Решение по дело №374/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Р. Д. срещу Решение № 1018 от 19.12.2024г. по а.н.д. № 1474/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 578 от 14.03.2024г., издадено от директора на РДГ Бургас. С посоченото НП на Д. Р. Д. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв., на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението – ловно оръжие „Б.“, модел „Винчи“, 12 калибър, № BG079901X18. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния и при допуснато нарушение на процесуалните правила. Излага съображения за противоречия в показанията на свидетелите П., Ш. и И.. Сочи, че е следвало да се кредитират показанията на свидетеля И.. Твърди, че не е имало стрелба, нито убито животно. Акцентира върху наличието на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че липсва субективен елемент за извършване на нарушението. С тези доводи моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде поставено друго, с което НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – директора на РДГ Бургас, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения за наличието на всички елементи от фактическия състав на нарушението. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че е налице допуснато нарушение и моли оспореният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 1018 от 19.12.2024г. по а.н.д. № 1474/2024г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 578 от 14.03.2024г., издадено от директора на РДГ Бургас, с което на Д. Р. Д. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв., на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението – ловно оръжие „Б.“, модел „Винчи“, 12 калибър, № BG079901X18. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел за безспорно доказано от обективна и субективна страна, че на 11.11.2023г. жалбоподателят Д. е ловувал на територията на ДЛС – Ропотамо, без да притежава разрешително за лов в този район. Изложени са мотиви, че не се касае за маловажен случай, като е прието, че санкциите са определени правилно съобразно чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено, че жалбоподателят Д. Р. Д. притежавал валиден ловен билет за 2023г. Същият бил вписан като „ловец“ в ловната дружина в групово разрешение за лов № 020373 от 30.10.2023г. – с определен район – Извор, ловище „Зеленището“. В началото на месец ноември служители на ЮИДП Сливен посетили района на ДЛС Ропотамо (като установили чрез карта конкретния район) и констатирали, че била разпръсната царевица, което било характерно в случаи на примамване на дивеч. Поради тази причина от служители на ЮИДП Сливен (свидетелите Ш., И. и Томчев) било извършено посещение на район ДЛС – Ропотамо. На 11.11.2023г. проверяващите навлезли в района, навътре от горски път, разделящ отделите 183 и 184. Установили чрез маркировката на място (отбелязана точка с бяла боя, поставена на дърво), че се намират на територията на подотдел 183. Св. И. застанал в началото на гората, за да наблюдава, а свидетелите Томчев и Ш. навлезли на 250 метра навътре от горския път. Св. Ш. чул лай на куче и навлязъл навътре, като забелязал, че извън територията на ДЛС Ропотамо се провежда лов. Малко по-късно св. Ш. получил сигнал от колегата си Г. И., който му съобщил, че джипове навлизат по горския път. В. И. възприел, че ловците слезли от джиповете и започнали да навлизат в гората по черния горски път – към мястото, където се намирали св. Ш. и колегата му Томчев, като всички били с пушки, извадени извън калъфа и ги държали в ръце. И. сигнализирал за тези обстоятелства на Ш.. Движението на ловците било забелязано от св. Ш., който също видял, че се придвижват с извадени от калъфите оръжия. В близост преминало животно - кошута, като част от ловците извадили оръжията си и навлезли в близост до свидетеля Ш. и колегата му Томчев, като се прицелили. Служителите на ЮИДП Сливен предупредили ловците да не стрелят и се изправили. В резултат на това ловците преустановили движението си и започнали да се връщат към автомобилите, разположени на горския път, разделящ отдели 183 и 184. На място от служителите на ЮИДП Сливен била извършена проверка. Свидетелят И. се легитимирал като ръководител на лова и представил разрешително за групов лов № 020373 от 30.10.2023г., с посочена територия, на която е разрешен лов – стопански район Извор, ловище „Зеленището“. По разпореждане на проверяващите лицата от групата на ловците поставили оръжията на капака на служебния автомобил (като преди това ги прибрали в калъфи). По сигнал на проверяващите на място пристигнали полицейски служители и служители на РДГ Бургас. Полицейските служители проверили самоличността на участниците в лова. Установили и белезите на оръжията им – марка, модел, сериен номер. Всички установени данни били предоставени на св. Ш., който съставил за резултатите от проверката констативен протокол серия ЮИДП-22 № 001148 от 11.11.2023г. Впоследствие, на 14.11.2023г., спрямо жалбоподателя бил съставен АУАН серия ЖОО 2023г. № 0107381 от 14.11.2023г. – за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Срещу АУАН било подадено писмено възражение от жалбоподателя, но впоследствие въз основа на него наказващият орган издал обжалваното НП, предмет на проверка в производството.