РЕШЕНИЕ
№ 2230
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110130822 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД от фирма“ ЕАД /с предишно наименование „фирма“
ЕАД/ срещу А. М. Р. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи
сумата в размер на 227,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги от 23.07.2018г. за мобилен номер +359***, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ ***/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2018 г. между ищеца като мобилен оператор
и ответницата като потребител е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598*** за срок от 24 месеца, по абонаментен план „Тотал 24.99. Поддържа, че
на същата дата – 23.05.2018г. ответницата е сключила и Договор за лизинг, по силата
на който е предоставено мобилно устройство маркаNOKIA 2 Black за срок от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 1,99 лв., съгласно
уговорения погасителен план, както и с правото след изтичане на срока на договора и
срещу заплащане на допълнителна сума от 1,99 лева да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. С Допълнително споразумение от 23.07.2018г., абонатът е променил
абонаментната програма - Тотал 30,99 лева с допълнителни 600 MB, със срок на
действие 24 месеца – до 23.07.2020г. По този договор ответницата не заплатила
месечните си задължения за заплащане на абонаментни такси и услуги в размер на
60,09 лв. за периода от 25.07.2018г. до 24.09.2018г. Предвид това неизпълнение,
ищецът е ангажирал договорната отговорност на абоната по чл.11 от процесния
договор за услуги, като във вр. с ОУ на мобилния оператор, е прекратил едностранно
договорите на абоната и е начислил неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси в размер на 77,46 лева, както и неустойка в размер на 149,94 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството /в брой без
абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване ценова листа и
1
заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. При тези
твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи
сумата в общ размер на 227,40 лева, представляваща неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси и неустойка, форМ.на като разлика между цената на
мобилното устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена по договора,
за които е издадена заповед за изпълнение от 09.06.2020г. по ч.гр.д. № 21535/2020 г. на
СРС, 81 състав. Претендират се също законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2020г., до окончателното заплащане,
както и съдебни разноски.
Ответницата А. М. Р., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор в законоустановения срок, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на облигационни
отношения по договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359***, сключването
на допълнително споразумение от 23.07.2018г. Противопоставя се на твърдението, че е
сключила договор за лизинг, по силата който е предадено мобилно устройство NOKIA
2 Black. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че не е заплащала
дължимите такси към ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, наМ. от правна и фактическа страна
следното:
На 03.06.2020г. ищецът „фирма“ ЕАД /с предишно наименование „фирма“ ЕАД/ е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М. Р. с
искане да се признае за установено, че ответницата дължи сумата в размер на 227,40
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 23.07.2018г. за мобилен номер ++359*********, ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2020г., както и разноските по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането,
предмет на издадената заповед за
изпълнение.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните правопораждащи факти по отношение на претенциите – наличието на
сключени договори с твърдяното в исковата молба съдържание; че е предоставил
далекосъобщителните услуги за процесния период, тяхната стойност, че е предоставил
на ответника лизинговата вещ, неустоечна клауза, както и настъпването на
обстоятелства, обуславящи изискуемостта на претендираните неустоечни вземания в
посочения размер..
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва: договор за мобилни услуги № ***
от 23.05.2018г. (за номер 0896***), с който е избрана програма Тотал 24,99 със срок на
действие 24 месеца до 23.05.2020г.; договор за лизинг от 23.05.2018г. (за устройство
NOKIA 2 Black), при уговорена месечна лизингова вноска в размер на 1,99 лева, за
период от 23 месеца, допълнително споразумение от 23.07.2018г., с което е избрана
абонамента програма Тотал 30,99 с допълнителни 6000 МВ; както и приложени ценови
листи за абонаментни планове за частни лица от 23.07.2018г. Представените по делото
договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения, носят
2
подписа на ответника А. М. Р., като в производството е оспорено наличието на
облигационни отношения между страните, но процесуалният представител на
ответника не е ангажирал доказателства и доказателствени искания за опровергаване
на автентичността на документите, носещи подписа на страна, която
представлява.
Предвид гореизложеното, съдът на М., че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните
в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени
между страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил
достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна
съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която
изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без
да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на
сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна
мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и
реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените
СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по
делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги
ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените
детайлни потребления за фиксиран номер **********.
В приетия по делото договор за мобилни услуги, с оглед раздел 7 „мобилен апарат“
се установява, че мобилният оператор е предоставил на ответника устройство на
лизинг на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройството
без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано предаване на вещта
по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по споразумението в частта, в която
е описано, че с подписването е предоставено устройството. Доказателствата за
плащане не са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване, поради
което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
По отношение на претенциите за неустойки:
Претендират се неустойки по договора за абонаментен план Тотал 30,99 с
допълнителни 6000 МВ за сумата 77,46 лева, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси без вкл. ДДС по 25,82 лв. всяка.
По договора за абонаментен план Тотал 30,99 с допълнителни 6000 МВ сумата
149,94 лева, представляваща разликата между стандартната цена за мобилно
устройство NOKIA 2 Black без отстъпка, съгласно актуалната към 23.05.2018г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг
от 23.05.2018г. Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвиденото в
Раздел III, т.3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** от 23.07.2018г. Видно от клаузите на сключеното допълнително
споразумение, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина
на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по договора, последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
3
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната цена на
продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът, след анализ на описаните клаузи на М., че размерът на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора като сбор от оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора с уговорен максимум от три такси, не е прекомерен.
Посочената неустойка има за цел да набави заместваща облага за оператора поради
факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на
услуги за първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил
техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на срока и е
планирал получаването на съответния приход за пълния срок на договора. Именно
предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е предоставил на абоната
и отстъпка от цената на продаденото устройство. Неустойката в размер на тази
отстъпка от пазарната цена има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал
възможността да продаде същото устройство по пазарна цена, доколкото при
извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния клиент
операторът е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на
потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е
отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
продаденото устройство да бъде „компенсирана“ от дългосрочната обвързаност за
пълния срок на договора за мобилни услуги. Видно е, че описаните два вида различни
неустойки обезщетяват различни вреди за оператора от неизпълнението на
задълженията на абоната по договора, като същите разкриват присъщите на
неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорените
неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от
предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със
сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът наМ., че неустоечните
клаузи не са неравноправни и въз основа на тях са възникнали валидно парични
вземания в полза на ищеца. Видно от съдържанието на срочния договор за мобилен
номер **********, същият е бил продължен с подписаното допълнително
споразумение до 23.07.2018г., но към м.септември 2018г. потребителят е бил в
неизпълнение на месечните си парични задължения, поради което договорът е бил
едностранно прекратен по негова вина. Следователно, ищецът има право на неустойка
в размер на три месечни абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от общо
77,46 лв. (25,82 лв. по три), т.е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
От съдържанието на договора за лизинг е видно, че закупеното мобилно устройство
на промоция е било предадено на ответника. Договорът е действал между страните за
периода до 19.11.2018г., респ. за оставащия срок потребителят дължи припадащата се
част от отстъпката от пазарната цена в размер на 149,94 лв., поради което и този иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни
4
вноски и лизингови вноски, съдът приема за установено виновно неизпълнение от
страна на ответника, изразяващо се в неплащане на възникнали задължения за
абонаментни такси за процесните отчетни периоди – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно
т.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора последния има право едностранно да
прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане на дължими суми след
изтичане на предвидения срок. Във фактура № ***/25.11.2018г. ищецът е начислил
неустойки, което следва да се приеме за изявление за едностранно прекратяване на
договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав наМ. така уговорените неустоечни
клаузи за валидни и непротиворечиви на критериите, съдържащи се в ТР № * от
15.06.2010 г. по т. д. № */2009 г. на ОСТК на ВКС.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. държавна такса за исковото
производство, 180 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, 300 лв.
депозит за особен представител и разноски в заповедното производство, от които 25 лв.
държавна такса и 180 лв. възнаграждение на адвокат. Ответникът, на основание чл. 78
ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „фирма“ ЕАД (с
предишно наименование „фирма” ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. “, Б. п. С., сгр. *, срещу А. М. Р. , ЕГН **********, с адрес
гр. С., жк. „К. п. *”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че А. М. Р. дължи на „фирма” ЕАД сумата в размер на
227,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 23.07.2018г. за мобилен номер +359***, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № */2020г.
по описа на СРС, * състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Р. , ЕГН **********, с адрес гр.
С., жк. „К. п. *”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на „фирма“ ЕАД (с предишно
наименование „фирма” ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „М.“, Б. п. С., сгр. *, сумата 505 лева, разноски в исковото производство, както и
сумата 205 лева, разноски в производството по ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на СРС, *
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5