МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 33/07.07.2017г. ПО НОХД № 308/2017г. ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН
Обвинението
против Д. С. Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това че на 25.VІІІ.2014 г.
в с. *****, област Плевен, на кръстовище, образувано от ул.”Възраждане” и ул.
„9-ти септември” при управление на МПС – л.а. джип „******” с
английски рег. № L *** NKX,
собственост на Т.Б. от с. ***нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 21, ал.І от ЗДвП, който указва водачите на
ППС категория „В” в населено място да не превишават
скоростта на движение 50 км./ч., като се движил в населено място със скорост
83.55 км./ч. при разрешена скорост от 50
км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на П. А. Л., ЕГН ********** *** и
комбинирана средна телесна повреда на К.Б.И., ЕГН **********, изразяваща се в контузио на двата
бели дроба с излив на кръв
и въздух и травматично разкъсване на диафрагмата вляво, което е довело да разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и политравма със счупване на 3-то до 6-то ребро, което
е довело до трайно затрудняване
на движението на снагата за
срок не по- малък от два месеца,
като деецът е управлявал моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност на
основание чл. 157, ал. ІV от /при отнемане на всички контролни точки и СУМПС на 09.05.2013 г./ и след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието- престъпление
по чл.343,
ал.3, пр.6 и 7, б. „а”, пр.1 и б. „б”, пр.1, вр.
ал.4, вр. ал.1, б. „б” и б. „в”, вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
В
хода на съдебното производство, на основание чл.76 НПК, са конституирани като частни обвинители
пострадалите от престъплението К.П.А., П.П.А., П.П.А., действащ със съгласието на родителя В.З.Б., както и К.Б.И..
В
съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото
обвинение. Изразява становище, че същото
е доказано по несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие. Пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение
на подсъдимия Д. и предлага
да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години.
В
последното проведено съдебно
заседание от конституираните частни
обвинители се явява единствено
К.Б.И., който заявява, че поддържа изложеното от прокурора. Останавите ЧО не са ангажилари становища лично или чрез поверениците
си.
Подсъдимият Д.С.Д.
се явява лично и със защитника си адв. М.Б. ***, не
признава вината си и се възползва от правото си да не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Пледира да бъде оправдан.
Защитата
изразява становище, че подсъдимият Д. следва да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение, като излага подробни доводи за недоказаност по несъмнен начин на
обвинението от обективна и субективна страна. Алтернативно пледира, ако подзащитният й бъде признат за виновен, да бъде съобразено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалите.
Съдът, след
като съобрази събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.VІІІ.2014 г. към 02.00 ч. след
полунощ подсъдимият Д.С.Д. е управлявал автомобил „******” с английски рег. № L *** NKX, собственост на Т.Б. от с. ***по
главен път София- Русе, преминаващ през с. *****, област Плевен. В село *****
автомобилът се движел по централна улица ”Девети септември” в направление от гр.
Русе към гр. София. Д. карал с включени къси светлини, тъй като в района на
селото пътят бил осветен от улични лампи.
Движел се със скорост над ограничението за този участък, което е 50 км/ч. По
същото време лек автомобил марка „Опел Астра”, регистрационен
№ ЕН **** ВР, управляван от П. А. Л., излизайки от източния изход на крайпътна
територия /паркинг и търговска част/, който изход съвпада с ул. „Възраждане”, се е опитал да се включи
в главния път /ул.”9-ти септември”/, за да продължи движението си към гр.
Левски. За тази цел автомобилът е следвало да пресече лентата за движение в
направление Русе - София и да направи ляв завой, за да навлезе в лентата за
движение от София за Русе. На предна дясна седалка на лекия автомобил „Опел Астра” е седял свидетелят К. Б. ***. Водачът Л. при
навлизане в главния път отнел предимството на движещият се по ул.”Девети
септември” джип „******”, управляван от подсъдимия, като навлязъл в кръстовището, образувано от
улиците „9-ти септември” и „Възраждане”, за да направи ляв завой в посока на
гр. Русе. Подсъдимият Д. възприел
опасността от ПТП и реагирал чрез задействане на спирачната система на
управлявания от него автомобил и едновременно с това го отклонил наляво от посоката му на движение. В резултат
на тези му действия била оставена
спирачна следа, разположена в лявата за посоката му на движение лента. Почти в
края на маневрата „завой на ляво”, която бил предприел водачът на лекия
автомобил „Опел Астра”, е реализиран челен, кос, с приплъзване удар в южната лента за движение /посока София-
Русе/, в близост до осевата линия. Първоначалният контакт е осъществен между
предна лява част на л.а. „Мицубиши Паджеро” и предна лява част на лек автомобил „Опел Астра”. Настъпило приплъзване
между контактуващите повърхнини, което е станало по лявата част на л.а.”Опел Астра” и е завършило до средната лява колона на автомобила.
След удара двата автомобила, плъзгайки се на колела, са продължили да се движат
съвместно под влияние на скоростта на джипа, като достигат мястото, където
същият преустановява движението си, завъртян на около 45 градуса по посока,
обратна на часовниковата стрелка, от въртящия момент на ударния импулс, на
разстояние на 18.90 м. от мястото на удара. След това лекия автомобил „Опел Астра”, разделяйки се от автомобила „******” и плъзгайки се
на колела, продължил движението си по същото направление и се установил на
21.33 м. от мястото на удара, завъртян от въртящия момент на ударния импулс на
около 180 градуса в посока на часовниковата стрелка. В следствие на горното водачът
на лекия автомобил „Опел Астра” П. Л. починал на
място. Смъртта на П. А. Л. настъпила в
следствие на несъвместима с живота съчетана механична травма, изразяваща
се в следното :
- Глава- охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно- контузни рани, счупване на лицевия череп /левите
орбита и скулна кост/; Гърди- охлузвания, разкъсване на лявата гръдно- ключична става, счупване на кости, разкъсване на диафрагмата, сърдечната торбичка и сърцето, сътресение и контузия на белите дробове,
массивна кръвозагуба в гръдната
кухина; Корем- разкъсване на чреводържателя и капсулата на левия бъбрек, напукване
на слезката, напукване и размачкване на черния дроб; Таз- счупване на рамената на лява лона кост, разкъсване на кръсно- хълбочните стави; Крайници- охлузвания, открито счупване на лява лакътна става, счупване на лява бедрена кост. Уврежданията са резултат на тъпа травма при условията на станалото ПТП /удар
от ляво от друг автомобил/ и вследствие на удари върху вътрешните
прилежащи части на купето,
при рязка промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционното
движение на тялото. В кръвта
на починалия Л. е констатирана
концентрация на алкохол 0.8 промила,
а в урината- 1.2 промила.
Пътувалия в същия автомобил К.Б.И.
получил телесни увреждания- контузия на двата бели дроба с излив на кръв и въздух и травматично разкъсване на диафрагмата вляво, което е довело да разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и политравма със счупване на 3-то до 6-то
ребро, което е довело до трайно
затрудняване на движението
на снагата за срок не по- малък
от два месеца.
Подсъдимият
Д. напуснал местопроизшествието. Тръгнал пеша към с. Пелишат. В управлявания от
него автомобил останал мобилният му телефон. По- късно същия ден Д. бил
идентифициран от полицейски служители, пред които признал, че той е управлявал
автомобила „Мицубиши Паджеро“
по време на реализираното ПТП.
Така
приетата за установена от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните
в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът кредитира показанията на
частния обвинител К.Б.И. само в частта им, в която свидетелят твърди, че лекият
автомобил „Опел Астра“ към момента на настъпилото ПТП
е управляван от П. Л., а той се е возил на дясната седалка като и двамата били
без поставени предпазни колани. След
полунощ потеглили от паркинга в с. *****
в посока гр. Левски, в който момент настъпило процесното
ПТП. В другите им части тези показания са недостоверни и не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Този свидетел твърди, че преди
произшествието Л. не е употребявал алкохол.
И. твърди, че се видял със свидетеля след като си тръгнал от сватба,
отишли в дома му, но само си говорили. После отишли с автомобила на Л. в с. *****,
където спрели на паркинга, посетили заведение, поръчали си супа и бира, но не
пили от бирата, тъй като им станало студено. Това противоречи със заключението
на съдебномедицинската експертиза, която е установила наличието на алкохол в
кръвта и урината на Л., а именно 0,8 промила в кръвта и 1,2 промила в урината,
което съобразно съдебната практика е достатъчно да се приеме наличие на „пияно
състояние“. На следващо място свидетелят заявява, че според него подсъдимият е
управлявал автомобила си без включени светлини на фаровете. Това негово
твърдение се приема за недостоверно от съда, тъй като в тази им част
показанията са вътрешно противоречиви. Този извод се налага от изявлението на
свидетеля : „На излизане от паркинга се чу страшен удар. П. може би е тръгнал да завива, аз бях пиян тогава и не си спомням…“ След това И. изказва твърдението си, че изобщо
не е видял автомобила, управляван от подсъдимия и изказва предположението си,
че същият е карал без включени светлини. Вещите лица и по двете изготвени автотехнически експертизи приемат, че към момента на
произшествието автомобилът „******“ е бил с фарове, включени на „къси“ светлини.
Недостоверни са и твърденията на този свидетел, че на местопроизшествието не е
имало улично осветление. Това се опровергава от показанията на по- голямата
част от свидетелите, които са разпитани при проведеното съдебно следствие.
Съдът намира за обективни и
достоверни показанията на свидетеля Н.Ц., който към датата на инкриминираното
деяние е работел в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД на
МВР- Плевен. От показанията на този свидетел се установява обстоятелството, че
именно подс. Д. е управлявал автомобила „Мицубиши
Паджеро“ в момента на настъпилото ПТП. Този свидетел заявява, че на него и колегите
му е било известно обстоятелството, че този автомобил се управлява по принцип
от Т. М. с. ***и негови близки, а Д. живее на съпружески начала с негова
племенница. Свидетелят заявява, че лично познава Д. и във въпросния ден провел
беседи с Т.Б. и двамата му сина, които били задържани. От тях разбрал, че
„джипът“ е бил управляван от Д., който след настъпилото ПТП се обадил по
мобилния телефон на един от синовете на Б.. Д. също бил задържан, времето било
топло, а подсъдимият бил облечен с анцуг с дълги крачоли и впоследствие се
установило,че по този начин той прикрива нараняване на коляното си, което е
получил вследствие на настъпилото ПТП. Д. признал пред свидетеля и други
полицейски служители, че той е управлявал автомобила „Мицубиши
Паджеро“ в момента на произшествието.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля И.С.. От същите се установява,че той е работил като мл. полицейски
инспектор в РУ на МВР гр. Левски към момента на процесното
произшествие. В това му качество е бил изпратен в с.***със свой колега, за да
установят подс. Д., за когото имали данни, че е
участник в ПТП, което е предмет на делото. От показанията на свидетеля се
установява наличие на контузни рани по Д., което
наложило да бъде отведен в ЦСМП Плевен за лечение, след което бил отведен за
разпит. Горното съставлява косвено доказателство за обстоятелството, че именно Д.
е управлявал автомобила „Мицубиши Паджеро“
към момента на настъпилото ПТП, което кореспондира и с показанията на свидетеля
Н.Ц..
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Н.Б., който също е полицейски служител. От неговите показания се
установява в общ план фактическата обстановка на местопроизшествието, която
съответства на описаната в протокола за оглед. В този смисъл са и показанията
на свид. Г.А., който също е полицейски служител и е
взел участие в запазване на местопроизшествието. От показанията му се
установява фактическата обстановка, която е описана в обвинителния акт, както и
обстоятелството, че на местопроизшествието е имало улично осветление, което е в
противовес с твърденията на ЧО К.И.. Съдът кредитира и показанията на свидетеля
Е.Ш., който е бил поемно лице при огледа на
местопроизшествие. От неговите показания се установява законосъобразното
извършване на горното следствено действие, както и обстоятелството, че в района
на местопроизшествието е имало улично осветление, с което се опровергават част
от твърденията на ЧО К.И.. Съдът намира за неоснователни твърденията на
защитата за недопустимост на разпита на този свидетел, който бил „технически
помощник“, т.е. имал е и друго процесуално качество, което съставлява пречка да
бъде свидетел по смисъла на чл.118 НПК. Следва да се посочи, че този свидетел е
бил поемно лице и не е вписан като технически
помощник в протокола за оглед, поради което не може да се приеме, че е взел
участие в такова качество. Процесуалният закон е формален, поради което
„технически помощник“ може да бъде само лицето, което изрично е вписано в
съответния протокол и е извършило действия по чл.130, ал.2 НПК, а този свидетел
не е взел участие при изготвяне на веществени доказателствени
средства.
Показанията на свидетелите В.С., В.И.
и С.М. са без доказателствена стойност, тъй като с
тях не се установяват каквито и да е било обстоятелства, които да са релевантни
към предмета на доказване.
От
съществено значение за установяване на обективната истина са заключенията по
назначените автотехнически експертизи.
В
заключението от изслушаната единична автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. П.В. се приема, че произшествието се състои
от удар на л.а. „Мицубиши Паджеро“
и л.а. „Опел Астра“, който се е реализирал между
предната част на автомобила „Мицубиши Паджеро“ и предната лява част на лекия автомобил „Опел“,
най- силно в областта на предната лява врата и мястото на водача. Вещото лице
приема, че опасността е възникнала вследствие на предпиемане
на маневра „навлизане в друг път“ от страна на водача, управлявал л.а.“Опел Астра“, вследствие на което този автомобил е излязъл
напречно на движението на автомобила „Мицубиши Паджеро“. Водачът на последния възприел възникналата
опасност и реагирал чрез задействане на спирачната система и същевременно се
опитал да предприеме спасителна маневра, като завил наляво по посоката си за
движение, за да избегне сблъсък. В същото време л.а. „Опел Астра“
почти е бил изминал половината от пътното платно и в по- голямата си част се
намирал в южната /дясна за него/ лента за движение, като се опитвал да се насочи
в посока гр. Русе. Спасителната маневра била неуспешен, последвал удар между
двете превозни средства, в следствие на който л.а. „Опел Астра“
бил отхвърлен на запад, на 21,33 метра от мястото на удара. След сблъсъка, л.а.
„Мицубиши Паджеро“ се
завъртял на около 45 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка и се
установил на 18,9 метра от мястото на удара. Това вещо лице приема, че в
момента на удара л.а. „Мицубиши Паджеро“
се е движел с 83,55 км/ч, а „Опел Астра“ с 67,68
км/ч, както и, че за водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“ е съществувала техническа възможностда
предотврати произшествието, ако се е движел с 50 км/ч, тъй като необходимото
разстояние за спиране при тази скорост е 32,09 м, което е по- малко от
разстоянието, от което реално е реагирал, което е 42, 54м.
Горното
заключение се припокрива напълно със заключението на вещите лица инж. П.В.,
инж. П.Р. и инж. А.В. по изготвената в хода на досъдебното производство и
изслушана от съда тройна автотехническа експертиза. В
него се възприема същият механизъм на настъпилото произшествие, както и същите
стойности за скоростта на движение на двете пътни превозни средства преди и
след настъпилия удар, както и че произшествието е било предотвратимо от водача
на л.а. „Мицубиши Паджеро“,
ако се е движел със скорост 50 км/ч.
Горното
заключение се оспорва от защитата. Съдът намира, че заключенито
е частично необосновано, тъй като вещите лица са определили скоростта на лекия автомобил „Опел Астра“
от мястото на тръгването до мястото на удара не по обективни критерии, а на базата на извършени от
страна на вещите лица наблюдения на
движението на други автомобили в същия пътен участък. Не са изяснени и
други обективно установени в огледания протокол факти, а именно на какво
се дължи наличието на втора следа, за която се твърди, че е аналогична от
следата на задиране. В така изготвеното заключение остава не изяснен начина на предвижване на превозните средства
от мястото на удара до мястото на установяването на
окончателното им установяване.
По
тези съображения съдът назначи и изслуша петорна автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица д-р инж. С.К., д-р инж. М.М., д-р инж. Д.Г., д-р инж. Г.К. и д-р инж. Г.С.. От това
заключение, което настоящият съдебен състав приема за обосновано и обективно,
се установяват следните релевантни към предмета на доказване обстоятелства :
1.
Не се установяват технически неизправности по автомобила „Мицубиши
Паджеро“, които да са причина за настъпилото ПТП.
Вещите лица
са изследвали
лампите на предните фарове на „Митцубиши–Паджеро“,
които са огледани под микроскоп. Вещите лица дават заключение, че лампите са
работили в момента на удара, тъй като шелфовете на жичките са заоблени, което е
характерно за работещи лампи на къси светлини. Едната от габаритните лампи също
е работила. Настъпила е деформация в габаритните светлини, т.е., те също са
работили в момента на удара. Това опровергава показанията на ЧО К.И., че
подсъдимият е карал без включени светлини.
2.
Ако водачът на автомобила “Мицубиши Паджеро“ не е предприел маневрата заобикаляне, а е
продължил движението си в собствената си лента, то той е щял да се размине с
л.а.“Опел Астра“ на разстояние по дължина 1,62 до
1,80 м.
3.
Мястото на настъпилия удар е в лентата за движение на л.а. „Опел Астра“ и отстои на 14 метра източно от приетия ориентир в огледния протокол и на около 2,70 м. северно от южния бордюр.
4.
Началната скорост на движение на автомобил „Мицубиши Паджеро“ е била в интервала от 88,58 до 93,53 км/ч.
Началната скорост на автомобил „Опел Астра“ е бил в
интервала 20,19 до 21,17 км/ч.
5.
Спирачния път на автомобил „Мицубиши Паджеро“ е бил 69,97 до 75,76 метра, а спирачният път на
автомобил „Опел Астра“ е бил от 9,30 до9,90 м. Ако се
приеме, че подс.Д. е имал видимост към изхода на
ул.“Възраждане“, автомобил „Опел Астра“ не се е
намирал в опасната зона на автомобила „Мицубиши Паджеро“. При излизане от паркинга, л.а. „Опел Астра“ е бил спрял или неговата скорост е била много малка.
6.
Фаровете на „Мицубиши Паджеро“
осветяват платното за движение на къси светлини на разстояние около 40 м.
Скоростта на този автомобил, за да може да спре в рамките на осветената зона, е
62,4 км/ч.
7.
Водачът на „Мицубиши Паджеро“
е реагирал на разстояние от 40,9 до 42,5 метра преди мястото на удара. Ако се
приеме, че Д.С.Д. е имал видимост към изхода на ул.“Възраждане“, той е имал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на произшествието.
8.
Водачът на „Опел Астра“ е имал възможност да
предотврати произшествието, ако е пропуснал автомобила „Мицубиши
Паджеро“.
По
делото няма данни за наличие на препятствия, които да са ограничавали
видимостта на подс. Д. ***. Такива препятствия не са
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, а и липсват свидетелски
показания или обяснения на подсъдимия, от които да се установява наличие на
подобни препятствия за видимостта. Ето защо съдът намира,че от горната
експертиза се установява наличие на техническа възможност от страна на подс. Д. да предотврати настъпване на произшествието, ако
се е движел с разрешената за този пътен участък скорост, а именно 50 км/ч. или
пък, макар и движейки се с превишена скорост, е продължил движението си в своята
лента, без да предприема т. нар „спасителна маневра“.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л.С.Д.К. се установява, че смъртта на П. А. Л. се дължи на несъвместима с живота съчетана
механична травма, изразяваща се в :
- Глава- охлузвания, кръвонасядания, разкъсно- контузни рани, счупване на лицевия череп /левите
орбита и скулна кост/; Гърди- охлузвания, разкъсване на лявата гръдно- ключична става, счупване на кости, разкъсване на диафрагмата, сърдечната торбичка и сърцето, сътресение и контузия на белите дробове,
массивна кръвозагуба в гръдната
кухина; Корем- разкъсване на чреводържателя и капсулата на левия бъбрек, напукване
на слезката, напукване и размачкване на черния дроб; Таз- счупване на рамената на лява лона кост, разкъсване на кръсно- хълбочните стави; Крайници- охлузвания, открито счупване на лява лакътна става, счупване на лява бедрена кост.
