№ 384
гр. Ямбол, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330101631 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по
подадена молба от Ж. Ю. К. от гр. Я., срещу Й. Г. Е. от гр. Я.. В нея се твърдят
обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответницата спрямо
молителката на 17.05.2025 г. и 19.05.2025 г.. Твърди се, че последната е съжителствала на
семейни начала със сина на извършителката на насилието Д. Е., от когото има дете С. Д. Е.,
родено на 26.10.2024 г.. От началото на 2025 година двамата са се разделили, като
молителката и детето живеят в дома на майка й. На посочената първа дата ответницата е
имала уговорка с молителката да вземе детето на празненство за рожден ден, но същото е
било с повишена температура и майката е отказала да го предаде. Ответницата е влязла в
жилището й, изблъсквайки я и крещейки да й предаде детето. С помощна на майка си
молителката я е изтикала от апартамента и е затворила вратата му, но ответницата е
продължила да блъска входната врата и да изказва обиди. Ж. К. е повикала полиция. На
втората дата при среща в кафене ответницата я е ударила с юмрук по лицето. Молителката
се е опитала да се защити. Влязла е в кафенето, за да повика полиция. Ответницата през това
време е взела детето и е отишла с него до съседно заведение. При пристигане на полицейски
служители е отказала първоначално да го върне на майката, но след тяхно настояване го е
сторила. Молителката се притеснява за здравето и живота си, предвид агресивното
поведение на ответницата, а и се опасява, че тя отново ще се опита да й вземе детето. Поради
това се иска, съдът да издаде заповед за защита в полза на Ж. К. и детето С. Д. Е., като
срокът на мерките по чл.5 ал.1 т.3 и 4 от ЗЗДН да бъде 18 месеца.
В с.з. молителката чрез адв. Й. пледира за постановяване на решение за защита, като
съдът наложи мерките по заповедта за незабавна защита за срок от 12 месеца.
Ответницата оспорва молбата. Признава, че синът й и молителката са съжителствали на
1
семейни начала и имат дете С. Д. Е.. Сочи, че отношенията между страните и след раздялата
на молителката с Д. Е. са били добри и на 17.05.2025 г. двете са имали уговорка за взимане
на детето от ответницата. Оспорва извършването на насилие на посочените в молбата дати,
като излага доводи за агресивно поведение на самата молителка при срещите между двете. В
с.з. пълномощникът адв. Д. пледира за отхвърляне на молбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че Ж. Ю. К. е съжителствала на семейни начала със сина на Й. Г.
Е. -Д. Е. до м.март на 2025 година, както е заявено в сведенията им по преписка № **** от
2025 г. на ЯРП.
Не се спори, а е видно от Удостоверение за раждане от 30.10.2024 г. на Община С. и от
Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от 23.05.2025 г., че
молителката и синът на ответницата имат дете- С. Д. Е..
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 01.10.2024 г. от молителката са изложени
твърдените в молбата факти.
В изисканите на осн. чл. 9 ал.6 и чл. 14 ал.1 от ЗЗДН материали от преписка № **** от
2025 г. на ЯРП, съдържащи Докладна записка рег. № ******** от 27.05.2025 г. на РУ – Я.,
Докладна записка рег. № ******* от 19.05.2025 г. на РУ – Я., Докладна записка рег. №
******* от 20.05.2025 г. на РУ - Я. по повод подаден от молителката сигнал на 17.05.2025 г.
и 19.05.2025 г., Сведение от Ж. Ю. К. и от Й. Г. Е. от 17.05.2025 г. и 19.05.2025 г., от Д. Е. и
В. В., и издадените Протоколи за предупреждение от 17.05.2025 г. и 19.05.2025 г. на РУ са
налице данни за извършеното домашно насилие. На първата дата служителите на РУ не са
установили скандал. От сведенията на лицата са отразили в докладна записката, че
молителката има оплакване от поведението на ответницата, която е крещяла, блъскала,
обиждала, заплашвала след допускането й в дома на първата, а след излизането й от него е
продължила да крещи и блъска по вратата. Ответницата е заявила, че се е качила до дома й,
за да види, дали детето наистина е болно. На втората дата полицейските служители са
присъствали на скандал, възникнал първоначално между страните по делото и между
майката на молителката и Д. Е.. С намесата на органите на реда скандалът е прекратен, като
на лицата са съставени протоколи за предупреждение.
В показанията на св. Д. Е. П. се сочи, че е изготвил докладна- записка от 17.05.2025 г..
