О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260 180
Гр.София,
17.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 53 по описа на АСНС за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI
вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.
С протоколно определение от 14.01.2021 г. по НЧД № 3386/2020 г., Специализираният
наказателен съд, ХIХ
състав е наложил на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на осъдения И.Б.И.
едно общо, най-тежко наказание, измежду наказанията по НОХД № 326/2020 г. на
Окръжен съд – Враца и НОХД № 3043/2020 г. на СНС, в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на това
общо, най-тежко наказание. Съобразно чл.25, ал.2 от НК и чл.59, ал.1, т.1 от НК
е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 3043/2020 г. на СНС,
както и времето, през което осъденият е бил задържан под стража.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е
постановил изцяло и отделно изтърпяване на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, наложено на осъдения по НОХД № 1727/2010 г. на СРС, на което е
определил първоначален „общ” режим. От това наказание, на основание чл.59,
ал.1, т.1 от НПК е приспаднато времето, през което И.И. е бил задържан под
стража по същото дело, считано от 01.07.2006 г. до 31.10.2006 г.
Против определението, в частта му
относно приложението на чл.68 от НК е постъпила жалба от адв.Н.А. – защитник на
осъдения И., с която се заявяват оплаквания за неправилност, изразяваща се в
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е изтекла давността за изпълнение
на наказанието по НОХД № 1727/2010 г. на СРС и че лицето се води реабилитирано
по чл.88а от НК, съгласно бюлетина му за съдимост, поради което оспорваното
наказание не следва да се привежда в изпълнение. Отделно се изтъква, че режимът
на наказанието по НОХД № 3043/2020 г. на СНС, което осъденият е приел да
изтърпи по силата на сключено споразумение, е бил „общ”. В този смисъл се моли,
атакуваното определение да бъде изменено, с отмяна в обжалваната му част,
досежно чл.68, ал.1 от НК.
Прокурорът счита определението на СНС
за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Изразява
становище, че както извършеното групиране, така и приложението на 68, ал.1 от
НК отговарят на закона. Обръща внимание, че в изпитателния срок, с който е било
отложено изпълнението на наказанието по НОХД № 1727/2010 г. на СРС, деецът е
извършил престъплението по чл.321 от НК, както и едно от вторичните
престъпления, за които е бил осъден от СНС. Изразява становище, че нормата на
чл.88а от НК е неприложима. По отношение на избрания по-тежък режим за
изтърпяване на общото, най-тежко наказание, е на мнение, че е определен
законосъобразно. В този смисъл предлага актът на първата инстанция да бъде
потвърден, а жалбата да се остави без уважение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция, защитникът на осъдения заявява, че поддържа жалбата с наведените в
нея доводи и моли същата да бъде приета за основателна. Адв.А. настоява да се
приеме, че наложеното на подзащитния й през 2010 г. наказание е погасено по
давност. Отделно, атакува режима на кумулираното наказание с довода, че ако
съдът намери осъденият за не обществено опасен, той разполага с правомощия да
му определи „общ” режим, позовавайки се на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС. Аргументи за
позицията си черпи от обстоятелството, че независимо от осъждането през 2020 г.
за множество престъпления, И. е сключил споразумение, както е сторил и през
2010 г., без да се противопоставя на разследващите, от което следвало, че не е
общественоопасна личност. Защитата твърди, че към момента, осъденият се ползвал
с добро име в затвора Б., учил английски език, помагал на останалите затворници
и обслужващият персонал и бил ръководител на килията. Алтернативно, защитата
моли, ако не се уважи претенцията за отмяна на чл.68, ал.1 от НК, да се зачете
от приведеното в изпълнение наказание, времето на задържане под стража на И. от
4 месеца, считано от 01.07.2006 г. до 31.10.2006 г.
Осъденият И.Б.И. поддържа тезата на
защитника си и моли за уважаване на жалбата. Желае да продължи да изтърпява
наказанието си при „общ” режим, на какъвто е поставен в момента.