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви за кредитиране показанията на свидетелите Ш., И., Томчев и П., но не и тези на св. И.. Наред с това настоящият състав споделя изложените мотиви в насока, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, поради което на жалбоподателя са наложени санкции при спазване на чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Съставът на Районен съд Бургас е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, свързани с доказателствената дейност на Районен съд Бургас. От събраните доказателства не се налага извод, че показанията на свидетелите П., Ш. и И. не следва да бъдат кредитирани. Установява се, че актосъставителят П. е пристигнал на мястото на проверката въз основа на получен сигнал, като установил ловци, на които служителите на полицията снемали самоличността, а в този момент оръжията на ловците, вкл. на жалбоподателя, били по колите и полицейските служители удостоверявали кой от ловуващите с кое оръжие е бил. Следователно този свидетел не е пряк очевидец на дейността на ловците. Очевидци на действията на ловуващата група са били св. Ш., Томчев и И., като свидетелят Ш. е отразил констатациите си и в съставен констативен протокол серия ЮИДП-22 № 001148 от 11.11.2023г. - в рамките на служебните му правомощия във връзка с опазване на дивеча по чл. 67 от ЗЛОД. Посоченият протокол представлява официален документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата и в рамките на правомощията му. В разпита си като свидетел съставителят на протокола Ш. потвърждава констатациите си и дава подробни, ясни и логични показания за фактите, които са се реализирали. Ето защо са правилни изводите на Районен съд Бургас, че именно неговите показания (послужили заедно с констативния протокол и за съставяне на АУАН от св. П.) следва да бъдат кредитирани. Неоснователни са доводите, че показанията на св. Ш. не следва да се кредитират, тъй като той и останалите свидетели не били наясно с мястото, на което са установени ловците и това наложило провеждане на „очна ставка“. Свидетелят Ш. категорично посочва, че е установил маркировка с бяла боя, обозначаваща отделите 183 и 184, а освен това се е ориентирал за мястото по карта (която използвал при запознаване с терена), като в разпита си категорично е посочил мястото, на което са установени ловците, част от землището на ДЛС Ропотамо. Посочената маркировка за отдели 183 и 184 е забелязана и от всички останали свидетели, вкл. св. П., който се е явил на място за съставяне на АУАН. Няма как да се приеме, че проведената „очна ставка“ обосновава противоречия в показанията на свидетелите. Видно е, че соченото разминаване не е съществено, тъй като се свежда до обстоятелството дали точно в деня на проверката служителите са имали в себе си хартиена карта, или не. Това обстоятелство не е от съществено значение, тъй като показанията им са еднопосочни, че в предходни дни са се запознавали с терена и при запознаването са имали в себе си хартиена карта. Очевидно е, че в деня на проверката св. Ш. се е запознавал с карта от телефона си и след като той е извършил това запознаване е логично колегите му да не могат да дадат категоричен отговор на въпроса дали в този момент са ползвали хартиена карта или карта от телефон. При всички случаи не се касае за съществени противоречия в показанията им, които да водят до извод, че същите не следва да се кредитират. Няма как показанията на свидетелите Ш., Томчев и И. да бъдат разколебани от показанията на св. И., тъй като от една страна последният е заинтересуван от изхода на делото (бил е ръководител на ловуващата група). От друга страна показанията на св. И. се свеждат в едната си част до твърдения, че не е знаел за навлизането в друго място, извън разрешеното за лов (но при предявявана на карта на района е потвърдил, че териториите, обозначени със 183 и 184, не са част от ловището на ръководената от него дружина). В другата си част показанията му се свеждат до декларативното твърдение, че оръжието на всички било прибрано в калъфи. Това твърдение е в пълно противоречие с установеното от свидетелите Ш., Томчев и И. движение на ловците с оръжия в ръка и готовност за стрелба в рамките на територията на ДЛС Ропотамо. Освен това е и вътрешно противоречиво, тъй като самият свидетел твърди, че към момента на проверката ловците били спрели джиповете и в този момент оръжията били прибирани в калъфите. В случая са събрани достатъчно доказателства, че ловците не са установени в момент, в който се намират до автомобилите, а докато се движат в землището на ДЛС Ропотамо и то непосредствено след придвижващо се животно. Изложеното е достатъчно, за да се възприемат доводите на въззивната инстанция, че показанията на св. И. не могат да бъдат кредитирани и няма как да наведат на различна от установената фактическа обстановка.

Не намират опора в събрания доказателствен материал и възраженията в касационната жалба, в които се сочи, че не установено категорично мястото на извършване на нарушението. Във връзка с границите на ДЛС Ропотамо пред Районен съд Бургас са приети доказателства – заповеди по чл. 7, ал. 5 от ЗЛОД, с приложени към тях карти (на л. 81 – л. 102 от делото пред Районен съд Бургас), от които е видно, че Ловностопански район Извор граничи на юг с отдел № 183. Следователно е доказано по делото, че отдел № 183 се намира извън границите на район „Извор“, като видно от приложената карта към Заповед № 535 от 27.07.2015г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите отдел № 183 попада в обхвата на ДЛС „Ропотамо“. От своя страна по делото са събрани доказателства (на л. 27 – л. 32 по делото пред Районен съд Бургас), че ловище „Зеленището“ е част от ЛД „Извор“, който включва подотдели 177, 178, 180, 181, 220, 221, 313 и 314, докато ловище „Ж. каба“ е част от ДЛС Ропотамо и включва множество подотдели, сред които 183а, б, в, г, д, 1, 2, 3 и 184 а, б, в, г, 1. Видно е, че съобразно утвърдените по надлежния ред нормативни документи, придружени със съответните картографски материали, подотделите 183 и 184 (между които е черният път, на който са били позиционирани автомобилите на членовете на ловната група) са изцяло в рамките на ДЛС Ропотамо и извън територията на ловище „Зеленището“, за което е било издадено разрешително за извършване на лов (в такава насока са и показанията на св. И. – ръководител на лова). Тези обстоятелства са удостоверени по надлежен начин пред въззивната инстанция. От фактическа страна по делото се установява, че свидетелите Ш., И. и Томчев, а впоследствие и актосъставителят П., са се намирали именно в района на отдел № 183, което е удостоверено от първите трима при обходи на района с карта, а от всички – след запознаване с ясно отразена маркировка с посочен номер на отдела. Освен това св. Ш. е установил, че като се влиза в гората, на самия черен горски път са налични точки, които са обозначени и в горската карта. В случая точката била поставена на черен горски път, разделящ отдели № 183 и 184. Следователно е била налице както маркировка, удостоверяваща, че посоченият черен горски път е между подотдели № 183 с 184 (и двата извън района на ловище „Зеленището“), така и надлежно отразяване на картата на тази маркировка. След като на съответната ловна група е било издадено разрешение за конкретен район, в който ловът е бил допустим, участниците в групата е следвало да са запознати с маркировката и съответните граници, до които е позволен ловът. В случая участниците в лова са паркирали на черен горски път, който не е бил на граница с разрешения им район и са продължили движението си навътре в отдел № 183. Настоящият съдебен състав приема, че са били осигурени достатъчно възможности за тях, за да констатират мястото, на което се намират и да не нарушават територията, на която им е било разрешено да ловуват. Мястото, на което са установени, е удостоверено надлежно от св. Ш. и св. Томчев, като настоящият съдебен състав счита, че за това не е бил необходим GPS, тъй като свидетелят Ш. се е ориентирал по карта (при предходен обход на района) и по установената маркировка. Крайният извод е, че не се констатират сочените в жалбата нарушения, свързани с мястото на нарушението.

Не може да се приеме тезата, че липсва субективен елемент относно извършване на нарушението. Според чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. В разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов – чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. Следователно всяко лице, което желае да упражни правото си на ловуване, следва да е запознато с мястото, на което това ловуване е разрешено. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят (заедно с ловната дружина, в която участва) е бил извън разрешеното място за лов. Освен това фактите са в насока, че не става дума за случайно напускане на разрешените граници, а за целенасочено движение с джипове, паркирането им на път между подотдели 183 и 184 (и двата извън разрешената за лов територия) и навлизане навътре в гората. Следователно няма как да се приеме лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя теза, че само геодезист или топограф би могъл да формира умисъл за извършване на нарушението. Районът е бил обозначен, вкл. с маркировка, а за участниците в лова са въведени по-високи изисквания (с оглед осигуреното им разрешително за лов), поради което жалбоподателят безспорно е формирал умисъл за навлизане в територия, която не е разрешена. Ако се приеме тезата, че само лица със специално образоване, свързано с разчитане на карти, могат да формират умисъл за извършване на нарушението, това би обезсмислило наличието на цитираните норми, които отдават съществено значение на разрешеното място за лов и предвиждат наказания за нарушения, свързани с провеждане на лов извън него.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с опазването и стопанисването на дивеча, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Конкретният случай не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобно нарушение. Доводи за маловажност на случая не могат да се изведат от установеното минимално навлизане на територията на ДЛС Ропотамо, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ловуващата група е навлязла на тази територия в преследване на животно, с готови за употреба оръжия и единствено намесата на проверяващите органи е препятствала по-нататъшното навлизане на територията на ДЛС Ропотамо и извършването на активен лов на тази територия. Всички тези обстоятелства водят до извод, че процесното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към настоящия случай.

При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Според чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Т.е. налагането на административното наказание по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН и отнемането на вещите смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН са приложени правилно от наказващия орган, при съблюдаване на задължените за прилагане разпоредби на чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Размерът на санкцията по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е под средния и близък до минимума, което е съобразено с обстоятелствата, касаещи конкретния случай – за наличието на известна обществена опасност на нарушението. Ето защо всички санкции са определени правилно и изводите на Районен съд Бургас в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора в полза на Изпълнителна агенция по горите (арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 от устройствен правилник на Изпълнителната агенция по горите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в настоящото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 1018 от 19.12.2024г. по а.н.д. № 1474/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Д. Р. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], ул, „Мара Гидик“ № 2, ет. 3, ап. 5, да заплати на Изпълнителна агенция по горите сумата от 80 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.