След като в с.з. се запознава с нея, потвърждава написаното. Спомня си, че е заварил пред
пред блока на молителката две лица -св. К. и жена, която не присъства в залата, но допуска,
че е бабата. Свалил е сведения от тези лица, а колегата му-от молителката в жилището й. Не
е имало спор. Бабата е заявила, че е дошла да си вземе внучето за рожден ден, но същото е
било болно.
Св. В. Д. В. –майка на молителката- съобщава, че на 17.05.2025 г. дъщеря й е подготвяла
детето си, за да го предаде на баба му Й. Е.. Понеже то е плачело много, са му измерили
температурата. Тъй като е била висока, молителката е написала съобщение, че няма да го
2
пусне на рождения ден. Свидетелката е взела плачещото дете и е влязла в друга стая, за да го
успокои и приспи. Не е чула, кога е дошла ответницата, която с груб тон е нареждала на
молителката да й изведе детето, считайки, че я лъже, че то има температура. По данни от
молителката, я е изблъскала навътре. Свидетелката е чула тупуркане. С детето на ръце е
излязла от стаята и е видяла боричкане- как се блъскат Й. и Ж.. С натиск с една ръка, докато
с другата е държала детето, е избутала ответницата от къщи. Последната се е спънала на
перваза на вратата и е паднала отвън. Свидетелката и дъщеря й са затворили вратата и
заключили. Обадили са се на тел.112. Ответницата е продължила да обижда: „***** *****
*****“, да вика. Дошли са полицаи. Написали са протокол. На 19.05.2025 г. свидетелката и
дъщеря й са отишли на кафе при сестрата на ответницата С., с която са поддържали контакт.
Д., бащата на детето, е искал да го види на съседното кафене и Ж. К. е отишла при него. Й.
Е. и приятелят й В. са дошли при свидетелката, започнали са да викат, да крещят срещу нея
и тя си е тръгнала. След половин час Ж. К. се е прибрала вкъщи задъхана и е съобщила, че
ответницата е дошла на кафето, скарали са се, сбили са се и е взела детето. Молителката,
според свидетелката, е била зачервена, трепереща. Разказала е, че ответницата я е ударила с
юмрук, заради това, че на 17.05. са се обадили на полицията. Молителката е влязла вътре в
кафето да помоли собствениците му да се обадят на телефон 112, и обръщайки се е видяла,
че ответницата е грабнала детето от количката и е тръгнала с него. Свидетелката и дъщеря й
са позвънили на тел.112 и след това са отишли на кафето. Д. Е. се е обърнал грубо към
свидетелката, забранил и е да говори, заплашил я е, че ще и счупи зъбите. Започнали са
размени на обиди, поради което полицаите са ги разтървали и предупредили. Й. Е. обаче е
продължила да вика, да крещи. Полицаите са й правили забележки. Написали са протоколи,
Ответницата постоянно е обиждала молителката и заплашвала, че ще й вземе детето, че била
некадърна, психично болна.
Св. В. К. - живеещ на семейни начала с ответницата- дава показания, че на 17.05.2025 г.
я е изчаквал пред блока, но понеже се е позабавила, се е качил до етажа на молителката. От
площадката между 2-3 етаж е чул пищене и видял, че жена му е блъсната, паднала и се е
затръшнала вратата. Чул е, че молителката е повикала полиция. Вдигнал е ответницата,
която е била притеснена, цялата е треперела. Слезли са долу пред блока и полицията е
дошла.
Св. И. П. - племенник на ответницата- сочи, че на 19.05. е дошъл с леля си в
заведението, където молителката е седяла с Д. Е.. Ответницата е попитала, може ли да види
детето, но без да получи положителен отговор директно се е приближила към количката и се
е надвесила над нея. Последвало е дърпане за косата й от страна на Ж. К.. Св.П. е чул вик и е
видял, как последната нанася удар по лицето на леля му. Опитал се е да ги разтърве.
Свидетелят допълва, че Д. Е. се е конфронтирал с майка си, за да овладее ситуацията. Ж. К. е
стояла зад него, след като е дърпала майка му за косата. После молителката е тръгнала в
посока към заведението и се е забавила там. След 2-3 минути свидетелят, леля му и синът й
са отишли в друго заведение наблизо. Бащата на детето е водил количката. Детето е било
мокро и са го вдигнали за подсушаване. Дошли са полицаи, както и майката на Ж. К. и тя
3
самата.
Св. С. Я. -сестра на ответницата-дава показания, че на 19.05 майката на Ж. К., с която се
познават от дълги години, е била при нея на кафе. Тръгнала си е, когато е видяла да идват
към тях ответницата и В. К., за да предотврати евентуален конфликт. След известно време
дошлите са се запътили с И. П. към магазин. Впоследствие са се върнали, като ответницата
се е оплакала на сестра си, че й е оскубана косата и е ударена. Свидетелката не е могла да
разбере веднага кой какво е направил. Сестра й е обяснила, че Ж. К. я е оскубала и ударила.
По-късно е дошъл Д. Е. с количката с детето. Съобщил е, че молителката е избягала.
Ответницата е взела детето да го преоблича, понеже е било мокро, Тогава е пристигнал
полицейски автомобил. Ж. К. и майка й са тичали след него. Ответницата е държала през
това време детето, като молителката зад гърба й, видимо ядосана, е посегнала да я удари, но
е била спряна от свидетелката. Полицаите са разделили В. Д.а и Д. Е., като са предупредили
първата да не го напада. Последният е взел детето от майка си и двамата с Ж. К. са тръгнали
с количката, докато полицаите са стояли там.
В предоставените записи от Дирекция „Национална система 112“, Регионален център –
Бургас, изслушани на основание чл.204 от ГПК, се съдържа гласовия сигнал за домашното
насилие на процесните дати. На първия предоставен запис се чува женски глас, който
съобщава, че детето е откраднато от баба му, която го е взела. Майката няма нужда от
линейка. Съобщава се за удар с юмрук. Споменава се молба за ограничителна заповед във
връзка с отношенията им. Сигналът е подаден от В. Д. Д.а в присъствието на Ж. К.. Вторият
изслушан запис е от 17.05.2025 г. Сигналът е подаден от молителката, която съобщава, че
бившата й свекърва й посяга. Без да е канена влиза в апартамента, налита на бой и удря
молителката, блъска по вратата. Чуват се в началото на записа викове от друга жена, които
според молителката са на ответницата, а следващите -на майка и, която казва: „Моля ви се,
елате по-бързо, че големи панаири стават.“ Според пълномощника на ответницата всички
викове са на майката на молителката. Третият запис съдържа женски глас, който казва:
„Преди малко се обадиха за полиция, полицаите идват.“ Лицето не се представя поименно,
но според страните това е ответницата. Последният запис съдържа обаждане, насочено към
подалия сигнала, който съобщава, че са дошли полицаи.
По делото е представена и Справка за съдимост от 22.05.2025 г. на Бюро за съдимост
при ЯРС, от която е видно, че страните не са осъждани.
Направена е справка и за налоЖ. предходни мерки по Закона за защита от домашно
насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответницата.
Според Медицинска справка от 09.06.2025 г. на н-к Отделение по психиатрия при
МБАЛ „*******“ АД-гр.Я., страните не се водят на психиатричен отчет. Неотносими към
спора са амбулаторни листи от д-р К. А. с № ******* от 11.02.2025 г. № ******* от
16.02.2024 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по
4
същество е частично основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и физическо насилие от страна на
ответницата, явяваща се възходяща по права линия на лице, с което пострадалият се е
намирал във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.9). Упражняването на насилие се
установява не само от представената от молителя декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от
гласните доказателства. Св. В. –майка на молителката– е очевидец на поведението на
ответницата в дома й. Преценени съобразно критериите на чл. 172 от ГПК, показанията й
съответстват на записите, изпратени от Дирекция „Национална система 112“, съдържащи
подадените сигнали на процесните дати, с които са съобщени същите обстоятелства- за
агресивното поведение на ответницата на 17.05.2025 г. в дома на молителката, както и по
време на конфликта в заведението на 19.05.2025 г.. В писмените доказателства по
преписката на ЯРС също се съдържат данни за последния конфликт. Самата молителка
признава за своето поведение, което определя като реакция на самозащита. Макар същото да
е противоправно и укорително, доколкото не е предмет на делото, не подлежи на анализ в
настоящото производство. Релевантно в него е поведението на ответницата. В сведенията от
самата нея пред служителя на РУ-Я., тя е заявила, че се е качила до дома на молителката, за
да провери дали казаното от нея за здравословното състояние на детето е истина. Този факт
е индиция за последвалото поведение, израз на неодобрението на отказа за предаване на
детето на баба му, изпаднала в състояние на афект, поради формираната нагласа за участието
му в празненството вечерта. Признатото от молителката изблъскване на противната страна
от жилището също сочи на проява на нейно неприемливо и нетърпимо отношение. На
записа се чуват викове на силно афектирана жена. Индиция за проявата на ответницата е и