Апелативният специализиран наказателен
съд, въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. представените с
жалбата и приети в хода на въззивното производство – справка за съдимост на
осъдения, 4 бр. бюлетини за съдимост на същия и Определение № 34 от 13.05.1994
г. по ЧНД № 91/1994 г. на ОС Враца за условно предсрочно освобождаване на И., намира
за установено следното:
До сега, спрямо жалбоподателя
(осъдения) И.Б.И. са постановени и влезли в сила общо пет съдебни акта, а
именно:
1. С присъда по НОХД № 10/1993 г. на РС
– Тетевен, влязла в сила на 19.10.1993 г., на И. е наложено наказание 1 година
лишаване от свобода за престъпление по чл.195 вр. с чл.26 от НК, извършено на
27 и 29.04.1993 г. По това осъждане, деецът е реабилитиран по право, на
основание чл.86 от НК. Преди настъпването на реабилитацията, с определение,
влязло в сила на 07.06.1994 г., лицето е било освободено условно предсрочно от
изтърпяване на наказанието, с остатък четири месеца и пет дни.
2. С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 1727/2010 г. на СРС, в сила от 10.12.2010 г. на дееца е
наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, условно, с 3 години
изпитателен срок за престъпление по чл.210 от НК (измама), извършено на
29.06.2006 г. От това наказание е било приспаднато, времето, през което И. е
бил задържан под стража по същото дело, считано от 01.07.2006 г. до 31.10.2006
г.
3. С присъда по НОХД № 98/2010 г. на ВС
– Плевен, в сила на 15.03.2011 г., И. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева, за престъпление по чл.309 от НК (извършено на 21.10.2008 г.).
4. С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 326/2020 г. на ОС – Враца, в сила на 03.09.2020 г., на
дееца е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца, за престъпление по
чл.278, ал.6 от НК, извършено на 05.03.2020 г. Наказанието не е привеждано в
изпълнение.
5. С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 3043/2020 г. на СНС, в сила на 02.11.2020 г., на И. са
наложени девет наказания, за девет престъпления:
- 2 години и 11 месеца лишаване от
свобода, за престъпление по чл.321 от НК, извършено в периода от неустановена
дата в началото на 2010 г. до 05.03.2020 г.;
- 11 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл.210 от НК, извършено през есента на 2010 г.;
- 11 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.210
от НК, извършено в периода от есента на 2017 г. до 10.09.2018 г.;
- 11 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл.339 от НК, извършено на 05.03.2020 г.;
- 11 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл.339 от НК, извършено на 06.03.2020 г.;
- пробация за срок от три години, за
престъпление по чл.308, ал.7 от НК, извършено на 05.03.2020 г.;
- пробация за срок от три години, за
престъпление по чл.308, ал.7 от НК, извършено на 20.05.2020 г.;
- 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, за престъпление
по чл.354а от НК, извършено на 05.03.2020 г.;
- пробация за срок от три години, за
престъпление по чл.246 от НК, извършено в периода от неустановена дата през
2016 г. до 06.03.2020 г.
С одобреното споразумение, на основание
чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо, най-тежко наказание 2 години и 11
месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, съобразно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС. От това наказание е било приспаднато задържането на дееца
по ЗМВР и по чл.64, ал.2 от НПК от 05 до 07.03.2020 г., както и времето, през
което е бил с най-тежката мярка за неотклонение, считано от 07.03.2020 г.
При горните фактически положения, кумулиране
на наказанията е било възможно само за онези, наложени по НОХД № 326/2020 г. на
Окръжен съд – Враца и НОХД № 3043/2020 г. на СНС, защото само те са отговаряли
на условието на чл.25 вр. с чл.23 от НК, престъпленията (за които са наложени
въпросните наказания) да са били извършени, преди да е имало влязъл в сила
съдебен акт, за което и да е от тях.
Следователно, групирането, по което
впрочем не се спори от страните, както и приспадането по чл.25 и чл.59 от НК от
общото, най-тежко наказание, е извършено изцяло законосъобразно и не се нуждае
от ревизия.
Вън от съмнение е, че престъплението по
чл.321 от НК, за което И. е осъден по НОХД № 3043/2020 г. на СНС, е било
извършено в тригодишния изпитателен срок по НОХД № 1727/2010 г. на СРС, който е
започнал да тече от 10.12.2010 г., защото участието в организирана престъпна
група е траело от началото на 2010 г. до 05.03.2020 г. Правилно в мотивите към
атакуваното определение, СНС е посочил, че това престъпление е умишлено, от общ
характер и за него на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от свобода.
