписите, посочени като изпълнени
от ищеца, в оспорената от
него Книга за ежедневни инструктажи, една част са изпълнени
от Е.К., а други се различават
от неговия подпис, но ищецът не е направил изрично искане за признаване на тази Книга за неистински документ, същата не следва да бъде признавана за неистински документ
и изключвана от доказателствата
по делото.
Присъдените с настоящето решение обезщетения не попадат сред изброените в
чл.242 от ГПК вземания, по отношение на които може да се допусне предварително
изпълнение на решението, поради което съдът намира, че искането на ищеца за
допускане на предварително изпълнение на решението следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Геострой 13” ЕООД - гр.
Пловдив, ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:*** – Партер, адв. В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.К., ЕГН **********,***, офис ***, адв. М.З. и адв. Ж.З., СУМАТА 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 28.09.2016 г.;
СУМАТА 3 377, 23 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходи за лечение на
последиците от трудовата злополука, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете
главници, начиная от 28.09.2016 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 4 330 лева, А В
ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 4 135,
09 лева ДТ И 1 199, 60 лева депозити за допуснатите СМЕ, ССЕ, СГЕ и СТЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Астрал Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борис Сарафов“ № 20, офис 1,
представлявано от *** ***– трето лице-помагач на страната на ответника.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на
страната на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на предварително
изпълнение на решението.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните - ВКЛЮЧИТЕЛНО
И НА третото лице-помагач на страната на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.