Решение по дело №1556/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 294 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от С.Ж.Д. ***, ЕГН **********, срещу изпълнителни действия, обективирани във Възлагателно писмо рег. № **** от 27.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с което на „Поли Йорд“ ЕООД – гр. Варна е възложено принудителното премахване на незаконен строеж „жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор ****по КК на гр. Варна, район „Аспарухово“, м. „В.“.

В жалбата се твърди, че възлагателното писмо е незаконосъобразно, издадено при опорочена процедура и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не му е предоставен срок за доброволно изпълнение на издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Моли изпълнителното производство да бъде прекратено и да му бъде даден срок за доброволно изпълнение.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед № КС-****/01.07.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ в Община Варна (л. 4—7 от административната преписка), на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****и поземлен имот с идентификатор ****, местност „В.“, землището на гр. Варна, с извършител С.Ж.Д.. Заповедта е обжалвана по съдебен ред пред Административен съд – Варна, който с Решение № 407/31.03.2021 г. по административно дело № 2181/2020 г. е отхвърлил жалбата на Д. (л. 13—20 от административната преписка). Върховен административен съд е оставил в сила това решение с Решение № 11977/24.11.2021 г. по административно дело № 6682/2021 г. (л. 11—12 от административната преписка). Заповед № КС-****/01.07.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ е влязла в законна сила, поради което същата съставлява изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 268 от АПК.

Кметът на район „Аспарухово“ е изпратил на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК с рег. № ***/07.01.2022 г. (л. 31 от преписката), с която му е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Същата е получена от Д. на 24.03.2022 г. (л. 32 от преписката), който е депозирал възражение вх. № ***/25.03.2022 г. (л. 8 от делото).

Във връзка с депозираното възражение, с писмо рег. № ***/31.03.2022 г. (л. 9 от делото), Кметът на район „Аспарухово“ е уведомил жалбоподателя, че районната администрация няма да пристъпва към принудително премахване на незаконния строеж до произнасянето на Върховен касационен съд с решение по гр. дело № 706/2022 година.

На 18.05.2022 г. служители на район „Аспарухово“ при община Варна са извършили проверка във връзка с изпълнението на Заповед № КС-****/01.07.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“, обективирана в Протокол № 1/18.05.2022 г. и са констатирали, че незаконният строеж „Жилищна сграда“ не е премахнат доброволно, като срокът за това е изтекъл на 16.05.2022 година.

С Протокол № 2/15.06.2022 г. (л. 2 от преписката) за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконен строеж работна група от район „Аспарухово“ е изложила становище, че незаконният строеж следва да се премахне и е определила срок за изпълнение на принудителното премахване – 20 работни дни. Изготвена е количествено-стойностна сметка и е определена цена за премахването в размер на 87 710,12 лева.

С писмо рег. № ***/21.07.2022 г. и писмо рег. № ***/12.12.2022 г. Кметът на район „Аспарухово“ е изпратил административната преписка на Директора на дирекция „УСКОР“ при Община Варна с оглед пристъпване към принудително изпълнение на Заповед № КС-****/01.07.2020 година.

С писмо рег. № ***/16.12.2022 г. и рег. № ***/12.05.2023 г. ответникът е уведомил С.Д. за изготвената предварителна количествено-стойностна сметка за принудителното премахване на незаконния строеж, като е посочил, че към момента на получаване на писмото Д. разполага с възможност сам да премахне строежа за собствена сметка. Двете уведомителни писма не са получени от жалбоподателя.

На 28.04.2023 г. Община Варна е сключила Договор № *** с избрания изпълнител „Поли Йорд“ ЕООД за изпълнение на дейности: „Премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително, или на части от тях, съгласно чл. 225а от ЗУТ на 4 обекта на територията на Община Варна“.

Във връзка с горното на 27.06.2023 г. оспореното в настоящото производство възлагателно писмо с рег. №**** е изпратено на избрания изпълнител „Поли Йорд“ ЕООД, директора на Дирекция „Инвестиционна политика“ при Община Варна, директора на Областна дирекция на МВР – Варна, изпълнителния директор на „Електроразпределение – Север“ АД, управителя на „ВиК“ ООД, кмета на район „Аспарухово“ и извършителя на незаконния строеж – С.Д.. Със същото адресатите са уведомени за предстоящата процедура и реда за изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж.

По преписката е приложена Заповед № ***/30.03.2023 г. на Кмета на Община Варна, с която е упълномощил Директора на Дирекция „УСКОР“ да осъществява контрол по изпълнението на Договор № ***/28.04.2023 г. по Покана с изх. № ***/13.03.2023 година, както и да изпълнява функциите на възложител по договора, включително и с правото да се подписва като такъв.

Във връзка със съдебната проверка за законосъобразност на обжалваното писмо съдът изиска служебно доказателства за компетентност на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна да действа като орган по изпълнението на актове на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна. С писмо рег. № ***от 18.08.2023 г. са представени Вътрешни правила за управлението на цикъла на обществените поръчки при Община Варна, Заповед № ***/02.06.2022 г., с която Кметът на Община Варна е одобрил вътрешни правила за управлението на цикъла на обществените поръчки при Община Варна, задължил е всички кметове на райони и кметства да спазват утвърдените вътрешни правила и е възложил контрола на изпълнението на Заместник-кмета на Община Варна.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На изпълнение по реда на АПК съгласно чл. 267 от същия кодекс подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Разпоредбата на чл. 268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, като между тях са влезлите в сила индивидуални административни актове, а те влизат в сила, когато станат неоспорими по пътя на редовните способи за проверка на тяхната законосъобразност, т.е. когато не бъдат обжалвани в законоустановения срок или когато подадената жалба бъде отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. При това положение и предвид обстоятелството, че Заповед № КС-****/01.07.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ е влязла в сила на 24.11.2021 г., т.е. на датата, на която е постановено окончателното съдебно решение № 11977 от 24.11.2021 г. по административно дело № 6682/2021 г. по описа на Върховен административен съд, е безспорно, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, а при наличие на валидно изпълнително основание е налице задължение за органа по изпълнението да започне и проведе изпълнително производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК орган по изпълнението за изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Следователно правомощията на орган на изпълнението могат да се черпят единствено по силата на правна норма или на разпореждане в изпълнителното основание. В текста на заповедта за премахване, представляваща изпълнително основание, липсва определен друг орган по изпълнението. От своя страна, чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Наредбата на Общински съвет – Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна предвижда в чл. 6, че след съставяне на протокол Кметът на Община Варна (района) или упълномощено длъжностно лице, определя датата и часа на принудителното изпълнение, за което уведомява всички заинтересувани лица, експлоатационни дружества и органите на МВР. Обжалваното възлагателно писмо има характер на писмо по чл. 6 от Наредбата на ОбС и съобразно нейните правила следва да бъде издадено от кмета на общината, кмета на района или от упълномощено от тях длъжностно лице.

От изрично изисканите и представени от Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна с допълнителна молба заповед и вътрешни правила се установява, че към момента на издаване на обжалваното възлагателно писмо Кметът на район „Аспарухово“ не е упълномощил Директора на Дирекция „УСКОР“ да действа като орган по изпълнението или да издава писма по чл. 6 от Наредбата. Не се споделя становището, застъпено от ответника в допълнителна молба от 18.08.2023 г., че правомощията на Директора на Дирекция „УСКОР“ произтичат от Вътрешните правила за управление на обществените поръчки при Община Варна, одобрени със Заповед № ***/02.06.2022 г. на Кмета на Община Варна във връзка с чл. 5, ал. 4 на Договор № ***/28.04.2023 г., както и от Заповед № ***/30.05.2023 г. на Кмета на Община Варна. От представените по преписката вътрешни правила се установява въведеният ред и начин на провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки, с тях не се делегират права на Директора на Дирекция „УСКОР“ да действа като орган по принудителното изпълнение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконен строеж. По отношение на посочването на чл. 5, ал. 4 от Договор № ***/28.04.2023 г., сключен между Община Варна като възложител и „Поли Йорд“ ЕООД като изпълнител, настоящият съдебен състав счита, че това е договор за изпълнение между два субекта, който урежда отношенията между тях и от който Директорът на Дирекция „УСКОР“ не може да черпи правомощия, които следва да му бъдат предоставени от кмета на общината или на района. Липса на изрично упълномощаване за извършване на действията по изпълнението се установява и от цитираната в допълнителната молба Заповед № ***/30.05.2023 г., с която Кметът на Община Варна упълномощава Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна да осъществява контрол по изпълнението на Договор № ***/28.04.2023 г. и да изпълнява функциите на възложител по договора, включително и с правото да се подписва като такъв, която регламентира правомощията на Директора Дирекция „УСКОР“ в обхвата на правоотношенията, възникнали вследствие прилагането на Закона за обществените поръчки.

Предвид това, съдът намира, че обжалваното възлагателно писмо е издадено при липса на компетентност на административния орган – основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Действията по принудително изпълнение следва да се осъществяват от компетентен орган по изпълнението – в конкретната хипотеза Кмета на район „Аспарухово“, издал подлежащата на изпълнение заповед, който е сложил началото на изпълнителното производство с издаване и връчване на поканата за доброволно изпълнение, или изрично упълномощено от него длъжностно лице в съответствие с чл. 6 от Наредбата на Общински съвет – Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна. Този извод се обосновава от цитираните по-горе разпоредби на АПК, ЗУТ и Наредбата, както и от мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 на Върховния административен съд, постановено по т.д. № ТР-4/2002 на ОС на съдиите. Според това решение делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно – за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. За разлика от упълномощаването като частноправен институт, при делегирането на властнически правомощия като институт на публичното право действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. В случая Кметът на Община Варна е предоставил на кметовете на райони при Община Варна правомощията си за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи. В тази хипотеза органът, на когото са делегирани правомощията, издава съответния административен акт от свое име, а не от името на делегиращия, поради което той се явява органът издател на акта, а съответно и орган по изпълнението и следва в съответствие с чл. 6 от Наредбата да издаде сам писмото или да възложи изрично това правомощие на друго длъжностно лице.

Не се констатира и хипотеза на заместване на органа по изпълнението от Директора на Дирекция „УСКОР“, такива твърдения не са изложени и индиции няма в самото възлагателно писмо, което е издадено от последния именно в това му качество, а не като заместващ кмета на района.

Според правната теория и трайната съдебна практика липсата на материална компетентност е особено тежък порок, основание за прогласяване на нищожността на акта, без да е необходимо да се обсъждат останалите основания за оспорване по чл. 146 от АПК, дори да са заявени.

От съображения за изчерпателност съдът счита за необходимо да посочи, че не могат да бъдат споделени твърденията в жалбата за съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради невръчване на покана за доброволно изпълнение. Такава покана е издадена от органа по изпълнението и надлежно връчена на 24.03.2022 г. От датата на връчването тече дадения в поканата 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Този срок не може да се прекъсва или удължава, независимо от представеното Писмо рег. № ***/31.03.2022 г., с което органът по изпълнението е уведомил жалбоподателя, че районната администрация няма да пристъпва към принудително премахване на незаконния строеж до произнасянето на Върховен касационен съд с решение по гражданско дело № 706/2022 г. Макар органът по изпълнението да дава на Д. уверения, че районната администрация няма да пристъпи към принудително изпълнение до произнасяне на ВКС, срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 07.04.2022 г., с което са настъпили процесуалните последици от надлежно връчената покана, а именно, органът по изпълнението може законосъобразно да констатира липсата на доброволно изпълнение на заповедта за премахване и да пристъпи към принудително изпълнение.

В настоящото производство съгласно чл. 298, ал. 1 от АПК съдът няма правомощие да прогласява нищожност на оспорен акт по изпълнението и действа като контролно-отменителна инстанция. Предвид това обжалваното възлагателно писмо следва да бъде отменено и преписката върната за продължаване на производството по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж от компетентния административен орган в съответствие с изводите на съда в мотивите на настоящото решение.

По гореизложените съображения и на основание чл. 298 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ по жалба от С.Ж.Д. ***, ЕГН **********, изпълнителни действия, обективирани във Възлагателно писмо рег. № **** от 27.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с което е възложено на „Поли Йорд“ ЕООД – гр. Варна принудителното премахване на незаконен строеж „жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор ****по КК на гр. Варна, район „Аспарухово“, м. „В.“.

ИЗПРАЩА на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна преписката по принудителното изпълнение на Заповед № КС-****/01.07.2020 г. за продължаване на действията за принудително премахване на незаконен строеж „жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор ****по КК на гр. Варна, район „Аспарухово“, м. „В.“.

На основание чл. 298, ал. 4 от АПК решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: