№ 4939
гр. С, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110155298 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. Д., чрез пълномощника адв. Х.
Р, срещу С о, с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че на 27.08.2022г. около 16:30 часа в гр. С, вървейки
със свой познат и малолетното си дете в локалното платно на бул. „Р Д“ с
посока на движение от ул. „Капитан Васил Данаджиев“ към ул. „501-ва“ на
пресечката с ул. „501-ва“, в непосредствена близост до бл.520 в ж.к. „Люлин
5“, в пространството между намиращия се там трафопост и посочения блок е
бил нападнат от три безстопанствени кучета, едното от които го ухапало по
долния ляв крайник. Ищецът не могъл да запази равновесие и паднал на
земята. Силно се стресирал и изплашил за живота и здравето на малолетното
си дете, тъй като кучетата били озверели и безпричинно изведнъж се
насочили срещу тях, а също и за своя живот и здраве. Изпаднал в състояние
на силен шок от случилото се. Събитието настъпило в светлата част на
денонощието и имало свидетели - очевидци на инцидента. От произшествието
ищецът получил телесни увреждания – контузия, охлузвания и разкъсно-
контузни рани с характерна морфологична конфигурация по задна външна
1
повърхност на лявото бедро, от които претърпял неимуществени вреди.
Веднага след инцидента поради нетърпими болки, силно изразен оток,
разкъсно-контузни рани и затруднение при самостоятелно придвижване,
ищецът посетил УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където били направени
необходимите прегледи, консултации и изследвания, при които били
констатирани уврежданията, била му поставена ваксина против тетанус и му
било указано, че след 24 часа следва да му бъдат приложени 5 бр. ваксини
против бяс по схема. Били му дадени указания за пълен покой и
ненатоварване на крайника, както и обезболяване с медикаменти при нужда и
спазване на хигиенно-диетичен режим. На следващия ден ищецът посетил
съдебен лекар, където му било издадено съдебно-медицинско удостоверение
за констатираните увреждания. На 04.09.2022г. ищецът посетил отново
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като му била поставена първа доза ваксина
против бяс, а останалите четири дози били поставени съответно на
07.09.2022г., 11.09.2022г., 18.09.2022г. и 02.10.2022г. Лечението му
продължило в домашни условия, като травматичните увреждания затруднили
движенията на левия крак за период от около месец. Налице била
необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието.
Дълъг период след случилото се изпитвал затруднения при задоволяване на
битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на лявото
бедро създали множество трудности в нормалното му ежедневие.
Преживеният стрес, шок и уплаха станал причина за негативни емоции.
Дълго време след инцидента панически се страхувал да излезе от дома си и не
го правел без придружител, а още повече се страхувал да пусне навън
съпругата и малолетните си деца. Имал проблеми със съня, постоянно и
натрапчиво чувство на безпокойство, станал раздразнителен и напрегнат,
започнал да получава паник-атаки. Силните негативни изживявания,
предизвикани от инцидента продължавали и до днес. Освен неимуществените
вреди, ищецът претърпял и имуществени такива в размер на 92,40 лева, от
които 60 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и 32,40 лева
за извършване на превод от чешки на български език на документа за
поставяне на ваксина против бяс. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
2
увреждането – 27.08.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от
92,40 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.10.2022г., до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника С о, чрез пълномощника адв. А. Д.. Ответникът оспорва
изцяло предявените искове, като поддържа, че чрез служителите си е
изпълнил възложените му по закон задължения, както по отношение на
безстопанствените кучета, така и за създаване на спокойна и нормална
градска среда за хората. Наличието на безстопанствени кучета на територията
на общината или на твърдения от ищеца инцидент не можел да се приравни
на неупражнен надзор и/или грижа. Навеждат се твърдения, че в С о се работи
активно в изпълнение на Общинска програма за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета, както и, че от 14.03.2019г. е в сила Национална
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на РБ. В изпълнение на изискванията на Закона за защита на
животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност бил прилаган
следният метод: здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират,
ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени, се връщат на местата,
от които са взети, като на евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни
животни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
механизма на инцидента, причинените вреди, причинната връзка, както и
вида на животното. Счита, че описаните в исковата молба вреди не са
получени по описания начин и не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с инцидента, описан в исковата молба. Навежда доводи, че
физическите увреждания на ищеца не отговарят на типичните за ухапване от
куче, както и, че нараняванията са характерни за падане или каквото и да
било друго съприкосновение с твърда повърхност, причина за което било
поведението на ищеца. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като
се поддържа, че тези разходи са направени за нуждата на делото и не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента и лечението на
същия. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като счита
същия за завишен. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
3
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л М Р и К И К.