Уврежданията са резултат на тъпа травма при условията на станалото ПТП /удар
от ляво от друг автомобил/ и са вследствие на удари върху вътрешните
прилежащи части на купето,
при рязка промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционното
движение на тялото. В кръвта
на починалия Л. е констатирана
концентрация на алкохол 0.8 промила,
а в урината- 1.2 промила, която
е в границата на лека степен на алкохолно опиване. Тази
степен на алкохолно опиване се свързва
със забавени реакции, намалена съобразителност, емоционална нестабилност. Съдът кредитира като обективно
и безпристрастно горното заключение. Същото не е оспорено от страните и
кореспондира с механизма на настъпилото ПТП, възприет от изготвените по делото автотехнически експертизи.
По същите съображения съдът кредитира с доверие и изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р П.Н.Т.. От същата се установява, че на К.Б.И.,
в резултата на станалото пътнотранспортно произшествие, е
причинена комбинирана средна
телесна повреда, изразяваща се в контузио на двата бели дроба с излив на кръв и въздух и травматично разкъсване на диафрагмата вляво,
което е довело да разстройство
на здравето, временно опасно за живота, както и политравма със счупване на 3-то до 6-то
ребро, което е довело до трайно
затрудняване на движението
на снагата за срок не по- малък от два месеца.
По
делото бе назначена и изслушана тройна съдебна психолого- психиатрична експертиза по отношениена подс. Д., от която се установява, че липсват медицински пречки същият да участва в наказателното
производство, в състояние е да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. От това заключение се установява, че Д., след настъпилото
ПТП е бил хоспитализиран заради
причинената при тези обстоятелства психотравма с
диагноза- тежък депресивен синдром с психотонични
симптоми, а при рехоспитализацията
е поставена диагноза- тежък
депресивен синдром без психотонични
симптоми, но няма данни към датата
на деянието да е бил с депресивни
или други симптоми, които в съчетанието си да се разглеждат с нозологична принадлежност към психичното разстройство в тесния смисъл на думата. От заключението се установява, че и към момента на инкриминираното деяние, и към датата на съдебното заседание, липсват данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови функции у Д.. Същият е в
състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина по делото.
Заключението
на в.л. П.М. е без съществено значение за установяване обективната истина по
делото. Касае се за изготвена съдебно- дактилоскопна екпертиза, която е изследвала иззети при огледа на
местопроизшествие следи. От заключението е видно, че иззетите годни такива не
принадлежат на подсъдимия, но не е установено чии са.
Предвид
горната доказателствена съвкупност, настоящият
съдебен състав намира за безспорно установено, че подсъдимият Д.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. ІІІ, предложения 6
и 7, б. ”а”, предложение 1 и б.”б”, предложение 1, във връзка с ал. ІV, във
връзка с ал.І, б.”б” и б.„в”, във връзка с чл. 342, ал. І от НК.
От обективна
страна са налице всички признаци на визирания престъпен състав. Подсъдимият Д.,
при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата. Съдът приема
за доказано от заключенията на всички експертизи, че Д. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.
І от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобил в населено място със скорост, която
е значително по- висока от разрешената такава от 50 км/ч. Горното е в несъмнена
връзка с причинения престъпен резултат, тъй като всички автотехнически
експертизи приемат, че ако Д. е спазил законовото ограничение, то той би могъл
да предотврати настъпването на произшествието, тъй като е щял да спре
управляваното от него МПС преди мястото на удара. По делото несъмнено е
доказана причинно- следствената връзка между настъпилото произшествие и смъртта
на П. Л., както и причиняването на
комбинираната средна телесна повреда на К.Б.И..
Д. управлявал МПС без да има
необходимата правоспособност съобразно чл.157, ал.4 ЗДП, поради отнемане на всички контролни точки
и СУМПС. Налице е квалифициращото
обстоятелство по смисъла на чл. 343, ал. ІІІ, предложение 6, б.
„б“ от НК и съобразно съдебната практика, обективирана
в Постановление
№ 1/17.І.1983 г. на Пленума на ВС на РБ. По делото безспорно е установено, че
подсъдимият е избягал от местопроизшествието, в което е участвал, с цел да се укрие, което е наложило извършване
оперативно- издирвателни мероприятия от страна на органите на МВР за установяването
и задържането му.
От
субективна страна подсъдимият
е извършил деянието при форма на вината
– несъзнавана непредпазливост
/небрежност/. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
При определяне на размера на наложеното
наказание на подсъдимия, съдът съобрази високата степен на обществена опасност
на деинието и умерено високата такава на дееца. Причина
за извършеното се явява ниското правосъзнание на
подсъдимия и незачитане на установения правов ред в Р. България.
Съдът
отчита като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото
съдебно минало на Д..
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено съпричиняването на престъпния резултат от страна на
пострадалия Л.. По делото от заключението на петорната съдебна автотехническа експертиза се установява, че произшествието
е било предотвратимо и от водача на л.а. „Опел Астра“,
който е могъл да стори това като пропусне автомобила, управляван от подсъдимия.
Съдът счита,че Л. не е оценил правилно пътната обстановка при осъществяване на
предприетата от него маневра, което се дължи на алкохолното му опиване,
установено от съдебномедицинската експертиза по делото. Пострадалият също многократно е бил наказван за системни нарушения на
ЗДвП, въпреки това продължил да управлява лек автомобил, без да се съобразява с останалите участници в движението и след употреба на алкохол.
Следва да бъде отчетена
и голямата продължителност
на наказателното производство, което
не може да бъде вменено във вина на Д.. Горното обуславя налагане на предвиденото от Закона минимално
наказание към момента на деянието,
тъй като след извършване на деянието, санкцията за горното престъпление е била увеличена със
законодателна промяна, публикувана в ДВ бр.74/2015г. При тези съображения и
предвид разпоредбите на
чл.2, ал.1 и 2 от НПК, съдът намира
за по- благоприятен закона към
момента на деянието, поради
което подсъдимият следва да бъде осъден на три години лишаване от свобода. С оглед предходната съдимост на Д. и предвид целите на наказанието по
чл.36 НК, горното наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ
режим, съобразно правилата на ЗИНЗС, т.к. се касае за престъпление, извършено при форма
на вината непредпазливост.
Съдът
намира, че не са налице препоставките за налагане на наказанието по чл.
343 г от НК, тъй
като към момента на деянието Д. не притежава право да
управлява МПС, поради което не може и да бъде лишен от такова. Обстоятелството, че същият е неправоспособен е елемент от обективна страна на престъплението,
за което същият е обвинен.
С оглед
този резултат, Д. следва да бъде осъден на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати направедине по делото
разноски, а именно 4162,77 лв. По
сметка на Окръжен съд Плевен и 1245,90 лв. По сметка на ОД на МВР Плевен.
Съобразно
обвинителния акт единстеното
иззето и описано веществено
доказателство е мобилен телефон Siemens, собственост на Д., който следва да му бъде върнат след влизане в сила на присъдата, тъй като
не е вещ, подлежаща на отнемане в полза на държавата съобразно разпоредбата на
чл.53, ал.1 и 2 НК. Не се касае за вещ, която да е послужила за извършване на
умишлено престъпление / чл.53, ал.1, б.“а“ НК/, не се касае и за вещ, която да
принадлежи на виновния и да е била предмет на умишлено престъпление /чл.53,
ал.1, б.“б“ НК/, притежаването на тази вещ не е забранено /чл.53, ал.2, б.“а“ НК/, нито пък се касае за вещ, която да е придобита чрез престъпление /чл.53,
ал.1, б.“б“ НК/.
На основание горе изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: