№ 17319
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110161847 по описа за 2024 година
Предявен е при условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с 411 КЗ за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника, които възлизат на
сумата в размер на: 1 512,53 лв., представляваща регресно
вземане за възстановяване на платено застрахователно
обезщетение по полица № S4727074724 за имуществени
вреди по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ********,
причинени при ПТП на 28.02.2023 г. в гр. П., с включени
25,00 лв. – ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.06.2024г. до окончателното им изплащане.
Претендираните с исковата молба субективни права
1
ищецът извежда при твърдения, че на 28.02.2023 г. в гр. П. е
настъпило ПТП, предизвикано по вина на И. Петкова
Гучнева - водач на лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с рег.
№ ***************, в резултат на което са причинени щети
на лев автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ********.
Увреденият автомобил е предмет на имуществена
застраховка „*******************“, обективирана в полица
№ S4727074724, при ищцовото застрахователно дружество,
която е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие
е образувана щета № 472722232300381, по която е
представена фактура за извършен ремонт и е одобрено
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
1 487,53 лв. Посочената стойност е заплатена по банков път
на 16.03.2023г. по сметка на „ТПК Тракия“ – кооперация,
извършила ремонта на увреденото моторно превозно
средство. Ищецът поддържа, че за лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“ е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП. Поради изложените съображения счита, че
притежава регресно вземане срещу ответното дружество за
възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 25 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ
размер от 1 512,53 лв. с покана до ответника, но последният
не пристъпил към плащане. За дължимостта на посочените
2
суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, но последната не е влязла в сила
поради възражение на ответното дружество. Поради
изложените съображения, моли съда да установи
съществуването на претендираните вземания. Прави
искане да бъдат присъдени в негова полза извършените
разноски в заповедното и настоящето производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва твърденията
относно механизма на настъпване на ПТП, твърдяната
причинно-следствена връзка между вреди и деянието,
както и наличието на противоправно и виновно поведение
на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че
процесното ПТП и настъпилите щети е следствие
единствено от действията и бездействията на М. Б. П. –
водач на увредения лек автомобил, изразяващи се в
движение с висока и несъобразена скорост в населено
място, несъобразяване със светлинната уредба, регулираща
преминаването през кръстовище, и непропускането на
навлезлия в кръстовището автомобил при зелен светофар,
намалявайки скоростта си на движение или спирайки. В
условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Б.
П.. Оспорва размера на претендираното обезщетение и на
настъпилите имуществени вреди. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в
3
условията за евентуалност – да не бъдат уважени в пълния
им размер. Претендира да му бъдат присъдени извършените
разноски.
В съдебно заседание ищецът
***************************, редовно призован, се
представлява от адвокат П., който поддържа исковата
молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът **************************, редовно
призован, в открито съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
При релевирано възражение за съпричиняване в
4
доказателствена тежест на ответника е да установи, че
водача на увреденото ППС със свое поведение е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
Така предявения иск е допустим, като предявен при
наличието на правен интерес, от страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 38441/2024г.
по описа на СРС, 45-ти състав и в срока по чл. 415 от ГПК.
Въпреки, че не е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, съдът намира, че страните не спорят по
обстоятелствата, че автомобил с марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № ************** е застрахован при ищеца
по застраховка „Каско“ - застрахователна полица №
S4727074724, валидна към датата на ПТП, както и че
отговорността на водача на л.а. марка „Фолксваген“, марка
„Пасат“ е застрахована при ответното дружество по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна
полица № BG/30/122003435925, валидна от 28.11.2022г. до
27.11.2023г.
Спорни в производството са механизма на ПТП, както
и дали щетите по автомобил с марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № ************** са в причинна връзка с
ПТП, както и заплащането на обезщетението от страна на
ищеца. Също така релевирано е и възражение за
съпричиняване, като иска се оспорва и по размер.
5
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетия по делото
Протокол за ПТП от 28.02.2023г. с бл. № 1869040, ПТП е
настъпило на 28.02.2023г., около 17:10 часа в гр.П., ул.
„**********“, в районна на кръстовището с бул. „*****“, на
път с двупосочна организация и с четири ленти за
движение, на прав, хоризонтален път, в светло време и при
мокра настилка. Съгласно схемата на ПТП л.а. „Тойота
Ярис“ с ДК № ************** се е движел по ул. „*****“ и
на кръстовището при наличие на пътен знак „Б3“ път с
предимство водачът преминава направо. По същото време
л.а. „Фолксваген Пасат“ С ДК № **************** се
движи по ул. „**********“ и на кръстовището, при
наличието на пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство/ преминава направо, като не
пропуска движещият се по път с предимство л.а. „Тойота
Ярис“ с ДК **************, който с предната си част го
удря в странична дясна част. Вещото лице е дало експертно
заключение първоначално, че от техническа гледна точка,
получените увреждания по лек автомобил „Тойота Ярис“ с
ДК № ************** са в причинна връзка с ПТП.
Заключението му се основава при установена фактическа
обстановка, че намиращата се на място светофарна уредба
няма данни да е била в работен режим, както и няма данни
за налично на място длъжностно лице, което да регулира
движението.
6
В о.с.з. на 08.04.2025г. вещото лице промени
експертното си заключение след изслушване на събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
И. П. Г. – водач на л.а. „Фолксваген Пасат“. Разпитана
свидетелката посочва точното място на ПТП, съвпадащо с
описаното в протокола за ПТП, като излага, че било
отбелязано в протокола, че светофарите не работят, което
не отговаряло на обективната истина. Свидетелката била
спряла на светофара, движела се от бул. „*****“ по посока
„**********“ в крайна дясна лента. Свидетелката навлязла
на зелено в кръстовището, и почти излизайки от него била
ударена в странична дясна част от л.а. „Тойота Ярис“.
Спорният въпрос обуслявящ доказване на твърдения
от ищеца механизъм на ПТП бе установяване на
обстоятелството дали светофарната уредба, находяща се на
кръстовището на ул. „**********“ и бул „*****“ в гр.П. е
била в работен режим. Яснота за това обстоятелство се
внася от приетата по делото административнонаказателна
преписка във връзка с настъпилото ПТП и съставения
протокол за ПТП с бл. № 1869040/28.02.2023г. По тази
преписка е подадено възражение от свидетеля Г. и водач на
л.а. „Фолксваген Пасат“ по което е извършена
допълнителна проверка, като след справка в
„Организацията по контрол на транспорта“ в гр.П. е
потвърдено, че на 28.02.2023г. в 17:10 часа, светофарната
уредба на кръстовището с бул. „*****“ и ул. „**********“,
действително не е работела в нормален режим, а с жълта
7
мигаща свитлина, което е индикатор за авария. Разпитан
по делегаци свидетелят Г. В. М., като съставител на
протокола за ПТП, в показанията си също възпроизвежда,
че във въпросния ден е имало силен дъжд и светофарната
уредба е мигала в жълта светлина, като при тези
обстоятелства водачите следва да се водят от пътните
знаци. Показанията на свидетеля са инкорпорирани в
протокол от 23.06.2024г., по ч.гр.д. № 20255330110071, приет
по делото.
Разпитана на страната на ищеца, свидетелката М. П.,
като водач на л.а. „Тойота Ярис“ посочва, че се е движела в
процесния участък по бул. „*****“ в лентата за направо, с
около 20 км.ч., и тъй като светофарната уредба не била в
работен режим, тя се ръководела от знаците и навлязла в
кръстовището, доколкото била на път с предимство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна, следното:
Протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице при
упражняване на служебните му задължения е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Тези факти са непосредственото възприемане от
длъжностното лице на пътната настилка, навлизането,
8
начина на съприкосновение и удара между двете ППС.
Когато в протокола е удостоверен факт, съставляващ
волеизявление, направено от участник в ПТП, протокола
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола. В случая
протокола носи подпис на водача на ППС марка
„Фолксваген Пасат“, с който е удостоверил верността на
констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за
него факт, поради което съдът приема сочения от ищеца
механизъм на ПТП за доказан само на това основание.
Отделно безспорно се установи в производството, от
показанията на разпитания по делегация свидетел - Г. В.
М., като съставител на протокола за ПТП, както и от
показанията на свидетелката М. Б. П. и индиректно от
установеното в хода на административнонаказателната
преписка, че светофарната уредба, находяща се на
кръстовището на ул. „**********“ и бул „*****“ в гр.П. не е
била в работен режим. За пълното доказване на този факт
се кредитира и изслушаната САТЕ, работила с протокола за
ПТП. Жълта мигаща светлина, подавана от пътен светофар
или от друго устройство, означава "Внимание!". Водачите и
пешеходците могат да продължат движението си, но са
длъжни да бъдат внимателни и предпазливи. Налице е
пресичане на нерегулирано кръстовище без светофар,
поради което и двамата участници в движението е следвало
да съобразят поведението си при преминаване на
9
кръстовището. Водачът на л.а. „Тойота Ярис“ се установи
безспорно че се е движел по път с предимство. Разбира се
това че водачът се е движел по път с предимство не
означава, че не трябва да спазва правилото по чл. 47 от
ЗДвП и да се движи с разрешена и съобразена с
обстоятелствата на пътното платно скорост. По делото
обаче не се установи водача на л.а. „Тойота Ярис“ да се е
движел с превишена скорост, самата свидетелката П.