Св. Р разказва, че на 27.08.2022г. с ищеца и сина му се движели по
тротоара пред бл.520 в ж.к. „Люлин“, когато излезли две кучета, които според
свидетеля били общински, тъй като били с маркирани уши. Едното куче
скочило и захапало ищеца. Едното куче било по-голямо, шарено, бяло и
кафяво, а другото било само кафяво. Шареното, по-голямо куче, захапало
ищеца без да го е предизвикал. След случилото се отишли в Пирогов, но
оттам ги върнали, защото нямали ваксини и се наложило да отидат в
Александровска болница, където промили раната. Ищецът изпитвал доста
болка, бил уплашен и стресиран. Сложили му пет ваксини. След инцидента
ищецът се променил, не излизал, бил стресиран, уплашен. Преди това
излизали често. Ищецът бил уплашен повече за детето си. След ухапването в
продължение на два – три месеца не излизал, а преди това излизали често,
всяка седмица. Казвал, че има паник атаки след инцидента, не можел да спи.
Това продължило поне три-четири месеца.
Св. К разказва, че в края на август, събота, през 2022г., в ж.к. „Люлин
5“, отивайки на пазар към месарница пред бл.520, видял двама мъже, единият
от които ищецът, и две кучета, които ги били нападнали. Едното куче било
доста голямо, бяло и кафяво, а другото кафяво. Свидетелят притичал, за да им
помогне, защото имало малко дете с тях, но едното куче вече било нахапало
ищеца. Това се случило късния следобед след 16,00 часа. Свидетелят отишъл
да помогне и да махне кучето, защото то било върху ищеца. Раната кървяла.
Свидетелят посочва, че кучетата имали маркировка на ушите. След случката
няколко пъти се чул с ищеца и разбрал, че са започнали да му слагат ваксини
против бяс. След случката свидетелят разговарял почти ежедневно с ищеца.
Ищецът бил доста стресиран и се страхувал за децата си.
Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на
свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като
непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства.
4
Приетите като доказателства по делото медицински документи не
следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях
информация за факти от значение за предмета на доказване по делото, е
съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото
заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява,
че ищецът е получил на 27.08.2022г. характерни рани от кучешко ухапване,
като раните са с характерно разположение и форма, добре отговарят да са
резултат от ухапване от едро куче. Около раните имало охлузвания и
кръвонасядане, описано при съдебномедицинското освидетелстване и ищецът
бил с накуцваща походка. Според вещото лице било приложено правилно
лечение с първична хирургична/дезинфектираща обработка на травмираната
област на лявото бедро. Своевременно била направена противотетанична
профилактика и впоследствие била приложена противобясна ваксина. Вещото
лице посочва, че продължителността на противобясната ваксина е на пет
апликации в срок от 04.09. до 02.10.2022г. Според заключението кучешките
ухапвания причиняват силни болки и страдания, като в конкретния случай
няма данни с оглед и на своевременното лечение развитието на инфекция и
други възможни тежки инфекциозни усложнения. Поради това, че кучешките
зъби са силно замърсени и инфектирани проведеното лечение е напълно
правилно и своевременно. Поради изживения стрес, вкл. и поради факта, че
пострадалият е бил с малолетното си дете, тези оплаквания били силно
болезнени, интензивни и продължителни, вкл. и от наложилото се
инжекционно, профилактично, противобясно лечение. Нямало данни за
остатъчни увреждания на здравето на ищеца. Според вещото лице
причинените рани от кучешкото ухапване са заздравели в срок от 15-20 дни.
Възстановяването е протекло с проведена противобясна профилактика, като
възстановяването на травмираната бедрена област е приключило в посочения
срок. Вещото лице посочва, че не установява данни за продължаващи
оплаквания от ищеца, като образуваните белези постепенно ще избледнеят и
ще причиняват незначителен козметичен дефект на лявото бедро.
Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.
От представената квитанция №64/28.08.2022г. се установява, че ищецът
е заплатил за издаване на съдебно удостоверение сумата от 60 лева.
От представените фактура №2846/23.09.2022г. и касов бон се
5
установява, че ищецът е заплатил сумата от 32,40 лева за превод от чешки
език на приетия като доказателство по делото амбулаторен лист за поставена
противобясна ваксина в Университетска болница – Острава.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е то
противоправно, на претендирания делинквент следва да е предписано
нормативно задължение за действие. В случая задължението на кмета на
общината пряко произтича от разпоредбите на гл. V от Закона за защита на
животните - „Безстопанствени животни”. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 1
от ЗЗЖ, безстопанствените животни се настаняват от органите и
организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, като за дейността на тези
приюти по силата на чл. 41, ал. 3 от закона отговаря кметът на общината.
Според разпоредбата на чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат
по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на
6
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са
подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно,
в случаите, когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за
осъществяване на надзора и грижите за тях е на съответната община, като
това задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените
кучета са настанени в приют, но и в случаите, когато след предприемане на
действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети.
Единственият случай, в който общината може да се освободи от тази
отговорност е, когато са налице организации за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.
49 и 50, за което няма данни по делото. Освен това, общината е задължена
съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ да предприема действия и с
оглед предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на
общината са възложени със закон задължения за осъществяване на надзор и
полагане на грижи за безстопанствените кучета, както и за предприемане на
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на същите.
В заключение, щом законът определя изискуемия резултат, който
общината следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от
нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които се
подкрепят и от приетите като доказателства по делото медицински
документи, както и от кредитираното заключение на СМЕ, в което е отразено,
че ищецът е получил на 27.08.2022г. характерни рани от кучешко ухапване,
като раните са с характерно разположение и форма, добре отговарят да са
резултат от ухапване от едро куче, съдът приема, че по делото се доказа, че на
27.08.2022г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент, при който
ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, намиращо се на улицата.
От събраните гласни доказателства и от заключението на СМЕ се
установява, че ищецът е преживял травматично инцидента, включително и
предвид обстоятелството, че по време на инцидента е бил с малолетното си
дете, като за продължителен период от време е изпитвал страх да се
придвижва навън, както и се е страхувал децата му да излизат навън, като
7
също така е претърпял болки и страдания, вследствие на причиненото му
увреждане.
Описаното по-горе бездействие на длъжностни лица при ответника се
явява непосредствена причина на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие
на противоправното бездействие на длъжностни лица при ответника, ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки,
страдания и страх, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на размера на обезщетението са
видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. При определяне на размера на дължимото обезщетение, като
взе предвид установените от свидетелските показания и от кредитираното
заключение на СМЕ обстоятелства, че ищецът е преживял травматично
инцидента, че е претърпял болки и страдания, вследствие на причиненото му
увреждане, както и поради необходимостта от поставяне на противобясна
ваксина, също така и, че продължава да изпитва страх от кучета, че се е
страхувал за себе си и за децата си, както и не са налице трайни последици за
здравето му, и с оглед критерия, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че
размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определен на 4000 лева.
До този размер предявеният иск с правно основание чл.49 във вр. с
чл.52 от ЗЗД се явява основателен и доказан, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 10 000 лева, същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява и извършването от
страна на ищеца на разходи вследствие на инцидента в размер на 92,40 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради
което ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главниците от 4000 лева и 92,40 лева, считано от
8
датата на увреждането 27.08.2022г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 881,48 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД С о, с адрес гр. С, ул. ххх, да
заплати на Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. ххх, съдебен адрес
гр. С, ул. ххх, чрез адв. Х. Р., сумата от 4000 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както
следва: болки, страдания и страх, вследствие на ухапване от безстопанствено
куче на 27.08.2022г., в гр. С, ж.к. „Люлин 5“, до бл.520, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.08.2022г. до окончателното й
изплащане, сумата от 92,40 лева (деветдесет и два лева и 40 ст.) ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2022г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в
размер на 881,48 лева (осемстотин осемдесет и един лева и 48 ст.) , като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.52 от
ЗЗД за разликата над присъдената сума от 4000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9