Решение по дело №2759/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 909
Дата: 10 май 2018 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20177040702759
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 909/ 10.05.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д. № 2759 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.175 от АПК.

Образувано е по искане на жалбоподателя Ч.Г.Г. да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 680/05.04.2018г., постановено по спора, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

В искането се твърди, че текстът в решението „От снимките се установява, че автомобилът действително е паркиран върху пешеходна пътека в близост до бордюра на тротоара” следва да бъде премахнат като „неистини/неверни твърдения”. Искането е в решението вместо този текст да бъде вписана „истината”, представляваща според жалбоподателя Г. следния текст: „От снимките се установява, че автомобилът действително е паркиран върху пътна маркировка две прекъснати успоредни линии – М8.2, в близост до бордюра на тротоара”. Искането е квалифицирано като такова по чл. 175, ал.1 от АПК.

Производството е допустимо толкова, доколкото в чл. 175 от АПК не е предвиден срок за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Съдът счита, че искането е неоснователно.

Съгласно чл.175, ал.1 от АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни, очевидни неточности.

В процесния случай съдът е сезиран с искане, което не касае поправка на допусната писмена грешка, грешка в пресмятането или друга неточност. Смисълът на текста, съдържащ се в постановеното решение, по отношение на който се твърди, че е невярно твърдение и смисълът на текста, който жалбоподателят желае да бъде записан в решението е един и същ. И в двата случая става въпрос за извод на съда, обоснован от събрано по делото доказателство, според който автомобилът на жалбоподателя действително е паркиран върху пешеходна пътека, в частта от същата, която се намира в близост до бордюра на тротоара.

Жалбоподателят иска вместо терминът „пешеходна пътека” в решението да бъде записано „пътна маркировка две прекъснати успоредни линии – М8.2”.

Съгласно чл.21, ал.3, т.3 и чл.24 и чл. 25 от Наредба №2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка за очертаване на пешеходна пътека се използват два вида маркировка: 1).широки непрекъснати линии – М8.1, тип „зебра”, успоредни на оста на пътя и 2).две прекъснати успоредни линии – М8.2, разположени напречно на оста на пътя.

Без съмнения от събраните доказателства е изводът, че в случая се касае за втория тип пешеходна пътека, обозначена като М8.2. Независимо от това обаче и в двата случая все става въпрос за пешеходна пътека, т.е. конкретната пътна маркировка е пешеходна пътека по смисъла на Наредбата. Това от своя страна означава, че предпочетеният от съда в решението термин „пешеходна пътека”, вместо искания от жалбоподателя „пътна маркировка две прекъснати успоредни линии – М8.2” не води до извод, че начинът по който съдът е описал констатацията, изведена от събраните доказателства, е невярно твърдение, още по-малко означава, че представлява някакъв вид очевидна фактическа грешка.

В нормативните актове няма легална дефиниция за понятието „истина”. Във всички случаи обаче истината са фактите от обективната действителност, т.е. онези факти, които са се случили, независимо от това какво желаят страните в спора.

В процесният случай съдът е направил извод, че автомобилът е паркиран върху пешеходна пътека, като се е позовал на конкретно доказателство, намиращо се в кориците на делото. Дали този извод е правилен може да прецени само горният съд по реда на инстанционната проверка. Различният начин на наименоване на конкретната пътна маркировка, който по съдържание сочи за една и съща по вид пътна маркировка, не е очевидна фактическа грешка.

По изложените съображения съдът счита, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка, подадена от жалбоподателя по спора е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 175, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искане вх.№ 5224/09.05.2018г. на Ч.Г.Г. – жалбоподател, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 680/05.04.2018г., постановено по адм.д.№ 2759/2017г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

 

Съдия: