Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №12 от 26.02.2024 г., постановено по АНД №486 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023 година.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Излага съображенията, че първоинстанционният съд неправилно бил възприел за недоказани обстоятелства, касаещи описание на нарушението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и че било налице съществено разминаване между доказателствата и твърдяното нарушение като дата на извършване и брой пострадали от масовото уволнение лица. Твърди, че тези констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните му изводи не съответствали на закона. Счита, че от събраните доказателства било безспорно установено извършването на административното нарушение и материалната и процесуална законосъобразност на Наказателното постановление. Сочи, че средносписъчният състав на заетите в санкционираното дружество за месец 03.2023 г. бил 202 работници, поради което извършването на уволнение на 21 работници или повече за период от 30 дни попадало в дефиницията на „масови уволнения“ съгласно §1, т.9 от Кодекса на труда. Уволнението на 45 работници/служители на 10.04.2023 г. само по себе си било масово уволнение, което било извършено в рамките на един ден. Безспорно било, че за това масово уволнение работодателят не бил уведомил съответното поделение на Агенцията по заетостта не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията, и че наложената на дружеството санкция била определена по реда на чл.83 от ЗНЗ. В жалбата се сочи, че датата 11.03.2023 г., възприета от АНО като дата на извършване на нарушението, била последната възможна дата на подаване на уведомлението, а мястото на извършване на нарушението било в [населено място], където било мястото на изпълнение на задължението на работодателя по чл.24, ал.1 от ЗНЗ, а именно Териториалното поделение на Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ гр.Димитровград.

Претендира се решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде потвърдено издаденото Наказателно постановление.

Ответникът, „Лео експрес“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], в писмено становище, подадено от управителя/ликвидатор, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага мнение за основателност на жалбата. Пледира за отмяна на решението като неправилно и необосновано, и за потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Димитровград е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-2300230 от 20.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Хасково, с което на „Лео експрес“ ЕООД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 9000 лева, на основание чл.83 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), във връзка с чл.85, ал.4 от ЗНЗ, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗНЗ.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за установено, че според справка от НАП, към дата 31.03.2023 г. в дружеството „Лео експрес“ ЕООД е имало регистрирани общо 202 трудови договора на служители; на 30.03.2023 г. било проведено Общо събрание в дружеството, с което било взето решение за прекратяване на дейността му и започване на процедура по чл.328, ал.1, т.1 от КТ (работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в случаите при закриване на предприятието); на 05.04.2023 г. било отпратено уведомление по реда на чл.130а, ал.7 от КТ (предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие) до Агенция по заетостта за предстоящо масово уволнение, като от 192 заети работници и служители, щяло да бъде извършено такова уволнение в периода от 05.04.2023 г. до 31.12.2023 г.

Съдът е посочил в решението, че в издадената на 25.07.2023 г. справка от НАП било отразено, че касае регистрирани трудови договори – действащи за периода от 07.04.2023 г. до 09.05.2023 г., според същата към момента на издаване на справката общо прекратени били договорите на 74 работници/служители, от тях 13 били с прекратени договори на 08.04.2023 г., 9 след 06.05.2023 г. Приел е, че при извършена проверка по документи в периода 06.06.2023 г. – 28.07.2023 г. се установило, че считано от 10.04.2023 г. са прекратени трудовите правоотношения на 45 работници и служители на основание чл.328, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, списъчният състав на заетите в дружеството към 31.03.2023 г. е 202 работника и служителя, което по силата на параграф 1, точка 9, буква „б“ от ДР на КТ е масово уволнение.

В т.23 от решението съдът е посочил, че въз основа на съставения АУАН №26-2300230 от 27.09.2023 г. е издадено процесното НП, с което за това, че в качеството си на работодател дружеството не е подало писмено уведомление до Териториалното поделение на Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Димитровград, относно предвижданото масово уволнение на 45 работници и служители, не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението, на 11.03.2023 г. дружеството е извършило нарушение на чл.24, ал.1 от ЗНЗ.

В т.т.29-32 от решението съдът е приел наличие на съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на Наказателното постановление, свързано с липсата на посочване къде е извършено административното нарушение и с неяснота относно датата на извършване на твърдяното административно нарушение.

В следващите точки от решението са развити съображения за наличие на съществено разминаване между установените в производството факти и твърдението на АНО, което водело до недоказаност на санкционираното нарушение. Съдът е приел наличие на съществено разминаване относно дата на извършване (на административното нарушение), брой на лицата, които са пострадали от масовото уволнение, и неяснота защо АНО е приел, че са прекратени договорите на 45 лица, когато видно от доказателствата този брой бил различен.

Настоящата инстанция намира оспореното решение за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивният съд е установил коректно фактическата обстановка, но е обсъждал обстоятелства, неотносими към състава на вмененото на дружеството „Лео експрес“ ЕООД (в ликвидация) административно нарушение, поради което е достигнал до неправилни правни изводи за непълноти и неясноти при неговото описание и за неговата недоказаност.

От съдържанието на съставения на „Лео експрес“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение, възпроизвеждащ това на т.7 от Протокол за извършена проверка №ПР2329668 от 19.09.2023 г. на Д „ИТ“ Хасково, както и от съдържанието на Наказателното постановление е видно, че на дружеството е вменено извършване на административно нарушение на чл.24, ал.1 от ЗНЗ, изразяващо се в това, че в качеството му на работодател не е уведомило писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно извършеното на 10.04.2023 г. масово уволнение на 45 работници/служители, не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията.

В Глава пета от ЗНЗ е разписана Процедура по информиране при масови уволнения, като в чл.24, ал.1 е предвидено, че работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията. Според ал.2 на нормата, поделението на Агенцията по заетостта изпраща копие на уведомлението по ал.1 на: 1. общинската администрация; 2. териториалното поделение на Националния осигурителен институт; 3. териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В ал.3 е предвидено, че уведомлението по ал.1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т.ч.: причините за тях; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор на работниците и служителите по чл.329 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от Кодекса на труда.

Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗНЗ, по смисъла на този закон „масови уволнения“ са уволнения по смисъла на § 1, т.9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, в която пък е предвидено, че „масови уволнения“ са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е: буква „б“ – най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; В същата норма е посочено, че когато в периодите по букви „а“ – „в“ работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви „а“ – „в“.

В процесния случай по делото пред районния съд са представени писмени доказателства: подадена на 06.04.2023 г. чрез Система за сигурно електронно връчване, кореспонденция с получател Дирекция бюро по труда – Димитровград (с рег.индекс 10-09-03-1051/06.04.2023 г.), съдържаща Уведомление от „Лео експрес“ ЕООД, [населено място], подписано от управителя му, за уволнение на служителите – чл.130а, ал.7 от КТ, което ще се извърши в периода от 05.04.2023 г. до 31.12.2023 г.; протоколи от общо събрание на съдружника и от среща на 14.02.2023 г. и Списък на работниците. За постъпилата информация за предстоящо масово уволнение в „Лео експрес“ ЕООД, Директорът на Дирекция „Бюро по труда“  е информирал писмено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, като е изпратил уведомителното писмо с приложенията и списък на служителите по офиси, група професии и длъжности.

С изх.№23068131/18.07.2023 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково е изискал от Директора на Офис Хасково към ТД на НАП Пловдив да му представи информация във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство, а именно: поименен списък на работниците и служителите с действащи трудови договори към 31.03.2023 г. в дружеството „Лео експрес“ ЕООД, [населено място], и поименен списък на работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения със същото дружество през периода 07.04.2023 г. – 09.05.2023 г. Поисканата информация е изпратена с писмо вх.№23091577/28.07.2023 г. и двата списъка са приложени по делото като част от административнонаказателната преписка. От същите се установява, че към 31.03.2023 г. действащите трудови договори с „Лео експрес“ ЕООД са общо 202 броя, както и че на дата 08.04.2023 г. са прекратени 13 трудови договора, а на дата 10.04.2023 г. са прекратени 45 трудови договора.

При списъчен състав на заетите в дружеството към дата 31.03.2023 г. (т.е. в края на месеца, предхождащ м.април 2023 г.), между 100 и 300 работници/служители, уволнението за период от 30 дни на най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятието представлява масово уволнение съгласно §1, т.9, б.„б“ от ДР на КТ. В процесния случай 10% от 202 = 20,2, което означава, че уволнението на 45 работници/служители на дата 10.04.2023 г. е масово уволнение, за което работодателят е бил длъжен да уведоми писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията, т.е. не по-късно от 10.03.2023 г. Няма спор, че работодателят е подал уведомление за предстоящо масово уволнение едва на 06.04.2023 г., а не в предписания с чл.24, ал.1 от ЗНЗ срок, с което на следващия изтичането на срока ден, а именно 11.03.2023 г. същият е осъществил нарушение на посочената разпоредба, подлежащо на санкциониране на основание чл.83 от ЗНЗ с налагането на имуществена санкция в размер на 200 лв. за всеки уволнен.

Вмененото на дружеството административно нарушение, по начина, по който е описано в АУАН и НП, е безспорно установено, поради което без значение са разсъжденията на районния съд относно броя на предходните и последващите датата 10.04.2023 г. прекратявания на трудови договори от „Лео експрес“ ЕООД.

Въззивният съд неправилно е преценил, че в НП не са ясно посочени датата и мястото на извършване на административното нарушение, тъй като и датата, и мястото – [населено място], Териториално поделение на Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Димитровград, се съдържат в Наказателното постановление.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че при постановяване на решението си районният съд не е изградил адекватни на доказателствата правни изводи, водещи до неправилност на акта му, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Събраните по делото доказателства са достатъчни да се установи, че Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, при наличие на задължителните реквизити, в законния срок и от компетентен орган. При издаването на Наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му, извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Наказателното постановление е издадено съобразно изискванията на ЗАНН и наложената с него санкция е справедливо определена в предвидения от закона размер, с оглед броя на уволнените работници/служители. Случаят не е маловажен, поради което Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане в полза на касатора на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №12 от 26.02.2024 г., постановено по АНД №486 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023 година, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-2300230 от 20.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Хасково.

ОСЪЖДА „Лео експрес“ ЕООД (в ликвидация) , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.