търсенето на помощ от полицията и призива на майката на молителката за своевременното
й отзоваване. Същото се отнася и до случилото се на 19.05.2025 г. От разпитаните свидетели
очевидец на втория конфликт между страните по делото е бил само св.П.- племенник на
ответницата. Неговите показания също подлежат на преценка по критериите на чл. 172 от
ГПК. Същите описват само агресивното поведение на молителката, но съдържат и индиция
за действията на насрещната страна. Според свидетеля тя не е дочакала отговор на въпроса
си относно виждане на детето, а директно се е надвесила над количката. Освен това синът й
се е конфронтирал с нея, защитавайки молителката (въпреки че вече не живеят заедно),
която е стояла зад него. Това сочи на проявена от ответницата агресия, от която молителката
е предпазвана. Отвеждането на детето без майката, която е влязла в заведението, също е
израз на самоволно разпореждане и незачитане на нейната воля и чувства. Т.е. явява се
форма на психическо насилие. Съдът не кредитира показанията на св.П. и св.Я.-сестра на
ответницата- за фактите, от които последната се ползва, които не са подкрепени от други
доказателства по делото. В сигнала по тел.112 се съобщава освен за „откраднатото“ от баба
5
му дете и за удар с юмрук, а св. В. е видяла дъщеря си след това зачервена, трепереща.
Показанията й за обидите от страна на ответницата и заплахите за отнемане на детето
поради психични отклонения на майката се потвърждават и от процесуалното поведение на
ответната страна, поискала предоставяне на информация от психиатъра, посетен преди
раздялата между Ж. К. и Д. Е..
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно:
уредените в чл. 5 ал.1 т.1, 3 и 4, като срокът по т. 3 и 4 следва да се определи до 12 месеца,
съобразно пледоарията на молителката по същество, предвид данните, очертаващи
агресивен профил на извършителя, провокиращ скандал и на публично място. Налице е и
страх у молителката за живота и здравето й, и раздяла между нея и сина на ответницата,
съответно с роднините му, които рискови фактори също са част от методиката за оценка на
риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (прилоЖ.е №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). Предвид изложеното е
налице средно ниво на риска, което прави вероятно бъдещо насилие над пострадалия.
Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия
извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие.
Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по
чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна
защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита.
Що се отнася до детето С. Д. Е., по отношение на него не е извършено насилие,
насочено пряко срещу него. Единствено се касае за извършване на действия срещу други
лица в негово присъствие. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В първия конфликт между
страните детето се е намирало в друга стая и не е присъствало на извършените от
ответницата действия. Било е в ръката на св.В. само по време на избутването на баба му от
жилището, т.е. присъствало е на действията на противната страна. На втората процесна дата
е присъствало на мястото, където страните са се спречкали словесно и физически. Предвид
това следва да бъде постановена първата мярка, която е достатъчна за защита от бъдещо
подобно психическо насилие по смисъла на чл. 2 ал.2 от закона. Молбата следва да бъде
уважена частично, без прилагане на мерките по чл.5 ал.1 т.3 и 4, които са поискани.
Искането на молителката за присъждане на разноските следва да се уважи. Направени са
единствено разноски за адвокатско възнаграждение за нейната защита.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да
заплати ДТ в размер на 25 лв..
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
6
ЗАДЪЛЖАВА Й. Г. Е. от гр.Я., ******* да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Ж. Ю. К. от гр. Я., ******* и малолетното дете С. Д. Е., родено на
26.10.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на Й. Г. Е. от гр.Я., ******* да приближава Ж. Ю. К. от гр. Я., *******,
всяко нейно местопребиваване, жилището, местоработата, местата за социални контакти и
отдих за срок от 12 месеца, считано от 22.05.2025 г., с оглед приспадане на срока на действие
на мерките по издадената заповед за незабавна защита от 22.05.2025 г..
ЗАБРАНЯВА на Й. Г. Е. от гр.Я., ******* да осъществява контакт с Ж. Ю. К. от гр. Я.,
******* под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за
срок от 12 месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
ОСЪЖДА Й. Г. Е. от гр.Я., ******* ЕГН: ********** да заплати на Ж. Ю. К. от гр.
Я., *******, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Й. Г. Е. да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР- Я. и РУ на МВР- Я.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7