посочва, че се е движела с около 20 км/ч., а водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат“ не е спрял да пропусне движещия се с
предимство и със съобразена и разрешена скорост л.а.
„Тойота Ярис“. Самото вещо лице е посочило, базирайки се
на максимално разрешената скорост в процесния пътен
участък – 50 км/ч, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара чрез предприемане на маневра аварийно спиране.
Още повече, в момента в който водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат“ е навлязъл в кръстовището е имал преценка на
конкретната пътна ситуация и как да съобрази движението
си с нея и правилата за предимство и това е установено от
изслушаната САТЕ; водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ се
е намирал на повече от 23, 20м. от мястото на пресичане на
траекториите на двете ППС което му е дало възможност да
прецени, че може да извърши маневрата, да премине без да
наруши предимството на водача на л.а. „Тойота Ярис“.
От друга страна не се установява съпричиняване от
водача на л.а. „Тойота Ярис“ за допринасяне на
10
вредоносния резултат при уговорка за горепосоченото, че е
налице преминаване през нерегулирано кръстовище и
всеки от участниците в движението следва да даде своя дан
за съобразяване с пътните знаци и скорост за да бъде
преминато безпроблемно кръстовището. Съгласно чл.51
ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Доколкото в
тежест на ответника бе да установи такъв принос, то не се
установи такъв, не се установи водача на л.а. „Тойота Ярис“
да е нарушил правила за преминаване през кръстовище
при нерегулирана светофарна уредба, да е управлявал ППС
с несъобразена и неразрешена скорост, напротив
установява се безспорно, че именно водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с ДК № **************** движещ се
по ул. „**********“ и на кръстовището, при наличието на
пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство/ преминава направо, като не пропуска
движещия се по път с предмиство л.а. „Тойота Ярис“ с ДК
**************, и с което противоправно е нарушил
нормата на чл. 6, т.3, вр. чл. 50, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото, от
събраните гласни доказателствени средства и заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, се установява по
11
безспорен начин механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и вредите,
Изслушаната по делото САТЕ, установява размера на
обезщетението на стойност от 2116,26 лева. Това според
вещото лице е стойността за възстановяване увредите по
л.а. „Тойота Ярис“ по средни пазарни цени към датата на
ПТП.
Не е спорно и между страните, че отговорнстта на
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат “ с рег. №
**************** е застрахована при ответника по валидна
към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, ищцовото
дружество, след заплащане на обезщетението е встъпило в
правата на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. По делото от
приетото на л.21 от досието му платено нареждане от
16.03.2023г., се установява, че по така образуваната щета №
472722232300381 ищецът е изплатил сума в размер на
1487,53 лева, като се претендира и сума в размер на 25,00
лева за ликвидиране на щетата, или общо сумата в размер
на 1512,53 лева – процесната сума.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а от изслушаната САТЕ и по размер.
На обезщетяване подлежат действителните вреди
вследствие ПТП, които се установиха в производството.
12
Върху установената сума от 1512,53 лева следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 24.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 572,25 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 30,25 лева, 300,00 лева за депозит за изслушване на
експертиза, 100,00 лева за разпит на свидетел, като на
ищеца следва да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева с ДДС, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на
л.127 от досието по делото. Или общо в исковото
производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 730,25 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
13
страните по предявения от ****************************,
ЕИК ***************** срещу ************************,
ЕИК *************, положителен установителен иск с
правно основание чл. 410 от ГПК, че
************************ дължи на
**************************** сумата в размер на: 1 512,53
лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и 53 стотинки/,
представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено застрахователно обезщетение в размер на 1487,53
лева по полица № S4727074724 за имуществени вреди по
лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ********,
причинени при ПТП на 28.02.2023 г. в гр. П., с включени
25,00 лв. – ликвидационни разноски за неговото
определяне, щета № 472722232300381, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2024г. до окончателното
изплащане, и за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 38441/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА ************************, ЕИК
************* ДА ЗАПЛАТИ на
****************************, ЕИК *****************,
сумата в размер на 572,25 лева, деловодни разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
14
ОСЪЖДА ************************, ЕИК
************* ДА ЗАПЛАТИ на
****************************, ЕИК *****************,
сумата в размер на 730,25 лева, деловодни разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15