ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2339
гр.Бургас, 29.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и девети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1302 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл. 248 от ГПК и е образувано по молба, подадена от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1,
ЕИК:*********, представлявано от Борис Василев Балев – изпълнителен директор,
чрез пълномощника адв. М.Б. - БАК, с която се претендира изменение на Решение №90/15.10.2019г.,
постановено по в.гр.д.1302/2019г. по описа на БОС, в частта за разноските.
С Решение №90/15.10.2019г., постановено
по в.гр.д.1302/2019г. по описа на БОС, съдът е обезсилил Решение №1501 от
13.06.2019г., постановено по гр. дело № 991/2019г., по описа на Бургаски
районен съд и е върнал делото на Бургаски районен съд за произнасяне от друг
негов състав по предявените искове. С това решение въззивният съд не се е
произнесъл по претенцията за присъждане на разноски.
В молбата са описани подробно направените
разноски във всяка от инстанциите, изложени са съображения и се претендира изменение
на решението в частта за разноските, като бъде осъден М.Н.Б., ЕГН:**********,***
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, у. „Княз Александър
Батенберг“ №1, ЕИК:*********, представлявано от Борис Василев Балев –
изпълнителен директор, сумата от 2806,47 лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпило е становище от М.Н.Б.,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. А. - БАК, с което молбата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че компетентен да се произнесе по искането за
допълване на въззивното решение в частта за разноските е първоинстанционният
съд след новото разглеждане и решаване на делото. Иска се от съда да остави без
уважение молбата.
Съдът, като съобрази, че молбата е подадена в законоустановения
срок, предвиден в ГПК и при наличие на представен списък по чл. 80 от ГПК от
страната преди приключване на съдебното дирене, намира, че същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество молбата е
частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, а съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Доколкото в глава двадесета на ГПК – „Въззивно
обжалване“ не са установени специални правила за присъждане на разноските,
претенциите на спорещите страни за направените пред въззивния съд разноски
следва да бъдат разглеждани според правилата, установени в чл.78 ГПК, както и с
оглед разпоредбата на чл.81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който
приключва делото във съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.81 ГПК, която урежда общото
правило, изключение от което е установено в чл.294, ал.2 ГПК, касае само
правомощието на съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски с
оглед изхода на правния спор и в рамките, очертани от установените в чл.78 ГПК
правила. В случая с постановеното от въззивния съд решение е обезсилено
решението на първоинстанционния съд и делото е върнато на районния съд за ново
разглеждане, т.е. не са налице предвидените в чл.78, ал.3 и 4 ГПК хипотези –
спорът не е решен по същество /в който случай ответникът би имал правото на
разноски съобразно с отхвърлената част от иска/, нито производството по делото
е прекратено. Поради това на въззивника следва да бъдат присъдени разноските,
направени във въззивното производство, но не и тези, направени в производството
пред първоинстанционния съд, доколкото това производство все още не е
приключило със съдебен акт, в който да е определена онази част от предявения
иск, която следва да бъде отхвърлена, респективно производството да е
прекратено. В този смисъл е Определение №83/25.03.2016г., постановено по
гр.д.№1020/2016г. на ВКС, първо г.о.
Поради гореизложеното, на въззивника БМФ Порт Бургас“
ЕАД се дължат само направените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, които са в размер на 1466,47 лв., от които 1300 лв. – адвокатски
хонорар и 166,47 лв. – държавна такса. Разноските са поискани своевременно,
представен е списък, както и доказателства за плащане.
В частта, с която е поискано присъждане на направените
в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1340
лв., молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
На основание чл.248, ал.3 от ГПК, определението за
разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №90/15.10.2019г., постановено по
в.гр.д.1302/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М.Н.Б., с адрес: ***, да заплати на „БМФ Порт
Бургас“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз
Александър Батенберг“ №1, ЕИК:*********, представлявано от Борис Василев Балев
– изпълнителен директор, сумата от 1466,47 /хиляда четиристотин шестдесет и
шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., от които 1300 /хиляда и триста/
лв. – адвокатски хонорар и 166,47 /сто шестдесет и шест лева и четиридесет и
седем стотинки/ лв. – държавна такса, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция по в.гр.д.№1302/2019г. по
описа на БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК,
депозирана от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, ЕИК:*********, представлявано от
Борис Василев Балев – изпълнителен директор, в останалата ѝ част – за
присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер
от 1340 лв., като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.