Р Е Ш Е Н И Е
№ 1128
гр. Пловдив 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ ХVІІ н. с. в
публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2680/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
397380-F408639/14.01.2019
г. *** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Г.Г.Г. ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят Г.Г.Г. не се явява в
съдебно заседание. Чрез жалбата и допълнителна молба се иска от съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно – с аргумент за маловажност
на нарушението по см. на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.
Пловдив чрез процесуалния си представител в съдебно заседание прави искане до
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
През календарната 2017 г.
жалбоподателят Г.Г.Г. *** реализирал доходи от трудови правоотношения в общ
размер на 18717.72 лв. и доходи от други източници – по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ /от
„всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.”/ – в общ размер на
12703.00 лв., или годишната данъчна основа за 2017 г. за Г. била в размер на
31420.72 лв. Реализирането на тези доходи наложило и задължение на лицето като
местно физическо лице да подаде съобразно чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ годишна
данъчна декларация в срока за това по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ – от 10 януари до 30
април на годината, следваща годината на придобиване на дохода – в случая от 10
януари до 30 април на 2018 г. за придобития през 2017 г. доход. Жалбоподателят Г.
не подал в срока за това – до 30 април 2018 г. включително, пред ТД на НАП гр.
Пловдив – като съответна ТД на НАП по постоянен адрес на лицето, годишната
данъчна декларация за 2017 г., въпреки задължението за това.
На 19.09.2018 г. в ТД на НАП гр. Пловдив,
в Офис Карлово, Г.Г. подал годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2017 г., като декларацията била заведена с вх. № 164391800620211/19.09.2018 г.
Св. Л.С. – *** ТД на НАП гр. Пловдив, установила същия ден неизпълнението в
срока за това на задължението на жалбоподателя по подаване на годишната данъчна
декларация за 2017 г. и съставила в присъствието на Г. акт – АУАН № F408639/19.09.2018
г., за прието за извършено нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ.
При предявяване на акта нарушителят не направил възражения. Възражения били
депозирани в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които възражения
жалбоподателят излагал доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка и въпреки подадените възражения,
административно – наказващият орган издал на 14.01.2019 г. обжалваното
наказателно постановление /НП/ № 397380-F408639/14.01.2019 г., с което наложил
на лицето нарушител административно наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ. В НП административно – наказващият орган обсъдил
доводите на Г. по подаденото възражение за маловажност на случая, като ги
преценил за неоснователни. Вписани били и констатирани две допуснати от
актосъставител технически грешки при изписване на два пъти в АУАН № F408639/19.09.2018
г. на последната цифра на вписана година, с посочване на правилното им
отразяване при излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.53 ал.1 вр.
чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С., АУАН №
F408639/19.09.2018
г., възражение, известие за доставяне, уведомление, 2 бр. копия на платежни
нареждания, копие на товарителница, на
оправомощителна заповед.
Съдът ползва като достоверни
показанията на св. С., доколкото същите са последователни, логични,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и не се и оспорват от
никоя от страните.
При така изложената фактическа
обстановка съдът прие, че жалбоподателят Г.Г.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите от състава на административното нарушение по см.
на чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, тъй като като данъчно задължено лице
по ЗДДФЛ не е изпълнил в срок задължението си да подаде в съответната
териториална дирекция на НАП по постоянен адрес ***, съобразно чл.50 ал.1 т.1
от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срока за това по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ – от
10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода –
в случая от 10 януари до 30 април на 2018 г. за придобития през 2017 г. доход с
годишната данъчна основа за 2017 г. в размер на 31420.72 лв.
Неизпълнението
и то така както следва да бъде сторено на това задължение за подаване на
годишната данъчна декларация за 2017 г. до ТД на НАП Пловдив в срока за това не
се и оспорва с жалбата против НП, а и по – рано с възражението против
АУАН.
Правилно според съда нарушението е подведено към
уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, изложени са при
описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по
см. на чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, и по начин санкционираното лице
нарушител да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение без
да бъде ограничавано в правото му на защита.
Според съдебния състав са спазени сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че административно – наказващият
орган се е възползвал от възможността в чл.53 ал.2 от ЗАНН – за издаване на НП
при допусната нередовност в АУАН – констатирана техническа грешка при изписване
на два пъти в АУАН № F408639/19.09.2018
г. на последната цифра на вписана година, като са били правилно отразени при
излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, доколкото в административното производство по безспорен начин е
установено извършването на процесното нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1
от ЗДДФЛ санкционна разпоредба – на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, като относно размерът
на наложеното наказание глоба /съобразен със субектът на административната
отговорност – физическо лице/ - в размер на 100 лв., то същият е определен в
размер съответен на обществена опасност на нарушение и нарушител, съобразен с
наличните смекчаващи и липсата на отегчаващи административната отговорност
обстоятелства /чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ предвижда наказание глоба в размер до 500
лв. за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по същия закон/.
Случаят според съда не следва да бъде квалифициран
като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.53
ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ не се характеризира в случая с по – ниска
обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви
изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на
административно нарушение. Липсата на други налагани наказания на
санкционираното лице е взета предвид от наказващият орган при определяне на
размера на следващото се административно наказание – глоба 100 лв., който
размер според съда се явява и целесъобразен. Не може да се пренебрегне и
фактът, в противовес на желанието на жалбоподателя да окачестви случая като
маловажен, че годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. е
подадена от задължения за това Г. повече от 4 месеца от изтичането на крайния
срок за това 30.04.2018 г. – подадена е на 19.09.2018 г. – с вх. №
164391800620211/19.09.2018 г.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 397380-F408639/14.01.2019
г. *** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Г.Г.Г. ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.