При тези предпоставки, макар и изпитателният срок да е изтекъл, деецът задължително
изтърпява и отложеното наказание, съобразно регламента на чл.68, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция се солидаризира
напълно с пространните съображения на първата, че И. не е реабилитиран нито по
право (чл.86 от НК), нито безусловно (по чл.88а от НК) по осъждането си от 2010
г. по НОХД № 1727/2010 г. на СРС. Видно
е от справката за съдимост на лицето, жалбоподателят веднъж вече е бил
реабилитиран по право и то като пълнолетен по осъждане от 1993 г. на РС –
Тетевен, което изключва втори път реабилитация на същото основание.
Абсолютна и безусловна реабилитация по
чл.88а от НК също няма как да е настъпила, защото срокът по чл.82, ал.1 от НК,
през който се изисква осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”, започва да
тече, не от влизане в сила на съдебния акт, с който е отложено изпълнението на
наказанието по чл.66 от НК, а от влизане в сила на акта (присъда или
определение), с което се постановява ефективно изтърпяване на това отложено
наказание. Коректно цитираната в мотивите на обжалваното определение съдебна
практика на ВКС по този въпрос, е еднопосочна и категорична. Ето защо,
извършеното в бюлетина отбелязване за
настъпила реабилитация по чл.88а от НК („реабилитиран
по давност на осн. чл.88а НК”), досежно осъждането по НОХД № 1727/2010 г.
на СРС, освен твърде непрецизно, е и неправилно, като то не е обвързващо за съдилищата, преценяващи
положението на осъдения.
Предвид изложеното, искането в жалбата
за коригиране на първоинстанционното определение, с отмяна приложението на
чл.68, ал.1 от НК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По режима на приведеното в изпълнение
наказание 8 месеца лишаване от свобода („общ”), не се правят възражения, като
той попада в хипотезата чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Възразява се от защитата срещу
определения „строг” режим за изтърпяване на общото, най-тежко наказание 2
години и 11 месеца лишаване от свобода, за който се претендира да бъде
облекчен, съобразно чл.57, ал.3 от НПК, въз основа на аргумента, че осъденият не
е с висока степен на обществена опасност.
Режимът на общото, най-тежко наказание
няма как да бъде идентичен, с този по одобреното споразумение по НОХД №
3043/2020 г. на СНС, защото при ново решаване на въпроса за наказанията,
наложени с отделни съдебни актове, важат различни правила. В случая, с оглед
задействането на чл.68, ал.1 от НК, към кумулираното наказание е относима
разпоредбата на чл.57, ал.1, б. „в” от ЗИНЗС, налагаща по-тежък режим, а именно
„строг”.
Въззивният съд не би могъл да счете осъденият И. за лице без
висока степен на обществена опасност, като се има предвид, че кумулираното
наказание, е такова определено измежду наказания за общо десет престъпления
(наложени по два отделни съдебни акта), повечето от които са били извършени
през 2020 г., а специално участието в престъпно сдружение е траело над десет
години. Със сключените споразумения, осъденият сам достатъчно е благоприятствал
положението си и това му поведение не го определя еднозначно за обществено
неопасен, особено на фона на признатата от него престъпна дейност. Достатъчна
снизходителност е била проявена и в настоящото производство, при което
първостепенният съд се е въздържал от прилагане на чл.24 от НК по отношение на
кумулираното наказание.
За изтъкнатото добро поведение в затворническото заведение,
в което И. е настанен понастоящем, по делото няма представени доказателства.
Ако това поведение се окаже трайно положително, осъденият, респ. неговата
защита биха могли да инициират процедури по ЗИНЗС за преместване в друг тип
затворническо заведение или за замяна на първоначалния режим с по-лек, но само
по себе си, то не може да се ползва за заобикаляне на тези процедури и да се лансира
като единствено основание за облекчаване от съда на дължимия първоначален
режим.
Претенцията на защитата за приспадане,
от приведеното в изпълнение по чл.68, ал.1 от НК наказание, на предварителното
задържане по НОХД № 1727/2010 г. на СРС, в рамките на четири месеца, в периода
от 01.07.2006 г. до 31.10.2006 г., вече е удовлетворена с обжалваното
определение, поради което и в тази му част, актът на първата инстанция не се
нуждае от промяна.
С оглед на горното, Апелативният специализиран
наказателен съд намира, че определението като обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 14.01.2021 г. по НЧД № 3386/2020 г. на
Специализирания наказателен съд, ХIХ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: